линасветлана
765 el resultado
Пътят ни - две теми (ех, какво съм без теб?)
сътворили ни в легато. (помниш ли росата в гората?)
Крачките - не са ли (беше ранно лято...)
синкопично пицикато? (ти ми показа дъха на тревата.)
Ларгото на младостта (бързахме да се сбъднем!!!) ...
  497  25 
Не е знаела, няма да знае,
не знае каква е, нали?
Онази безсъвестна нужда
да съдим любовта
в море от сълзи... ...
  453  15 
... след двадесет години!!! Помниш ли?
Помниш ли онази цигулка,
дето все те прегръщаше?
И косата, захваната с шнола
(непокорна и лъскава), ...
  595  20 
Разплакано мълчание
Мълчанието плаче
тихо и само
в забързания миг,
в търкулнатите жажди. ...
  1463  25 
Люлея се в света на сетивата.
Докосната от нуждата
да чувам и да виждам.
Орисана... долавям всяко чакам.
В привидно черното ...
  532  17 
Кой ти дава право да хулиш мечти?
Ох, пардон, грозното "ти" да простиме.
Рими не знам какви там били,
слез, ела, научи ме...
Пу, ти гониш, в тая гадна игра ...
  579  18 
Те не гледат света отстрани.
Те не сочат с пръст. Не ти го
навират.
Знаят всеки изгрев и залез,
всеки отговор, всеки въпрос... ...
  851  29 
Когато думите не стигат,
за да нарисуват себе си,
а ползват все клишета.
Когато спомените се изтриват,
особено красивите в нерадостните ...
  461  14 
Обветрени.
Обезводнели.
Молитвени.
И онемели.
Сърцата бавно остаряват. ...
  481  18 
Вечер е. Синя и сънена.
Новини от "малък екран".
Кражби. Лъжи. Катастрофи.
Насилие. "Европейски" Балкан.
Питам в тъмното вятъра: ...
  646  23 
Помниш ли ти?
Онзи свят? На мечти...
Или всичко
потъна?
Погубено! ...
  616  17 
Преди
да приюти
сънят
угрижената
дневна светлина. ...
  520  10 
Пътуваме. Към някого,
а може би към себе си?
В един експрес улавяме
вагон "Живот".
Поглеждаме съседите ...
  519  17 
Работя. Като всеки тук!
Орисана съм в повече
от всеки друг
да нося на плещите си
страдание. ...
  578  15 
Последен зимен дъжд
отронва късчетата кал.
Нашир, надлъж
тече потокът подивял.
Разумната вечерна ...
  372 
Опушеното слънце
пак изгрява,
и пак е време за игра.
Сърцето аритмично
се надява ...
  443  12 
Здравей, Сърце в далечното!
И тук е зима.
Падна сняг.
Студено е красивото,
но Баба Марта ...
  380 
Тъмно е. Е, не чак толкова. Въпреки плътните завеси, силуетите на познатите мебели изплуват тук-там в топлата тишина на стаята. Другите спят. Не трябва да шавам много, много, защото щом ги събудя ще стане тя една. Ще ме питат боли ли ме нещо, пие ли ми се вода, ходи ли ми се до тоалетната, лош сън л ...
  742 
Платих!
Дори и непоисканото
от този и от онзи свят.
Сега надявам се
на чисто ...
  512 
Денят обещаваше слънце за всички. Птиците рисуваха с гласовете си надеждата за мир. Синьото на небето примамваше утринната недоразсъненост. Росата по листенцата на градинските цветя искреше. Миришеше на едва започващо лято. Недостроеното все още гнездо на лястовиците пълнеше пространството на открит ...
  466 
Всички си бяха тръгнали. Кога и как? Не знаех! Бяхме сами със старата ми приятелка костенурката. Когато се опомних, изгревът отново рисуваше пурпурни обещания по просветляващото небе. Миришеше на роса, на очакване изпълнено с живот, на усещания и прозрения, чиито отговори носеха усилията на деня. Ми ...
  600 
- Боже, колко вълнуващо? - Тачита е поразена. - И само и целуна ръка, а тя просто се обърна и отлетя, и те остави сам? Аз ако бях щях да я догоня, да я попитам къде живее, с кого, омъжена ли е или си има приятел, или пък дали е свободна...
- Чакай малко! - Истината бърза да сподели своя опит. - Откъ ...
  541 
- Мирише ли ви на нещо? - насред смеха пита Ливилина, наострила нос.
- Боя се, че да - заявява Тачита. Това не е ли парфюмът на... Късно е! На вратата най-възпитано се почуква, естествено със все сила и един приятен баритонов тембър провиква провлаченото:
- Ливилино, тука ли сте, ма?
Тачита прихва и ...
  510 
- Момичета, време е за ставане, хайде побързайте и добро утро! - гласът на дежурната възпитателка звучи глухо и настойчиво в декемврийската дрезгавина на утрото - също като лампата. Първа се пробужда Истината и поглежда с едно око часовника.
- Ти пък какво искаш бе? Не можа ли да поспиш поне веднъж? ...
  670 
Баща ми, старият комар Млин Все-едно-какъв, да са всевечни дарбите на крилете му е широко скроена личност. Той обича природата и умее да и се наслаждава с възторга на току-що излюпена ларва. Сутрин като стане, първата му работа е да целуне майка ми - мадам Досадна Каклине, и с най-невинна усмивка да ...
  556 
Има моменти, в които Истината никому не е нужна. Тя търси теб, мен или който сметне за подходящ, но уви! Няма кой да и обърне внимание. Така е и тази вечер в малката, овършана сякаш от торнадо пансионска стая. Не знаете какво е пансионска стая? Момент, сега ще поясня. Всеки, който учи далеч от града ...
  521 
Светлината на уличните лампи полека изгрява в здрачината на падащата вечер. Върховете на планината сребреят. Плах ветрец разрошва уморените стъпки на хора, улични кучета и подканва лунният сърп да засили своя златен блясък. Самотна, Вечерницата безгласно му се усмихва. Като на стар палав приятел. По ...
  915 
Тя
Понякога я виждам, ама само понякога когато съм много изморена в сянката на огледалото. В първия момент даже не смея да повярвам, че отново е дошла. Гледам да сдържам дъха си. Иска ми се да остане, да не я подплаша, да не я прогоня. Приближавам лице към нейното и чудо - тя ми се усмихва. Отначало ...
  583 
Неделя е. Един от онези дни през декември, в които слънчевите зайчета си играят с малките вихрушки снежен прах по върховете на преспите. Пъртините са осеяни със стъпки, а стъпките- човешки, кучешки,котешки и птичи тичат наоколо. Мирише на студ. В ранната утрин песента на църковната камбана пронизва ...
  693 
Съмна се. Утрото мързеливо прогледна над почти невидимото сред падащия сняг градче. Валеше като в приказките. На парцали. Над гората, над съседските покриви, над реката, над заспалите в градината цветя. Господин Робърт пръв се събуди. Протегна се. Прозя се. Помириса въздуха и доволно примлясна. Посл ...
  626 
Съмва се. Усещането за изгрев рисува причудливи сенки по опушения таван. В огнището тлеят два-три по-упорити въглена. Около мен мирише на сън и на старост, на изживяно време и на спомени. Навън ранобудно, все още не настроило гласец петленце вика слънцето. Слънцето... което ще изгрее за другите, слъ ...
  708 
Коледа
Приготвям се. За довечера. Ръцете ми са стиснали неоформеното тяло на тестото, онова, от което откакто се помни моя род жените като мен извайват за Коледния празник Боговица - символ на земята, дома, семейството, животните. Приглаждам тестените фигурки. Първо житните класове, после слънчевите ...
  710 
Обичам всеки миг
живот.
Обичам от сърце
това, което даде Бог
и туй, което ми отне! ...
  549 
Ела
в една история,
в една илюзия
със две-три мисли!
Виж, няма нужда от безшумие! ...
  465  10 
Защо умира неразбрана и сама в нощта,
с усмивка и без сълзи,
болката ми от лъжата?
Дори отново да излъжеш ти
не мен ще ме боли - ...
  469 
Най-хубавото в един живот е Раят на намерените отговори! Като пътища - дълги и сиви препускат питанките на надеждите ни: самотни, двойни, групови... Споделените маршрути носят личната отговорност на човешката странност. В редките, избликнали от невъзможно мълчание накъсани ридания на несвикналото да ...
  776 
Крадат ме! Цял живот!
Крадат идеи, дрехи и усмивки!
Крадат детето в мен, а после и
жената - дори сълзата ми от
онзи ден! ...
  651  12 
Ще те обичам - както мога, ако мога!
Ще те прегръщам с непрекършени ръце!
Ще бъда всичко, но ти казвам: - Сбогом!
Сега е време ти да чуеш: - Не!
Оставила съм ти каквото трябва: ...
  470 
Да бъде - рекъл Бог
и тя била едничка,
но върнали я повечето там,
където Любовта
останала си птичка... ...
  604 
Нещата от живота
Поискаш ли да искаш и не искаш,
започнеш ли да правиш и рушиш,
ти всъщност сякаш ме притискаш -
неволно, странно... може би грешиш? ...
  529 
Propuestas
: ??:??