Всичко сякаш върви си по старому.
Сезонно заваля първия сняг.
Мъгливите сутрини по декемрийски
и тягостно, ни напомниха…
че животът като миг отлетя. ...
Безпокойството не спасява от наболели проблеми,
но ни изправя пред още по-сложни дилеми.
Туширано правилно с добро настроение
изживяно да бъде с благодарно хваление.
Отредено е, знаем, на много нива... ...
Всеки ден е репетиция... все по-непозната.
Този изпитен маратон, е тест за духа и сетивата.
На края на една нелека година, много от нас са изгубени.
Други гонят следата с информации луди:
" Всичко ще ви отнемат, даже собствените ви мисли! ...
Има ли нещо което не свършва,
което е вечно, но достъпно за нас...
мелодия, живот, любов дива и дръзка
или щастие подчинено на нашата власт...
Има ли нещо което не свършва ...
Някой знае ли го, къде се намира?
Подскача в главите ни, трудно стопира.
Криволичи, прескача през дните ни трудни
но намира своите начини, да ни събуди.
То, е нашето желание, мъничко, крехко, ...
Зад всеки стих стои различен поет...
с личен прочит... от сърцето му взет.
Той често въздиша с нежност и мекота,
към природа, любима, с ранима душа.
От всяко утро свежа глътка поел ...
Къде сте възрасти мои...
лудешки препуснали по младия път,
парапети прескочили и коловози опасни
днес тихо въздишате в стави и плът.
Къде ви застигна суровата хватка ...
Дълбоки, кòси, тъжни - очите му сразяваха,
укритото в мен, разгаряха и палеха.
Отваряха врати… залостени по право.
Прорязваха стени... и даваха направо.
Не му достигна малко… да стигне до сърцето. ...
Дните следват се един подир друг
винаги соло и с личен анфас,
дават по-мъничко късчета сладост
или объркват всеки наш час.
Носят това в което ни бива... ...
Нашето време, днешното...
суетно е, грозно, лудешко е...
неистово борим го, мразим го
реално... далеч от себе си пазим го.
То непонятно притиска ни в ъгли ...
Топи се август...подобно шоколадова мелба,
а тоникът чувствен с удължена нотка трепти
В чашата му гореща от изгрев до залез
тънее късчето време упоено от летни треви.
Вкусващ... просторът разгъва есенни щрихи ...
Аз съм жена и може би е тежко
да ме приемеш в същинския ми вид,
природата създала ме е безпогрешно
с красиви форми и с нежен лик.
Тая в себе си незнайни сили ...
Между лятото и есента,
сред папурите на селската река
и сред пърхащи крила на водните коне
есента сънува... своите плодове...
С нотките на пъстроцветен блян ...
Няма мерна единица за любов
да претеглиш на сърдечния кантар...
щом душата и духът в теб се въплътят
си искрицата запалила пожар.
В петолиния на чувствата съдбовни ...
През зимните пролети и летните есени
когато сезоните сплитат чувства и пръсти,
разглеждаме весели, подреждаме с трепети,
невъзможни възможности на сложности пъстри.
И цялото щуране в щурчови скокове, ...
За жабите е трудно да познаят,
че блатото не би целият им свят.
За рибата... да си представи,
че океанът със сушата е слят.
За човекът спящ тъй непробудно ...
Здрависваме минаващото време,
отхапали комата му с различен плам.
Подправките му люти дъвче наш,то племе...
преглътнало неволите до грам.
Дали от вихрите и тръните забити ...
Настъпило е време епохално
на тренинг и сложни разчети...
навлезли неуверено, малко по малко,
във фазата... провиждащи и слепи.
Мерят се сили... авторитарно... ...
Потребността, един човек да пише,
не е за да се чете, а за да диша...
Пишейки, се моли и анализира…
стени руши, с душа перифразира.
Изчиства си ума, разсейва страховете. ...
И ето преродени са всички поляни
в растеж и нюанси на пъстрота и цветя.
Май сложи в душите ни чудните краски
с еликсира любовен, от прашец и крила.
С шумолящия повей на чудния бриз, ...
Подобно на повет... впи се в ума ѝ.
Окопа се дълбоко с чувственост сляпа.
Нахлузи корсета и стегна без страх
телесната болка с живота ѝ слята.
А после разпръсна дъхът ѝ на шир ...
Живеем живота си земен
потопени в познатата сигурност.
В разни посоки, на различни страни
нямащи зад завоя никаква видимост.
Срещаме себе си в сънища... ...
Случва се да забравим, по детски , наивно,
но в живота раздели спохождат ни безпричинно.
Против впрегнатата ни воля и полет щастлив
зад умората от житейските, непрестанни борби.
Без очаквания, без упреци,…но с рана в сърцето ...
Зад прозорците тихомълком се спусна нощта...
Небето проряза се от светкавица мощна.
Само за миг се разля... добра тишина,
а след това разтрепери тъмата среднощна.
Силен порив с въздушен прибой ...
Любовта ми е чакала теб…
единствено теб, скрита тук... в сърцето.
Живяла тихо в унес лелеян,
да те познае и като слънце засвети.
Любовта ми в съзерцание чисто ...
