Иринакис (Ирина Колева) - Obras

Не го правете навън, плийз 🇧🇬

Значи, това се случва мимоходом, но най-вече в учреждения, плод зеленчуци, книжарници или недай си Боже в банка или пред кабинет, където е най-тихо. Имам предвид едно необичайно сгромолясване на перде. Едно стоварване на зевсовата двойна брадва върху главата ми, едни страшни петна пред очите и пулси ...

Иринакис

Prosa » Otros

2020-05-31T09:17:07+03:00 1.3K 3 18

Убивам те... 🇧🇬

Посягам слепешком и се оплитам
в язвителните нишки на сърцето ти.
Не спя. Не виждам за какво да дишам.
А и е толкова студено.
Отвъд мълчанието питам за причина. ...

Иринакис

Poesía

2020-05-28T18:04:34+03:00 1.1K 3 20

Юри и вещиците, но не от Истуик 🇧🇬

Това е дълга приказка, от безконечните.
От тези, дето се разказват през сълзи.
От нея носи се магия, страст и нежност.
История за мъж и три жени.
Не знам къде ги срещнала Съдбата. ...

Иринакис

Poesía » De humor

2020-05-26T19:45:44+03:00 1.1K 4 49

Някой 🇧🇬

Някой много старателно те е научил да ходиш, да говориш правилно, да оцеляваш.
Да казваш "добър ден" и "довиждане".
Да питаш "може ли?", преди да си вземеш.
Да казваш "Оооо, мерси!"
Да не изпиваш всичкия алкохол на масата и да не бъркаш с ръце в тортата. ...

Иринакис

Prosa » Otros

2020-05-22T15:02:06+03:00 1.3K 24

Нищо лично 🇧🇬

Когато осъзная, че ме губиш,
ще махна с пръст и в миг ще се явят
горгони, във мистерия забулени,
които ще обикна отведнъж.
Ще стихнат ветровете вихрогонни ...

Иринакис

Poesía » Otra

2020-05-19T11:05:01+03:00 1.3K 7 27

Тя знае как да ме има 🇧🇬

Тази подла, неприлична, безмерна тъга...
Плътно впита във мен-ненаситна и жадна.
Не знам как ми се случи, но това е наша игра.
А аз нямам полезни ходове, когато ми заповядва.
Иска ме тиха, послушна, превита на две. ...

Иринакис

Poesía » Otra

2020-05-06T06:48:40+03:00 1.4K 8 20

Приключение по памет 🇧🇬

Онзи стар, неопренов костюм,
който прашясва във шкафа ти...
Ще ти стане ли? Я провери!
Аз отвън, пред вратата ще чакам.
Ще излъжа жената във мен, ...

Иринакис

Poesía » De amor

2020-04-24T11:55:11+03:00 1.1K 6 24

Истории. За идване и заминаване, с Iren5 🇧🇬

Истории за идване, заминаване и оставане. И всяка една си струва да се преживее...
Ирен:
Небето залезно, любовно се разпали.
Там, в края на алеята. Седя.
Вратата гледам и очаквам ...

Иринакис

Poesía » De amor, Erótica

2020-04-20T16:27:31+03:00 1.7K 6 21

Следобедно меланхолично кафе по Iren5... 🇧🇬

Iren5:
Залезът е скучен, но красив.
Слагам да варя кафе по навик.
Захвърлена картина на статив.
Неизмити четките оставил си. ...

Иринакис

Poesía » De amor

2020-04-15T15:52:01+03:00 1.6K 5 18

Какви ги плещиш?! 🇧🇬

Какви ги плещиш, по дяволите,
на паднала от Марс ли приличам?!
Не ме подлъгвай с марципан
и ме остави да си пия дайкирито!
Аз не съм котка, пич ...

Иринакис

Poesía » Otra

2020-04-13T15:25:58+03:00 1.4K 8 33

Взрив 🇧🇬

Истината е, че не разбрах как точно се случи. А най-лошото беше, че така и не разбрах защо.
Няма много събития, предшестващи този ненавременен апокалипсис, освен че лежах в хамака си с книга върху лицето.
И така, аз избухнах...
Взривих се на милиард нелепи атоми, които съвсем целенасочено се лепнаха ...

Иринакис

Prosa » Relatos

2020-04-09T00:07:20+03:00 1.4K 2 10

Изкушение 🇧🇬

Не се ли блазните, че кръстът ви е празен?!
Че има давност хиляди години.
И че върху му Сатаната си дълбае
със джобно ножче скверности нахилено?!
Разпнете някой! Праведник търсете! ...

Иринакис

Poesía

2020-04-03T15:21:04+03:00 1.7K 4 24

Контури 🇧🇬

Беше есен. Тогава още обичах есента. Топлата, настръхващата, цветната, мъгливата.
Бях сама навън. Наоколо се гонеха и пищяха деца. Момче в клин и слушалки на ушите профуча край мен. Въздухът се раздвижи и стана на пластове. Ароматизатор за дрехи, афтършейв, хормони. Няколко чифта ръце се протегнаха ...

Иринакис

Prosa » Relatos, Erótica

2020-04-01T16:53:46+03:00 1.9K 5 32

Пакостливо поднесена стръв 🇧🇬

Свободата е гладкият път,
който често не води доникъде.
Но, когато невинните спят,
с боен вик във съня им прониква.
Тя е слънчево-скапан следобед ...

Иринакис

Poesía

2020-03-29T09:44:04+03:00 1.3K 4 51

В едно друго измерение 🇧🇬

Посвещавам на най-магичното и приказно място под слънцето и на хората, които са там. И които цял живот посрещат и изпращат някакви други хора.
***
Това се случва, когато се видим и си стиснем ръцете, а после седнем пред старата чешма на площада и говорим, и говорим, и не спираме да говорим сякаш сме ...

Иринакис

Prosa » Relatos

2020-03-24T06:54:10+02:00 3.2K 18 28

Среща при шипковия храст 🇧🇬

За Юри!
Под шипковия храст през n-ти ден
с разхвърляни коси и без задръжки,
витаех в облаците и събирах тен,
прозявах се и смучех "Лукче". ...

Иринакис

Poesía » De humor

2020-03-22T15:36:40+02:00 2.4K 2 18

Прогноза 🇧🇬

Когато пръснеш ми сърцето на инат
със сто куршума и хиляда миномета,
и тръгнеш бодро в сутрешния хлад
към първите отворени кафета,
ще постоя и ще погледам подир теб– ...

Иринакис

Poesía » De humor

2020-03-21T08:21:13+02:00 1.1K 5 13

Мислите ми... 🇧🇬

Мислите ми – гладни змийчета, спотаени в тревата.
Откъсвам им малко от моята плът, за настървяване.
Замирисва на кръв, на перверзия, на предателство. Подлудяват.
Защото точно тази примамка са чакали.
Плъзват се по смрадта. И по пресните кървави дири. ...

Иринакис

Poesía

2020-03-19T00:42:03+02:00 1K 3 20

Временно слабоумие 🇧🇬

Понякога толкова много не издържам, че искам да изкрещя колко ми липсваш. Да го изкрещя пред всички...
А те да законтрят на ръчна, да млъкнат, да вдигнат глави, да ме погледнат като откачена и да забравят какво са правили до този момент, кои са, защо ги има...
Да залепнат по местата си като насекоми ...

Иринакис

Prosa » Otros

2020-03-14T16:13:07+02:00 1.2K 7 10

Не зная какво е живот, но май го обичам! 🇧🇬

Направи го. Не, че беше по план.
И не, че беше толкова важно да бъде направено.
Просто имаше няколко метра опърпан хастар
и шарена черга.
И чувство за хумор, най-главното! ...

Иринакис

Poesía

2020-03-09T18:32:22+02:00 3.3K 16 44

Научи ме 🇧🇬

Лолита съм. Твоята Лолита...
Покажи ми се, за да изпитам любопитство към забраненото.
Похити ме, за да се изправя пред страха от неизвестното.
Хвани ръката ми и мини с нея по цялата азбука на анатомията си.
Плъзни се в мислите ми и еякулирай в сърцето ми, за да затъна в блатото на зависимостите. ...

Иринакис

Prosa » Erótica, Otros

2020-03-06T12:02:40+02:00 1.5K 7 36

"Обектив" в обектива

Иринакис

Fotografía » Arquitectura, Experimento

2020-03-05T17:39:50+02:00 1.6K 4 10

Какво е щастие ли?... 🇧🇬

Какво е щастие ли? Не мога да съм сигурна...
Може би да изпиеш първата в живота си Маргарита, отвратен, а после да опънеш още три. Приятел да ти подаде в ръката запалена цигара. Да те събужда аромат на билки и морска влага; някой да блъска по вратата ти в пет сутринта, за да посрещнете изгрева заедн ...

Иринакис

Prosa » Otros

2020-03-02T12:42:50+02:00 1.2K 7 28

Говоря ти тихо 🇧🇬

Говоря ти тихо и кротко, за да ме чуеш.
Изправи тази глава и не гледай надолу!
Я ме виж и кажи как ти се струвам!
Притежавам ли ценз да проникна в сърцето ти надълбоко?!
Имам ли данните да докосна бохема във тебе? ...

Иринакис

Poesía

2020-02-29T17:27:06+02:00 1.1K 2 14

Огледално 🇧🇬

Кой дръзна да смути огледалото
и да избълва куп глупости срещу него?!
Не разбрахте ли, че проблемът е в Аз-а ви,
барабар с покритието, че и размера му!
Не разбрахте ли, че когато се пъчите ...

Иринакис

Poesía » De humor

2020-02-27T10:16:32+02:00 1.1K 2 14

Жажда 🇧🇬

Жадна съм. До изнемога, до кръв, до тревога.
Принизи ме до фаталното ниско, в нозете си!
Въвлечи ме във роля- на помияр без специална порода.
Хайде, събуди онзи латентен садист в себе си!
Очертай ме със бяло, с тебеширен пунктир покрай тялото ми. ...

Иринакис

Poesía » Erótica, Otra

2020-02-27T10:14:42+02:00 1.4K 5 21

Нарисувано 🇧🇬

За първи път от толкова време насам виждам около себе си цвят.
Виждам слънцето, птиците, минувачи, постройки.
Събуждам се оцеляла-от какво точно, не знам.
Помня само, че беше страшно. Няма начин да ми повярвате.
Помня само, че го усетих много близо до мен. ...

Иринакис

Poesía » Otra

2020-02-23T07:20:05+02:00 1.1K 6 20

В една-единствена дълга секунда 🇧🇬

Двамата бързаха в различни посоки.
Той блъсна рамото ѝ,
събори дамската чанта,
наведе се, вдигна я и вдиша
Жълто-зеления хлад на погледа. ...

Иринакис

Poesía » Erótica, Verso libre

2020-02-20T18:44:03+02:00 1.6K 9 29

Сбор от кратки импулси 🇧🇬

Съдбата ли? Хах!
Пуши разсеяно дългата си цигара и кокетно попива червилото в края на устните с безименния си пръст.
Можеше да съм друга. Можеше и да съм някъде другаде.
Бих могла да съм цвете, върху което неволно е стъпило детско краче и да забавя временно фотосинтезата си, крещейки безгласно от бо ...

Иринакис

Prosa

2020-02-18T14:41:20+02:00 793 3 13

На М... 🇧🇬

Събуждам се безмислена и нервна.
Сърцето ми насам, натам препуска.
Каква бе таз любов несподелена,
че цял живот не може да ме пусне?!
И как можах да я допусна близо?! ...

Иринакис

Poesía » De humor

2020-02-15T11:09:39+02:00 1.4K 3 19

Само този път 🇧🇬

Усещаше Опасността.
Винаги я усещаше...
Усещаше как възбужда нечий неспокоен сън. Чуваше истеричния тласък, който я зачева, наблюдаваше лепкавото оформяне на немощния, все още неосъзнат ембрион и долавяше шума на катраненочерните околоплодни води, които го хранеха.
Тогава, точно тогава тя замръзваше ...

Иринакис

Prosa » Otros

2020-02-13T16:37:46+02:00 957 1 10

Онази есен 🇧🇬

Онази есен дойде с дъх на печени кестени и любов.
Толкова много любов, че я пилеехме върху листата в краката ни.
Бяхме отнесени, трескави, шумни. Беше топъл сезон.
А воайорите в тихите части на парка брояха оргазмите ни.
Онази есен пристигна с мен и аз ти се обещах. ...

Иринакис

Poesía » De amor, Verso libre

2020-02-11T09:41:06+02:00 946 6 20

Другият прочит или сто класически форми любов 🇧🇬

Във приказното царство не една
принцеса розова била е във беда.
Но братя Грим комай попрекалили-
приспали тяхната за сто години!
Невръстното човечество се смазало. ...

Иринакис

Poesía » De humor

2020-02-07T22:18:43+02:00 807 2 16

Далеч по-добре от "горещ ламаринен покрив"

Иринакис

Fotografía » Experimento

2020-02-06T11:29:56+02:00 2.2K 6 16

Една малка част от мен 🇧🇬

Ще изпитам съвсем мъничко болка, като при евтаназия.
Ще изтека между запетаите преди да съм донаписана.
Във едната ръка за кураж ще стисна фантазиите си,
а във другата-кой каквото ми е харизал, по милост.
Едно леко убождане и движенията ще се превърнат в картини. ...

Иринакис

Poesía

2020-02-05T12:04:32+02:00 814 5 8

Тя 🇧🇬

Не разбра какво точно се случи.
Тя не беше с грим, нито с най-хубавата си рокля.
Погледна го, а очите ú се усмихнаха на нещо зад него.
Подмина го, взе портокал от уличен продавач, подхвърли го нагоре; клекна да погали котка; отскубна топка захарен памук от невръстен скейтбордист; спъна се и залитна; ...

Иринакис

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2020-02-04T16:36:03+02:00 663 2 4

Партия шах 🇧🇬

В напуст, монотонно отиващ си ден,
до малък фонтан изнамерих прохлада.
Подхвърлих монета на просяк злочест,
усмихна се той. Аз изпитах досада.
Не. Той не бе просяк. Обърнах се пак- ...

Иринакис

Poesía

2020-02-02T21:04:20+02:00 710 4

Зад маските лицето е константа 🇧🇬

Сега не помня как започна всичко.
Дали шумът от падащи звезди
ми беше станал сух и безразличен
не знам. Но чух, че почна да валиш.
Започна да валиш съвсем лежерно- ...

Иринакис

Poesía

2020-01-31T17:52:41+02:00 3.4K 25 85

Пълна неизправност до доказване на противното 🇧🇬

Веднъж една жена срещнала един мъж и както си лежала в скута му, качила крака на облегалката на дивана, го попитала:
"Какво да те правя, кажи ми?!"
"Обичай ме!" отвърнал й той. И тя го заобичала...
Тук е спорен въпросът дали веднага, малко преди или след това, но какво значение има?!
Те, обичанията ...

Иринакис

Prosa » Relatos

2020-01-30T10:43:13+02:00 708 2

Необичайно студено 🇧🇬

Ще бъде едно много студено лято.
Ще се пресяга със сенките на дърветата да се завие.
Ще си ляга преди слънцето да напусне земята
и на топло в скалистите пукнатини ще се свие.
А може би точно, защото ще е премръзнало, ...

Иринакис

Poesía » Otra

2020-01-28T23:26:07+02:00 657 3 6