jollyroger
1.543 el resultado
Странници в нощта...
Когато над света се мръкне
и го захлупи самота,
тълпи от Странници се мъкнат
по пътищата на нощта... ...
  396 
Спомен в лятна вечер
Лятна вечер... Нежен хлад...
Тишината гали...
В мислите съм странно млад
иначе – едва ли... ...
  312 
Време за Носталгия...
Брáла`й мома капини
във попóви градини...
Народна песен
От жáрата разжáрила полята ...
  213 
Среща в „циганското” лято...
Аз на Живота в „циганското” лято,
Жена разкошна срещнал бях веднъж-
полата ѝ бе вдигнал палав вятър...
О чуден миг!... Омаята задръж!... ...
  163 
Старият филм
Сърфирах по каналите понеже
забава търсех в полунощ почти-
разсеян малко, повече небрежен,
със зачервени, сънени очи... ...
  232 
20.06.2014
Непрестанно и гръмовно
днес Морето се гневѝ
и разбива монотонно
белогривести вълнѝ... ...
  235 
Морето лениво люлее вълните,
брегът край скалите е тъжен и пуст,
вечерният вятър разпалва звездите
и спомен за устни със ягодов вкус...
Луната изгрява мъчително бавно ...
  175 
1.
Звездите толкова са близо
с ръка-аха да ги докоснеш,
и Вечността при мене слиза
от тях непостижимо просто... ...
  337 
Димящият комин...*
Във планината, както и тогава,
и може би откакто свят светува,
пак Селото в нощта се приютява,
а то запуснато, но съществува... ...
  417 
Опит за цигански романс...
...Искам твърдо уговорката
в този опит за романс
да направя, с поговорката,
че без опит няма шанс ...
  248 
Залез в Южния Пасифик...
07.03.1982.
... и този ден изнизваше се бавно,
и все тъй хоризонта бе без бряг...
Летящи риби носеха се плавно, ...
  474 
Сполай за добротата...
В страстта на твойте прелестни и слънчеви години
не вярвах, че ще има кътче и за мен,
където да поседна и болката да мине,
когато от живота съм странно отегчен... ...
  473 
Да тръгваме ли вече?...*
Приятели!... Земляни!... Дóйде време
да стягаме ракетите за път,
а някъде попътно и да вземем
желаещи със нас да продължат... ...
  1341 
Страшна горска приказка...
Нощ в гората... Падна дъжд...
Спънах се във камък.
Изругах, но изведнъж –
мълния и пламък... ...
  302 
Завръщане...3
на светлата памет на Майка ми...
Отново се връщам във Родния край,
не минала болка в душата дълбай:
за всичко, което Животът отстреля, ...
  372 
Видения в пролетната утрин...
Със ябълката, от която брахме
със теб и грях, и сладост есенес
е чудо станало и не разбрахме,
как цяла в бяло тя сияе днес... ...
  403 
Есен...5
Хубавото време вече
свършва, вият ветрове -
страховито отдалече
като диви зверове... ...
  310 
Вдовство...
... защо е тъжна младата Царица?...
... защо двореца е обвит във креп?...
... над кулата върти се мрачна птица
и зло прокоби вече дни наред... ...
  386 
Духът на Караджата
Историята има тайни бездни,
погребва в тях Животът от Земята –
държавата ни може да изчезне,
но жив ще е „Духът на Караджата”... ...
  417 
Спомен за Незаконната любов...
Ти помниш ли как в някакво „отдавна”
живяхме незаконно с Любовта –
това и беше малката ни тайна
и криехме се в нея от Света?... ...
  429 
Ти помниш ли фара,
скалистия нос?...
В сребриста омара
с кръжащ албатрос...
Разкошния залез – ...
  387 
Сам скитах из тихите улички
в градчето забравено вече,
а само по ризка и босичко
пред мене изкочи човече -
със цвят на какао очичките ...
  439 
В Стария бар на Бърбън стрийт в
Познато от уестърните всичко
потънало във златен полумрак-
посреща ни усмихнат, шишкав чичко:
„Ще пийнете ли нещичко? ..На крак?...” ...
  325 
Островът на русалките...
Историята е вълшебна
(в моряшки кръчми с интерес)
разнася се като легенда
от Стари времена до днес... ...
  445 
Вечер край морето... 4
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират – карат се, вървят...
Съвсем типична за живота „двойка” –
във търсене на своя, собствен свят... ...
  461 
Разсъждения край морето при пълнолуние...
Луна...Море... Безкрая... Неясни мисли ме тревожат:
„Човешкият Живот – какво е?...” Случайност ли е,
илѝ е планиран?...
От Звездните селения, дали възможен ...
  321 
Край реката...
(каприз)
Ти гола се къпеш в реката
и аз се затичвам натам,
привличаш ме: с голотата ...
  373 
Вечер в Страната на спомените...
Две горящи свещи и букет от рози,
аз и ти в очите гледаме се пак,
скачат по стените сенки в странни пози –
в ъглите трепери дрезгавият мрак... ...
  360 
„Сламена вдовица”...*
... залязващата светлина играе
в отблясъци вълшебни –
жена загледана в Безкрая
и в оживялите легенди, ...
  1608 
Закъснялото завръщане...
На светлата памет на майка ми...
Доведе ме сама Съдбата
отново в ловните полета
на Детството и сбрах тайфата ...
  221 
Завръщането на Моряците...
Аз чувал съм, имало нейде в морето
над него надвесена стръмна скала:
и мълнии светели в нóщите лѐте,
а зиме я буря връхлитала зла... ...
  172 
Вечер в Страната на спомените...
В отдавнашна мелодия отнесен
във малкия крайбрежен ресторант –
оркестърът от спомени понесен,
извива в носталгичен вариант... ...
  238 
Вечерния експрес...
Всяка вечер, точно в шест
за вечерният експрес,
мъж с цветя, в добрия тон,
е на празния перон... ...
  308 
Танц върху вулкан…
(експромт)
Лунна нощ въздъхва - дъх недоловим,
вятър тих полъхва-звън необясним...
Жегата надвила -ндаже и нощта, ...
  174 
Завръщане в Итака...
Годините минават все в очакване,
но все не се завръща Одисей
и цялата Итака го оплаква,
а Пенелопа, вярната, старей... ...
  248 
Вечер без Спомените...
Вечер... А необичайно
тихо ми е във Душата –
Спомените някак тайно
ги отмъкна Необята... ...
  275 
Вечер...2
Огънят в камината загасва
и изстива бавно пепелта –
в нея със усмивка тъжно-ласкава
въгленче трепти, мъжди едва... ...
  345 
Спомен в залеза...
Една през бури минала корвета,
в платната – вятър и плющящ, и галещ...
Бе някъде из Южните морета,
а фантастичен там е всеки залез... ...
  277 
По следите на Изгубеното време...
Веднъж, в магична люлякова вечер
застанал сам пред морската стихия,
замислих се как Времето изтече
в нелепата житейска залисѝя... ...
  1054 
Екзистенциално... № 5
Светът се е побъркал!...
Светът е пощурял!...
Не вярва вече в: „щъркели” –
тъй – много остарял!... ...
  208 
Propuestas
: ??:??