Трябваше ми малко-да повярвам
в думите ти, в шепнещия мрак,
в твоите ръце, че съм реална
и че мога да обичам пак.
Трябваше ми малко - да почувствам, ...
Понякога си толкова далечен.
А устните ти толкова ги няма,
щом тръгне си денят и дойде вечер
и иска ми се просто да сме двамата.
И трябват ми ръцете ти, понеже, ...
Две хиляди и триста километра.
И хиляди минути самота.
Делят ни сякаш хиляди планети
и липсваш ми до края на света.
Но вечер те сънувам страшно близо ...
Липсваш ми, когато се събуждам
и слънцето започва да изгрява.
Светът край мене бавно се пробужда
и хиляди възможности ми дава,
а аз си мисля колко си далече... ...
Този огън във моите вени,
тези мисли, в главата препускащи,
тази болка, дълбаеща в мене
и не искаща миг да ме пусне,
тази липса – огромна, бездънна, ...
Започваш да ми липсваш. И боли.
Сърцето ми се свива във гърдите,
а всички тези хубави лъжи,
че всичко е наред, бодат в очите ми.
И стичат се от мен като вода, ...
Аз така се сбогувам - със стихове.
Синьо-бели, измачкани листи,
след които в главата ми тихо е
и сълзите потичат по-чисти.
Аз така се сбогувам - без викове, ...
Отивам си. Отивам си полека
и без дори за миг да предположиш.
Изчезвам като призрачна пътека,
в една гора, която си пребродил.
Отдръпвам се. Изгубвам се по малко ...
За всичките ми думи на утеха,
които си захвърлил в пепелта,
за дланите ми – топлещи и меки,
които някак просто не видя,
за цялото безумно отчаяние, ...
Може би всичко свърши отдавна.
Може би ги изгубихме –
сърцата трептящи, ръцете замаяни,
очите, в които се влюбихме.
А може би просто животът се случва ...
Заглъхват и последните трамваи.
Пияниците тръгват към дома си.
А ние с теб отново сме пияни
един от друг. И пием от дъха си.
Студена е все още пролетта ...
Не я искам повече аз тази любов,
от която боли и разкъсва,
а след нея дори да умреш си готов.
И накрая - оставаш безчувствен.
Искам някаква друга, щастлива любов. ...
Празно и пусто е в нашата стая.
Празно е в нашите сърца.
И се преструвам, но всъщност го зная –
тръгна си днес любовта.
Тръгна да търси очи, ала парещи, ...
Обичам те. Аз само те обичам.
Без никакви специални заклинания,
без тайни и въпроси във очите ми,
без никакви преглътнати признания.
Обичам те наистина и простичко, ...
Когато си отива любовта...
Би трябвало небето да пропада!
А в мене просто някаква тъга,
нашепва, че преставам да съм млада.
Би трябвало домът ни да гори, ...
Говорете каквото си искате
зад гърба ми, когато ме видите.
Злобно зъбки и устнички стискайте
и раздялата ни предвиждайте.
Говорете кога сме се скарали ...
Как се описва толкова болка?
Болка, която ти спира дъха.
Болка, която измъчва те толкова,
че в нея изчезва напълно света
и с нея започват и свършват минутите, ...
Днес съм влюбена, толкова влюбена...
И небето се пълни с звезди,
а очите ми просто танцуват
и се губят във твоите очи.
И ръцете ми търсят ръцете ти, ...
Понякога светът ми става малък
и скрива се във твоите ръце,
а всеки миг със тебе е подарък
и няма начин нищо да ме спре.
Поглеждам те. Очите ми са огнени ...
Аз съм втората. Тайната. Скритата.
Да, за мене говорят си хората.
Аз съм лошата, дето не питала
за семейството ти. Отровната.
Аз съм тази, която разбира. ...
Почти прозрачна съм. Почти не плача.
Почти съм свикнала да ме боли.
Почти усмихвам се, щом падне здрача
и всичко е наистина почти.
Почти привикнах с твоето отсъствие. ...
Една огромна бяла самота,
която се е вплела във косите ми,
прегръща ме отново сутринта,
напомняйки, че няма ги очите ти.
А после ме залива със тъга, ...
Разбърка някак целия ми свят.
Направи го на хиляди парченца.
А аз стоя сред хаоса от тях
и питам се в действителност къде съм.
Обърка ме. Направи ме различна. ...
Ако някой ден всичко се счупи.
Ако някой ден ти си отидеш...
Ако някога в друга се влюбиш,
ако спреш да ми търсиш очите...
От небето ще падат порои, ...
Този ден ми е просто безсмислен.
Този ден просто трябва да мине.
Ще залъжа главата си с мисли,
ще отида на бар или кино...
Ще се видя със някакви хора, ...
Много бързо строя всички пясъчни замъци,
после просто стоя и ги гледам да рухват.
И изгарят отново душата ми в пламъци
всички грешни любови и чисти безумства.
Много бързо раздавам се и много наистина, ...
Забрави ли ме? Или ме намираш
все още във шума по тротоарите,
в онези тъмни сенки под очите ти,
в онази тишина пред огледалото?
В ръцете ти, превърнали ме в рана, ...
Там някъде животът продължава ли?
Със тебе сме заключени в мига си,
откъснати от всички и останали,
запазени единствено в дъха си.
Все още ли ни чакат озлобени ...
Не искам тази вечер да заспивам...
А ти ще тръгнеш утре сутринта.
Кръжат във мрака мислите обречени
и плашат ме в тъгата на нощта.
И мисля за онези километри, ...
Изморих се. Изморих се до полуда
от приказки, завършващи със болка,
от чакане и търсене, и лудост,
от липсата на вяра и посока.
От някакви надежди разпилени, ...
Започнала съм бързо да разлюбвам
и все по-трудно грешки да прощавам,
ума си все по-рядко да загубвам,
от себе си по-мъничко да давам.
Затварям във сърцето си вселени ...
