dansyto
804 el resultado
Ще чакам на брега, докато съмне –
реката носи цветове на вишни.
Те перли са, лъчението лунно
докосва ги с вълшебната си пищност.
Потапям леко пръсти във водата – ...
  49 
Когато заровя във пясъка пръсти,
усещам вълни топлина.
Морето е бурно, замеря ме с пръски
и гали небрежно дланта.
Провиждам те в него - в безбрежното синьо ...
  77 
Не мога да ви вярвам, а тъй искам,
но толкова стрели са впити в мен.
Кръвта тече и даже се разплисква –
знам, някой е щастлив да съм сломен.
И с тая свръхжестокост пак живея - ...
  98 
Боля, отмина, после пак боля –
животът е неравна броеница.
Мечтаех ли, сънувах ли в нощта –
една сълза обля една зеница.
Виновен съм или не съм, не знам, ...
  102 
Кога ли ще намери брод душата,
кога ли до убежище ще стигне?
Една любов, гореща, нейде чака,
готова в мощна буря да изригне.
А колко знаци още ще ми трябват, ...
  65 
Завладяната държава
във безсилие се дави.
В нея всичко е възможно,
там законите са плява.
Там престъпникът е царя, ...
  66 
Ти идваш, пролет, толкова прекрасна,
изпълнена със топлина и чар.
Усмивката ти ласкава и страстна
е истински жадуван земен дар.
Сега си дръзка, млада и красива, ...
  78 
Ще сънувам безкрайно... и в приказен сън
ще се рея сред свят непорочен.
Разкажете ми също и вашия сън,
ако радостни пътища сочи.
Разкажете ми, как сте открили любов, ...
  112 
Сега съм само тленна буца плът,
неистово бленуваща духовност.
В посоките на всеки кръстопът,
преследвах смисъл с етикет „преломно“.
А толкова години изживях ...
  82 
"По-късно" вече може да е късно,
"по-късно" значи никога /дори/.
И кармата все носим си, и Кръста,
под тежестта нерядко ни боли.
Затуй сега е времето, сега е - ...
  100 
От надежда отгледах си плод,
сбрах го в шепа - парченце поука.
Пожелах си за този живот,
още малко късмет и сполука.
За да може, щом срещнем се пак ...
  91 
Очаквам те, прекрасна моя пролет,
ела по-бързо, тук, при мен, сега.
Разлей се в цветове и птичи полет,
покрий земята със зеленина.
Очаквам те с ефирните ти стъпки ...
  144 
Поет ли съм? - аз още се съмнявам,
повярвам ли си, то ще значи край.
Сред думите, сред фразите се давя –
потъвам и изплувам до безкрай.
Намирам пристан в нечия въздишка, ...
  128 
Изморих се от фалшиви хора
и от алчни изморих се също.
Осъзнах, че и добро да сторя,
лицемерието ме прегръща.
Затова оставям на съдбата, ...
  116 
Торта, паста, кадаиф и еклер.
Баница, сладкиши, баклава.
Кофа шоколад /небцето трепне/ -
мозъкът е в транс и благина.
Жарната пържолка, шишче, бутче, ...
  116 
Още колко ли пътища в този живот,
чакат жадния унес на моите стъпки.
Претворих самотата си в приказен плод –
преродих светлината в мечтания дръзки.
Не разбирам от хорски души, затова, ...
  78 
От нейде долетях – само́ листо,
листо, поело пътя си нелек.
Изпадах още в августовски пек,
изпепелил октомври, чак до стон.
А толкоз време оттогава мина, ...
  162 
Не ме буди! От сънищата още
аз пия… абсолютно пристрастен.
Да можеше безкрай да бъде нощем
и аз да съм все тъй опиянен.
Сбрал в шепите си цялата омая, ...
  102 
Опитах се да бъда по-добър,
да срещам всеки изгрев със усмивка.
Подмолното да бъде само сън,
лъжовното – изхвърлена огризка.
Опитах се да бъда по-добър, ...
  116 
Неистово жадувам за парички –
пари, пари, о, трябват ми пари!
Признавам си, мечтите ми, да, всички,
са в пачки, във играчки, на софри.
Пържоли искам, върху скари жарки, ...
  181 
От бръчките ли? – хич не знам
или от сивите коси.
В лицето си откривам храм,
в душата – грохнали мечти.
И сякаш този дъжд сега ...
  186 
Не събуждай ме, хич не помисляй,
тъй жадувам за пъстро небе.
За блещукащи извори чисти,
устремени в безмерно море.
Не, недей ме събуждай, все още, ...
  352 
Животът е кратко пътуване,
захвърлено между две вечности.
Страдание, радост, бленуване
и капчица малка – човечност.
Животът е чакане, търсене, ...
  283  15 
Недей да ме гледаш, а в тебе се вглеждай,
аз търся посока, ти – вещи подреждаш.
Аз моля за прошка и искам пощада,
а ти - етикет ми показваш … на „Прада“.
Това са светлинно далечни години, ...
  140 
Още една нощ със тебе ще искам,
още едничка единствена нощ.
В нея очите си сини разплискай,
дай на сърцето ми капчици мощ.
Още една нощ в която да чувствам, ...
  179 
Сред пяната на морските вълни,
сърце рисувам в пясъка на плажа.
Така оставям моите следи
в послание, което да разкажа.
А може би, за да го подаря ...
  192 
В Европа днес една държава плаче,
сълзите й са кървави и гъсти.
Дали ще го оставим туй сираче –
с разбития гръбнак, нозе и пръсти!?
Но още бие, там, в душата храбра, ...
  581  47 
Остави ме да търся спасение,
да се лутам по друмища пусти.
Разпилян във частици безвремие,
заблуден от фалшивото лустро.
Остави ме да следвам безкрайното, ...
  224 
Събрах брилянтен сноп от цветове,
такава красота се ражда рядко.
Привлякох слънце, огън и море,
че даже на душата стана сладко.
За жълтото откъснах слънчев сноп, ...
  265 
Имах. Нямах. Имам пак.
Обич. Жар. Мечти. И тайни.
Никой жив не знае как
и доколко е в реалност.
Кът е истината. Звяр ...
  227 
По градските самотни тротоари,
валят листа на цъфнали череши.
Студът обви ги в своята коварност
и те умират, толкова безгрешни.
Покрили като с бял килим земята, ...
  200 
Очаквам те пролет, очаквам те скъпа,
ти знаеш ли колко бленувах за теб?
Снагата ти мека със цвят ме отрупа
и пиех аз жадно от този момент.
Косите ти слънчеви волно се веят ...
  213 
Докосвам те със устни и с очи,
погалвам те с усмивка и със глас.
Сърцето ми неистово тупти,
душата потопена е във страст.
Със мисъл те рисувам, не греша – ...
  226 
Прощавам ти за всичките ножове,
безмилостно забити във гърба.
За прясно изгорените мостове,
пресекли мойте пътища в света.
Прощавам ти за подлите измами, ...
  241 
Не ме наричай с име, все ще сбъркаш,
защото съм с милиони имена.
Любов ли съм, не ще да ме объркаш,
открий ме – бликащ извор на страстта!
Страстта родена в напориста пролет, ...
  267 
Наричат те Великият герой,
наричат те Апостол и Икона.
Ти носиш на сърцата ни покой,
ведно с това издигаш ни в простора.
Щом стъпя върху хладната земя, ...
  226 
Недей да се страхуваш, ще ме видиш
в пенливите потоци на река,
в проблясваща черупчица на мида
и в тръпнещо лилаво на зора.
Недей да се страхуваш, ще ме чуеш, ...
  212 
Как се диша в тая страшна ледност,
как в гърдите въздухът минава?
Не разбирам лудата потребност
на бездушие да се прощава!
Пред коварството да бъдем тихи ...
  348 
За всичките извършени дела,
намираме умело оправдание.
За нас не ще е нужно наказание,
защото сме "безупречни чеда".
И все сме в светлина, и в красота, ...
  269 
Защо ли още жив съм и къде ли,
съдбата е решила да ме прати?
Те, червеите – земните постели
в греховността на плътското се мятат.
Оглозгано е времето, боли ме, ...
  220 
Propuestas
: ??:??