NadeBo
462 el resultado
Силата на духа си аз познавам,
но и безсилието си зная - уви.
Със силата си полетявам.
Безсилието сърцето ми руши.
С вяра парченцата събирам ...
  160 
Да бъда себе си...!
А, коя съм аз...?
В огледалото ли гледаща ме...?
В сърцето ли,
вечно изтръпващо от преживяване...? ...
  338 
Щастие е... да има кой, да ти каже „Добро утро!“,
с очи, в които грее, поникнала от здрача, зората,
да разцъфтява любовно без намек от лустро
и обгръща с обич безкрайна, палеща душата.
Щастие е... двама да поемете на утрото дъха, ...
  118 
Нарисувай ми
с букви и думи
образа на Любовта!
Нарисувай
Мама - ...
  231 
Животът не е филм, нито приказка,
винаги с красив, величествен край.
Животът е сцена ежечасна, истинска,
в която с нас се развихрят Ад, и Рай.
В центъра на вихъра разбираме, ...
  118 
Хубави, но малко бяха дните до края на учебната година. Ирина и Камен трудно заспиваха. Мислите винаги се връщаха към преживяното през деня. Преповтаряха се думи, изречения, картини, сълзи и усмивки. Бяха много щастливи. За пръв път имаше на кого да се доверят и той да ги разбере. Докога ли ще трае ...
  196 
Бих ли могла да разбера чувствата на младите?
Старая се да не правя безпочвени сравнения.
Известно е, че са различни мечтите, наградите
по пътя житейски на различните поколения.
Светът се променя бързо, трудно го следваме ...
  190 
/Дочуто от ТВ пространството/
Извървяваме трудния път до Голгота,
нарамили тежкия кръст на живота.
Нагоре, все по-нагоре... духовна сила,
безграничната воля в сърцето стаила. ...
  164 
Душата –
Бог е заключил
всичките и тайни
в телесната обвивка.
Ключът прибрал ...
  205 
/по идея от снимката на Елена Петрова/
Тази вечер залезът е въображаема магия.
Танц фееричен танцуват светлинни лъчи
с облаци бели и черни в мимолетна стихия.
Възбудено, сърцето ми в гърдите тупти! ...
  174 
Колко дълго я натягах тази пружина,
сякаш съм безсмъртна или поне вечна.
Младост за старост и смърт няма грижа.
Буря е тя духовна, сърдечна, човечна.
Понякога усещах, че нещо поскърцва, ...
  153 
Поисках да те извая от глина,
нали все пак е от Бога земя,
по образ в сърцето застинал
като вечна любовна следа.
Последна целувка запечатана, ...
  247 
Вечерта плисна смълчани лъчи,
попили тайните на уморения ден.
Заключи ги в тръпнещи тишини,
към душите и сърцата устремени.
Лунният прах сребро сипе в съня. ...
  152 
Няма къде да отида... Тревожно е.
Няма от къде да се върна... Сложно е.
Чувствата са объркани и овързани.
Всички крачки и думи са прибързани.
Белег от стъпки, ехо от вик, пепел ...
  186 
/откъс от роман/
Белла взе ножа от герана, постави го на масата и с бързи крачки се отправи към къщата.
С влизането се похлупи на леглото и заплака. За кой ли път плачеше? Целият ѝ живот бе преминал в труд и сълзи. Останала бе без майка още на два месеца. Как би могъл баща ѝ да я отгледа? Чакат го н ...
  272 
Ще потърсиш ли в очите му познат,
или купчина овехтели дрехи –
призракът на любимия ти град,
поискал мъничко от нас утеха?
Ще потърсиш ли под старото палто ...
  216 
Като мълния през стиха си изтичам,
за да запаля пожар в заспали сърца.
Скицирам картини, които обичам.
В тях светло посявам мечта, след мечта.
Всеки щрих е от несбъднато минало, ...
  144 
Люлях ви с прекършени крила.
Приспивах ви с песен от сълзи.
Усмивка плъзваше по моите уста,
щом отварехте от сън сладък очи.
Никой от вас за миг не разбра, ...
  134 
Господи, Ти, Който моите мисли четеш,
познаваш бурята вихреща се в душата ми.
Аз съм в Теб... Ти си в мен... в копнеж
да се запази в Твое Име целотата ми.
Ако се отдалечавам от Теб, приближи ме! ...
  264 
Кому е нужно да знае, че страдам?
Аз изплаках сълзите пред вятъра.
Той ми върна сухи очи за награда.
Приключи трагедията стара в театъра.
Клоунът се завръща в своите дрипи, ...
  161 
Поисках от кал Адам да си направя.
И го направих величествен красив...
Но нещо липсваше. Помолих се накрая
на Бога, да добави образ по-щастлив.
Той чу ме и добъви сърце, душа и вяра. ...
  183 
Влизам в забравения дом на мечтите ни.
Вратите се открехват, от теб отключени.
Нахлуват есенни листа със сълзите ми,
от години стояли по пода похлупени.
Прозорецът скърца жално, от вятъра гонен, ...
  126 
С хапче бяло и без хапче,
сънят все бяга, като отвързан кон.
Хвана ли юздите му, крача
неяхнала го по стръмния склон.
Той ме тегли в тъмници, ...
  174 
Светлината те плаши. Зениците ѝ те преследват. Не можеш да се скриеш. Те пронизват всяка частица от младото ти тяло. Трепериш. Ръката ти нервно се протяга и гаси лампата. Тъмнината говори. Говори немилостиво, камбанно в съзнанието ти. Съвестта се гърчи, гори в пламъци. А в тях, изплезили езици, се б ...
  189 
Когато годините през бърдото превалят
и спускат душата си тъжна към равното,
две думи остават сами да плачат накрая -
Обичах, обичам, обичам ви! Обратното,
може би, в мислите житейски твърдите, ...
  211 
Красива кристална чаша е доверието.
От нея се пие с любов... много нежно.
„Счупеното носи щастие“ е поверието,
но вие не вярвайте в такава небрежност!
Не може стъкълцата по пода разпилени, ...
  200 
Знаете ли как говори тишината?
Ако имаше начин да я чуем,
щеше да ни настръхне косата
от милиардите звуци нахлули.
Вселената крещи, ечи, взривяват се ...
  478 
Неплатили кредита тежък на предците си,
натрупахме свой - непростимо греховен.
И за него хвърлихме перде на очите си -
на поколенията го оставяме - бездуховно.
Казваме: - За мъртвите добро, или нищо! ...
  209 
Ще отвориш ли сетивата си и да видиш,
как бялата птица пърха уморено с криле?
Родена е мир да възвестява, мир да диша
въздух мирен под чисто, слънчево небе.
Ще можеш ли да видиш мъката в очите ѝ? ...
  140 
Ще те нарисувам, вярвай ми, с женско изкуство,
с очите си... лешник под мигли от житно сено,
с устните си... макови листчета... огнени чувства,
с пръстите... в трепет устремени към твойто чело,
със сърцето си... капки кръв... рубини в ръцете ти, ...
  146 
Напускат ни една след друга души,
регистрирали земна болка, радост,
светли мечти, смразяващи мъгли,
двубои от младост, до дълбока старост.
Всяка е искала да бъде безгрешна, ...
  168 
Търсих я много изстрадани години,
и тогава, когато я разбрах, се ужасих...
Дали пред чужди хора да я разкрия,
или да я вмъкна в болезнения стих?
Реших се и с болка я изказах гласно... ...
  142 
Танцуваш танца на мъката, сърце.
Вятърът приглушено припява.
Клони черни размахват криле.
Силно вино кръвта опиянява.
В облаци черни сенки на души ...
  229 
МЪЖКИТЕ ДОСПЕХИ УБИВАТ
Залисана в заблудата на любовта,
дали на случаен признак ги намирах
мъжете, но в съвмесния живот с тях,
че са мъже изобщо не разбирах. ...
  297 
В двубой влизат чувствата, на крушение подхвърлени.
За миг душата губи връзките с мисъл, сърце и съзнание.
от пламъци обхванати и паднали с криле опърлени,
без право на отговор – от грях безпътен оправдание.
Пречистващ облак от сълзи – свята любов и истини, ...
  165 
ГАДАТЕЛКАТА
Мари влезе в спалнята, но не включи осветлението.Приближи се до прозореца и се вгледа в пространството. Светеше само уличното осветление. Дърветата ограничаваха светлината му и сградата огсреща тъмнееше, оградена също от дървета. Всичко и беше познато. Със затворени очи можеше да стигне ...
  221 
Недоизказани мисли,
неизречени думи -
чувства, истини,
или дребни лъжи,
скрити, притиснати... ...
  204 
Ти искаш да ти разкажа за любовта.
За коя любов, каква любов, на кого?
Тя е неизмерима вселена, мечта,
звезди безброй, блясък, тържество.
Да ти разкажа за оная младежката, ...
  284 
Душата на дете – непорочна и любяща.
Протяга две гальовни, крехки ръце,
с тях тежкия кръст за помощ подхваща,
сякаш Бог го праща от сяйното небе.
Душата на дете... То думите не познава, ...
  139 
ЩЕ ПОСТЕЛЯ И ЗА ТЕБ ЛЕГЛОТО
Не заключвам сърцето си.
Не заключвам душата си.
Не заключвам вратите.
Не слагам под ключ самотата си. ...
  157 
Propuestas
: ??:??