Patrizzia (Надежда Ангелова) - Obras

Кълне се, че съм първата (поредна) 🇧🇬

От тъжното ми вчера юли бързо
изряза ми сърце. Така завчас.
С парченце от небето синьо върза
два мака, слънчоглед и житен клас.
Кълне се, че съм първата (поредна), ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2024-07-05T11:50:52+03:00 578 2 2

То и така ме няма 🇧🇬

Да беше ме обикнал, но не би.
Условности, причини и заблуди.
А имам сякаш няколко съдби
и май са до една тотално луди.
В очите ми невидим, но вали, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-07-04T23:45:49+03:00 442 5

Просто някак 🇧🇬

Държах го под ресниците си гъсти,
да не отлитне – трепетен и плах.
И часовете стъпваха на пръсти,
край този сън – с предчувствие за грях.
Събуждането сякаш бе присъда, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-07-02T08:48:28+03:00 632 9 11

Вярната пътека 🇧🇬

Когато нощем ти до мен преситен спеше,
аз се превръщах в шепа думи. Затова,
над листа бял до съмнало склонил глава,
сънят ми пишеше – и сам, и безутешен.
Часовник времето ми на чекрък въртеше, ...

Patrizzia

Poesía » Formas fijas

2024-07-01T16:59:33+03:00 832 3 8

Смъртта е всъщност форма на летене 🇧🇬

Понякога съдбата си играе
по малко тъжен начин и нелеп,
по пътя си към себе си – безкраен,
не знам защо намерих се, но в теб.
А тя ми се усмихна: То се знае, ...

Patrizzia

Poesía » Formas fijas

2024-06-30T21:32:06+03:00 949 5 18

А утре ще съм същата 🇧🇬

Добре, де поплачи си. Аз излизам.
Очите си щом искаш изплачи.
За теб, душа е тази бяла риза.
Наплачеш ли се – нея облечи.
Сърцето ли? Лежи хей там, до скрина, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Filosófica

2024-06-28T21:56:43+03:00 611 1 2

Cиньор Елио 🇧🇬

В далечната 2002 година майка ми работеше във Флоренция. Грижеше се за една много възрастна учителка. В апартамента на горния етаж живеел синът ѝ - музикант. Синьор Елио (Хелиос, Аполон, значи). Въпросният бил дребничко, трътлесто човече и всеки път мама се смеела наум, щом трябвало да се обърне към ...

Patrizzia

Prosa » De humor, Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2024-06-27T06:55:11+03:00 783 10

Тази нощ, Боже, съм смело момиче 🇧🇬

Тази нощ, Боже, за мене ли само
прати пороя? Отнесе ми болката.
Носих небето на мокрото рамо.
И ми олекна. Толкова, колкото.
Тази нощ, Боже, за мен ли горяха ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-06-27T01:43:48+03:00 489 3 9

Но няма как да знаят... 🇧🇬

Накрая юни тъжен и разплакан е,
захлупил се е в меката отава.
Не е привикнал като мен на чакане
и дните си през сълзи отброява.
А зад превала весело напява си ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-06-26T11:14:41+03:00 507 1 4

Ще стана сянка рижава, лисича 🇧🇬

И камъните хвърлени небрежно
отскачаха. На сипей се родих,
планински ручей е душата, с нежност
прелива в обичливия ми стих.
Планѝнка съм, в сърцето кремък крия, ...

Patrizzia

Poesía

2024-06-24T13:58:30+03:00 597 2 2

Опитах се 🇧🇬

Опитах се. Мълчах те до безкрайност,
сто стиха в чаша вино... Полумрак...
а ти ми се усмихваше потайно:
Сърцето те издава, няма как.
Опитах се. Луната е свидетел, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-06-23T23:21:48+03:00 458 2 4

Cреща 🇧🇬

Боях се сякаш себе си да срещна,
живеех само в песен, или стих,
удобна бях ви, но се промених.
Сега дали съм свята, или грешна,
по вашите аршини? Май не искам, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-06-22T21:13:02+03:00 457 1 5

Весел Ной 🇧🇬

Сега съм самото спокойствие,
в сърцето вали или духа.
Михаля с дъските пак той си е –
две мокра, а третата – суха.
Ковчезите уж са ми ноеви, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-06-20T07:16:00+03:00 433 2 2

Kолкото е имал и е нямал 🇧🇬

Сенки сиви тихичко горят,
а луна - преситена и пълна,
рони вън звездите - да покълнат
в пепелта на рухналия свят.
Тихо е и старият квартал, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-06-19T22:28:13+03:00 421 2 4

Дори да исках 🇧🇬

Дори да исках няма как да бъда
удобната за всекиго от вас.
С различна съм съдба, а и присъда,
родена трудно, в буреносен час.
Очите на душата ми са сини, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-06-19T16:24:11+03:00 445 1 3

Та дано и за мен зазори... 🇧🇬

Тази моя душа босоногата,
от звездите мостове гради
през света им. Презряла тревогата
и забравила всичко, преди
да избухне в сърцето свръхновата, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-06-19T01:15:17+03:00 494 1 9

Ела сега, животе 🇧🇬

Дори след толкова несбъдване и нямане,
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...
Ако погледнех скришом другите, трапезите, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-06-17T22:19:39+03:00 615 5 10

Покорство 🇧🇬

Най-покорно стоя и завързвам очи доверчива,
покажете, сестрици орисници верния път,
че душата ми нощем с горчива тъга се опива,
всяка скрита сълза за сърцето е равна на смърт.
И подавам ръка, накъдето решите водете, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-06-15T19:51:37+03:00 445 2 5

Най-мъничкото вълшебство 🇧🇬

Една цигулка с лунни филиграни
рисува най-щастливия ми ден.
В душата ѝ вълшебства са събрани,
най-мъничкото пази тя за мен.
Големите вълшебства са за някой – ...

Patrizzia

Poesía

2024-06-14T09:41:12+03:00 361 2 9

Може би до Марс... 🇧🇬

Понеже дрънкам врели-некипели,
или пък меч, а дребна съм. Уви,
каквото чели сте до днес сте чели...
От утре нищо. Карай да върви...
Понеже всяко чудо три дни трае, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-06-13T23:02:30+03:00 433 1 6

Прераждане 🇧🇬

И все в кривините животът ме тика,
напук ли, с ината ли пак оцелях.
Не идвам на себе си – там няма никой,
презирам лъжата и черния страх,
от който очите ми стават големи, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-06-12T14:29:37+03:00 594 5 7

Hали и тя е като мен – жена 🇧🇬

Понякога съм скъпоценен камък,
сияя ярко с хиляди лъчи,
а после песъчинка съм и няма
да ме намериш. И ми се мълчи.
Понякога съм птичето, което ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-06-11T22:14:09+03:00 811 5 9

Лебедова песен 🇧🇬

"Ако палачът на надеждата заспи" –
diesto – Данаил Антонов
За мене път не съществува лесен.
Последвай ме! За двама имам сили,
палачът на надеждите заспи ли, ...

Patrizzia

Poesía

2024-06-08T02:18:45+03:00 451 1 3

*** 🇧🇬

Дойде разгърден и крилат,
в душата – мак, жита в косите,
дори безчувственият град
потръпна леко любопитен.
Светулките му за коя ли ...

Patrizzia

Poesía

2024-06-07T23:33:12+03:00 361 3 5

Не знам с какво от горе, Боже, ме халоса 🇧🇬

Не знам с какво от горе, Боже, ме халоса,
комета ярка или пък метеорит,
не се наемам и да споря по въпроса,
надявам се, че с Теб сега сме вече квит.
То не, че някога била съм аз с ума си. ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2024-06-06T15:14:40+03:00 822 3 11

Приказка за луди 🇧🇬

Не знам отде го е дочул,
дойде нощес да ми разкаже,
иззад пердето ми нахлул,
побъркан вятър с поглед влажен,
че някой като мен не спи. ...

Patrizzia

Poesía

2024-06-06T03:39:16+03:00 530 5 5

Eдва ли 🇧🇬

Когато станеш рано и подемеш я с добро
тя – тишината кротка е и милостива.
В тревите сбира ти мъниста от сребро,
гердан ти прави от роса. И ти отива.
Когато станеш рано и липите още спят, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2024-06-05T06:42:08+03:00 686 2 3

Сбъдване 🇧🇬

Тази вечер звездите ще падат,
ще се сбъднат почти изведнъж,
всички мои желания. Млада
е Луната, а нощният дъжд,
обещава ми, (може би може), ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-06-04T21:08:22+03:00 440 5 6

Неизбежно 🇧🇬

Да, мога да живея тихо и смирено,
вулканът в мен да е огнище с кротък плам
и да те приласкавам с котешката леност,
и името си мога на нощта да дам.
Защото всъщност промених се. Неизбежно. ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-06-03T22:11:06+03:00 559 5 9

Аз всъщност не дойдох, за да остана 🇧🇬

Последвала душата и сърцето си
изгубих всичко. Имам само вяра,
в измислици. И с тях сред мрака светя си
(поне за вас), а зная, че изгарям,
от мен ще грее тихо само в шепите, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-06-02T22:28:01+03:00 396 2 3

Дано не сбъркам пътя си от бързане 🇧🇬

Какво ми взе животът и донесе ли?
Уби се да доказва, че е прав.
Поне депресиите ми са весели,
разчитат на овенския ми нрав.
А той не се предава и стабилен е, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2024-06-02T19:19:11+03:00 424 4 5

Понякога в три мига – кратки, кратки 🇧🇬

Дочувам отдалече смях и глъчка
добрите ми другари пак спорят,
търкалят шумно колело на пръчка –
все още непорасналия свят.
Разменят станиоли от бонбони, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-06-01T12:15:34+03:00 414 1 5

Всяка стигма от обич си струва 🇧🇬

Всички имат си кръст. По един.
Носех два и душата ми – чужда,
даже в ада не шепна: — Амин,
нито Теб споменава без нужда.
Не прекрачвах и прага на храм, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-05-29T19:14:53+03:00 619 4 2

И нека! 🇧🇬

Оковите падат, добре е така
да дишаш дълбоко и друга
да бъдеш. С жигосана дясна ръка,
но вече на вятър съпруга.
Че кула от карти градеше до днес, ...

Patrizzia

Poesía

2024-05-28T21:34:46+03:00 359 2 2

Танцувай с мен и тази вечер 🇧🇬

Хич не обичам щом се "вкисна"
но има и такива дни.
Носът до пода е увиснал,
но нещо ще се промени.
Какво ли? Още май не зная, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2024-05-27T23:01:14+03:00 510 3 5

А после... 🇧🇬

Денят ми бе забързан и през пръсти
претупа всичко. И не му е жал.
Поляга здрачът тихо, слага кръст и
запалва клада. Стихове горял.
Дали защото идва нощ и в мрака ...

Patrizzia

Poesía

2024-05-26T21:40:53+03:00 601 4 8

Толкова, доколкото 🇧🇬

И в миша дупчица съм свряна,
по-малка няма накъде.
Мълчанието ми е рана
и нощ след нощ съня краде.
И дипломация съм цяла, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2024-05-26T08:11:20+03:00 486 3 4

Различна 🇧🇬

Душата ми раздаваш като пита,
аз тебе ли, ти мен ли си живял,
животе мой? От думи вярна свита
ми даде, неспокоен дух – за крал.
Имане нямам, за да го заложа, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-05-25T09:41:49+03:00 817 9 14

Дано спаси и себе си, и мене... 🇧🇬

Тресавището в кърпа ми е вързано,
но знам поне – все някак се излиза.
Изпотроших си стомните от бързане...
Така и не облече бяла риза,
за мен денят. Водата – недонесена, ...

Patrizzia

Poesía

2024-05-24T01:08:06+03:00 387 3 2

Непомазана 🇧🇬

По венеца от тръни нехайно разпръсна,
този дъжд диамантите с цвят на дъга.
Сякаш сложи корона на някой възкръснал,
някой там... Не на мен. От преди и сега,
варакосвам грижливо пироните криви ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-05-23T20:04:34+03:00 418 2 2