Patrizzia (Надежда Ангелова) - Obras

Ситни камъни, едри сълзи 🇧🇬

И скала съм била и излъскано камъче малко,
дето вечно го влачи житейската бърза река.
И родена на връх и засукала твърда закалка,
днес живея в полето, но трудно се диша така.
Тук лисици мишкуват, плашливи са зайците – скачат, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-12-04T10:14:16+02:00 629 2 4

Само от студ и насън 🇧🇬

А хилядата стиха лежат между тебе и мене
и самотна Луната не може от студ да заспи.
И часовникът странен не цъка, а тихичко стене,
самотата се гуши сред две заснежени липи.
Тази нощ сняг вали и прикрива и дири и грешки, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-12-03T17:08:30+02:00 752 4 4

И след декември, пак май... 🇧🇬

Изплува днес всякаква гмеж,
ту в Бог, ту в рода се кълнат,
и с его са жадно за плът
и как ли се питаш да спреш,
емоциите дето кипят, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-12-03T09:50:02+02:00 520 1 8

В бохчичка връзвам само този стих 🇧🇬

Ще те погледна и ще те отмина,
в очите ми сълзица от сърна,
ще блесне с тежко чувство на вина.
И ще размие не една година,
бохемски щедро ти ги подарих, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2021-12-02T18:23:36+02:00 417 2 4

Когато режа лук 🇧🇬

Ти знаеше добре за тях,
отвявяваха те неведнъж
сто бури. Ако те е страх,
ръката моя здраво дръж.
Че пакостливо съм дете, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-12-02T12:12:19+02:00 675 3 7

Hа вятър плява 🇧🇬

И то е станало такова,
каквото и самото време.
Уж слънце. Грее, а свръхнова,
в сърцето му искрящо дреме.
Зенит, надир, дали ни пука? ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2021-12-01T10:46:13+02:00 674 1 5

Mаскa за глупачки 🇧🇬

И бягаме от себе си, но жива,
една заблуда на любов се прави.
Абсент отровен - спомени налива,
пред другите сме мъдри и корави.
А нощем ничком паднали как тъжно, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-11-30T11:29:41+02:00 701 4 10

Зимен сън 🇧🇬

Снегът нечуто навалял. Кога?
Последни листи вятърът разбърква.
Ноември тръгва, с мъничко тъга,
а от небето, тихо като в църква,
и стели снежнобял и ласкав пух, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2021-11-30T10:24:28+02:00 517 3 7

Hяколко стиха – на връх на игла 🇧🇬

Хайде, кажи, ако знаеш защо ми е,
този покров от оловно небе?
Физика, химия и анатомия,
нерви оголени. Обич не бе.
Хайде, реши, ако можеш загадката, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-11-29T11:52:12+02:00 499 5 6

Mолебен 🇧🇬

Разресва вятърът мъглата с нежен гребен,
един врабец невидим, глас и силует,
от някаква магия есенна обзет,
се чувства тъй значим, макар и дребен.
И няма ни едничък лъч, така потребен. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Formas fijas

2021-11-28T10:27:13+02:00 916 5 9

Запей, петленце! С пълна сила! 🇧🇬

Петлето ми изкукурига,
дали е нощ, или е ден,
стои смълчано два-три мига
и в двора ми неподреден,
надига глас, квартала буди, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-11-27T12:52:27+02:00 478 2 8

Конкурс за принц 🇧🇬

Кървят сега изпръхналите устни
идея илюзорна – обич дом,
аз пак глава ще вдигна щом,
намеря малко сили и те пусна.
И слънцето в гледжосаната стомна, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-11-27T10:18:41+02:00 623 1 9

Детето копеле на този град 🇧🇬

И тази вечер горко заридал
дъждът разкъсва облачната риза,
объркано и безутешно влиза,
той в първия попаднал му локал.
По шлифер на самотник засиял, ...

Patrizzia

Poesía » Formas fijas

2021-11-26T19:50:16+02:00 619 2 3

Зимна приказка 🇧🇬

Край комина вятър мина,
полетя. Къде ли?
Там, където под небето
ласкав сняг се стели.
Там далече, бяло мече, ...

Patrizzia

Poesía » Para niños

2021-11-26T13:15:50+02:00 1.2K 6 16

Щом искате елате в моя свят 🇧🇬

Ненужното огниво се разби,
искра последна светна и угасна.
Сред мрака лутат хиляди съдби,
безпътицата толкова прекрасна,
е мътна. Много риба се лови, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-11-25T18:58:13+02:00 637 4 8

Да не е този свят сираче 🇧🇬

В очите е на котката бездомна,
която по вратата драска.
Отчаяно опитва да си спомни,
забравена на прага ласка.
Снежинка лека, на носа на куче, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-11-25T10:13:06+02:00 929 8 17

Щом цирка отпътува, ще сме старите 🇧🇬

Пак тук сме. Ето, пуканките, колата,
не се стеснявайте, студена е и вкусна.
Рефлектор, сцена... А коя е голата?
Ах, истина била! И кой профан я пусна?
Самотна дума хлипа, зад кулисите, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-11-24T20:25:34+02:00 540 2 6

Разговор 🇧🇬

С теб номера въртим си не от вчера,
уж си живот, а все ти се умира.
Почакай само малко, да намеря,
за кучешката си душа квартира.
Че горе в рая са като сардини, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-11-23T13:41:49+02:00 726 4 9

Капан за мечки 🇧🇬

Един живот. И той ни е назаем.
Една съдба и тя предначертана.
И мислим си, че можем и че знаем,
и гордостта ни всъщност е капана
и не какъв да е – жесток – за мечки, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-11-22T18:28:45+02:00 1.3K 5 13

Защото всеки носи двойствен лик 🇧🇬

Раняваме се с думи всеки път,
озъбен делникът от кръв и плът,
разкъсва тихичко, ръмжи и къса,
а после сякаш и не е било,
се вмъква сънен в нашето легло. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-11-22T10:41:06+02:00 521 4 14

Заспи, поете, всичко е наред 🇧🇬

В мансарда малка, под безброй звезди
безсънната свещица ярко свети,
покой и сън пак нямаш и с куплети,
пак цялото небето набразди.
А Месецът зад сянка черна скрит, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-11-21T09:51:53+02:00 483 2 10

Полека есента умира 🇧🇬

Полека есента умира,
на скута си я залюлял,
подрънква седемструнна лира,
ветрецът от тъгата бял.
И песента му я приспива, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2021-11-18T19:20:17+02:00 657 3 8

Hай-влюбената песен 🇧🇬

От тук до зимата прокарвам нишка бяла,
за пролет неродена още пъпна връв,
и порив уж последен, ала всъщност пръв,
главата ми любов е луда завъртяла.
От тук до там е тъй далече и незрима, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Del paisaje

2021-11-18T12:31:23+02:00 713 3 5

Изникват вълча ябълка и троскот 🇧🇬

Изникват вълча ябълка и троскот,
край паметници – спомен за мъже
и скакалците бързат да опоскат,
поля и ниви. Даже за въже,
не стига днес, Родино и конопът ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2021-11-17T08:57:22+02:00 550 2 8

В следващия стих 🇧🇬

Поне за мъничко ела и поседни,
не няма да досаждам. Обещавам!
Не часове, а дълги, тъжни, мрачни дни,
откакто си отиде, съм такава.
Изписах аз за теб до хоризонта чак, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-11-16T13:52:47+02:00 571 4 5

Броилка 🇧🇬

Земята се върти, върти
и първи май... Излизаш ти.
Въртят се улици и хора,
ти затова излизаш втора.
Върти се слънцето и свети, ...

Patrizzia

Poesía

2021-11-15T17:05:55+02:00 1.2K 1 19

Огнище за щурчета 🇧🇬

Изпълват ме съмнения и неми
пред мене кръстопътища се сплитат,
размирно време, с огнени копита,
съня ми съумява да отнеме.
И скъсано от бурите чергило, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-11-15T13:18:30+02:00 575 4 9

И за какво е пустословната награда 🇧🇬

Щом стигат пръстите на лявата ръка,
да изброиш на глас любови и измени,
си мислиш: Ще заплаче ли за мен така,
ще помни ли? Но не! За плач не са родени,
възпяваните в куп среднощни стиховѐ, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-11-15T10:43:45+02:00 429 2

Не е напразна Божията слава! 🇧🇬

На К.
Не ме е страх! И в най-усойната гора,
сред драки и трънаци ще се скита
душата ми. Ще я намеря, ще я избера,
в далечен храм молитва лековита. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-11-13T10:57:42+02:00 422 1 2

Е, не, че нещо... 🇧🇬

Е, не, че нещо, но да те помоля,
не може ли на топличко, у нас?
Че ако зиме пиша боса гола,
ще ми излезе сред комшийте глас.
То не че те ме имат за нормална, ...

Patrizzia

Poesía

2021-11-12T21:07:14+02:00 702 3 12

Нецарствена приказка 🇧🇬

Принцесата отново не заспива,
от граховото зърно посиня.
Виси Луната и с усмивка крива,
вменява пак на принцове вина.
Заспи ли тя, ще минат сто години. ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2021-11-12T13:38:23+02:00 645 5 10

Бога ми, грешите! 🇧🇬

Дали сме шепа луди там застинали,
където любовта не бе монета?
Далечни сенки, в недалечно минало
души от спомен, който тъжен шета,
и гледа неразбиращ властелините, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2021-11-11T10:33:36+02:00 619 2 8

Разплакана есен 🇧🇬

И някак по различна есента ми,
от студ, и наводнения и суши,
разбита от съмнения и драми,
като дете в ръцете ми се сгуши.
Тя знаеше до днес, че нелюбима ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2021-11-10T12:11:39+02:00 1.3K 6 11

Женска участ 🇧🇬

Носим кръст, а в съня ни крила,
ни понасят блестят и са бели.
Казват женската участ била,
да обича без бряг, без предели.
Срещнеш обич, душата цъфти ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2021-11-09T15:52:51+02:00 600 4 8

Хлапакът кестени търкаля 🇧🇬

Хлапакът кестени търкаля
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.
Под скъсаните му обуща ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2021-11-09T11:05:59+02:00 556 2 6

И няма прокопсия, Боже 🇧🇬

И няма прокопсия, няма,
небе, звезди и камънак,
но две липи, салкъм и мама,
и дърпат спомените пак,
невидима, но стоманена, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2021-11-08T21:53:17+02:00 433 3

Брезова надежда 🇧🇬

Среброкори, тънички и нежни,
тъжната ви орис е такава.
Есен ви разплаква неизбежно,
купчинката златна се смалява,
носена от вятър непокорен, ...

Patrizzia

Poesía

2021-11-07T10:13:05+02:00 983 5 10

Не щеш, не щеш! И права ти пъртина! 🇧🇬

По мене не 'оди юнако млад,
не дрънкай с шпори дето и да мина!
Ни маска имаш, ни сертификат,
и хич и не помисляш за ваксина.
Сред село на хорото пръв левент, ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2021-11-06T12:15:13+02:00 497 4 9

Сто есени в душата ми да плачат 🇧🇬

С ръка отмахвам кичур непокорен,
а вятърът отказва да го пусне.
От цветето остана само корен,
от грозда – вино. Зажаднели устни
разтварят се за вик, а не за песен, ...

Patrizzia

Poesía

2021-11-04T16:52:58+02:00 2.4K 13 32

Оказва се, че никак, друже не е лесно 🇧🇬

Оказва се, че никак, друже не е лесно
в катранен век да се опазиш бял,
и с низост, или злост, като с парцал,
все някой близък през лицето ще те плесне.
Страниш от всички, занимание нелесно, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Formas fijas

2021-11-04T12:07:35+02:00 553 5 4