joanna_vas
223 el resultado
Познах те -
по китката, белязана с писец,
по пръстите, треперещи от обич,
по силуета светъл,
по ризата, потрепваща при залез ...
  1129 
В девет делви зърно съм събирала
девет нощи,
в девет жътви, девет класа жънати,
с девет сърпа,
девет снопа ...
  930 
Пироните се врязват
в дланта, разтворена от обич.
Плачът гори в ушите
и пали думите преминали…
На хоризонта – ...
  886 
От другата страна на острието
не капва нито капка кръв,
понеже по-ниско е режещия ръб
и не боли, когато
вървим по облата страна ...
  862 
Пристъпва некротко,
а мислите
вкупом събарят стени.
Там долу
все още някой крещи. ...
  855 
Фина статуетка от крехки минерали
е малкият ни свят
изваян с дланите солени
на северните ветрове
и всеки орнамент, посипан е ...
  895 
Портите на Рая се разтварят
в димящи прагове,
а плисналите се миражи
са кладенци,
в които давещия се отпива ...
  912 
Полепват цветовете по перваза.
Търкулва се
към хоризонта ден.
Септември
се е сгушил във нозете. ...
  921 
-Повярвай в мен тогава,
когато
камъни се сипят
по гърба ми
и в писъка ...
  900 
Заровиш ли пръсти в планините
разкъсали недрата си
със корен,
ще чуеш глас, несъществуващ
в ничий слух ...
  1004 
Клокочи в менците на времето
луната ослепяла и гори.
Разплисква кехлибарените струи -
сребристи капчици в небето.
Над непригладените тихи измерения, ...
  1084 
В камерата на живота
замразената разруха е пирон,
забит в дланта
на пламналия в неразумие,
увиснал сам на кръста си. ...
  830 
За тебе нищо не е просто то,
ни дъжда е просто дъжд,
ни планината просто планина е,
ни росата просто е роса,
ни обривът е просто цвят на есента, ...
  908 
-Не от дъжд са мокри косите ми днес,
не от вятър разрошени,
не от гребен разресвани,
не от слънце погалени...
Нито от длан са докосвани, ...
  902 
Прелей ми, от твоята кръв!
От въздуха лек ми прелей,
онзи въздух преминал
през дробовете чисти
на вселената в теб ми прелей! ...
  818 
Да угасим свещите,
да пием амброзията
от дъха ни,
прелял се с капки от кръвта ни,
с капки пот, мастило, ...
  882 
На Стефан Кръстев
с най-добри пожелания и от все сърце
През времето на бури и потоп,
на пагубни дихания
и жупел, ...
  2145 
Тишината е толкова горчива,
не ти отива
да си тъжен, разбери...
Усмивката във себе си
е толкова красива, ...
  949 
Ще кажеш: "Просто дъжд...",
ала не е...
Прозорците са тънкостенни
стомни
в които се налива ...
  905 
Ухаеш на неземност и привличаш,
площада сякаш е наситен
с теб,
а по улуците на къщите се стича
топящата се бавно ...
  771 
Светилника на масата е знак,
когато се събудиш
мен ме има
над покрива пълзи една сълза
отронена ...
  951 
Не броя, не умея и не искам да броя!
Ще срежа броеницата на онзи
отмерил часовете
в самота на скучния си одър...
Мънистата са пръснати ...
  788 
Говори ми се с теб, сега когато
световете безглаголно
се рушат.
И всяка гласна струна е сребърна
монета, падаща в слуха ...
  794 
Преди да тръгнеш, мила моя Слава,
вземи тетрадката
със белите корици.
В сърцето си дълбоко я сложи.
На нея е изписана душата ми ...
  824 
Понеже нямаме ръце,
друг пише вместо нас по камъка
разтворил се в очите
и листи нямаме
на масата ...
  821 
Нека изрече обичам те мълчанието,
когато говори състоянието.
Всички думи са излишни.
Песните не заглушават вятъра,
вятъра носи песните, ...
  1038 
Разбъркай картите и давай!
Ще поиграем
сантасе,
ще пием бира и ще пеем
под такта нощен ...
  989 
-Цветето в ръката ми е стон
на твоя плач...
Разцепва се скалата,
когато
те повикам. ...
  735 
Чакам те, тъй както тиха неочакваност.
Притварят се клепачите
пред бездната
затиснали съня, във който нямям те...
Чакам те, тъй както песента си незапята, ...
  1091 
На колене в градината разпуква
по-тиха
и от тичинков прашец
несресаната мисъл на духа,
по-светла и от утрото в ръцете ...
  968 
Очите ми танцуват между зримото,
завъртат се
изтънчено с финес.
Разкриват се,
проникват и дълбаят се. ...
  864 
Прегърни ме, прегърни ме както никога.
Предесенно ме прегърни.
Септември ни изказва в свойте багри
и нека всеки цвят е преоткриване
на тихата възбуда, ...
  828 
Хората по пясъка са мълчаливи
и сякаш мъртви са,
но те не го разбират...
Платили за сянката си твърде скъпо
и вятърът нощува ...
  1057 
Когато ми е тихо, не пристъпвай.
Постой и ме погледай отдалеч.
И нека тишината ни изпълва
разсечена в очите, като с меч.
Изграждай ме със слово в пълнотата. ...
  1129 
Корона си в короните дървесни
и топлинка си
в птичето крило,
присвила полъха на южни аромати,
тропическа екзотика ...
  890 
Луната тази нощ е недоносена.
Увисналите сенки са мираж,
напомнящи разкъсаната ретина
на едноокия
и зъл стражар, ...
  1121 
Секуда преди да се случим
пълзи тишината
по пясъка ален и моли се
в себе си
свила юмрук... ...
  876 
В остаъкът от земното притегляне
преди да се отлепят
сетивата
прерязвам капсулираната мисъл
със златната си ножичка ...
  1175 
Листата горяха в ръцете й, а с тях изгаряше и въздуха, който изпълваше стаята.
Почувства, че се задушава. Прималя й, а пръстите й се разтвориха неволно и горящите ръкописи паднаха на пода. По-нататък не помнеше нищо...
Когато отвори очи, се намираше в болнична стая и първото нещо, което почувства бе ...
  1254 
Косите падат плавно по раменете ти,
подобно клонки яворови
в тиха нощ.
Разбуденият полъх носи листите,
а те се реят във пространството, ...
  1150 
Propuestas
: ??:??