Лютиче
286 el resultado
Не спиш ли? Къде се луташ още
в мислите си дневни, злободневни?
Къде изчезна, нежната ти струна
приласкала всяка тишина?
И кой, прегърна те и те целуна? ...
  129 
Крещят познавачи.
Редят разказвачи:
"Светът си отива!
Настанал е краят!"
Ясновидци най-древни ...
  148 
Бях пламъче във въгленче мъждящо.
Бях сълзи и тъга в душа пречиста.
Бях пияна от любов с,сърце звънтящо.
Бях болка сляпа с други неделима.
Сълзи преглъщах, жадна се умивах. ...
  109 
Сив и хладен е ноември.
Тътри дъждове, съдби...
Ветрове на път поели
срещат го по друми зли.
Сиво утрото пристъпва ...
  121 
Имаш ли своята болка отвътре?
Сещаш ли, как дълбае подред?
Раната храниш ли с мисли за утре?
Държиш ли се още, или си вечно нащрек?
Пръсти забива ли в нея врагът ти? ...
  133 
Случва се, да изпаднем в живота.
Коляно ожулили... или пък нос.
Търсещи помощ от ръка крепка
и някой, който да повярва в нас.
Превъзмогнали болката и хората. ...
  153 
Повярвахме ли в даровете на живота
чрез мисли помпозни с надути размери?
Заради химерната радост, бленуваща,
нагазихме в проблеми, цели вселени.
Почувствахме ли желаният миг ...
  164 
Мома куражлийка,
работлива, добра,
мъж търси за сгледа-
миролюбив по душа.
Грижовна и щедра ...
  210 
Животът е сън...
дълбок, илюзорен.
Емоционално незрял,
откъм вяра... просторен.
Откъм мисли - химера. ...
  445 
Свобода, е дума в древни времена родена.
Мечта за роб, гладиатор, селяк.
В обликът ѝ, история човешка дреме
и никой не е безучастен..., а това е знак.
Знак да събуди умовете, ...
  219 
А някъде, още е лято!
Горещи целувки разстила ефира...
Вълните догонват поредното ято.
С вълшебства животът вибрира.
А някъде, още обичат! ...
  368 
Отново е есен! Навън захладня!
Момичето в мен романтично въздиша...
Сред листопадни алеи и птичи крила
младостта ми отминала, по петите ми тича.
Вятър се втурна и всичко завихри, ...
  239 
Да те моля… не е в моя стил и похват.
Да те чакам… вече нямам търпимост.
Ще утихна дръзко… ще премълча и слова
под предлог, че простила съм всичко.
Ще обичам светлите ти черти ...
  158 
Като вълк ще завия ранен
извил шия, към луна непозната.
От беди и несгоди сразен...
от агресия, рушаща телата
Накъде тъй стремглаво вървим ...
  340 
Расте човекът
с дни с години...
опитва да надскочи
своя ръст,
преди да стигне ...
  129 
Аз и Ти, си имаме своята истина
определяща ни с гледната точка...
Резултатът, е зона разнищена,
непредсказуемо наша и точна.
Събужда ни изборът... от летаргия. ...
  130 
Нямам претенции за престижна награда.
Сама избирам по какъв начин да пиша.
Животът поддържа духа ми в отрада.
Да осъществявам, да любя, обичам...
Не ще угодя на всезнайни особи ...
  311 
Животът, кратък е за всички.
За хора, зверове и птички.
Но в своите възможности създава
любов всесилна и растеж във вяра.
Мимолетен, но желан безмерно, ...
  153 
Есента,
елегантна в своята премяна,
ни дарява с вълшебства...
Щедростта ѝ мяра няма.
Ето я, ...
  149 
Съвършената форма с име Живот
цъка с невидим, часовников механизъм.
С изкусният ритъм на своя възход
празнотата изпълва го със своя цинизъм.
Матричност... прикрита зад всички нива ...
  280 
Южният вятър размаха ветрило.
Разхвърля листата с оранжев финес.
Ято прелетни птици потегли лениво
в посока неясна, без брой и без вест.
В шумата сбрана се гонят игриво ...
  300 
Аз нямам много... шепите са празни.
Полека времето в пролуките се стича.
Забързано изплъзва се лудешки,
през дните ни все тъй неспирно тича.
На себе си все още се усмихвам ...
  610 
Хей, човече, имаш ли си мечта?
Която през житейските друми ,
да ти бъде пътеводна звезда!
Която, да те спаси от безсилност
взрян в притеснения и обиди! ...
  128 
Не си слушал гласа ми.
Не познаваш Духа ми.
Не си бърсал сълзите ми.
Не си оставал в очите ми.
Но, знаеш моите нужди! ...
  351 
Изчезнали в своите мисли...
Изгубени в своето време...
Научаваме своите истини
през фокуса на неведомо бреме.
А после поставяме граници ...
  136 
Защо ли, в мига в който те срещна,
провиждам себе си в твоите очи?
Светът разтваря са подобно пяна нежна
разплискал светлина, за да не горчи.
Превръщам се във фея бързолетна, ...
  389 
Истинската проповед е тишината!
Перфектната инструкция в душата!
Подходяща, само за напреднали търсачи.
Отвъд словата на прехласнати драскачи.
Нейните пространства вдъхновяват! ...
  196 
Календарът на стената е отронил без тъга,
лист последен с правилата, казал НЕ на лудостта.
Ето ни пред нов прозорец, изгрев нов за нас тъкми.
С надежда подплатен е, за сразените души...
Пътища се ширят в мрака, тръпнат босите пети. ...
  204 
Някой ме спря!
Блъсна се в мен!
Крак ми подложи
доволно втрещен!
Посочи ми с пръст ...
  615 
Стара къща с покрив хлътнал
примирен страж в развалини.
Сред планинските вериги
куп селца днес времето изтри.
Дворът, тих е като в храм. ...
  158 
Днес плажът ме зове
безсрамно и греховно...
В милувката на синьото море
да се отдам докрай и непристойно...
Да ме помилва с хладните води... ...
  143 
Новият свят все още спи неизявен,
дълбоко предусещан, но непроявен.
Порталите трептят предстартово,
разчели епохи с предстояща изява.
Съзнания гадаят някаква промяна ...
  243 
Аз нямам звучно име.
Като всички наоколо
зова се Човек.
От никъде идвам...
за никъде пътувам... ...
  220 
Знаех си, че теб те има, че си нейде въплътен.
Дишаш въздух посред зима, къпеш се в зноен ден.
С дни и нощи те бленувах, скрит от всеки външен взор.
В мен мечтите ми крепеше, разрушил мисловен спор.
Като в приказка любима, те подреждах… все до мен ...
  189 
Любовникът на трепетните чувства
отново през пролуките препуска...
Любим, очакван в сладости и тайни,
събира ни край брегове незнайни.
За август, малко е, каквото и да кажа. ...
  183 
От вечността крадеме си време,
за глупави отпуски и спа глезотии.
Без усет... в безкрайност пилеем
дните си земни, богатство и сили.
В пъстрият хаос от летни одежди, ...
  133 
Четат те, слушат те, обсъждат те...
Но малко от тях, те разбират...
Някои се вслушват случайно.
Други с увреден слух..., те нулират.
Трети са взрени в проблемите. ...
  532 
На зелени поляни всред юлския зной
опасани от дивни цветни пътеки,
здрависах се с лятото, в тишина и покой
дарило ме с аромата на билки лечебни.
Свежият бриз ме облъхна с целувка ...
  174 
Всички се впускаме в тази игра...
на гоненица, на взиране, на старание.
Смело прекрачваме в нашата съдба
преследващи претенциозното си желание.
Прекрасните чувства завладяват ни в миг ...
  190 
Не се надявам,
не чакам...
Просто обичам!
Слънцето милва брега.
Вълната не спира да тича. ...
  206 
Propuestas
: ??:??