Djein_Ear
1.624 el resultado
Познала си съм теб, любов?
Разминах ли се или ме очакваш?
Повярвай, в моя тих живот
и облака дори е тежка сянка.
Не ми остана време да бленувам. ...
  588 
Тя дълго ви над стръмното усое,
но кой ли чу задъханото във кръвта ù?
Самотница-вълчица над прибоя
надвеси се, дошла от билото на планината.
Здрачаваше се, плискаха вълните. ...
  476 
Ако утре те нямам, живот, и си тръгна,
то какво ли след мен ще остане...
миг от нежност и много любов,
че отгледах и аз дъщеря си.
Само тя ще ме помни до сетния дъх. ...
  616 
Говори ми се за живота, ей така без метафорите, без римите, без загадките, без да заменям думите. Вярно е, че поезията е огледалото, в което освен автора, се оглеждат и читателите, но поезията не може да бъде разбрана от всички по един и същ начин,
както и почувствана по един и същ начин, а толкова ...
  1429 
Не ме докосвай, нека ей така
облегна се на силното ти рамо.
Приспала болката горчива и тъга,
те зацелувам как аз си зная само.
Да те помилвам, както вятърът цвета ...
  516 
Ще забравя аз някога тебе - несретнико,
как погуби душата ми без капчица жал,
как ме срина по урвите диви, проклетнико,
как надсмя се над мен, като твар...
Всяка болка притихва и нощ отминава. ...
  471 
Нощта се преоблече в нова роба.
Съблече черната си стара рокля.
С лилава на сребристите цветя
и със коси на златни букли.
Превърна се в море от кадифе. ...
  490 
Ще ми напомни нещо за любов,
дали пасаж от стих или листо от есен.
Под синьото небе пак скрила своя зов,
ще прекося по тротоара тесен.
Ще си помисля, ако ей сега ...
  628 
Припадна ден в прегръдката на нощ.
Просветнаха звездите млечносини.
Разсипа звезден прах небе от своя кош
и засияха ми косите, раменете...
Прокраднаха се във очите ми искри. ...
  440 
"Добър вечер" ти казвам, че пак окъснях,
ризи нощем плета за братята лебеди.
От копривата жарка ръцете болят,
но звездите ми светят и даже помагат ми.
"Добър вечер" на теб. Със словата ти топли ...
  523 
В цвета на пролетта ли влюбвам се
или във полета на сини небеса?
Магиен миг в живота ми прокрадна се,
да ме подсети, че съм ветрена жена.
С прегръдката на полъх ме докосна, ...
  485 
http://vbox7.com/play:4d1b17dc
Друга пие от медта на устните му
и не съзнава, че лицемерна е.
Само на мен до болка липсва ми,
но не мога да кажа какво ми е. ...
  640 
Така я чаках пролетта,
че биеше сърцето ми лудешки,
да плисне дъжд и след това
животът ми да стане по-човешки.
Така я чаках, копнеех я по детски, ...
  615 
И без думи, дори и без нужда,
но за мен си все още любим,
и пропуснала всяка надежда,
пак те виждам, за мене си зрим.
Разпиляла по вятъра всичко, ...
  563 
Не защото не вярвам, не търся
път към нечие чисто сърце.
В мен дъждовете проливни преляха
и избистриха цялото синьо небе.
Затова съм роса във тревата ...
  487 
Нескършен клон съм от дървото на живота
и всяко утро съм отрупана със цвят.
Мечтите ми лекуват на деня ми сивотата
със сънища, които във зениците ми греят.
Препъна ли се, падна ли, пак ставам ...
  549 
Ти вече няма да си моя сянка.
Преглътнах те, любов, не се задавих.
По-нова ще те срещна, истинска,
ще бъде минало, което го изстрадах.
Ръце нестоплени към мен ще се протегнат ...
  445 
***
Изпих не чаша, а цялата бутилка,
а сетне с ярост във стената я разбих.
Такава ми е била ориста - горчилка,
щом като дъга след дъжд не те разлюбих.
Но те осъдих, никога да не узнаеш ...
  425 
Отрече се от нас и тръгна някъде.
Къде, и сам дори не знаеш...
Заблъскаха се кръстопътища за никъде,
защото не умееш да обичаш.
Това, което кръв е в кръвта ти, ...
  531 
Ти ще търсиш сълзите ми в изгреви,
а те бели зрънца във поля,
ще са мокри в тревите с очите ми,
и превърнати в тънка роса.
Ще потърсиш и нявга сърцето ми, ...
  708 
Измисляш ме, и пролетна и нежна,
а аз съм есенния лист от лани.
Забравил ли си моите безпътици,
и че лозята ми на вино са нестанали.
Недей да си измисляш приказки, ...
  805 
Надвика бурите във себе си.
Самата се превърна във фурия
и ураганна във стихията си
фуча, превърната в магия.
Онази, другата с копненията ...
  528 
Все по острите ръбове лягам,
да прогоня самота и разлъка.
Нещо все не достига да дишам
и се давя дори и във капка.
И да пея не мога, цвърча, ...
  453 
Тази нощ под луната целувах
устни жарени с нежна упойка.
Пръсти в твоите - топлите вплитах,
като снопове златна ръкойка.
Тази нощ завидя ми луната, ...
  525 
Аз все си казвам малко, още малко
ми трябва да достигна небосвода,
а той като далеко е, и жалко,
че пръстите ми не докосват свода.
Аз все се лъжа, че ми е потребно ...
  418 
***
Защото отънява вярата
с прокъсани надежди
и гол проплаква вятъра
без своите одежди.
Защото времето отмива ...
  451 
Ти - толкова голяма, свята.
Аз - малка винаги пред теб.
Със теб откриват се небета.
Без теб умира се, Любов.
Не искам да умирам и се моля ...
  630 
Закичил в цъфналите клони
усмивката си, пее тънко вятъра,
така разлиства пролетни надежди
и спуска ги в дома ми през комина.
А те, едни такива - малко чернички, ...
  764 
Тази вечер е някаква ничия.
Няма дъх, нито трепет, крила.
Всички други подобни различия,
просто секват, ей тъй във нощта.
Тази вечер, мила приятелко, ...
  2735 
Всяка пролет се завръщат по двама
във гнездата, оставени лани.
Аз сама съм, а него го няма.
Тесни станаха всички посоки.
Колко дълго пътувах, но сега уморена ...
  592 
Понякога навярно във съня си
наричаш ме пак с нежни имена,
но нямаш ме наяве във деня си.
За теб съм вече чуждата жена.
И много друга съм, тъй много друга... ...
  547 
***
Аз не съм свята, а грешна,
като всеки човек на земята.
Нося вяра - утеха,
да се държа на краката.
В битки все се сражавам ...
  417 
Тази вечер е пияна
от надежди за любов.
Ветре, с теб отново цяла
чувствам се от твоя зов.
Отнеси ме надалеко, ...
  498 
Нямам цвете с любов подарено.
Празник, казват, че е, а не е.
Не, че нещо, но нещо в сърцето,
като кука отляво боде.
И какво му е празнично хора, ...
  497 
Отдавна в чантата ù този атрибут го няма. За какво ù е?
Има едно голямо огледало в коридора, където набързо слага малко крем, червило и леко подвива миглите си, а как изглежда, дори не се сеща да погледне. Страхува се, да се взре в очите си, защото знае какво ще види.
Понеже всички дрехи, дори и тез ...
  649 
Понякога, когате стане тесен пътят
и стръмен, и трънлив, нелек...
тогава вярата, превърната в утеха
ме води, като святия завет.
Ръце протегнала за трудното се хващам ...
  441 
Дори на дупчици да стане в мен душата.
Сърцето да пулсира за последен път
и да прогният от влагата очите.
Не искам да те имам. Нямаш в мене кът.
Във който да те скрия обичан и надежден, ...
  531 
Когато и коричката ми хляб не стига
и ми пресяда в гърлото от самота,
а някой ми разстила на трапезата
не само вкусната храна, а милостта...
Когато някой мисли ме и чувам как тупти ...
  540 
Кой си ти, така да ме усмихваш
със едно здравей и добро утро.
Сякаш с утрото ми влизаш
в къщата, и ми става топло, топло.
Кой си ти? Да питам ли лъчите ...
  578 
Чаша счупена. Мечти разпилени.
Студена е стаята, празно леглото.
Няма вино, ни свещи запалени.
Помежду ни всичко е скършено.
Дяволът вмъкна се май във сърцето ти. ...
  599 
Propuestas
: ??:??