NadeBo
462 el resultado
Отдавна утробата ми напуснахте,
завинаги се приютихте в душата ми,
сърцата си в сърцето ми закътахте,
свързани неотлъчно със съдбата ми.
По слънчеви и лунни пътеки скитах, ...
  249 
Боже, какво гордо лицемерие...!
Всичко е облечено театрално,
но нагло изисква от нас доверие,
че ни представя нещата реално.
Редят се политици на парад, ...
  175 
Само в стиховете ли останаха
босите нозе,
оставили следи по пясъка?
Босите ръце,
които с нежност галеха ...
  451 
С трептение хаосът се реди. –
Хаотично, или плавно течащо.
Мрак и небесни облачни сълзи,
слънце – на хоризонта блестящо.
Аз трептя от всяко докосване – ...
  218 
РЪКА ЗА ПРОШКА
Отдавна не следя ударите при аритмия.
Все някога някой от тях ще е последния.
Дълго време душата се бори за амнистия
на сърцето заключено в карцера – ледния. ...
  719 
Когато в душата ми се захласва мрака
и пие капките на сетните ми чувства,
албума в сърцето си отварям, чакам
да поникне цвете - твоето присъствие.
Светлина извира от образа ти скъп ...
  198 
Лятото узря и вече презря.
Слънцето и вятърът го прегориха.
Денят тъй бързо намаля.
Стъпките по пясъка го измориха.
Отдавна мина Преображден. ...
  218 
ЩЕ СЪМ С ТЕБ
Ще съм с теб... аз знам,
дори земята да ме погълне!
Ще изгарям от плам,
щом с ръцете си ме обгърнеш! ...
  282 
Не искам да ровя в чужди души,
както дълго са ровели в моята,
добавяли, триели, но тя мълчи,
приела на живота условията.
Не искам да стрелям в чуждо сърце, ...
  178 
Синьо – цвят на бездъние и безкрайност,
нежен като трепета на синя пеперуда,
тинтява, цъфнала в храстите потайни,
очите на дете – пламъци радост, почуда.
Синьото - очертало с тънка линия сенките, ...
  303 
С НИЩО НЕ ЗАМЕНЯЙ
Свят, ти не веднъж си полудявал...
На приливи и отливи се стремиш
старите си клетки да обновяваш,
пременен, все напред да вървиш. ...
  136 
Като това малко кученце бях -
весела, невинна, красива.
Поставиха ми безумна цена.
Сресана – ето ме примамлива.
Никой не попита, какво аз ...
  308 
НЕ СПИРАЙ
Не търсете щастието в покоя!
То - там е, някъде по стръмното.
Може би те чака след завоя,
с бяло от любов обгърнато. ...
  197 
В ТВОИТЕ ОЧИ
Никой сам лицето си не може да види.
Оглеждаме се в насрещното огледало.
Но в него не виждам своето сърце.
То пък душата ми не вижда нежно бяла. ...
  253 
ВСЯКА ГОРЯЛА
Всяка горяла в душата ти болка,
оставя късче празнина и мрак.
Искаш да я запълниш... о, колко...
Стаена остава там, в онзи злак. ...
  167 
Звън на камбана... Нечия топла ръка
е дръпнала с причина въжето,
но ние забързани напред, така
и не разбираме зова, посланието.
Може да е празник или раждане, ...
  494 
С ВСИЧКИ НЕГОВИ ТАЙНИ
Търся стъпките на живота отминал,
вече скрити на забравата от прахта,
стържа ръждата, с пръсти милвам
всяка поникнала като цвете следа. ...
  144 
Сама съм... сама до безумие...
в този свят... мравуняк тичащ!
В мен е кърваво пълнолуние...
измъчва ме... до миг обричащ!
Жадувам с цялата си същност ...
  233 
Песъчинка съм сред хилядите песъчинки.
От камък животът... ме смля. В мен остави
сърце - една жадуваща любов прашинка,
раздаваща любов, по негови представи.
В песъчинката споено, на мига е готово ...
  423 
Очи...за да те съзерцавам, живот, с жадна възхита.
Устни... за да се наслаждавам на плодородието ти.
Нюх...за да вдишвам ароматите с глътките изпити.
Усет... за да усещам бодилите остри на розите ти.
Слух... за да чувам природата, птиците, хората... ...
  180 
Бяла, мълчалива, студена, с очи луната
безпристрастно следи моите движения,
а аз, до безразличие притиснала душата,
изсипвам всички страсти и вълнения
в чашата искряща от сребро и минало. ...
  447 
Не искам да мълча!
Толкова дълго мълчах,
че оглушах.
До болка в тъмнината се взирах,
че ослепях. ...
  383 
Върху ДНК-то се наслояват образи многопластови,
отнемат, прибавят, в мрежата си тънка оплитат
най-нежната тъкан, стремяща се към израстване
и току виж – непознати видове от гнездото излитат...
07 08 2019 ...
  215 
НЕ ПРОКЛИНЯЙ
Не кълни!
Не проклиняй
Корени, Род и Родина,
когато се отдалечаваш, ...
  417 
СВЕТЛИНА
Бе точен мигът... миг обреченост. -
Две влюбени до лудост бяла сърца,
очи - лъчи, на две разцепили Вечност -
на Вчера и Утре, с Днес - Любовта. ...
  206 
Ще те видя ли някога? Едва ли.
Безмилостно времето пропиляхме.
Но и то, вижда се, не ни пожали.
Отне ни всичко хубаво, което бяхме.
Остана ни надеждата, че душата, ...
  269 
СЪС СВЕТЛОТО
Тишината се крие в тъмното на мислите.
Понякога там се прикрива и светлината.
Пият мляко от гръд майчина – истината.
Плевелите изчистват, нахлули в душата. ...
  270 
Времето – равномерно повтарящ се вик
в разранената, кървяща гръд на вечността,
с пръстите си ноктести изрисувала лик
на вселенския път върху мраморна скала.
Часовникът е негово отроче – къси отсечки ...
  177 
Потънах в тъгата - яма бездънна -
прилеп, залепен на гола стена.
Тъмнината жадна ме погълна.
А, просто бях една отчаяна жена.
Причини много... в букет събрани - ...
  804 
Мъглите мързеливо по склона пълзят.
Събличат до голо красивата гледка.
Извира от всяка гънка, забързан денят.
Пътят плете безумно виеща се плетка.
Устремен нагоре, погледът е към върха. ...
  127 
Гъмжи виртуалното пространство от снимки на момичета -
полуголи, с погледи сластни, опънали дълги, гладки бедра,
на показ извадили обемисти гърди, да се набиват в очите ти.
Какво толкова... обикновена фотография... нали е красота!?
Одухотворяват... Завладяват... Съблазняват... Продават... ...
  931 
В ума си думите притискам, за да не говорят.
Заключвам болката в сърцето си кървящо.
Ръката ми над листа с перото дълго спори.
Оставя го в безмълвие, от пламъци трептящо.
Взривявам се... Безброй налудничави състояния ...
  232 
ТОПОЛАТА
До Дунав, на брега е нашата топола.
Бе кичеста, с тичащи лъчи в короната.
Във водите се оглежда снагата и гола
Шепнат си нашата песен - любовната. ...
  588 
ЕНИГМА
Животе, когато си тръгнем,
заключи вратите на дома ми,
изтрий стъпките ни стръмни,
в различни посоки тръгнали. ...
  185 
ШЕПА ПРЪСТ
Ти знаеш ли какво е...
шепа пръст,
в шита кърпа увита
на колене паднал пред нея, ...
  396 
Съгреши Човека! Съгреши!
Ни повече, ни по-малко от другите Човеци.
Чул бе, че „Човешко е да се греши“,
че „Цар веч' няма, а Бог, ако го има, е далеко.“
Уж всички си затваряха очи, - ...
  453 
Когато те потърся, винаги те намирам
в най-топлото кътче на сърцето си,
там дето кръвта ми немирна извира
и дава живот на образа, на лицето ти.
Болката отдавна те е разбулила в мен. ...
  227 
„Бурите са душите на хората, които търсят път към затишията. Можеш ли да преброиш затишията в себе си? Не можеш! Но, можеш да се сетиш за всяка една буря в теб, която те е разкъсвала и карала да страдаш.“ - Елена Петрова
СЛЕД БУРИТЕ
Безумно изтръпнали са в бурите чувствата.
Ужасът вилнее стръвно, ха ...
  382 
УЧАСТИЕ
Светът се страхува от атомни бомби,
от насочени в различни посоки ракети...
Пораженията биха били тежки, ограмни,
дори заличени човешките земни пътеки. ...
  199 
ЖАДУВАМ
Жадувам да докосна ръцете ти,
пулсът им през мен да премине!
Жадувам да погаля лицето ти,
опърлено от многото години! ...
  319 
Propuestas
: ??:??