ИнаКалина
535 el resultado
Олющената пейка се разплака.
Измиваше дъждът далечен спомен.
Дали години още ще ме чака?
Едва ли, споменът не е бездомен.
Изкъпана от мокрите си мисли, ...
Измиваше дъждът далечен спомен.
Дали години още ще ме чака?
Едва ли, споменът не е бездомен.
Изкъпана от мокрите си мисли, ...
694
12
13
- Защо оклюмал си така, приятелю?
Животът можел да ни раздели!?...
Побутнах лакътя му настоятелно
и с глас пресипнал той ми сподели:
- Пътечка всеки има под небето, ...
Животът можел да ни раздели!?...
Побутнах лакътя му настоятелно
и с глас пресипнал той ми сподели:
- Пътечка всеки има под небето, ...
2632
15
43
Останаха ми само два хормона –
големият, пресече на червено,
а малкият потъна в грамофона,
безмълвно в миналото умалено.
Изгубиха се кривите ми сметки ...
големият, пресече на червено,
а малкият потъна в грамофона,
безмълвно в миналото умалено.
Изгубиха се кривите ми сметки ...
765
10
16
Ще се сгуша в мелодия мека
и в усмивка на бръчица свита,
продължавай... свири ми полека...
те са слънчеви маргарити,
дето капят в сълзите случайни ...
и в усмивка на бръчица свита,
продължавай... свири ми полека...
те са слънчеви маргарити,
дето капят в сълзите случайни ...
1712
12
13
Пролетта на Вивалди е сезонът след зима,
който идва внезапно и сърцето ти взима.
Искам пролет такава с вишни винаги млади!
Всяка зима очаквам, пролетта на Вивалди...
Пожълтяват листата на узрялата дюля, ...
който идва внезапно и сърцето ти взима.
Искам пролет такава с вишни винаги млади!
Всяка зима очаквам, пролетта на Вивалди...
Пожълтяват листата на узрялата дюля, ...
1813
16
15
Все със пет кила се бо́ря,
чак от Новата година,
но преди да се озоря
и – толу́мбата замина!
С три кила сега се боря, ...
чак от Новата година,
но преди да се озоря
и – толу́мбата замина!
С три кила сега се боря, ...
857
5
16
От слънцето забравено небето тихо плаче,
забърза се зарадвано роденото поточе.
Един паток заклати се, удари с клюн скалата
и камъче отцепи се, отнесе го водата.
От вихър разлудувано, заскача в камънаци, ...
забърза се зарадвано роденото поточе.
Един паток заклати се, удари с клюн скалата
и камъче отцепи се, отнесе го водата.
От вихър разлудувано, заскача в камънаци, ...
941
9
13
Все напре́ко и накри́во!
Що така рогато, джа́нъм?!
И на мене ми е сиво,
че по тъмното съм станал…
Във аптеката отивам, ...
Що така рогато, джа́нъм?!
И на мене ми е сиво,
че по тъмното съм станал…
Във аптеката отивам, ...
1553
8
13
Иде нощ, а небето е рана отворена.
Тъмнината е глина за лечебен мехлем,
а Луната от млечно сребро изкована е
и тежи като гривна на стара дилема.
Замечтани очите сляпа вяра да жертват ...
Тъмнината е глина за лечебен мехлем,
а Луната от млечно сребро изкована е
и тежи като гривна на стара дилема.
Замечтани очите сляпа вяра да жертват ...
804
10
15
Стилна, крехка, в сатен с кадифе,
твойта приказка, нежна и мила,
в аромата на плътно кафе
е грижовно съдба приютила.
Поглед ласкав, побрал океан, ...
твойта приказка, нежна и мила,
в аромата на плътно кафе
е грижовно съдба приютила.
Поглед ласкав, побрал океан, ...
1378
7
14
Кой ли потропва на тихия праг?
Вятър прелиства годината
и по наплетен от паяк мая́к*,
кани октомври в градината.
Мята листата край стария зид. ...
Вятър прелиства годината
и по наплетен от паяк мая́к*,
кани октомври в градината.
Мята листата край стария зид. ...
680
7
18
А беше нощ...
Небето полудя!
От яростно червено
чак до черно!
Звезда от кош ...
Небето полудя!
От яростно червено
чак до черно!
Звезда от кош ...
990
7
16
Небето чертае сърце абанос,
а беше последното лято на есен...
Потънала в своя единствен въпрос –
къде отлетя ми последната песен?
Замислено падна листото от клон, ...
а беше последното лято на есен...
Потънала в своя единствен въпрос –
къде отлетя ми последната песен?
Замислено падна листото от клон, ...
660
8
9
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът веднага го премести в приказката „1000 желания вече изпълнени“.
Бъди какъвто искаш, но също така остави хората да мислят, каквото искат за теб.
Вземеш ли се насериозно, може сериозно да се изненадаш от ли ...
Бъди какъвто искаш, но също така остави хората да мислят, каквото искат за теб.
Вземеш ли се насериозно, може сериозно да се изненадаш от ли ...
2165
16
20
Раздяла
Крият беззвездни заво́и,
будни Луни в тишината.
Нощите пият с поро́и,
пътища търсят в душата. ...
Крият беззвездни заво́и,
будни Луни в тишината.
Нощите пият с поро́и,
пътища търсят в душата. ...
680
4
10
Дъждът, когато е прибран
в изсъхнали очи от чакане
и залез мята дъждобран
върху тъгата неизплакана...
Сърцето значи се дели, ...
в изсъхнали очи от чакане
и залез мята дъждобран
върху тъгата неизплакана...
Сърцето значи се дели, ...
756
7
9
Рестото! ... Животът го чака озъбен.
Стрели уж назаем му дават "приятели".
Отчаяно викаш - "Животе наръбен,
омръзна ми вече от толкоз "Създатели"!
Писмата изпращай по есен с мъглите, ...
Стрели уж назаем му дават "приятели".
Отчаяно викаш - "Животе наръбен,
омръзна ми вече от толкоз "Създатели"!
Писмата изпращай по есен с мъглите, ...
706
9
6
Под веждите на времето проглеждам.
Чадър за дъжд мечтан не е утеха.
Изплитам облаци от топла прежда.
На бурята намятам нова дреха.
Обръщам две светкавици “Наздраве“. ...
Чадър за дъжд мечтан не е утеха.
Изплитам облаци от топла прежда.
На бурята намятам нова дреха.
Обръщам две светкавици “Наздраве“. ...
528
9
11
Щом животът те чака зад ъгъл,
от любов уморено приседнал.
Някой друг може би е излъгал,
този залък на гърло преседнал.
Облак дръпнат разплисва дъжда ти, ...
от любов уморено приседнал.
Някой друг може би е излъгал,
този залък на гърло преседнал.
Облак дръпнат разплисва дъжда ти, ...
1483
7
14
Врабченце на клон чик-чирика.
Узрелият залез въздъхва.
И с багрите, лика-прилика,
перце на синигер настръхва.
Очите ти, топло кафяви, ...
Узрелият залез въздъхва.
И с багрите, лика-прилика,
перце на синигер настръхва.
Очите ти, топло кафяви, ...
1447
12
14
Да се помолят прашните ъгли
на озарена залезна безбрежност!
Зрънцата от ръкойката смели́
и нахрани живота си с копнежност!
Да се излее ситен мек дъждец, ...
на озарена залезна безбрежност!
Зрънцата от ръкойката смели́
и нахрани живота си с копнежност!
Да се излее ситен мек дъждец, ...
1054
11
12
- Къде отиваш, дъх на океана!
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ...
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ...
3095
20
40
На болката оставащото време
съм аз сега. Правата му отнех!
То вярата опитва да ми вземе.
И твърдата глава. Но без успех.
Нозе си имам, а с писалки ходя. ...
съм аз сега. Правата му отнех!
То вярата опитва да ми вземе.
И твърдата глава. Но без успех.
Нозе си имам, а с писалки ходя. ...
1661
17
14
Мъжът ми прописа. По едно време, възторжено: “Защо на Ежко му е тежко?!? Защото му е много жешко!! “Викам: „Ъъ... как така?“ А той: „Кое, как така?“ Аз: „Ами, ти си „Кози Рог“. Мъж, зодия „Кози рог“, „фиксва“ проблемите, тоест оправя ги, а ти се опитваш да създадеш такъв в момента..." Той, с апломб ...
701
4
7
Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...
766
10
14
Приседна август. Тихо проговори:
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ...
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ...
977
16
24
Във очите на лютиче
слънчев лъч си сви венче!
Аз съм твоето момиче.
Ти си моето момче.
По ръката твоя дръзка ...
слънчев лъч си сви венче!
Аз съм твоето момиче.
Ти си моето момче.
По ръката твоя дръзка ...
906
10
9
Години с очи – незабравки.
Небето, по-силно целува ги.
Търкаля сълзи като мравки
и с детски пантофки обува ги.
И спуска се облак в пердето. ...
Небето, по-силно целува ги.
Търкаля сълзи като мравки
и с детски пантофки обува ги.
И спуска се облак в пердето. ...
667
9
8
На покрива! Високо до звездите!
Катериш се, когато пак си сам...
Не пътища, а стълба от мечтите
нагоре вдигай като вечен храм.
И нека къщата ти – рай във ада ...
Катериш се, когато пак си сам...
Не пътища, а стълба от мечтите
нагоре вдигай като вечен храм.
И нека къщата ти – рай във ада ...
1422
8
17
Дъждът на август вдига по лозница
на избуялите треви кръвта.
Гнездото му – на бяла кукувица!
Косите му – на жегата стръвта!
Тежат ръцете от бразди орани, ...
на избуялите треви кръвта.
Гнездото му – на бяла кукувица!
Косите му – на жегата стръвта!
Тежат ръцете от бразди орани, ...
538
3
8
Когато следваш пътя на сърцето,
то няма да сгреши дори оставено...
Когато даденото среща взето,
усмихва се простено на забравено...
Когато заскрежени се прибират ...
то няма да сгреши дори оставено...
Когато даденото среща взето,
усмихва се простено на забравено...
Когато заскрежени се прибират ...
595
6
7
Разсичах мълнии над тебе, бяло цвете!
Чертах с бодли по пясъка посоки...
Раздавах длани, за да стопля ледовете!
Сълзи – на ветровете пъстрооки...
Рисувах ширини над тебе, бяло цвете! ...
Чертах с бодли по пясъка посоки...
Раздавах длани, за да стопля ледовете!
Сълзи – на ветровете пъстрооки...
Рисувах ширини над тебе, бяло цвете! ...
815
10
6
Във ириса на сенките се крият –
от тези турбо охлюви ми писна!
И няма тайни, нито е магия –
от чесане езикът им увисна.
И паднаха ми всички папагали ...
от тези турбо охлюви ми писна!
И няма тайни, нито е магия –
от чесане езикът им увисна.
И паднаха ми всички папагали ...
508
6
10
Времето отдавна не лекува...
Шепот от разруха е врата
към света, където си хорту́ва
паяжинка с тиха пустота.
Добър вечер, зрънчица за помен! ...
Шепот от разруха е врата
към света, където си хорту́ва
паяжинка с тиха пустота.
Добър вечер, зрънчица за помен! ...
851
8
9
Ако с моята лодка летите,
понеделникът петък не слуша...
От вълните платна си ушийте,
океанът е вашата суша!
Капитан на платна от надежда! ...
понеделникът петък не слуша...
От вълните платна си ушийте,
океанът е вашата суша!
Капитан на платна от надежда! ...
1036
9
7
Поискано, небето даде знак,
пътувало през триста океана...
Без гари в слънчевия метровлак.
С въздишка в стих! Небесно разтуптяна!
Погáли вятъра и вечерта. ...
пътувало през триста океана...
Без гари в слънчевия метровлак.
С въздишка в стих! Небесно разтуптяна!
Погáли вятъра и вечерта. ...
1150
9
7
С обувките, които взех назаем,
катерих кулите ти каменни!
Износвам с радост дните си под наем –
пролуки на колибки сламенни.
На възлите разпънати се спъвах. ...
катерих кулите ти каменни!
Износвам с радост дните си под наем –
пролуки на колибки сламенни.
На възлите разпънати се спъвах. ...
837
14
18
Добър вечер! Боли от Луни.
Изтъркаляли нощите бели.
В тишина от небесни стени,
по звездите са дните живели.
Сякаш... птиците идват насън, ...
Изтъркаляли нощите бели.
В тишина от небесни стени,
по звездите са дните живели.
Сякаш... птиците идват насън, ...
1168
10
11
Посадих с нежност в изгрева песен.
И те чаках с любов. Не поникна.
Беше другото лято... Наесен...
или някаква пролет. Ще свикна...
Де да можех безгрешно да зная ...
И те чаках с любов. Не поникна.
Беше другото лято... Наесен...
или някаква пролет. Ще свикна...
Де да можех безгрешно да зная ...
681
7
15
Търкалям мислите си недописани.
И всяка бори се да е начало.
От древността си още са орисани
да се сражават със страстта на тяло...
Летят числата. Полетът ги стига. ...
И всяка бори се да е начало.
От древността си още са орисани
да се сражават със страстта на тяло...
Летят числата. Полетът ги стига. ...
492
10
11
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
