Бях пламъче във въгленче мъждящо.
Бях сълзи и тъга в душа пречиста.
Бях пияна от любов с,сърце звънтящо.
Бях болка сляпа с други неделима.
Сълзи преглъщах, жадна се умивах. ...
Имаш ли своята болка отвътре?
Сещаш ли, как дълбае подред?
Раната храниш ли с мисли за утре?
Държиш ли се още, или си вечно нащрек?
Пръсти забива ли в нея врагът ти? ...
Случва се, да изпаднем в живота.
Коляно ожулили... или пък нос.
Търсещи помощ от ръка крепка
и някой, който да повярва в нас.
Превъзмогнали болката и хората. ...
Повярвахме ли в даровете на живота
чрез мисли помпозни с надути размери?
Заради химерната радост, бленуваща,
нагазихме в проблеми, цели вселени.
Почувствахме ли желаният миг ...
Свобода, е дума в древни времена родена.
Мечта за роб, гладиатор, селяк.
В обликът ѝ, история човешка дреме
и никой не е безучастен..., а това е знак.
Знак да събуди умовете, ...
Отново е есен! Навън захладня!
Момичето в мен романтично въздиша...
Сред листопадни алеи и птичи крила
младостта ми отминала, по петите ми тича.
Вятър се втурна и всичко завихри, ...
Да те моля… не е в моя стил и похват.
Да те чакам… вече нямам търпимост.
Ще утихна дръзко… ще премълча и слова
под предлог, че простила съм всичко.
Ще обичам светлите ти черти ...
Аз и Ти, си имаме своята истина
определяща ни с гледната точка...
Резултатът, е зона разнищена,
непредсказуемо наша и точна.
Събужда ни изборът... от летаргия. ...
Нямам претенции за престижна награда.
Сама избирам по какъв начин да пиша.
Животът поддържа духа ми в отрада.
Да осъществявам, да любя, обичам...
Не ще угодя на всезнайни особи ...
Животът, кратък е за всички.
За хора, зверове и птички.
Но в своите възможности създава
любов всесилна и растеж във вяра.
Мимолетен, но желан безмерно, ...
Съвършената форма с име Живот
цъка с невидим, часовников механизъм.
С изкусният ритъм на своя възход
празнотата изпълва го със своя цинизъм.
Матричност... прикрита зад всички нива ...
Южният вятър размаха ветрило.
Разхвърля листата с оранжев финес.
Ято прелетни птици потегли лениво
в посока неясна, без брой и без вест.
В шумата сбрана се гонят игриво ...
Аз нямам много... шепите са празни.
Полека времето в пролуките се стича.
Забързано изплъзва се лудешки,
през дните ни все тъй неспирно тича.
На себе си все още се усмихвам ...
Хей, човече, имаш ли си мечта?
Която през житейските друми ,
да ти бъде пътеводна звезда!
Която, да те спаси от безсилност
взрян в притеснения и обиди! ...
Защо ли, в мига в който те срещна,
провиждам себе си в твоите очи?
Светът разтваря са подобно пяна нежна
разплискал светлина, за да не горчи.
Превръщам се във фея бързолетна, ...
Истинската проповед е тишината!
Перфектната инструкция в душата!
Подходяща, само за напреднали търсачи.
Отвъд словата на прехласнати драскачи.
Нейните пространства вдъхновяват! ...
Календарът на стената е отронил без тъга,
лист последен с правилата, казал НЕ на лудостта.
Ето ни пред нов прозорец, изгрев нов за нас тъкми.
С надежда подплатен е, за сразените души...
Пътища се ширят в мрака, тръпнат босите пети. ...
Новият свят все още спи неизявен,
дълбоко предусещан, но непроявен.
Порталите трептят предстартово,
разчели епохи с предстояща изява.
Съзнания гадаят някаква промяна ...
Знаех си, че теб те има, че си нейде въплътен.
Дишаш въздух посред зима, къпеш се в зноен ден.
С дни и нощи те бленувах, скрит от всеки външен взор.
В мен мечтите ми крепеше, разрушил мисловен спор.
Като в приказка любима, те подреждах… все до мен ...
Любовникът на трепетните чувства
отново през пролуките препуска...
Любим, очакван в сладости и тайни,
събира ни край брегове незнайни.
За август, малко е, каквото и да кажа. ...
От вечността крадеме си време,
за глупави отпуски и спа глезотии.
Без усет... в безкрайност пилеем
дните си земни, богатство и сили.
В пъстрият хаос от летни одежди, ...
Четат те, слушат те, обсъждат те...
Но малко от тях, те разбират...
Някои се вслушват случайно.
Други с увреден слух..., те нулират.
Трети са взрени в проблемите. ...
На зелени поляни всред юлския зной
опасани от дивни цветни пътеки,
здрависах се с лятото, в тишина и покой
дарило ме с аромата на билки лечебни.
Свежият бриз ме облъхна с целувка ...
Всички се впускаме в тази игра...
на гоненица, на взиране, на старание.
Смело прекрачваме в нашата съдба
преследващи претенциозното си желание.
Прекрасните чувства завладяват ни в миг ...
Времето през небесни пространства тече.
Като пясък през пръсти, като река към море.
Крясък на птица, юлски, залезен хлад.
Уморени вълните достигат вечния бряг.
Хоризонтът се слива в очертания слепи. ...
Чакана, търсена, толкоз желана.
Къде си, жадувана и често презряна.
Закъсняваща, уморена и престаряла
пътуваш към нас, дива и необуздана.
С устни момичешки, алени, ...
