NadeBo
462 el resultado
КАКВО Е СКРИТО
Какво ли е скрито зад тази врата
желязна, блиндирана? А ключа
в чии ли джобове ръцете е парил,
къде ли заринат в ръждата се дави? ...
Какво ли е скрито зад тази врата
желязна, блиндирана? А ключа
в чии ли джобове ръцете е парил,
къде ли заринат в ръждата се дави? ...
310
1
2
КЪМ СИМЕОН ХРИСТОВ
Поклон пред поета, писателя и човека!
Поете, спокойно ли е в тишината...
и... дали настина е тишина...
там – владение на светлината, ...
Поклон пред поета, писателя и човека!
Поете, спокойно ли е в тишината...
и... дали настина е тишина...
там – владение на светлината, ...
243
ЩАСТИЕ НАМИРАМ
Какво е щастие? - Не ме научи никой.
От книгите прочетени - не разбрах.
До дъното на душата ми прониквай!
Сълза в леда кристален там... аз бях! ...
Какво е щастие? - Не ме научи никой.
От книгите прочетени - не разбрах.
До дъното на душата ми прониквай!
Сълза в леда кристален там... аз бях! ...
322
1
ЛЮБИМА
Зад прозореца ми заскрежен,
вятър клонката навън люлее.
С добрината си е устремен,
снежна топка да свали от нея. ...
Зад прозореца ми заскрежен,
вятър клонката навън люлее.
С добрината си е устремен,
снежна топка да свали от нея. ...
242
Отстрани ли?
Как да се погледнеш?
С твоите, или с чуждите очи?
Ако в душата своя влезеш -
то ще е през твоите сълзи. ...
Как да се погледнеш?
С твоите, или с чуждите очи?
Ако в душата своя влезеш -
то ще е през твоите сълзи. ...
204
1
1
Отивам си... Навън нощта виделее –
простора разлиства за новия ден.
Два куфара минало... Пътя къде е?
Много посоки... Коя сега е за мен?
Кой е ненужния? –Той, или Аз? ...
простора разлиства за новия ден.
Два куфара минало... Пътя къде е?
Много посоки... Коя сега е за мен?
Кой е ненужния? –Той, или Аз? ...
818
АПОКАЛИПСИС
Реки със сиви, сухи дъна.
Планини - голи, зловещи скали.
Океани, запълнени с пепелта
от живот, мечти – отдавна били. ...
Реки със сиви, сухи дъна.
Планини - голи, зловещи скали.
Океани, запълнени с пепелта
от живот, мечти – отдавна били. ...
181
1
ПЛАМЪК
Слънцето, което се издига в небето,
не поражда усмивката в очите,
а това, което се ражда в сърцето
и осветява зениците под миглите. ...
Слънцето, което се издига в небето,
не поражда усмивката в очите,
а това, което се ражда в сърцето
и осветява зениците под миглите. ...
260
ПРОПУКАН ЛЕД
Усмивките скриптят по устните
като пропукан лед. Изкуствено...
Две криле до кръв прекършени...
Сърце покрито от небе навъсено. ...
Усмивките скриптят по устните
като пропукан лед. Изкуствено...
Две криле до кръв прекършени...
Сърце покрито от небе навъсено. ...
259
ГРЕХЪТ И ВИНАТА
Завърнах се от пустинята на времето. -
Остъргани кости облечени в халат
скъсан, изоставен от гости, но семето
са забравили и то е стояло на хлад. ...
Завърнах се от пустинята на времето. -
Остъргани кости облечени в халат
скъсан, изоставен от гости, но семето
са забравили и то е стояло на хлад. ...
206
Обичах очите ти лудо.
Потъвах във тях до безкрая.
Те бяха моето чудо.
Там бе за душата ми рая.
Звездите се сипеха плавно. ...
Потъвах във тях до безкрая.
Те бяха моето чудо.
Там бе за душата ми рая.
Звездите се сипеха плавно. ...
326
Хлъзгаме се по леда на духовно безхлебие.
Трохите потъват и се стапят в ледохода.
В нас се взира ослепено, тъмно поднебие.
Храним се със смях - шоута по последна мода.
Обличаме маскарадни костюми от историята. ...
Трохите потъват и се стапят в ледохода.
В нас се взира ослепено, тъмно поднебие.
Храним се със смях - шоута по последна мода.
Обличаме маскарадни костюми от историята. ...
351
1
2
Има ги в теб, в мен
и в целият свят като цяло.
Те са тъмна нощ и светъл ден.
Боядисват душите ни в черно и бяло.
Имам ги аз по рождение. ...
и в целият свят като цяло.
Те са тъмна нощ и светъл ден.
Боядисват душите ни в черно и бяло.
Имам ги аз по рождение. ...
186
Тази сутрин Милен се събуди рано, протегна се блажено под завивката, извади ръцете си извън нея и отвори очи. Нежна светлина се процеждаше през пролуките на щорите. Усмихна се. Каза си на ум „Добро утро, момче!“ и в този момент осъзна, че е неделя и може да остане в топлината на леглото до когато си ...
273
1
246
1
Деца, не се мъчете да ме убедите,
че силна е към мен любовта ви!
Аз познавам чувствата ви, мечтите,
до най-малкото зрънце страстта ви.
Мога в душевния ви мир да се впиша, ...
че силна е към мен любовта ви!
Аз познавам чувствата ви, мечтите,
до най-малкото зрънце страстта ви.
Мога в душевния ви мир да се впиша, ...
325
Рядко може да срещнеш необратим песимист.
Той не би могъл без вяра и надежда да оцелее.
Но и прекаления, до слепота оптимист
ще се смали и вятърът живот ще го отвее.
Трудно и сложно е битието ни на земята. ...
Той не би могъл без вяра и надежда да оцелее.
Но и прекаления, до слепота оптимист
ще се смали и вятърът живот ще го отвее.
Трудно и сложно е битието ни на земята. ...
316
Налей ги... думите си... в кристални чаши!
За мъничко поне, за минута замълчи!
Глави да вдигнем и със звън подплашен,
погледите да се срещнат в замъглени очи!
Дали доверие като река ще бликне в тях, ...
За мъничко поне, за минута замълчи!
Глави да вдигнем и със звън подплашен,
погледите да се срещнат в замъглени очи!
Дали доверие като река ще бликне в тях, ...
267
Светът се дави в капчици вода.
Как ли ще преплува океан?
Аз огън съм... сама жена -
от болка огън... в мен събран.
Плача... моля се... копнея ...
Как ли ще преплува океан?
Аз огън съм... сама жена -
от болка огън... в мен събран.
Плача... моля се... копнея ...
272
БЛУДНИЯ СИН
Тоя стих не е за любов плътска и божествена.
Той е за обич човешка и за болката.
За жестоката истина в грешките,
наранили много хора до толкова, ...
Тоя стих не е за любов плътска и божествена.
Той е за обич човешка и за болката.
За жестоката истина в грешките,
наранили много хора до толкова, ...
233
1
В часа полунощен на перона е шумно.
Идват от знайното минало прииждащи.
Фойерверки озаряват секундите лунни.
Шампанско се лее и целувки бликащи.
Потеглят влакове към бъдеще незнайно, ...
Идват от знайното минало прииждащи.
Фойерверки озаряват секундите лунни.
Шампанско се лее и целувки бликащи.
Потеглят влакове към бъдеще незнайно, ...
317
Желани, или нежелани, идваме на този свят,
глътка въздух вдишваме, от Бога подарена,
дишаме живот на светлина и мрак богат,
докато отново Бог реши обратно да я вземе.
Между тези два бряга се нижат годините. ...
глътка въздух вдишваме, от Бога подарена,
дишаме живот на светлина и мрак богат,
докато отново Бог реши обратно да я вземе.
Между тези два бряга се нижат годините. ...
679
Напусна ни последната година,
А ние се усмихваме като в развод.
Като на нещо вече отминало –
любови и битки в тоя живот.
Но в душите скътан той остана. ...
А ние се усмихваме като в развод.
Като на нещо вече отминало –
любови и битки в тоя живот.
Но в душите скътан той остана. ...
195
ЗА МНОГАЯ ЛЕТА
Загледана в стрелките на часовника, луната
се спъна в клоните - разперени черни ръце.
Те я прегърнаха и нежна, ефирна позлата
се посипа върху замръзналото земно лице. ...
Загледана в стрелките на часовника, луната
се спъна в клоните - разперени черни ръце.
Те я прегърнаха и нежна, ефирна позлата
се посипа върху замръзналото земно лице. ...
535
Когато на смирението се отдам
и тишината с любов ме обгръща,
се намира някой, от Его подпрян,
раните стари във Ад да превръща.
Отново кърви. През сито изтича ...
и тишината с любов ме обгръща,
се намира някой, от Его подпрян,
раните стари във Ад да превръща.
Отново кърви. През сито изтича ...
222
1
Уют, топлина, ухание, взаимност
лъха от черната стара печка.
Дъх на печени чушки и боб
в тенджерата бавно къкрещ.
Обга за баница на нея да изпечеш, ...
лъха от черната стара печка.
Дъх на печени чушки и боб
в тенджерата бавно къкрещ.
Обга за баница на нея да изпечеш, ...
222
НОЩ НА РОЖДЕСТВО
През тази нощ Рождественска
изминах пътя житейски отново,
душата ми се оголи до девствено
без свян и ненужно празнословие. ...
През тази нощ Рождественска
изминах пътя житейски отново,
душата ми се оголи до девствено
без свян и ненужно празнословие. ...
318
2
1
Не искам да зная
за вихрушките ледени,
които мрака превръщат
в мъгла заскрежена.
Не искам да зная ...
за вихрушките ледени,
които мрака превръщат
в мъгла заскрежена.
Не искам да зная ...
247
1
ВЪЛШЕБНИЦА
Едно момиченце видяло
как в очите гледа го смъртта.
Мъката отвсякъде валяла,
но то прегърнало и таз тъга. ...
Едно момиченце видяло
как в очите гледа го смъртта.
Мъката отвсякъде валяла,
но то прегърнало и таз тъга. ...
158
1
МОИТЕ МИСЛИ
Като бездомни моите мисли
отлитат, разпиляват се кръжат.
Житейски и човешки истини
преследват в нелекия си път. ...
Като бездомни моите мисли
отлитат, разпиляват се кръжат.
Житейски и човешки истини
преследват в нелекия си път. ...
211
1
ГРЕХОПАДЕНИЕ
Когато Отца Ти, Исусе, рече:
„Нека, който никога не е съгрешил,
пръв хвърли камък върху грешника!“
Всички настрана се отдръпнаха. ...
Когато Отца Ти, Исусе, рече:
„Нека, който никога не е съгрешил,
пръв хвърли камък върху грешника!“
Всички настрана се отдръпнаха. ...
208
И тази нощ, както много други, не заспах. Предпразничните дни ме натоварваха с мисли. Едни – тягостно тежки! Други – будеха усмивка. Навън вятърът брулеше в стъклата на прозореца. Едри капки дъждовни се плъзгаха по тях като сълзи, събираха се на перваза и потъваха в калната почва. Така моите се стич ...
474
4
ВЧЕРА, МИГЪТ И УТРЕ
Спъвам се в думи,
изговорени от подмолни уста.
Летящи куршуми
пронизват вече ранена душа. ...
Спъвам се в думи,
изговорени от подмолни уста.
Летящи куршуми
пронизват вече ранена душа. ...
255
Уморена съм.
С последни сили заспивам...
върху змийско гнездо.
С тъмнината се сливам...
студено е... ...
С последни сили заспивам...
върху змийско гнездо.
С тъмнината се сливам...
студено е... ...
209
1
НЯКОЙ ЧУКА
-Някой чука!
Идвам, идвам!
Старият стол отронва въздишка.
Подът жаловито поскърцва. ...
-Някой чука!
Идвам, идвам!
Старият стол отронва въздишка.
Подът жаловито поскърцва. ...
290
1
1
С ЛЮБОВТА СИ ДА ТИЧАМ
Кой си ти? Каква е ролята ти в живота ми?
Проучвайки те, душата ми, раздвоена, се пита.
В диалога все се намесва, орисана, съдбата ми,
възлите разплита и отново сама си заплита. ...
Кой си ти? Каква е ролята ти в живота ми?
Проучвайки те, душата ми, раздвоена, се пита.
В диалога все се намесва, орисана, съдбата ми,
възлите разплита и отново сама си заплита. ...
218
Мислех, че чувствата са, с които озарявам околната среда – видимото и невидимото, с които мога да проникна до дълбините на нещата, да приема тяхната светлина, отразена в моето, жадно за истините на живота, съзнание. Мислех, че всичко, до което се докоснат чувствата ми, ще се усмихне, ще разцъфти, ще ...
260
2
ТИ БЕШЕ ВСИЧКО И НИЩО
Ти вятър беше,
галещ нежно голата ми шия.
Но понякога ехтеше.
Минаваше през мен като стихия. ...
Ти вятър беше,
галещ нежно голата ми шия.
Но понякога ехтеше.
Минаваше през мен като стихия. ...
252
1
ХЛЯБА НА МЕЧТИТЕ МИ
Многократно притисках сърцето си.
Стисках го в шепи като женска гръд.
Но мляко от него не можа да потече.
Бавно, топли се нижеха капките кръв. ...
Многократно притисках сърцето си.
Стисках го в шепи като женска гръд.
Но мляко от него не можа да потече.
Бавно, топли се нижеха капките кръв. ...
230
Ти влезе завинаги в душата ми.
Потайните ми ъгълчета освети.
Ти си деня, съня и съдбата ми,
но никога не беше в моите мечти.
Някой ще каже: „Това е глупаво.“ ...
Потайните ми ъгълчета освети.
Ти си деня, съня и съдбата ми,
но никога не беше в моите мечти.
Някой ще каже: „Това е глупаво.“ ...
886
3
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
