Лютиче
287 el resultado
От себе си не мога да избягам.
Това е просто някаква шега.
Опитвам се, но винаги пропадам
в канавката на глупава игра.
От мислите, които ме обсебват, ...
  443 
Животът е сън…
дълбок, илюзорен
Емоционално незрял,
откъм вяра просторен
Откъм мисли… химера. ...
  179 
„Вече си голяма!“ това ми каза мама,
„Трябва да се учиш, един ден да сполучиш!“
Рано лягай, рано ставай и игрите забрави
За училище се стягай, стаята си подреди.
Ако искаш да четеш, азбуката научи сега ...
  426 
Крия нежен спомен в моето сърце
за теб, очите кадифени и топлите ръце.
За майчинската грижа към всекиго от нас,
за пътешествията чудни и първият ни час.
Как приласка с нежност в мен детската душа. ...
  828 
Вярваш ли в набързо скалъпен живот?
За такъв те подготвят, една цяла година...
И се опитваш и бориш, да не си идиот,
но сценаристите имат, друга причина.
Вярваш ли в грижовните им борби ...
  654 
На какво се радваш, Българийо?
На абсурдите ли в които живееш?
На тирадите лъжовни изпяла властта
от европейски програми не спря да линееш.
На какво залагаш, Българийо? ...
  245 
Денят от сутринта е сив,
а моят дом приятно тих...
Навън дъждът в сребристи нишки
облива с обич в сън триптих.
Но тук е тихо, просто мир... ...
  142 
От тази любов дори стон не остана...
С всяко преглъщане от нея боли.
Мечтите които ни свързваха, вече ги няма
отвяха ги бури, а чувството се сниши
Плътската мощ взе си всичко дължимо. ...
  174 
Ще поема по онази пътека със спомени
оплешивяла от възраст, разрита от проломи.
Ще наметна своята есенно тъжна наметка
и помахам на ятото с поредната плетка
Ще послуша в мене детето, приказки чудни ...
  202 
Пѝсна ми от връзкари,
от лъжливи костюмари,
от служебни зяпачи,
от шмекерлъци и нагаждачи.
Пѝсна ми от протежета, ...
  133 
Безименна съм днес…
просто вятър…
Без жилище и без адрес,
скришни друмища отмятам
Аз нямам богове ...
  143 
Светът днес бленува любов
сам още не знаещ какво е,
изгарящо чувство, порив ли, зов
проблем ли е, или главоболие
Мисли си, че е море... ...
  253  10 
И ето отново изливам на белия лист
самотата узряла с душевните страсти
Сърцето широко разтваря врати
и тръгва река от рими прорасли
Залива мастилото със сини вълни ...
  109 
Повярвах ти и знаех, че греша,
подсказа ми го тайно самотата
с подправен фалш и хлъзгави слова
предаде любовта и я разплака
Да, цяла бях, сега се промених ...
  185 
Просека
В черквата правдиво канони редят
псалми припяват, с тамян ги кадят
До стара колона седи тихо старик
В очите тъга…, душата мълчи ...
  234 
Не пиша романи,
не съм по езоповски смела
Не критикувам разплисквайки драми
и не моля за помощ дарена
Не ми е до дребни човеци ...
  203 
Горещо е...
Термометърът сочи 33.
Лято е...
Въздухът зноен трепти.
Пред мен …ледена течност ...
  339 
Топи се ледът в чашата с уиски
В неизказана болка струи
Мръзнат ръцете ни, преплетени рими
А в гърлото буца, стиска, души
Пердето повдига дантелено чело ...
  150 
Както се казва, заслужих си всичко
от игла до конец, от дола до върха
Разгръщах характер, бях методична
с различен подтекст и различна следа
Животът предложи ми щедро ...
  208 
Вдишай ме… сладостно… пълно
усети ароматът на диви цветя
потопи ме в магичност бездънна
разлудей ме, не щади любовта
Помълчи, нека бъдем мигът ...
  158 
Обръщам се към личния си Аз
с умората, с надеждата, не зная
зер птица съм летяла без компас
във висине, подарък от безкрая
Със множеството рани от света ...
  293 
Скокна стрина Гина рано сутрината
Чорлава, немита взря се във снагата
Гледа и се чуди, мига на парцали
Бре да се не види трябва да се справи
Що съм са навряла в тез дрипи и парцали ...
  269 
Вървя до теб по пясъка влажен
с всяка стъпка растат ми криле
Ти…с костюма си достолепен и важен
Аз…с одухотворено от радост лице
Как достигнахме след толкоз години ...
  172 
Любов не просѝ
Не протягай ръка
Любовта те намира
като в детска игра
Разпознава те тихо ...
  187 
Делници сиви, седмично скучни
със сутрини бързи досадно беззвучни
скрити във времето, хрупкаво, крехко
в гънчици с граници, безпаметно, бегло
Някак търкалят се, някак намират се ...
  115 
Инертно сме подкарали този живот
в чужди обувки, потънали в грижи
гоним цели и планове, лесен комфорт
с явно прецакване от политици и ближни
Сладоледа си ближем с материален захлас ...
  200 
Като подплашено ято от птици
разлетяха се годините наши
в светлината на изнурените ни зеници
плахи спомени скътахме, прашни
Едно невинно, разцъфнало детство ...
  212 
Синьо небе и букетче полски цветя
откъснах от пейзажа на природна картина
Сложих дълбоко в джобче на мойта душа
заедно с лятото от една прекрасна година
И ето настъпи дълго желаният час ...
  428 
Ах, как ми е лятно, светулчено
от безвремие дъхът ми замира
лавандулено, ароматно и щурчаво
нощите в спомени слива
А над мен звезди замечтани ...
  378 
В тайнствения полумрак
на малка тясна уличка,
върху ламаринен похлупак
на кофата прастара за боклук,
на пост застанал бе рижият котарак. ...
  122 
В душата ми е светло и тихо
спокойствие блажено ромоли
Словата се изнизаха на пръсти
а аз се влюбих, както никога преди…
Забравих, отдавна не съм млада, ...
  159 
На спирката премръзнала стоя
с надеждата, да е пристигнал вече
Таблото гледам и опитвам да прозра
къде е автобусът, пак ли е обречен
Но ето, че до мен застана Любовта. ...
  164 
Каквото и колкото имах и нямах
и даде и взе ми животът каквото можа
Пързалката му подготви ме видимо зряла
окастри излишното и въдвори правила
Полека избързва ритъмът днешен ...
  171 
Лъжата ражда се от думи
изкусни, дръзки, хлъзгави
като влечуги
Разтварят жилото отровно
изстрелват семе безоловно ...
  164 
С танцова стъпка и джентълменски поклон
Юни грациозно с топла прегръдка си тръгва
през слънчогледови ниви и полски треви
знойният Юли елегантно пристъпва
Лавандулата пръска своя свеж аромат ...
  269 
Дали ще стихнат някога въпросите
които неуморно в главата ми бръмчат
Със сметките за ток, кръвното, прогнозите
и мислите в каква посока ми хвърчат
"Узрявайте!"- ни казват философите ...
  201 
Хайде, Лято, налей ми чаша с коктейл...
с отблясъците на морският залез
с розово утро и размаха на птичи криле
с топлината на пясък кристален
Хайде, Лято, усили мелодията докрай ...
  181 
Някога във древни времена
в една балканска мъничка страна
живял с родителите си добри
единствен син, обичан и любим
Синеок с очи, като езера ...
  197 
В не толкова снежно, в не толкова свежо
февруарско несъбудено утро,
някак небрежно, по-скоро брътвежно
усамотено в безразличие тръпнем
Сковани във погледи, недоръзганати в мислите ...
  271 
Научих се да бъда сама,
но не непременно самотна
в тази сериозна игра
няма илюзии, а мъдрост дълбока
минаха куп времена ...
  240 
Propuestas
: ??:??