линасветлана (Лина - Светлана Караколева) - Obras

Диагноза 🇧🇬

Диагноза
Боли! От ляво, адски ме боли
и болката ме дърпа в тишината.
Което трябва да се измълчи
присяда в гърлото. Души душата. ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-09-09T08:14:23+03:00 676 11

Реквием 🇧🇬

Реквием
онази
форма на живот
изричаше със жар
последното си (ежедневно) ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-09-04T15:16:53+03:00 653 8

Вместо сбогом 🇧🇬

Вместо сбогом
навих си на ината да похарча
оставащите ми секунди време
за щастие което доста понагарча
и няма как да се превърне в бреме ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-09-03T23:05:02+03:00 702 8

Очакване 🇧🇬

Очакване
Безсъници, наричани със позабравените имена,
на спомени, с издрани лакти или колене,
надигат се на пръсти, ала няма как да хванат
онази сладост на хлапашките ми страхове. ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-08-17T10:21:55+03:00 803 15

Покана 🇧🇬

Покана
ако
си търсиш някой лош
комуто
да се сърдиш и да мразиш ...

линасветлана

Poesía

2014-07-27T10:03:27+03:00 872 17

Въпросителни 🇧🇬

Въпросителни
Петък е! Ден като ден!
Щурат се мисли, хора и птици.
Грее небето над мен.
Виждам се в мъдрите му зеници. ...

линасветлана

Poesía

2014-07-25T12:10:04+03:00 618 9

Може би 🇧🇬

знаеш ли
плаши ме с нещо думата "трябва"
може би
нейната дълга ръка
твърде често ...

линасветлана

Poesía

2014-07-24T17:13:09+03:00 613 9

В Нищото* 🇧🇬

В Нищото*
Живея, някак си,
в безмълвната си проза,
от изгрева до залеза
и в премълчаното сънувам ...

линасветлана

Poesía

2014-07-13T17:21:41+03:00 593 9

Спомен 🇧🇬

нуждая се от твоята любов
не искам липсата ѝ да ме разпилява
защото знам че някъде далеч от тук
за нещо нереално някой друг
(сред болката си) ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-06-21T00:34:42+03:00 686 12

Монологът на едно залитане 🇧🇬

Монологът на едно залитане
Всеки звук се стреми към съвършенството на класическия изказ. Всъщност, съвремието не знае какви са били терзанията на несъвършените човешки ежедневия тогава, но това не му пречи да се повдига на пръсти за да наднича в тях и да назидава, с предположенията на логическите си ...

линасветлана

Prosa » Otros

2014-06-09T17:41:45+03:00 1.5K 1 5

Винаги 🇧🇬

Винаги
страхувай се от премълчаното
то винаги ще ти прелива от очите
ще чака като вярно куче до пианото
да го помилваш или да го сриташ ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-06-03T07:25:44+03:00 605 9

Епизод 🇧🇬

Епизод*
било какво било
изрече хубавото плачейки и тръгна
преди да хлопне входната врата
пресегна самотата ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-05-27T11:40:16+03:00 567 9

Какво от това 🇧🇬

Какво от това
напоследък спя рядко
и се храня малко
живея на скорост
и играя на руска ролетка ...

линасветлана

Poesía

2014-05-19T10:37:03+03:00 582 7

Бъбривите моменти 🇧🇬

Бъбривите моменти
Завъдих разни притежания
като бълхи досадни в лятна жега.
Не мога, докато подскачат,
хапейки ме, да ги хвана. ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-05-18T11:50:01+03:00 571 12

Знам 🇧🇬

Знам, общо е леглото ни
и масата, и светлината.
Върти се слънчевият лик
и неуморно свири лунната соната.
Когато пръстите му отмалеят ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-05-06T07:34:56+03:00 533 6

Искам, нуждая се, трябва- по идея на В 🇧🇬

искам нуждая се трябва
нещо ново ме грабва
в своите непознати обятия
и променя моите възприятия
споменът стигане няма ...

линасветлана

Poesía » Filosófica

2014-05-03T09:26:53+03:00 700 9

Мигът 🇧🇬

Мигът
Под миглите си крие дъждове,
а в ирисите - слънце.
Живее и обича
както смята за добре. ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-05-01T21:50:06+03:00 628 10

Дневникът- Привечер 🇧🇬

Дневникът- Привечер
опазил своето
наситил се на чуждото
денят
прибира се ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-04-21T14:01:38+03:00 604 8

Под дъжда 🇧🇬

Под дъжда,
който извира отвсякъде,
Вятърът
се преструва на влюбен
и преследва безгрижно водните капки. ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-04-20T15:29:28+03:00 676 5

Жажда 🇧🇬

Жажда
цяла нощ
в олука бълбука
жаждата
на бездънните небеса ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-04-16T11:23:50+03:00 782 12

Съм 🇧🇬

Съм
Приседнал съм,
като Слепец,
пред входната врата
на храма, ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-04-15T09:10:32+03:00 693 8

Поглед от високото 🇧🇬

>
>
> За да стигнеш върха първо трябва да изкачиш планината.
> Кирил Ганчев- Кирето
Поглед от високото ...

линасветлана

Poesía » Filosófica

2014-04-14T10:59:48+03:00 745 5

Изповед 🇧🇬

Изповед
роб на представата за света
на живелите преди мен
аз съзнавам страстта
и отричам нейната тлен ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-04-13T10:48:32+03:00 655 9

Дневникът- Надявам се да дойдеш 🇧🇬

Дневникът - Надявам се да дойдеш
Случва се, понякога, човек да не знае къде се намира. В емоционално отношение, това изгубване е за потърпевшия истинска трагедия, а околните дори не я забелязват. За да се "намери", изгубеният в "непознатото" задава, на който мине край него, въпроси, но как да ти отг ...

линасветлана

Prosa » Otros

2014-04-12T09:33:02+03:00 1.6K 2 9

Вместо коментар 🇧🇬

Вместо коментар
в контрастите на жизнения път
в идеите които ни привличат
в копнежите на живата ни плът
историите ни съдбата си обичат ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-04-11T08:26:16+03:00 746 20

Все още 🇧🇬

Все още
Неделята си спомня вместо мен
какво е някой край кафето ми да тича;
да дърпа и скъсява утрото на моя ден,
опитвайки се да покаже колко много ме обича. ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-04-09T19:45:06+03:00 641 8

Игра 🇧🇬

Игра
правя ти място
да седнеш отсреща
и се взирам в играта
която с тебе играем ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-04-07T08:02:45+03:00 620 5

Не ревнувай 🇧🇬

Не ревнувай
влюбчивия палав хлапак
който още се учи как и кого да обича.
Той не знае защо го наричаш глупак
щом отнякъде гузен виновно дотича. ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-04-06T13:29:43+03:00 636 6

Силуети 🇧🇬

Силуети
подвластни на усещането за съдба
разделяха на вкусни хапчици мига
преглъщаха с усмивка своите желания
изтръгваха живота на свободната им воля ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-04-05T23:34:00+03:00 636 7

Надявам се 🇧🇬

надявам се да ми разкажеш някой ден
(не бързай помълчи си колкото е нужно)
какво за себе си намери и изгуби в мен
(доверията си не ги отглеждахме задружно)
там някъде зазидани зад тишина и страх ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-03-29T18:00:53+02:00 699 11

Очакване 🇧🇬

очаквам те
да прелетиш край моя кръгозор
какво очакване
направо си е неизбежно
сънливият баир събужда се със зор ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-03-27T08:16:04+02:00 612 7

Признание 🇧🇬

Признание
формата на сърцето ми
е чисто човешка
ако я вземеш в ръце
ще видиш колко е тежка ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-03-17T22:59:48+02:00 607 5

Репортаж 🇧🇬

Репортаж
Глупостта си изцапа ръцете
до ушите с мастило
и щастлива ги вдигна високо и двете
сякаш размахва пред всички кандило ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-03-16T13:01:39+02:00 571 7

Монолог на "Наблюдателя" 🇧🇬

Монолог на "Наблюдателя"
> По всичко личи, че онова,
>
> което си е проличало досега
> ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-02-25T00:14:58+02:00 803 10

Вместо молитва 🇧🇬

Вместо молитва
не бива да се вкореняваш в тази плът
не се живее с нея никак лесно
щом мерне хоризонт тя хваща своя път
от гривата на страстна нощ ...

линасветлана

Poesía » Versos blancos

2014-02-24T08:28:49+02:00 980 15

Въздишка 🇧🇬

Въздишка
носталгия по вените тече
в очите гледам остаряващото време
а то самото бръчици плете
дано си хване онова което ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-02-23T10:24:18+02:00 806 13

Пътем по кафе 🇧🇬

> "Когато всичко отива на кино,
>
> това е сигурен знак,
>
> че трябва да излезеш от филма..." ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-02-18T12:22:14+02:00 843 12

Приказка без край - Цветето на живота 🇧🇬

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Цветето на живота
Цветето на живота се готвеше да увехне преди да е създало следващото си семе. Приемаше съдбата си защото разбираше, че винаги се намира сърце, което да пожелае да се докосне до вълшебството на кръговрата, на онзи кръговрат, който може да ...

линасветлана

Prosa » Otros

2014-01-25T09:19:21+02:00 956 9

Приказка без край - Горската вещица 🇧🇬

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Горската вещицата
Някога, толкова отдавна че вече не си спомням точно кога, хората живееха на големи групи и за да оцелеят през дългите студени нощи се притискаха един в друг. Докато усещаха близостта си и с телата си се топлеха, сънуваха всеки своите сън ...

линасветлана

Prosa » Otros

2014-01-24T10:48:14+02:00 1.1K 9

Приказка без край- Втората кокошчица 🇧🇬

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Трябва
посветено на кокошчицата, която остана у дома
онези думи ...

линасветлана

Prosa » Otros

2014-01-23T00:08:39+02:00 945 7