Djein_Ear
1.624 el resultado
Когато и дълбокото ти стане плитко,
а ножът остър няма какво да нарани,
защото болката осъмнала във нищото
прецежда се по мъгливите си ръбове.
Когато с всеки ден се питаш ...
а ножът остър няма какво да нарани,
защото болката осъмнала във нищото
прецежда се по мъгливите си ръбове.
Когато с всеки ден се питаш ...
763
3
Не ми поиска никой прошка, но простих...
измих със сълзи воли и неволи.
Тъй, както някога обичах... заличих
на минало следите прашни - черни.
Защото март е за прераждане. За нов живот. ...
измих със сълзи воли и неволи.
Тъй, както някога обичах... заличих
на минало следите прашни - черни.
Защото март е за прераждане. За нов живот. ...
1080
2
Птича песен и валс на глухарчета.
Пролет. Гнездо. Щастие...
Пеят капчуците. Разлистват листата
своя цвят от обичане...
Толкова просто е. Всичко е в смисъла. ...
Пролет. Гнездо. Щастие...
Пеят капчуците. Разлистват листата
своя цвят от обичане...
Толкова просто е. Всичко е в смисъла. ...
594
2
Обич бяла, като пухкав облак
във небето ми пак рееш ли се ти,
ще ти стана дом и пристан.
Ще бъда бряг сред алени вълни.
Тънкострунна, като музика от Рая, ...
във небето ми пак рееш ли се ти,
ще ти стана дом и пристан.
Ще бъда бряг сред алени вълни.
Тънкострунна, като музика от Рая, ...
360
5
Споходиш ли ми мисълта, любов...
завръщам се във спомените прашни...
Била. Отминала... е вече все едно.
Не се завръщат чувствата отминали.
И топвам четката в пастели топли, ...
завръщам се във спомените прашни...
Била. Отминала... е вече все едно.
Не се завръщат чувствата отминали.
И топвам четката в пастели топли, ...
417
4
Говори ми се. Няма да мълча.
От себе си изхлузила съмнения,
тъй както ручейна и бързата вода,
потичам по ръба на своите доверия.
Обвързаностите от себе си съм смъкнала. ...
От себе си изхлузила съмнения,
тъй както ручейна и бързата вода,
потичам по ръба на своите доверия.
Обвързаностите от себе си съм смъкнала. ...
542
2
Мълчи ми се наяве, и насън...
и тихичко редя си строфи под луната.
Уханието на узряла дюля тази нощ
пак спомени в душата ми разбужда....
... ...
и тихичко редя си строфи под луната.
Уханието на узряла дюля тази нощ
пак спомени в душата ми разбужда....
... ...
381
3
Тъй дълго чакан, този дъжд
във пазвата на лятото набъбнал.
Ще щурне някак, ей тъй изведнъж
с крилете бели облаци разгърнал.
И знам, като дете, ще трополи ...
във пазвата на лятото набъбнал.
Ще щурне някак, ей тъй изведнъж
с крилете бели облаци разгърнал.
И знам, като дете, ще трополи ...
610
7
Аз бях в най-светлото на изгрева.
В най-жаркото на залези танцувах.
В най-синьото мечтаех в небесата.
С най-истинското душата си изливах.
Небе и път към всичкото, което имах, ...
В най-жаркото на залези танцувах.
В най-синьото мечтаех в небесата.
С най-истинското душата си изливах.
Небе и път към всичкото, което имах, ...
470
8
Разтвори пазвата си лятото.
До голо цялото се разсъблече.
До жар накладено по юлски слънцето,
със дъх горещ земята ни пресече.
Тревичките челата сведоха. ...
До голо цялото се разсъблече.
До жар накладено по юлски слънцето,
със дъх горещ земята ни пресече.
Тревичките челата сведоха. ...
486
2
Една любов в душата ми останала,
дори по-силна от смъртта.
Щом в дланите ми нежни е пораснала,
ще ме намери и накрай света.
За нея бих раздала всичко, всичко... ...
дори по-силна от смъртта.
Щом в дланите ми нежни е пораснала,
ще ме намери и накрай света.
За нея бих раздала всичко, всичко... ...
586
3
Дори да вярвам в приказки и феи...
не мога времето назад да върна.
Не мога със мечтите необятни свои
от спомените си да се отвърна...
Дори да имах пръчица вълшебна ...
не мога времето назад да върна.
Не мога със мечтите необятни свои
от спомените си да се отвърна...
Дори да имах пръчица вълшебна ...
494
5
По листите на времето все пиша...
онези свои неизпратени писма.
В просъница пак утрото въздиша
със спомени в напръхнала душа.
Щом в тъмното очите си отворя ...
онези свои неизпратени писма.
В просъница пак утрото въздиша
със спомени в напръхнала душа.
Щом в тъмното очите си отворя ...
363
3
Когато утрото очите си отваря
със снопове сияния от злато,
и във екстаз деня събужда
уханието в чашата с кафето.
Надпяват се по клони птици - ...
със снопове сияния от злато,
и във екстаз деня събужда
уханието в чашата с кафето.
Надпяват се по клони птици - ...
555
2
3
Защото все те гонех. Не те исках.
Покри лицето си с плеяди звездни.
Потърсих те, но не те стигнах,
и заживях с мечти неистини...
Сега високо си от мен, така високо, ...
Покри лицето си с плеяди звездни.
Потърсих те, но не те стигнах,
и заживях с мечти неистини...
Сега високо си от мен, така високо, ...
418
1
Още ме мамят високите токчета,
да ги обуя и тръгна напред.
И да звънят под нозете паветата,
сякаш, че всичко ми е наред.
Още ме мами и бялата рокличка, ...
да ги обуя и тръгна напред.
И да звънят под нозете паветата,
сякаш, че всичко ми е наред.
Още ме мами и бялата рокличка, ...
407
4
Към сърцето на Май
протягат листенца пак розите.
Беше Ад. Беше край...
но до блясък измит във сълзите.
И се ражда началото ...
протягат листенца пак розите.
Беше Ад. Беше край...
но до блясък измит във сълзите.
И се ражда началото ...
369
1
Има любов! Много щастлива!
И такава, която боли.
Многолика и много различна.
И лечебна, и носеща рани.
Ту взаимна и нежна, ...
И такава, която боли.
Многолика и много различна.
И лечебна, и носеща рани.
Ту взаимна и нежна, ...
415
1
Обкичена със обич ставам пролет
с ухания на цъфнал цвят,
и влюбена във необятен полет
на птиците завърнали се пак.
Гнездото във мечтите си подреждам ...
с ухания на цъфнал цвят,
и влюбена във необятен полет
на птиците завърнали се пак.
Гнездото във мечтите си подреждам ...
414
3
Ще замълча, като изхвърлена черупка на прибоя.
И като мида бисера във себе си, ще скрия.
Аз вече няма от какво да се страхувам, и болея.
Ще дишам като птица, и във небето, ще се рея.
От себе си изхлузила обвързаност и грешки, ...
И като мида бисера във себе си, ще скрия.
Аз вече няма от какво да се страхувам, и болея.
Ще дишам като птица, и във небето, ще се рея.
От себе си изхлузила обвързаност и грешки, ...
485
1
3
Не сме приятели, не сме дори любими.
Със тебе изгорихме онзи праг
през който обичта да може да премине.
Не съм ти близка, а ти не си мой враг.
И пак са празници, и светят свещи. ...
Със тебе изгорихме онзи праг
през който обичта да може да премине.
Не съм ти близка, а ти не си мой враг.
И пак са празници, и светят свещи. ...
447
3
Мъжка ракия със женски сълзи
Да поседнем ли с тебе. За малко.
На чаша ракия. Без думи...
Мъжки да пием, а след това,
да развържем езици и хули. ...
Да поседнем ли с тебе. За малко.
На чаша ракия. Без думи...
Мъжки да пием, а след това,
да развържем езици и хули. ...
682
1
Аз бях на дъното на пъкъла,
и не че само влязох пътьом,
а обиколих и деветте му кръга,
За светлина душата ми бе жадна.
Преминах нямото страдание и болка. ...
и не че само влязох пътьом,
а обиколих и деветте му кръга,
За светлина душата ми бе жадна.
Преминах нямото страдание и болка. ...
452
2
Лека нощ, мои спомени...
Тази нощ е разгърната странница
на отминали срещи, горения.
Тя е бяла, но откъсната страница
на забравени, стари трептения. ...
Тази нощ е разгърната странница
на отминали срещи, горения.
Тя е бяла, но откъсната страница
на забравени, стари трептения. ...
619
1
Боже, отнеми от мене болките.
Скрий ме някъде далече, може би,
там където са спокойни и сълзите,
рукнали във двете ми очи...
Само Ти ми знаеш греховете. ...
Скрий ме някъде далече, може би,
там където са спокойни и сълзите,
рукнали във двете ми очи...
Само Ти ми знаеш греховете. ...
448
2
Изля отровата си в мен, ала не спря.
Накъса на парченца всеки хубав спомен.
Разби сърцето ми, а после разпиля
в ридания във мене всеки ритъм.
Отломките след теб ги друг събра, ...
Накъса на парченца всеки хубав спомен.
Разби сърцето ми, а после разпиля
в ридания във мене всеки ритъм.
Отломките след теб ги друг събра, ...
732
5
По дланите ми цъфнали цветя
ухаеха на пролет нежна.
Отнейде птица бяла долетя.
Запя, а аз бях много уморена.
Заслушах се във песента, ...
ухаеха на пролет нежна.
Отнейде птица бяла долетя.
Запя, а аз бях много уморена.
Заслушах се във песента, ...
410
1
С крила пришити на раменете крехки
не мога да летя и поря небосвода.
Не искам да повтарям стари грешки
и затова аз просто ще си тръгна.
Дори със камъче в обувка стара, ...
не мога да летя и поря небосвода.
Не искам да повтарям стари грешки
и затова аз просто ще си тръгна.
Дори със камъче в обувка стара, ...
375
Навярно пак със есенния дъжд
смалил простора до прозаичност
на чашка-две ракия, този мъж,
ще се закотви в точка до безпаметност.
Не зная как нахлу в живота ми. ...
смалил простора до прозаичност
на чашка-две ракия, този мъж,
ще се закотви в точка до безпаметност.
Не зная как нахлу в живота ми. ...
515
3
Дори да изгориш на кладата, любов.
И твоят дъх молитвено да шепне,
че мен обича в този луд живот,
сърцето ми от теб ще се отвърне.
И пак ще тръгна боса, гола, ...
И твоят дъх молитвено да шепне,
че мен обича в този луд живот,
сърцето ми от теб ще се отвърне.
И пак ще тръгна боса, гола, ...
449
2
Годините остават зад гърба ми,
като пътека на небе синеят.
Преминали през преспите, нозете ми
в следи от обич по земята се белеят.
Какво е щастие днес вече не се питам. ...
като пътека на небе синеят.
Преминали през преспите, нозете ми
в следи от обич по земята се белеят.
Какво е щастие днес вече не се питам. ...
401
Небето беше черно от тъга,
и драскаха светкавици сърцето.
Извиваше си бурята гласа от самота,
и болката разяждаше ме много дълго.
Валяха дъждове. Порои се изтекоха. ...
и драскаха светкавици сърцето.
Извиваше си бурята гласа от самота,
и болката разяждаше ме много дълго.
Валяха дъждове. Порои се изтекоха. ...
414
3
на дъщеря ми - Сара
Нависоко хвърчи, със звезди във зениците,
и почти не докосва земята с нозете си.
Тя е млада и все още не знае за прошките,
но обича и стиска във шепи мечтите си. ...
Нависоко хвърчи, със звезди във зениците,
и почти не докосва земята с нозете си.
Тя е млада и все още не знае за прошките,
но обича и стиска във шепи мечтите си. ...
487
1
След всички недописани от мене редове.
След бурите вилняли вътре в мене,
ще те изгубя в римите на своите стихове,
изплакани в безлунните очи на дъждовете.
След дълго взиране в пролуките без изход ...
След бурите вилняли вътре в мене,
ще те изгубя в римите на своите стихове,
изплакани в безлунните очи на дъждовете.
След дълго взиране в пролуките без изход ...
467
2
Пред теб, съдба, отстъпих с времето,
защото всъщност нямах изход друг.
Калявах се на лавата в огнището.
Извайвах смисъла на остър струг.
А можех да те премълча и да не съдя ...
защото всъщност нямах изход друг.
Калявах се на лавата в огнището.
Извайвах смисъла на остър струг.
А можех да те премълча и да не съдя ...
433
2
Нито с мисъл, нито с дажба на гладен
мога времето свое назад да завърна.
Затова бодро крача по пътя си прашен,
а в очите ми влага от надежда набъбва.
Младостта отлетя. Любовта ме отрече, ...
мога времето свое назад да завърна.
Затова бодро крача по пътя си прашен,
а в очите ми влага от надежда набъбва.
Младостта отлетя. Любовта ме отрече, ...
522
4
И сякаш век ги измълчавах думите,
заседнали в сърцето ми измъчено.
Сега по времето на листите
изписвам ги, но мълчаливо.
Страхувах се да ги изричам, ...
заседнали в сърцето ми измъчено.
Сега по времето на листите
изписвам ги, но мълчаливо.
Страхувах се да ги изричам, ...
511
Време скрито зад две пролети...
отлетели, като сън от клепките.
Незавръщащи се в дланите трептения.
В пепелта на времето са стъпките...
С едно "Обичам те" приспивам нощите, ...
отлетели, като сън от клепките.
Незавръщащи се в дланите трептения.
В пепелта на времето са стъпките...
С едно "Обичам те" приспивам нощите, ...
432
1
Сънища... отминало щастие,
и многоточия от недоимане.
Живот, като разпятие.
Далечно, минало обичане.
Пролет... и отминава, ...
и многоточия от недоимане.
Живот, като разпятие.
Далечно, минало обичане.
Пролет... и отминава, ...
489
2
Усещаш ли дъха на цъфнали дръвчета?
Погали ли лика ти топлият южняк?
Дочуваш ли как пеят моите токчета,
по тротоара тръгнала към тебе пак.
Ръка до свойта топла гръд сложи ...
Погали ли лика ти топлият южняк?
Дочуваш ли как пеят моите токчета,
по тротоара тръгнала към тебе пак.
Ръка до свойта топла гръд сложи ...
445
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
