Лютиче
286 el resultado
Времето през небесни пространства тече.
Като пясък през пръсти, като река към море.
Крясък на птица, юлски, залезен хлад.
Уморени вълните достигат вечния бряг.
Хоризонтът се слива в очертания слепи. ...
  141 
Чакана, търсена, толкоз желана.
Къде си, жадувана и често презряна.
Закъсняваща, уморена и престаряла
пътуваш към нас, дива и необуздана.
С устни момичешки, алени, ...
  155 
Спомен щастлив с летен привкус...
Морето разголено гони вълните.
В кафенето отпред,
лее звуци нашият блус
и ни връща в години далечни, ...
  308 
Ти … звънтяща надежда…
Мой единствен копнеж.
Въображаемо утре,
преизпълнено днес.
Как променяш ме в миг ...
  159 
И кротките гълъби някак станаха чужди.
Все по дистанцирано разглеждат света.
Гларуси дебнат в небето безшумни
и влитат неканени, сред мълчаливи ята.
Облаци причудливи сред клоните щъкат. ...
  272 
Спохождат си ме мислите подред
като поток изливащ се в планинска урва,
отърсени от комплексарски етикет
в пространството ми мозъчно се втурват.
Дали във онзи ноемврийски ден ...
  189 
От огледалото ме гледа жена
с уморени надежди, пречупени…
С втренчен поглед обхожда плътта
и брои бръчките ми… нахлузени.
Приглушени гласове нечуто шептят: ...
  139 
На дъх-разстояние, пътувам към теб.
На сън-мигновение, те докосвам.
В безкрайната шир на диво море
изчезваш, като лъч омагьосан.
А после явяваш се, но вече не си ...
  170 
И ето, че отново тъпчеш старите пътеки
до болка в сивота и безразличие.
Омръзнали с водовъртежите нелепи
те водят към двусмислено затишие.
И някак бавно времето умира, ...
  139 
Те са там, тихо присъстват
в нежния бриз на морския повей.
Невидими до нас съществуват
с грижа, поверена от горе.
Шумолят с листата, шепнат в снега, ...
  221 
„Кажи дърво, самотно ли си тук?“
„Какво, самотно ли, защо?“
При теб не идва никой друг
през дългите ти дни и нощи
„Това което казваш е лъжа„ ...
  136 
Похарчихме себе си в лутане сляпо
убедени от вяра с подчертана вина.
Светът греховен в бездни пропада
и линее му пламъкът, догаря свещта.
Човечество грешно чака спасение ...
  196 
Без подкана денят се пробуди
с полъхът нежен на вятър залисан.
В крилата на гълъб се плъзна учуден,
а после утихна в сивотата замислен.
Слънцето сънено, мързеливо протегна ...
  169 
В историята ни има немалко лъжа.
Създадената религия, е да контролира ума.
Паричните знаци- натресена цел.
Обсебен от тях, човекът не знае, накъде е поел.
Дългът е единствен. Да бъде с избора личен! ...
  208 
Къде си, тъй чакана пролет?
Моя топла, зелена и цветна!
В слънчев смях и щъркелов полет
да срещна себе си, блага, приветна!
Разсъблечена след дългата зима ...
  250 
Какво ми даде щедрата ти длан?
Доколко взех, успях ли да прогледна!
От утрото до залез, разпилян
животът напечата своята лента.
В рехавата възраст не прозрях, ...
  170 
С бърз танц извървях си живота
в комбинации страстни и тактове лични.
С учестени импулси и сърдечност с охота
всяка стъпка ми даде прозвища скришни.
Вихрени, бързи- младости необвързани... ...
  186 
В тиха молитва сега коленича
сплела пръсти нечуто шептя,
де е тази, най-святата истина
и защо преживявамe всички тези неща.
Този наш живот, толкова късо измислен, ...
  177 
Народът няма да забрави
годината на тишината.
Уморен от грижи с надпис "здравни"
как лашкаха го към злината.
Затворен зад стени високи ...
  162 
Седя и си мисля, как ми се иска, обикновен живот да живея.
Сутринта да посрещна с усмивка, а вечер от любов да лудея.
Седя и си мисля, като всеки човек, мечтите да станат реални.
Да се усещам в кожата си добре и съседите станат нормални.
Да дочакам в спокойствие пролетта и теменуги по китни поляни. ...
  212 
Любовта не е само цветя и сърца
или порив на страст в тела зажаднели
Често иска да ти даде чаша вода
с витамини за души разболени.
Тя съперничи с всеки приятел ...
  481 
Самотата казват е опасна,
трудна, отрезвяваща, ужасна.
Осъзнали нетърпимият ѝ мир
търсим начини да се спасим.
Тя привлича всичките несгоди ...
  232 
Отпих от отлежалото ти вино
удавeна в очите ти сапфири.
А погледът със който подлуди ме
разпали в мен огньове диви.
Не знаех накъде да се обърна ...
  354 
Навън не го търси,
той е във всеки от нас
скрит в мълчание, бди,
и ни пази без глас.
В тишината говори ...
  158 
В нощта танцуват своя танц,
безброй снежинки-пеперуди.
Застлали под сребрист воал
милион кристални изумруди.
Под тази светеща завивка ...
  159 
Дъвча плод и зеленчук
с грижа за имунитета.
С витамини, минерали,
да преборя стреса.
Дъвча, дъвча... нямат вкус, ...
  214 
В косите ти, ветровете ще сплитам.
В дланите, спомени ще събирам.
А очите в тишини ще потапям
амброзия по устните ще се стапя
С две ръце ще те милвам безспирно, ...
  300 
Любовта събира в себе си живота
с цялата му болка, желания, охота...
Да си влюбен, е равностойно да създаваш,
градиш и бориш се, но и отстояваш.
От малко зрънце тя израства в ураган. ...
  174 
Аз и Ти, си имаме своята истина,
определяща ни с гледната точка...
Резултатът, е зона разнищена,
непредсказуемо наша и точна.
Събужда ни изборът... от летаргия. ...
  176 
Моят вътрешен свят,
е вълшебна, тайна градина.
Там... пристъпвам едва,
като в чудна картина.
Там е светло, незнайно защо. ...
  224 
Няма да се чудя дълго,
защото бързам да ви пожелая,
много здраве през годината пред нас,
но сигурна съм и го зная
Вселената има по-добър план в този час. ...
  377 
В дните студени, мъгливи и празни
търсим онази искрица във нас,
която ни сгрява, обича и пази
и развихря приятелската си власт.
В снежните нощи, мразовити и тихи ...
  359 
Сън сънувам, блян бленувам,
имам си една мечта.
Копнея и не се преструвам,
да обиколя с балон света.
Да политна нависоко ...
  670 
Над селото ни легна дебела снежна пелена.
И добитък и човеци бързо в къщите прибра.
Птички пойни, буболечки, жабки и калинки,
скриха се от поглед всички, изчезнаха кат димки.
Само рошавият Мурджо,радостно в снега се валя! ...
  426 
Починете си от великите мисли,
от суетите човешки в света.
Простете всякакви грешки
и останете насаме със своята душа.
Видяхте ли? Имате единствено нея! ...
  273 
Същинският Аз
скрит зад хиляди воали
саркастично се надсмива
над философии стари.
С приготвена ...
  220 
Днес погубват човешкия Дух,
с похвати злокобни следващи власт
подложен на изпит в дните опасни
загубил посоките на своята страст.
Човекът е вече брутално ненужен ...
  301 
Уморена си тръгва годината стара
последна страница прелиства, преди да отлети.
Каквато и да беше, беше в своята премяна,
към някои много щедра, а други ощети.
В последните минути на декември ...
  493 
Откривам се по малко
във всеки миг от светлина...
Разгръщам се като онази вечна книга
събрала мъдростите на света.
Вървя към себе си отдавна ...
  346 
Щом гората с багри се прошари
и птиците отправят се на юг,
слънчев лъч полегне по ливади
с топъл глас повикай ме,
ще дойда тук... ...
  412 
Propuestas
: ??:??