Елиза13 (Мария) - Obras

Невидимо 🇧🇬

Невидимо се спуска над града,
незабележим потъва във очите
отровен прах с чернобилска ръка,
разяжда мислите прикрит в ъглите.
Издигат вик невзрачни гласове ...

Елиза13

Poesía

2021-09-10T22:08:57+03:00 625 4

Страшният съд 🇧🇬

Пепелища пълзят, огън шушти,
спотаяваме чувства безмълвни.
Мисъл за съд в сърцето бумти,
явно бягаме в очи да я зърнем.
Покорени в страха от смъртта, ...

Елиза13

Poesía

2021-08-26T22:29:57+03:00 568 4

Истина наполовина 🇧🇬

Зъл мрак отвън, настъпва жаден
да помрачи сияещите личица.
Навлиза скрит, пълзящ, нахален,
оставя страх в невинни сърчица.
Отнета истина е истина наполовина, ...

Елиза13

Poesía

2021-08-19T21:59:46+03:00 616 1 4

Доверие 🇧🇬

Залепна нежно детската ръка
в стъклото със очакване невинно.
Потъна в очертанията на дланта
отсреща, топла, бащина и силна.
Докосна леко топлината ѝ отвъд ...

Елиза13

Poesía

2021-08-12T10:20:18+03:00 567 3 2

Тревога! 🇧🇬

Надвесен смог все по-надолу слиза,
потъва в мисли, в погледи, в сърца.
Разсява страх, неверие, зараза влиза
и ужас зейва в пребледнелите лица.
Надвесен смог все по-надолу слиза, ...

Елиза13

Poesía

2021-08-04T20:55:17+03:00 593 3

В скръбта 🇧🇬

Във тъжен блясък шепнат капчици,
полепнала роса по борови иглички.
Въпроси дращят във виждащи очи,
отговарят две прибързани сълзички.
Безценен звук заражда се в скръбта, ...

Елиза13

Poesía

2021-07-28T23:18:55+03:00 521

Противоестествено 🇧🇬

Прохладна нощ със звезден аромат,
ветрецът носи песен на Бочели.
Преди последните акорди да заспят,
сърцето търси Истината да намери.
След жаркия запален тежък ден, ...

Елиза13

Poesía

2021-07-21T22:57:20+03:00 526 1 5

Безсмислено е 🇧🇬

Безсмислено е да говоря за любов,
ако за себе си, предълго жаля.
Напразно е да сричам благослов,
а „аза“ в мен да тлее неизгарящ.
Безсмислено е да шептя „обичам“, ...

Елиза13

Poesía

2021-07-14T23:30:31+03:00 560 1 4

Късче детство 🇧🇬

Разля се аромата на липи,
понесе ехо от виенско колело
и завъртя се детство от мечти,
докосна крайчето на облаче с око.
Откъсна топка захарен памук ...

Елиза13

Poesía

2021-07-01T13:40:10+03:00 702 1 6

Не искаш ли? 🇧🇬

Фенерчето на малката светулка
протяга лъч към твоето сърце.
Навън тъмата ядно затупурка,
очите ти закрива бързо със ръце.
А Светлината толкова отдавна ...

Елиза13

Poesía

2021-06-27T07:32:27+03:00 591 2

Достатъчно 🇧🇬

Достатъчно за себе си живях,
с душата си сега Те моля.
Признавам много пропилях,
съдбата ми лежи в ръката Твоя.
Отдавна всяка мисъл в мен вали, ...

Елиза13

Poesía

2021-06-19T22:43:15+03:00 530 1

Превантивно! 🇧🇬

Ще заменим ли свободата си за грижа?
…
Посипани в очите обещания
говорят, че за здравето си струва
да си покорен, спазил разстояния, ...

Елиза13

Poesía

2021-06-14T10:36:37+03:00 571 1 4

В движение 🇧🇬

Светлината се плъзна в тунела на мрака
и издърпа докрай всички спрели мечти.
Лумна музика в изхода без да дочака
да привикнат на изгрева любопитни очи.
Затанцува с хармоника весело вятъра, ...

Елиза13

Poesía

2021-06-01T09:10:38+03:00 563 1 6

Зов 🇧🇬

Шумът отвън и шумоленето отвътре,
Към Теб препречват често моя път.
Гризе вина в кръвта и червей пъпли,
болката се връща и ми пречи да заспя.
Въпроси стрелят отговор нечакат. ...

Елиза13

Poesía

2021-05-23T00:30:35+03:00 544 2 2

Единствената новина 🇧🇬

Виждал ли си как разрязва светлината
гората мрачна, с падащ меч златист?
В присъствието ѝ отстъпва тъмнината,
очите със възхита пият миг по детски чист.
… ...

Елиза13

Poesía

2021-05-09T01:17:29+03:00 713 1 5

Най-вдъхновяващия стих 🇧🇬

Прочетох най-разтърсващия стих
и вдишах необятното му синьо.
Издигаше се силен и красив,
душата ми изгуби своето име.
Обхвана всичките ми сетива, ...

Елиза13

Poesía

2021-05-01T16:39:10+03:00 577 2

Избор 🇧🇬

Гласът на Истината бе отхвърлен,
безжалостно предаден на скръбта.
Бичуван, подиграван и захвърлен,
запратен в долината на смъртта.
Народът полудял избра Варава, ...

Елиза13

Poesía

2021-04-30T12:34:04+03:00 521 2

„Свободни“ от Истината 🇧🇬

Усещам смазващия страх,
роден в объркани понятия.
Когато Истината обявява се за грях,
а злото е гримирана симпатия.
Усещам колко тежък е гнета ...

Елиза13

Poesía

2021-04-17T17:30:18+03:00 624 1 8

Различен Си! 🇧🇬

Различен Си от земните кумири,
от тяхната суетна красота –
засвирили на сладкогласни лири,
примамват масите с нечестие, с лъжа.
Различен Си, не влизаш във стандарти, ...

Елиза13

Poesía

2021-04-08T21:49:36+03:00 720 1 1

В зеницата на детството 🇧🇬

С тъга се взирам в детските очи,
съсухрени искрици мъжделеят.
Опарено сърцето ми мълчи,
а думите все повече бледнеят.
Смехът в очите и невинността – ...

Елиза13

Poesía

2021-04-02T21:40:57+03:00 1.2K 5

Къща 🇧🇬

Връхлитат дъждове и бури
над покрива на радостта.
Зъл вятър блъска да събори
стените на дома в нощта.
Сияещи от светлината ...

Елиза13

Poesía

2021-03-26T07:39:30+02:00 565

Крепост 🇧🇬

Изправена и недостъпна,
надменно ледена стои.
И всеки камък вае плътно,
втвърдени с времето черти.
Убежище за скрити мисли. ...

Елиза13

Poesía

2021-03-19T03:25:33+02:00 648 2 3

Ти Си 🇧🇬

„Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.“ (Йоан 6:68-69)
Без грам емоция,
лишена от помпозност,
в едничка дума – свобода,
презряла всяка традиционност ...

Елиза13

Poesía

2021-03-12T20:20:22+02:00 1.5K 3

Защо? 🇧🇬

Нима не знаел е какво ще следва?
Нима е чакал ласкави слова?
Или приветствия, овации последвали?
Не! От далеч долавяше смъртта.
Нима не знаел е какво ще се изсипе? ...

Елиза13

Poesía

2021-03-04T19:39:42+02:00 689 1 2

Цената да Го следваш 🇧🇬

Гласът Ти ме повика и дойдох.
Разчетох думите Ти във сърцето.
Започна съдбоносен диалог
между земята и небето.
Прониза Словото до края мисълта, ...

Елиза13

Poesía

2021-02-26T07:58:31+02:00 601 1 2

Умолявам 🇧🇬

Нямам друго във своите длани,
тънко цветенце с крехки листа.
В сърцето ми дишат побрани
Моя Бог и безброй чудеса!
Всеки тежък момент или сблъсък ...

Елиза13

Poesía

2021-02-18T23:13:56+02:00 630 1 2

Цветове на радостта 🇧🇬

Почувствах ритъма на утринта,
прегърната от цветове чудесни.
Звука им на усмивки се разля,
отворих длани полетяха песни.
В стаята ми задъхтя кокиче ...

Елиза13

Poesía

2021-02-13T10:22:07+02:00 633 3 6

И в съня 🇧🇬

Извайваш тишината на съня,
отвън вилнеят ветровете.
Завива ме красива топлина,
възглавницата ми е лист от цвете.
В почивката на нежен сън, ...

Елиза13

Poesía

2021-02-12T08:32:34+02:00 691 2 3

Сила и смелост 🇧🇬

Колко сила и смелост са нужни
и към себе си колко любов,
неродено да падне в графата „ненужни“,
да се хвърли във коша заченат живот?!
Колко сила и смелост са нужни ...

Елиза13

Poesía

2021-02-03T20:50:26+02:00 882 1 13

Тя 🇧🇬

Видях я в Словото. Към нея се обърнах.
Тя. В премяна скромна, в тиха красота.
От погледа ѝ кротък дух надзърна,
прекрасна бе в срамежливостта.
В сияйна красота най-чиста, ...

Елиза13

Poesía

2021-01-27T20:39:46+02:00 700

Над снега 🇧🇬

Творецо, Ти разлистваш пролетта,
дори когато всичко е замряло.
Застинало и скрито във леда,
безмълвно под дебело одеяло.
Отварят се незрящите очи ...

Елиза13

Poesía

2021-01-20T00:09:33+02:00 848

Роден с мисия 🇧🇬

Роди се с мисия, за да умреш,
умря заради нас, за да живеем.
Вестта е избор на сърцето и стремеж
надеждата във мрака да изгрее.
Роди се и завинаги скова смъртта, ...

Елиза13

Poesía

2020-12-24T14:16:12+02:00 1.4K 2 9

Сираческа съдба 🇧🇬

Поглеждам плахо в себе си,
посрещат ме оръфани петна.
Зарасли, незарасли белези,
издялали сираческа съдба.
Съдба във дрехи неудобни – ...

Елиза13

Poesía

2020-12-16T20:08:14+02:00 605 2 5

Красиво е! 🇧🇬

Красиво е да видиш как бездомен,
разделя с ближен своята вечеря.
На болния другар, самият болен
подава рамо, болката споделя.
Красиво е секундно да напуснеш ...

Елиза13

Poesía

2020-12-08T19:35:03+02:00 636 4 7

О, Ти си тук! 🇧🇬

О, Ти си тук и всичко е различно,
нахрани гладния със хляб и топлина.
И вятърът смълча се, бурята утихна
в дома на болния донесе Светлина.
О, Ти си тук и всичко е различно ...

Елиза13

Poesía

2020-12-03T08:05:29+02:00 579 1 3

Изпълни се 🇧🇬

На примката от гарваново ехо,
люлее се обесения стих.
Изпълни се пророческия шепот…
В тъмата влезе Светлина
и мракът затвори своите очи.

Елиза13

Poesía

2020-12-01T07:50:07+02:00 564 1 5

Писмото 🇧🇬

– Братле, потегляме след като ТИР-ът отмине. Какво ти е? Не ми изглеждаш добре. О’҆кей ли си?
– Не съвсем. Напрегнат съм – въздъхна Ангел.
– По пътя ще ми разкажеш. Става ли?
Секунда по-късно гласът на Спас проехтя:
– Ангеле, тоя е луд! ТИР-ът! Лети срещу нас! – викът му се вряза в стъклата на пежото. ...

Елиза13

Prosa » Relatos

2020-11-04T01:45:19+02:00 754 1 4

Въпроси 🇧🇬

Във времето вещаещо тревожност,
в минути на несигурност ръждива,
завързани във маската ще се разложим.
Страхът за тялото не ни ли повече убива?
Ще изпреварим ли гнева на идващия Съдия, ...

Елиза13

Poesía

2020-10-28T16:58:34+02:00 592 2 3

Между ресниците 🇧🇬

Щурците разхладиха ме със песен,
наляла свежест в чаша красота.
Въздишката ми лунен звън отнесе,
надникна младост в лозови листа.
Отмил в ресниците засипания прах, ...

Елиза13

Poesía

2020-08-20T00:11:38+03:00 1.1K

Време за мълчание 🇧🇬

Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...

Елиза13

Lecturas de audio » Lectura - poesía

2020-08-11T21:51:07+03:00 5.1K 8 2