jollyroger
1.543 el resultado
Може сън да е било́!...
Във една гора измислена
и във нереален ден –
чудесата май наистина
случват се сега пред мен... ...
  456 
Вечер...4
Ненапити извори шуртят,
ручеи заливат тишината –
южни ветрове във танц въртят:
– мислите, щурците, самотата... ...
  525 
... но де́ ли се дяна Оная
изгаряща страст по нощи́те!...
И аз ли старея – не зная!...
– Или́ пък стареят Звездите?...
А исках Безкрая да стигна, ...
  283 
Дъжд...
Първо дойде Предчувствието
изпреварило сетивата...
А после и Усещането,
че Нещо неизбежно ...
  336 
Ве́черно вълшебство...
Вълшебният запой на сетивата
и на страстта внезапния каприз –
възторжено огъваха телата
ни, в по́лъха на ве́черният бриз... ...
  1031 
Предизборни напеви...
(купуването и продаването
на гласове е престъпление)
Предизборно настана време
и от партийните бардаци ...
  582 
Равносметка...
Остава ми във вените ти пак любов да влея,
ако все нещо е останало от нея...
... но то не тъй много, зная,
та за това не искам да повярвам в Края!... ...
  531 
Към Бога...
– О, Господи!... Грешен ли към Теб съм в нещо?!...
Да не би в десницата,
която вдигам за молитва плахо,
Ти грешно: ...
  386 
Вечер в Есента...
Слънцето и Светлината
тук оставиха сама
Есента, а те оттатък
чак във Долната земя – ...
  1104 
Вечер в Есента...
Слънцето и Светлината
тук оставиха сама
Есента, а те оттатък
чак във Долната земя – ...
  556 
Една Жена със саксофон...
Бе в рокля огненочервена,
на звездното небе за фон
и свиреше на малка сцена:
Една жена на саксофон... ...
  638 
В една от многото раздели...
Крещяха „будните закани“
отвън в нощта със жад за стръв...
А устните ни бяха рани –
до кръв прехапани... До кръв!... ...
  389 
Есента...
С мълниите огън стъкнаха
Северните ветрове
и очаквано домъкнаха:
„Есенните светове́“... ...
  624 
Светът...
Светът се е побъркал –
тотално „превъртял“...
(Отново май „накъркан“,
или́ – не изтрезнял!...) ...
  478 
В безкрая сливащи се „змии“
върху бетонните траверси –
в житата полузрели вият се
забързани сега за нейде си...
А гърбовете им метални ...
  337 
Щом догори́ пленително във залеза морето
и южна нощ разпръсне искри от Вечността,
звездите разпиляни събират се в небето
и слизат да се къпят във топлата вода...
Там весело играят... Надбягват се с вълните... ...
  170 
(Terra Incognita)*
Далече!...Далече!... Далече!...
И толкоз далеко, че там
не стига и Вятърът вече –
от ярост и страст обладан... ...
  321 
Вехтошаря-я... 2
Когато „дивото“ Ви призове
на среща със следвремието
заменям: стари грехове
за добри намерения; ...
  234 
Мелодия в червена светлина...
В нощта могъщи Ветрове вилняха
надувайки гигантски духала́ –
и в изгрева вълшебно изковаха:
мелодия в червена светлина... ...
  638 
Мелодията на Звездите...
Във лятна вечер Вятър ли повее
и в тиха нощ полека се смрачи –
Звездите може той да залюлее
и музика небесна да звучи... ...
  271 
На залеза във вятърните мелници
се смилат и последните зрънца
от грехове и разпилени делници –
стареем за да станем пак деца...
Изгряват недоказани съмнения ...
  302 
Морето и до днес не остаряло
посреща ни сега на своя бряг
и мисля си: тук Времето е спряло,
а имам обяснение и как –
понеже и брегът си е все същия, ...
  380 
Самота...
В палитрата на залеза магично
размиват се изящни цветове...
Морето стене всеки миг различно
сподиряно от волни ветрове... ...
  354 
Залез...
(импресия)
От облаци и светлина
Вятърът в движение
вълшебни образи сега ...
  344 
Спомени...
Спомени за гари и за влакове –
вечно заминаващи за някъде...
И едно момче с очи възторжени –
не изживяло о́ще свойте спомени... ...
  160 
1.Битиѐ... 2
(диптих)
От днес на случайни комети
ще пресичаме орбити с тебе –
по волята на боговете, ...
  273 
Момчето, което искаше да свали Луната
(приказка)
Едно момче замръкнало в гората,
внезапно някак и нощта дошла
и в мрака то объркало следата, ...
  168 
Зеленият залез...
В моряшките кръчми до днес се разказва
легенда красива за Залез зелен:
веднъж на хиляда години той блясва
подобно на Божият Гняв – мигновен... ...
  297 
Е́сенна импресия... № 9
Хубавото време вече свърши́ –
зад завоя спряла Е́сента
носи от гората клон откършен
с о́ще не опадали листа... ...
  346 
(поема)
Любовта, на лудост, която прилича,
обхваната в Страст изначална,
на плажа гола, (ей там!), се припича:
невъзмутимо – дръзка... Скандална... ...
  399 
(възторжено)
Щом небето от Изгрева светва
и задухат от там Ветрове –
аз забравям среднощните клетви
ако Нова любов ме зове... ...
  319 
Помниш ли, помниш ли Старият фар?...
Ти помниш ли фара,
скалистия нос?...
В сребриста омара
с кръжащ албатрос... ...
  226 
Океанът...1
(поема)
Застанал на брега на Океана*
с вълните си говоря като луд
и грабва ме внезапната покана ...
  414 
Пясъчен часовник...
В Пустинята ли сам в нощта замръкнеш
обсебва те внезапно вечерта
и проумяваш някак си че мъкнеш
в Душата си и: Миг от Вечността... ...
  203 
Предмемоарно...
Есен подранила ме облъхва,
във листата Слънцето трепти
Вятърът в баира се задъхва –
въздухът ухае на мечти: ...
  484 
Островът на русалките...
(вечните истории от моряшките кръчми)
Историята е вълшебна
(в моряшки кръчми с интерес)
разнася се като легенда ...
  306 
Лирични миниатюри: Модус вивенди...
1.Модус вивенди
И ето: заживях без тебе,
а в улея на „Старата река“
Животът продължава... ...
  999 
За Времето...и Летоброенето...
(опит за обяснение на Необянимото)
Летоброенето, което сме измислили
е неуспешен опит Времето да впримчим,
а тайнствата му някак си за да изчистим: ...
  342 
Те никого не радват вече –
ненужно мили и добри...
Дошли от друг живот... Отречен!...
Не съществувал може би?...
Приличат ми на некролози ...
  366 
Пиянство...
Инстинкт на пчели ни подмами
към черният грозд на нощта
и късахме с глад ароматни
наляни от сладост зърна... ...
  287 
Propuestas
: ??:??