Елиза13
220 el resultado
Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...
  856 
(С обич посветено на Поли)
Когато облаците тежко сграбчат,
в хладни клещи крехката пролука.
Сломени и други мисли тежко крачат
пропуква се надеждата в минута. ...
  816 
Красиви звуци в стъклени звезди
със пеперудени крила изписват.
Вълна от нежност, ехо от щурци
по вдлъбнатите стъпки плисва.
Кайсиев аромат разхлажда, ...
  594 
Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...
  530 
В бурите дъждовни, Той опазва,
власинките на маковите дръжки.
Шишарковата семчица разказва
как борът зеленее в студ по мъжки.
Търкулва се роса по лист измачкан, ...
  442 
Вълните галят с нежност утринта,
разплискват се в мига им мълчаливо.
И топъл повея прегръща песента
по пясъчните стъпки я разлива.
Приижда тихо ласкавия бриз, ...
  414 
Облечена си в най-красивите лъчи
на младостта, усмивката и онзи полет.
Докосва утрото гальовно твоите очи
а ти сияеш – дъх на нежна пролет.
Поръсва дъжд от розови листчéта ...
  1172  10  11 
Защо е мрачно-тъжна пролетта?!
Защо ме гледа с поглед мълчалив?!
Защо е притъмняла в самота
и капе мокър ненаписаният стих?
Ръми дъждът и песента му наводнява ...
  433 
„Непоправимо”, щураво хлапе
оставаш си в душата ми красиво.
Едно пораснало и недотам момче
най-приказното братче мило.
Едва ли бях и съм добра сестра, ...
  445 
Ръката ми държиш, очи затварям,
шумът в света далечен е от нас.
Едно момиче тихо ти повтаря:
Обичам те! Без думи и на глас.
В топлия ти глас като дете се сгушвам ...
  372 
Притеглена от шепота на тишината
в милувката ѝ нежна ще се скрия.
Мигът отдалечава плясъка на суетата,
в зелените дихания, дървесни ще се вшия.
Почивам си в мига от белега на сивото, ...
  345 
Сапунено балонче във въздуха лети,
събира цветовете на дъгата.
Търкаля най-красивите сълзи
понася слънчевите глъчки на децата.
Лети към теб, ръката си простри, ...
  489 
Щастлива съм, че Те познавам
макар частично, не напълно.
Пристъпвам и се доближавам
към извор на живот препълнен.
Ти оцветяваш люляково сивотата ...
  309 
Бях в калта, умирах бавно
искрицата угасваше във пепелта.
И сенките от минало безславно
пристягаха стоманено плътта.
Страхът със поглед ме захвърли ...
  224 
Заключена врата от дълго време,
отвътре тихо е, и от тихото боли.
Заключена надежда във безвремие,
а навън е много тъмно и вали, вали ...
Пристъпват тихи стъпки във нощта, ...
  278 
В клоните звучи гласът на вятъра,
люлее песента си във листата.
Рисува с пръсти върху пясъка,
измива белезите по лицата.
Листенцата с дъх прегръщат ...
  487 
На Поли
Красиво цвете дъха аромат,
всред безнадеждната пустиня.
Всред тръни горски, нежен цвят,
невехнещо послание в небесно синьо. ...
  227 
Дойде с топлината на отронен звук,
невидимо разля мелодия в сърцето.
И вече знаех, Ти си близо, Ти си тук,
усмивка озари в сияние лицето.
Извика в мен заровена мечта, ...
  244 
Небето спусна синкаво лилав воал,
безплътно пада нежно еднозначно.
Попаднал в боровите мигли засиял,
притихна мекото дихание прозрачно.
С дъх напоен воалът носи песента, ...
  405 
Нелепо е! Светът умира всеки миг,
тревожността превземащо расте.
Утеха търси падащия, болен вик,
палитрата е цветна но чернее. Боде
в душата, а листа тъмнее, сгърчен лик ...
  398 
С криле на лястовица Ти ще долетиш,
за да завиеш с клонки песни неизпяни.
Ще вземеш първата роса да освежиш,
дъха Ти ще раздвижи младите поляни.
В разпуканите пъпки вишнев цвят ...
  441 
От малка паяжина се спуска тънка нишка,
надолу, по-надолу стича се в сълзите.
Търкулва в блясък перлена въздишка
и акостира в пристанището на мечтите.
Там всичко е различно и неземно бяло, ...
  320 
С колело в рано утро по алеите хвърча,
искрящи след дъжда са – алеи огледало.
С карамелен вкус денят, усмихнат замълча
и детската ми вяра ме покрива в светло бяло.
Завивам в парка, в парка до дърветата, ...
  287 
Когато уморена лутам се в мрачна долина,
Аз - бездомна скитница, в безсънието си сънувам.
С угасващи и тъжни стонове и викам, и шептя,
Твоя глас, Исус, да чуя отчаяно жадувам.
Всред хилядите гласове ще Го позная - ...
  415 
Как искам само миг да полетиш,
с крилете ми във синьото небе.
Да чуеш най-красивия си вик,
на свобода да тичаш,
с тичането на дете. ...
  647 
Застина болката, заспа в очите
окъпани от гланца на дъжда.
И скри лице от ударите на лъжите,
градушка бие в стъкло на тишина.
Ще могат ли изсъхналите клони ...
  375  10 
Нощта е тиха, нежна, бяла и красива,
за да видя точно Теб очи затварям.
И думите подреждат се в молитва,
писма родени във сърцето ми разтварям.
В тази нощ не искам нищо друго, ...
  330  10 
Навън е мрачна нощ – заключи се врата,
разстла се в стаята ми безнадеждност,
но огънят в камината привлече мисълта,
от пламъче пулсира във невинна нежност.
Мислите ми спират се във най-обикновен обор, ...
  712  11 
Със снежна топка във ръка,
тя тича бързо с детски смях.
И с искрящите звезди от чистота
достига шала ми във формата на прах.
И спуска се в пързалка по леда, ...
  417 
Потънал кораб, в пясъчното дъно от забрава,
оплетен е в мрежа от зелени водорасли.
От дълбините морски - зов сподавен
изважда скритите съкровища, коралово обрасли.
Кой знае истината за викът му мощен? ...
  439 
Концертът свърши.
Лек поклон. Аплодисменти.
А после смразяващата тишина
потича във вените на пръсти,
приспивно спуска се завесата ...
  433 
Красив е танцът по леда,
по стъкления под кънките пеят.
Рисунката на своята мечта
художниците по платното с дъх ще слеят.
Изгубвам се във синьото небе, ...
  390 
Има път над бездна зловеща разлян,
като мост дървен над тъмнина.
Там шумът на куршум е изстрелян
леден вятър захапва до кокал стена.
Като мост дървен над буйна река ...
  253 
Във тъмното мълчание на мислите
оплели стон във мрежеста тъга,
безсилни и безгласни думите,
пропадат в бездънната мъгла.
Приседнали във гърлото на самота, ...
  504 
Звездите мигат някак замечтано,
във мека синева нощта притихна.
Сребристо ослепителна луна
в нюанси на оранжево ми се усмихна.
При Теб е винаги неземно, ...
  554 
Ослепях за суетния ход на живота,
ослепях за ревюто на лъжливите дни.
Те са тази модерна култура, която
отвънка примамва, а отвътре вони.
Ослепях за вървежните, адаптивни ...
  1463  10 
Под есенните звуци на пиано,
танцуват нежно златните листа.
В забавен кадър падат бавно
със кадифено сладка мекота.
Застилат наранената земя ...
  436 
Познаваш ли я? Виждал си я, може би...
Лицето ѝ пред твоето лице стои обляно във сълзи,
в ръцете алабастров съд със миро благоуханно,
в очите - обич изворна, искри.
Коя е грешницата? Виждал си я, може би… ...
  489  10 
В хамака на разбудените мисли
люлеят се разсънените есени слова.
Протягат длани към безоблачните листи
и листопадено окапват със залязващата синева.
А времето надбягва на часовника стрелките ...
  236 
Допърха със крилцата на пчелица и ме превзе
ухаещ, ябълково сочен, аромат.
Свеж, прасковен нектар разля се в цветове,
на розово-златисти глътки, жаждата във мен да утолят.
За миг опиянена от вкуса им очи отварям във други свят. ...
  418 
Propuestas
: ??:??