Лютиче
287 el resultado
Щом гората с багри се прошари
и птиците отправят се на юг,
слънчев лъч полегне по ливади
с топъл глас повикай ме,
ще дойда тук... ...
  412 
Душата е с различни имена
и винаги зарежда се с любов,
през всичките живени времена
разлиства се от благословен зов.
Дошла със срок и бегло проявление ...
  365 
Кажи дърво, самотно ли си тук?
"Какво, самотно ли, защо?"
При теб не идва никой друг
ни в изблик на добро, ни в зло...
"Това което казваш, е лъжа!" - ...
  270 
Ах, колко е кратък животът ни
родени тук... да бъдеме живи!
Препускат годините с нас
изгубени, понякога и щастливи.
Сребреят косите, очите сълзят, ...
  550 
Вратите са място,
което да преминеш
по избор направен от теб
Да влезеш или затръшнеш
по всяко време, по пътя напред. ...
  249 
Обади ми се, чу ли, Любов,
чакам те на старото място!
Аз ли..., добре съм,
но всъщност тревожи ме
липсата ти, без срок… ...
  616 
Тази история започна доста отдавна
с есенен щрих и дъждовен етюд.
Със случайно присъствие на нечия сватба.
Сред непознати лица в многогласен капчук.
Неангажиращо с мелодичните нотки ...
  246 
На моята сцена, в моят спектакъл
от мен инспириран, от мен изигран,
вдига завесата ежедневен театър
на слънчева улица, с моя талант.
Рядко видение, неудачно сравнено ...
  219 
Умът е съмнение,
поредно желание,
страдание също
и куп други неща.
Но, истината къде е, ...
  441 
Не е вярно, че есента е тъжен сезон, просто
природата се подготвя за дълга почивка.
Дървесните сокове тръгват към земната гръд
освободени от грижи и от листна обвивка.
На пейката в парка чуваш ясен шептеж, там ...
  231 
Прибирам се в смълчания си дом
с прозорци тъмни - сенки в полумрака.
В бряста… вятърът невидим е заспал
и тихичко похърква сред клонака.
Отварям бавно входната врата. ...
  215 
Движи се с малки крачки! Не гледай надалеч!
Какво ще дойде утре не е на дневна реч.
Сготви си топла супа, чиниите измий,
пуловер изплети си, прахът в душа изтрий
В рохката земя дръвчето засади! ...
  365 
От днешната си участ не се плаша
и възрастта ми впила се в "телото"
Дали в студ или в дни горещи
с търпение обгрижвам го защото,
понатежа последните години ...
  203 
Макар навсякъде да ви има, поставени с вашето право,
критикарите словото пренасочвате здраво!
Но, не съм в зависимост от вашата воля!
Пиша своите стихове без да споря и моля.
Темите ми са лични. И го казвам без поза! ...
  181 
Пътуването ни... докрай невероятно
Световъртежът ми статично неподвижен.
Зад мен останаха вълните дивни
от смелият летеж в годините.
Спираловидно се оплитат часовете. ...
  147 
С годините чертаем хоризонти.
Велики, бляскави с височини.
Победите ни никому ненужни,
бележим с празници дори.
Горчивото, каляващо наследство ...
  633 
Светът като къща от карти
залюля се застрашително, гнило.
С подготвени медийни свалки
облъчван ежедневно, фалшиво.
Социумът дистанцирано кашля ...
  279 
Под лявата гръд
някак странно ме стяга
Тежест ли, болка ли,
не е комфортна забава.
Нападат ме чести откоси ...
  344 
Когато егото замлъкне
и свършат всякакви въпроси,
душа с душата проговаря
кристални, чисти, боси....
Безмълвието се стаява ...
  221 
Малка скитница по звездите
от един в друг паралелен свят,
самичка съществува през дните
от кръговрат в кръговрат...
Тя, неведомата душа, ...
  151 
Същинският Аз, скрит зад хиляди воали,
саркастично се надсмива над философии стари
с приготвена към края на пътя шега
за цялата истина и вселенска игра:
"Ти си това което е в теб, ...
  210 
Аз съм стих от поема
и проза навяваща есен.
Аз съм тихо ноктюрно,
спряло в клавиша на твоята песен.
Капка вино червено на твоите устни ...
  230 
Сред гънките на времето чудато.
В извивките на делничния ден.
Зад приказния шепот на душата
присядам тихо със самата мен.
И слушам, слушам упоена ...
  296 
И ето че доплавахме до мястото
където лодките целунаха брега
и нашите безкрайни въжделения
притихнали, преплетоха сърца.
Една любов отложена, подмината. ...
  377 
Притихвам до теб...
Като изгубена котва
в светлия пристан потъвам...
И не за час или миг
мое сърце ...
  484 
Дълбоко в дивия букак
сред храсти гъсти, влажен мрак,
растяха в хаоса неподреден
габър, ясен, бук и клен.
Встрани от тях леската мила ...
  356 
Зората се разля във златен цвят.
Небето се разтвори в нежност от коприна.
Октомврийска есен, пиршество от благодат,
цветност пищна сред слънчева магия.
Топли багри ширнати в дъги ...
  216 
Къде се ражда любовта…
дали във миг на съзерцание
от нежен допир на ръка
от топло, чувствено мечтание.
Дали в усмивка или в миг ...
  251 
Всяко семейство си има черна овца,
която без да съзнава освобождава рода,
от неблагополучия съпроводили тежката карма,
от повтарящи се истории запушили слава и дарба.
Тя е бунтар, стоящ на стръмния склон... ...
  350 
Листопадно отлитат ни дните
в есенните алеи на живота ни тих.
Носят със себе си спомени дивни
разделени по цвят, украсени със щрих.
Синева прозира от облачност скрита. ...
  196 
Новата изкуствена реалност
чука вече на всякоя врата,
да предложи своята промяна
и всее смут в човешката глава.
За зорките очи и умове е ясно ...
  216 
Остави ме, спри със този анализ
ще бъда със себе си до последния залез.
Остави ме, аз съм в своята кожа
с моите мисли, определям комфорта в моята ложа.
Не ме учи, да живея по твоя сценарий! ...
  180 
Нарисувай си слънце…с лазурно небе,
след това залюлей мечтите на розови облаци,
сини птици да плуват в дъга от тишини и море
със слънчеви вълноломи и приказни залези.
Нарисувай си песен… нека звучи ...
  157 
Сбогом, мое лято слънчогледово!
Сбогом, мой цъфтеж уханен!
Като сенки ще ви скрие времето,
дъжд ще ви измие с облака неканен.
Хлад ще се промъкне през стени, комини. ...
  253 
Днес плажът ме зове
безсрамно, някак си греховно,
в милувката на синьото море
да се отдам докрай и непристойно…
Да ме помилва с хладните води, ...
  423 
В тези трудно преглъщани дни
с изгарящи страсти емоционално нечисти,
зададох въпросът нелеп: "Какво предстои?",
сред хаос лишен от човечност и грижи.
Приплъзваме сърфа на ежедневие сложно ...
  286 
Септември полегна в шубраците
с куп бои и четки във скута,
напои с топла охра клонаците
разпръсна килим от изсъхнала шума
Октомври покри долините ...
  257 
В косите ти, ветровете ще сплитам...
В дланите спомени ще събирам,
а очите в тишини ще потапям
амброзия по устните ще се стапя
С две ръце ще те милвам безспирно ...
  539 
В слитъците невзрачни на времето
събрани сякаш от невидима ръка,
въздишат призраци на близки и далечни
с безброй приветливи лица.
На масата отрупана със спомени ...
  200 
В тези мънички минути от големият живот
търсим бряг, градим дома си с много обич и любов
Търсим щастие, което, да ни свърже в здрав съюз
и с мелодия в сърцето, да прескочим всеки трус.
И когато се окажем в невъзможност от страха, ...
  270 
Propuestas
: ??:??