icohim (Христо Стоянов)

Отново юнско за нея 🇧🇬

Ех, Любов, ти спътница моя красива,
разцъфна сред онзи свенлив слънчоглед…
Помня го още… Него. Погледът. Дивият…
И ситните букви, подредени за теб…
Как чаках да върнеш, себе си с думи… ...

icohim

Poesía » De amor

2024-06-22T16:58:48+03:00 567 2

Медитирам 🇧🇬

В горещината се чуват само стонове
все едно е ад. Душата на хладно е
прибрана. Пуснала в сърцето столони…
И пие от него. Виното вече е жадно…
Колкото по-красив е миражът, сякаш ...

icohim

Poesía » De amor, Filosófica

2024-06-15T02:20:36+03:00 643

Безкрайност и малко тъга 🇧🇬

До старите пясъчни плажове,
потънали кротко в мъгла,
заспиват и морските фарове,
щом пак заизгрява денят…
Аз тихичко чакам го - изгрева… ...

icohim

Poesía » Del paisaje

2024-01-26T08:06:11+02:00 1.1K 1

Времето спряло е 🇧🇬

Отново се издигам в облаците…
Както ти ме караш да политам…
Нощем там във възглавницата…
С очи говорим си. Без питане….
Малко по-близо ще съм до теб. ...

icohim

Poesía » De amor, Otra

2024-01-03T06:43:06+02:00 698

Бледа сянка 🇧🇬

Не дочаках зимния прилив. Вълните
не догоних, както правихме двамата.
Забравих за морето. Само сълзите
сега чувам как идват. Като керваните.
Избягах дори от себе си. Нервно бие ...

icohim

Poesía » Otra

2024-01-02T22:09:57+02:00 614

Казабланка 🇧🇬

От бреговете на Мароко се носи
онази отровна суша… Хлъзгава…
Сякаш копае във въздуха. Проси
от моята кожа водата. И потъва…
Казабланка. Бялата къща. Ето я… ...

icohim

Poesía » Otra

2023-11-16T06:33:05+02:00 623

Обичам. До болка. 🇧🇬

Пропадане в бездната…
Някога имах крила…
Някога…
Сега падам свободно…
Стените са гладки… ...

icohim

Poesía » Otra

2023-11-15T20:02:33+02:00 613 1

Без душа 🇧🇬

Превърнах душата си във пепел…
Изгорих я… От безумие и печал…
Виж въглените… Как още светят…
Ръми в очите… Тихо съм заспал…
Как липсва… Там, облаците бели… ...

icohim

Poesía » Otra

2023-09-17T21:17:57+03:00 617 1

Обичам... 🇧🇬

Обичам… Да е вечер прохладна.
Да се разхождам, след бурята…
Да се скитам. Тихо… Безкрайно…
Щом чуя гласът ти… Сред хората.
Обичам… Да е юлско, горещо…. ...

icohim

Poesía » De amor

2023-08-13T21:45:30+03:00 809 2 1

Сутрин 🇧🇬

Вие се без да го иска… Пътят…
Залезът го догонва всеки ден…
Озарява, осветява го… Скрит е…
Гледам ли, гледам го. В плен…
Скоро Слънцето ще си замине… ...

icohim

Poesía » Filosófica

2023-08-13T21:45:11+03:00 625

Джин с теб 🇧🇬

Оставих вратата внезапно отворена…
Аромат на кайсии понесен в страни…
Парфюм и обувка тихо са сторили…
Бягство на мисли, на чувства. Почти.
Ти се разхождаш със новата рокля… ...

icohim

Poesía » De amor

2023-06-23T14:01:06+03:00 1.3K

Лично е 🇧🇬

Залези. Мои са. Само мои. И ничии…
Когато превръщам дните си в нощ…
Магия ли. О, не… Нещо различно е…
Нещо приятно… И тъжно… Разкош.
Подпирам се. Отгоре. На пианото… ...

icohim

Poesía » Otra

2023-06-17T20:11:32+03:00 981 1 1

Юнско, от брега 🇧🇬

Чувам оня радостен шум…
Леко хладно е…
Морето пее насън…
В пясък мокър…
Пропадане… ...

icohim

Poesía » De amor

2023-06-13T17:26:06+03:00 753

Юнско, за мене 🇧🇬

Разкъсва се душата ми. Сърцето
е раздрано и потича от него порой…
Жестоко и безизразно е лицето ми.
Отдавна вече е някак спокойно…
Чакам да дойдеш с игла и конец… ...

icohim

Poesía » Otra

2023-06-03T19:38:22+03:00 628 1

Търся те. Чакам те. 🇧🇬

Търся те. Чакам те. Няма те с мене.
Изгарям във мисли, душата си в миг.
С очите си гледам пак заслепено…
Ще видя ли днес тоя поглед красив…
Търся те. Чакам те. Викам те вече… ...

icohim

Poesía » De amor

2023-05-23T07:15:57+03:00 719 1 1

Преди тръгване 🇧🇬

Всеки ден
се питам
пред бялото
огледало…
Дали съм този, ...

icohim

Poesía » De amor

2023-05-05T21:22:57+03:00 684

Откъснато цвете 🇧🇬

Усещам я в цялата си лява страна…
От рамото до пръстите на ръцете…
Тихо се спуска, нервно до колената…
Препуска надолу… Сковава нозете…
Извира отвътре… Май над стомаха ...

icohim

Poesía » De amor

2023-03-27T18:09:48+03:00 668

Януарско, за Нея 🇧🇬

Ти чакаш ли ме,
когато
лятото знойно
изгаря…
С лъчите на слънцето ...

icohim

Poesía » De amor

2023-01-04T07:43:18+02:00 701 1

Януарско, тихо 🇧🇬

Стои горе слънцето. През зимата.
Грее в студените и печални ноти.
Но свети. С все сила. Наполовина…
Студено е в сенките. Само скотове.
Далече са сивите облаци. Скрити. ...

icohim

Poesía » Del paisaje

2023-01-03T03:43:59+02:00 730

Зимно, изпепеляващо 🇧🇬

Горчат сълзите повече от сутрешно кафе
и няма хапче, с което аз да ги сподавя…
Когато ги докоснеш са меки като кадифе,
но изгарят кожата ми и са като жива лава.
Вулкан задрямал във сърцето е под пара ...

icohim

Poesía » Filosófica

2022-12-22T07:24:00+02:00 662 1

След пороя 🇧🇬

Не мога вече да крия сълзите си.
Искам да ги видиш. Всичките…
Зачервени са от болка. Очите.
Но трябва да се държа прилично.
Не бива да се старая да плача… ...

icohim

Poesía » Otra

2022-11-16T12:35:26+02:00 1.5K 2 2

Когато е. Никога 🇧🇬

Ще си тръгна… По залез… Чайките,
когато са ужасни тихи. Заслепяващо…
Безоблачно небето… Само лудите
биха посмяли. Да бъдат говорещи…
Ще си тръгна… Щом ти ме помолиш… ...

icohim

Poesía » De amor

2022-07-22T21:05:04+03:00 825

Юлско, първо 🇧🇬

Увяхват на липите цветовете в мрака
и в тях се ражда крехък аромат...
Недей поглежда настрани, почакай...
Погледни... Не съм пореден непознат...
Позволи ми пак до тебе да поседна. ...

icohim

Poesía » De amor

2022-07-02T12:01:42+03:00 1.4K 1 2

Юнско, хищно 🇧🇬

Въздишка. В безоблачен следобед.
Жежък аромат на искане. Омаен
блян. Свян покрай очите на хората.
Миг и дъх на чакане. Безкрайно.
Самотни устни чакащи. Блеснала ...

icohim

Poesía » De amor

2022-06-30T06:39:06+03:00 1.1K 1 1

Безкрайности 🇧🇬

Безкрайно е кратка вселената…
Във малките тихи моменти,
когато я искаш. Леко я взимаш
в обятията си. Неземно е…
Безкраен е нейният поглед, ...

icohim

Poesía » De amor

2022-06-25T08:02:49+03:00 1.4K 1 1

Юнско, за Нея 🇧🇬

Ех, любов защо ме беше забравила?!
…захвърлена в ъгъла - бурканче от сол
събрана от сълзите, толкоз изстрадали…
Като в онази легенда, дето Царят е гол?...
Ех, любов, отново ми пращаш покана - ...

icohim

Poesía » De amor

2022-06-19T08:45:52+03:00 740

Лятно, юнско 🇧🇬

Тежи… Като тонове метал, ръждив
и тихо изронващ се. Пред пещта
на светилото. Прокрадва се лекичко сив
Голиат. Сякаш приветства нощта…
Поти се даже съзнанието, там на сянка… ...

icohim

Poesía » Del paisaje

2022-06-05T17:56:00+03:00 962 1 1

Зимно, ледено 🇧🇬

Стрелките заковани са! Изгубено е
детството! Пропилени са мечтите…
Отдавна са пресъхнали… Чешмите
буренясват. Времето ненужно е…
По стените... паяжини… Украсяват ...

icohim

Poesía » Filosófica

2021-01-17T21:22:34+02:00 800 1

Майско, нежно 🇧🇬

Тихо потрепва листенце погалено
от лъч на луната от нощния вятър.
Промъква се славей сякаш неканено
сякаш идвал е тука понякога.
И сякаш гласът му напомня за тебе, ...

icohim

Poesía » De amor

2020-05-09T06:44:59+03:00 1.7K 4 3

Изневяра 🇧🇬

Не зная как да я започна… Песента…
Онази тъжната, която слуша се през сълзи…
Трепери в ръцете ми цигулката в нощта…
Със струните си… В тишина озъбени…
Ех… Да… Онази малка тъжна песен, ...

icohim

Poesía » De amor

2020-05-07T14:02:44+03:00 2.1K 3 6

Нощно, нежно 🇧🇬

Не знам кога, във вечерта улисан,
случайно зърнах под нощните фенери
случаен поглед, като от роман преписан,
пратен тайно през онези райски двери...
...които поетите наричат просто полъх ...

icohim

Poesía » De amor

2017-01-22T11:35:45+02:00 1.1K 1 3

Погледи 🇧🇬

Какво е миналото?! Една част от живота ни или нещо повече. По-скоро е по-малко. Ние като индивиди вегетиращи под пустинното слънце на бетонните си сърца, гледаме повече хоризонта пред нас, а зад нас остава само бегла сянка на грешките, проблемите и успехите ни. Как да съставим онази тънка формула на ...

icohim

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2016-12-26T00:04:41+02:00 1.2K 1

Сърце от хайку 🇧🇬

Когато тъжно вглеждам се във лунна сянка
и тихо длани пред лицето си събирам…
Когато душата ми се вглежда в тиха дрямка
и бавно кръвта из вените пулсира…
Когато сълза се ражда самотна в края на окото ...

icohim

Poesía » De amor

2016-04-27T01:19:20+03:00 1.1K 1

Листа от кестени 🇧🇬

Листа от кестени обагрени в оранж,
се спускат кротко под бриза на града.
И тихо смесват се в красив меланж,
на кестените жълто-крехките листа.
Бодли от рози тихо са наострили рапири, ...

icohim

Poesía » De amor

2015-09-12T22:24:02+03:00 1.8K 1

Юлско, нежно 🇧🇬

Трепти вечерно въздухът в наслада
и нощ безлунна, потънала в разкош.
Звучи далече забравена естрада,
и ти със поглед малко лош,
напомняш за морските вълни вечерни, ...

icohim

Poesía » De amor

2015-07-26T12:02:59+03:00 1.2K

Ефирна плът 🇧🇬

Пуста вечер, улица самотна…
Пейки празни по тъмния тротоар…
Без луна, без лъч от морски фар…
Следи оставени някак неохотно…
И бледа сянка, някъде прикрита, ...

icohim

Poesía » Filosófica

2015-05-13T22:42:55+03:00 1.1K 2

Лунно отражение 🇧🇬

Във мисли от тръни горят сетивата,
без болка останали в топлата нощ…
Във ледена пара изгарят душата,
потънали в своя ограбен разкош.
И някак без думи крадеш от Морето, ...

icohim

Poesía » De amor

2013-08-11T02:22:00+03:00 1.4K 1

Снимка с накъсани краища 🇧🇬

Отдавна пътища погубени, като на снимка,
асфалтово се лющят в жълт нюанс…
Отдавна бурени във цветната градинка,
без капчица човешки толеранс,
обхванали са хризантемите и цветовете ...

icohim

Poesía » De amor

2013-05-30T16:06:31+03:00 1.4K 3

Игра на влюбени 🇧🇬

Една прекрасна нощ безлунна,
в разгара на игра безумна,
под каменната скална арка,
в екстаз от танц под небосвода,
в прегръдка в листенцата на роза, ...

icohim

Poesía » De amor

2013-03-02T23:54:57+02:00 1.4K 2

…на огнената и от страст душа! 🇧🇬

Топлата прегръдка на луната,
да усетиш в хладна снежна нощ,
когато студ сковал е във душата…
Да те погали със синия си разкош…
Без да има облаци от бели сънища, ...

icohim

Poesía » De amor

2013-01-31T22:52:19+02:00 1.4K 1