NadeBo (Надежда Борисова) - Obras

Крайъгълен камък - Вяра 🇧🇬

КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК – ВЯРА
Изкъртиха го с гръм и разколения.
И Вярата се срина в душити ни.
За един живот и две поколения
се затвориха за Бога очите ни. ...

NadeBo

Poesía

2019-07-16T20:37:27+03:00 331

Луната зове 🇧🇬

И тази нощ луната се усмихва -
цвете на моя прозорец отворен.
В зениците звездите се плискат,
тадцуват своя танц неуморен.
Изнурена, аз търся съня си ...

NadeBo

Poesía

2019-07-14T22:29:07+03:00 481 1 2

Тайнството любов 🇧🇬

Тайнството Любов
рисува по душите
приказка,
от векове разказвана
и преразказвана, ...

NadeBo

Poesía » Otra

2019-07-13T18:29:33+03:00 406

Изгаряй 🇧🇬

Изгаряй в пламъци жадни,
не в димящи въглени тлеещи!
Изгаряй в огньове безпощадни,
в мечти за любов копнеещи!
Огънят не е винаги погубващ. ...

NadeBo

Poesía

2019-07-12T22:00:19+03:00 422 1

Да опознаеш себе си 🇧🇬

ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ
Да погледнеш в себе си...
Да опознаеш себе си
до дъно...
Да изследваш съзнанието и душата, ...

NadeBo

Poesía

2019-07-11T20:04:47+03:00 683 2 3

Аз няма да забравя 🇧🇬

АЗ НЯМА ДА ЗАБРАВЯ
Седнах на първата пейка, примряла, задъхана
Пред очите ми се стелеше пелена от мъгла,
Трепереха ръцете, сърцето жално въздъхна
На лицето се спусна мъртвешка белота. ...

NadeBo

Poesía

2019-07-10T20:52:58+03:00 590 2 2

Печат 🇧🇬

/Две изгарящи свещи/
Не лекувай раните от сърцето ми!
Остави ги! Нека болят и кървят!
Нека напомнят, че тук – в ръцете си
горящи, скрих щастието... любовта! ...

NadeBo

Poesía » Otra

2019-07-09T08:12:03+03:00 595

Майчини очи 🇧🇬

МАЙЧИНИ ОЧИ
Някой подарява букет от свежи рози,
в знак на обич, или на ласкателство.
Не се съмнява в тях да има угроза.
От магазина ги е купил с приятелство. ...

NadeBo

Poesía

2019-07-07T17:22:28+03:00 655 1 1

Откровение 🇧🇬

ОТКРОВЕНИЕ
Проклети дни!
Прокълнати от Някой надежди!
Още по-клети детски усмивки!
От курията звяр озъбен слухти. ...

NadeBo

Poesía » Otra

2019-07-06T20:37:29+03:00 480

Звездите се къпят 🇧🇬

Звездите се къпят в морето на твойте очи.
Луната между тях усмихната наднича.
Музика Божествена в душите ни звучи.
Олтар небесен е сърцето ти... и ми се врича.
Поемам духовните ти и житейски обещания. ...

NadeBo

Poesía

2019-07-05T12:46:53+03:00 375 1 2

Мое сърце 🇧🇬

Мое сърце, ти остана завинаги пленено
от миговете щастие, мълнии във две очи,
сладости от устни бурно в огън споделени,
две ръце, в които от обич въздухът трепти...
Небето ни съпровожда в сияние синьо. ...

NadeBo

Poesía

2019-07-03T11:31:32+03:00 339

Не ме докосвай 🇧🇬

Не ме докосвай!
Ще политна...
Как ли орлите летят?
Не ме докосвай!
Много скитах, ...

NadeBo

Poesía » Otra

2019-07-02T20:41:28+03:00 316

Ех, животе 🇧🇬

Косите ми отлитат косъм, след косъм
кестеняви, после смесени с бели...
Сега снежни преспи, животе, се носят –
твоите последни несбъднати къдели...
Очите ми, в бъдното зрящи, трептяха ...

NadeBo

Poesía » Otra

2019-06-30T17:57:03+03:00 815

Пътят на погледа ми 🇧🇬

Пътят на погледа ми
Пътят на погледа ми към хоризонта се скъсява.
Вече той е съвсем близо до краката ми.
Ако прекрача, в него ще се спъна и тогава
ще падна по очи, от болката разплакани. ...

NadeBo

Poesía » Otra

2019-06-29T20:28:44+03:00 634

Полунощ ли е 🇧🇬

Полунощ ли е
Бях се навела над кроячната маса, когато на външната врата се почука. Погледнах стенния часовник. Показваше десет часа вечерта. Нямах уговорка с никой. Кой ли е толкова късно? Бях преустроила занемариния гараж за шивашка работилница. Добавих до него една стаичка около петнадесет квадрат ...

NadeBo

Prosa » Relatos

2019-06-28T20:17:01+03:00 442 1

Исках да замина 🇧🇬

Исках да замина с този, онзи, последния влак,
но все нещо се случваше и обратно ме връщаше.
Минаха години. Сега няма гара. Вече няма как.
Само спомен и желания нелепо ме прегръщат.
Защо тръгвах? Никой не ме чакаше на онзи бряг. ...

NadeBo

Poesía » Otra

2019-06-27T23:23:52+03:00 330

Изправена 🇧🇬

Есента рони листи от моето тяло.
Стволът се оголва, но изправен стои.
По него са бръчки, белези от рани.
Но мъдрост е това, душата мълви.
Дъждът се стича по Божията дреха. ...

NadeBo

Poesía » Otra

2019-06-26T20:53:17+03:00 483 2 2

В свят маскараден 🇧🇬

Как се живее в свят маскараден?
Маски... за пребиваване скрито,
образци от някъде окрадени,
но развявани на показ открито.
Как се живее в нощна пустиня? ...

NadeBo

Poesía » Otra

2019-06-25T19:12:18+03:00 289

Искам 🇧🇬

Искам! Как само искам
да се срещнем горе -
в другите измерения,
любота да се разплиска
като огнено горение! ...

NadeBo

Poesía

2019-06-24T07:57:36+03:00 450 2

Ти за всичко си едно 🇧🇬

Сърце, ти си нежна, плаха кошута.
Трепваш от всеки шум неочакван.
На страж си всяка житейска минута.
Стенеш по пътя неравен обратен.
Разтуптяваш се от поглед, целувка. ...

NadeBo

Poesía

2019-06-22T14:22:00+03:00 1K

Кръста на мойта душа 🇧🇬

Никой, нищо днес не ми дължи.
Даденото от мен, бе безвъзмездно.
Но защо аз останах длъжник?
Какво взех, за мен безполезно?
Някой включи в кюпа дълбок ...

NadeBo

Poesía » Otra

2019-06-21T22:04:20+03:00 1.1K 3 2

Без условия 🇧🇬

Зная, че не трябва да те чакам.
Десетилетия вече отминаха.
Но жадна престана ли в мрака,
видение мое, да те виждам,
ще изгубя буквално сърцето си, ...

NadeBo

Poesía » Otra

2019-06-20T22:15:32+03:00 490 1

А трябва ли 🇧🇬

Нима трябва да заключвам сърцето си,
когато излизам, зад стените на дома,
а вечер да го взема подло в ръцете си
и го оставя да вие пред мойта врата?
Трябва да вържа крилете на съвестта си ...

NadeBo

Poesía » Otra

2019-06-20T08:31:20+03:00 382 1 2

Накриво 🇧🇬

Стъпи накриво – и падна,
но повлече под себе си и мен.
Потънала в блатото, кална,
разбрах, че бил си кретен.
Ти се изправи непокътнат, ...

NadeBo

Poesía » Otra

2019-06-18T22:31:16+03:00 378

Майки - откъс 5 от романа 🇧🇬

Камен израсна така, както се казва „расъл на бунище“, подритван и подхвърлян. Ако не беше баба Ленка, отдавна да са го оставили в Дом за деца и юноши, но тя все се молеше и го защитаваше. Само той ѝ беше останал от Стоян, от когото нямаше нито вест, нито кост. Никой нищо не знаеше. Името му липсваше ...

NadeBo

Prosa

2019-06-16T21:24:21+03:00 565

На задушница 🇧🇬

Душата бавно в огън гори,
а сълзите са святи свещици.
Както се восъкът тихо топи,
така се топят, изгарят зеници...
Наведен е всеки до близък, ...

NadeBo

Poesía

2019-06-15T12:52:39+03:00 350 2 2

Сянката на спомена 🇧🇬

Споменът... сянка... времето пропътувала
в облачност скрита, светлинно уловена,
плакала пролет, черни вини изкупувала,
прошка поискала, прошка дала смирена.
От плевели изчистена, при мен се завръща - ...

NadeBo

Poesía

2019-06-14T19:55:51+03:00 372 1

Заровили поглед 🇧🇬

Със скрити от мъглата сива очи
се взирам през сълзи в битието.
Реални ли сме, или реално мълчим,
отдавна изпратени в небитието.
Заровили поглед в шепа стотинки, ...

NadeBo

Poesía

2019-06-13T22:30:04+03:00 359 1 1

Към себе си 🇧🇬

КЪМ СЕБЕ СИ
Вървиш, летиш, или пълзиш,
все към себе си пътуваш.
Дори живота си на друг да посветиш,
чрез себе си в него съществуваш. ...

NadeBo

Poesía

2019-06-12T22:17:02+03:00 314 1

Майки - откъс 4 от романа 🇧🇬

Беше краят на учебната година. Напластените мъка и обида в душата на Ирина застрашително се раздвижиха, като предизвикваха трескави разсъждения. Един подтик беше достатъчен, за да избликне вулканът в нея. И той изригна. Вечерта се състоя поредният скандал. Не с нея. Този път бурята я отмина. Разрази ...

NadeBo

Prosa

2019-06-10T08:45:59+03:00 575

Морал 🇧🇬

Не зная кой преди векове го е създал,
собствените грехове с него да прикрие.
Бог, когато човека за земята е създал,
инстинкта му е вложил, за да оцелее.
Дарил го е с чувства, съвест, сетива, ...

NadeBo

Poesía

2019-06-08T23:22:01+03:00 353

Липсваше ни 🇧🇬

Преминахме през два
по своему различни животи -
едно от друго разделени сърца,
души останали завинаги сиротни.
Не са ти липсвали целувките ...

NadeBo

Poesía

2019-06-07T19:57:14+03:00 631

Не се променям 🇧🇬

Не се променям
Промяна ли...?
Не се променям
нито от ритник,
нито от погалване. ...

NadeBo

Poesía

2019-06-06T20:06:54+03:00 289 1

Кажи ми душа 🇧🇬

КАЖИ МИ, ДУША
Държа душата си в длани,
а тя ми се усмихва умълчана.
Питам се,
дали аз в шепи я държа, ...

NadeBo

Poesía » Otra

2019-06-05T19:09:30+03:00 377 1

Не знаехме 🇧🇬

Изчезнах завинаги, любими,
като ранена кошута от стадото.
Изминаха много, трудни години,
но все не зарастваше раната...
Изчезнах завинаги, моя обител, ...

NadeBo

Poesía

2019-06-04T20:20:05+03:00 494 1 2

Майки - откъс 3 от романа 🇧🇬

Лятото отмина. Ирина облече черната престилка, сложи баретата и тръгна към гимназията с онова нетърпение, което бе трупала през цялата ваканция. Видяха се и в душите им разцъфна пролет. Колко малко му е нужно на човек, за да бъде щастлив и само този, който рядко среща щастието, може да го оцени исти ...

NadeBo

Prosa

2019-06-03T01:09:55+03:00 492

Бабо, ти някога 🇧🇬

Бабо, ти плела ли си някога венче от цветя?
Плела съм, чеденце, плела и вятъра в тях
съм оплитала. От слънчеви лъчи, трева,
планински цветя, дъга, вода даже изтъках
платно. Приших му дребни маргарити. ...

NadeBo

Poesía

2019-06-02T07:49:59+03:00 332 1

Знаете ли как 🇧🇬

О, знаете ли, как душата се пие
глътка, по глътка от чашата свята...
от болка безконечна как глухо вие...
и пак пълна остава... но уплашена...?
Знаете ли, как се къса от душата ...

NadeBo

Poesía

2019-05-31T09:55:23+03:00 368

Пламък от искри 🇧🇬

До тебе е така красиво...
дори когато мълчиш,
дори небето да е сиво
и лее капките сълзи.
Очите ти говорят... ...

NadeBo

Poesía

2019-05-30T22:43:04+03:00 381 1 2

Дяволът и границите 🇧🇬

Дяволът не тъпче падналите, робите.
Те сами в кал, и воня са се натъркаляли.
Той се стреми към онези – волните,
запътили се към върховете издялани.
Примки хвърля. И някой грешен се улавя. ...

NadeBo

Poesía

2019-05-29T18:18:56+03:00 490