Patrizzia
2.045 el resultado
Тази вечер щом до мен заспят,
думите, на мекото възглаве,
ще превърна мислите си в път,
нотите ще подредя – в октава.
Ти в съня си стенеш – уморен, ...
  359 
Умът ми патки не пасе,
косата стигна ми до кръста,
но знам ли докога ще се
измерва паметта по ръста.
Докато ми кроят каскет, ...
  468  12 
Днес искам на нашаря този свят,
с цветя да скрия гробовете пресни
и стихове в очите да валят,
не тихо - на пороища. Отвесно.
Че болката човешка натежа - ...
  505 
Христос отряза къдрите златисти,
Пилат ръце изми - да му помага.
И грешниците с Бога са на чисто.
Апокалипсис? Май че се отлага.
Беснее дявол в своята геена - ...
  432 
Понякога съм тиха, много тиха
и пъзели подреждам - от неделите,
които понеделнишки ми скриха,
и чувството за хумор, и капелата.
И като вятърът - сред житна нива, ...
  528 
За да не лъжа, пак ги измълчах –
камшичените удари, под кръста.
Ухапахте ръката. Помъдрях.
Останаха за кръстене три пръста.
И не че някой вижда този кръст, ...
  591  13 
Усещам се някак непълна,
преплитат се хаос и ред
и троскот и пирей покълна,
а слънце посях - в слънчоглед.
Еднакво е черното семе ...
  422 
След кривият измамен кръстопът,
горчивото пиянство на компаса -
и пътищата вени са - туптят
и хуква лудост - с песенна нагласа.
Какво ще стане с моят собствен свят? ...
  426  16 
Ех, да знаех, ех, да знаех само,
де си, Георги - воине, светийо!
Пъплят земята триста лами,
няма кой злотвори да убие.
Момци връзват люлки - в дървесата, ...
  796 
Нещо тъмно, мъгливо по черните друмища скита,
от кошмари в неистова болка родено.
Драска с нокти безсъница и от продънено сито,
плаче нощ. И обвита в поветица стене.
Сред блата кафеникави ставам папур и тръстика, ...
  493  10 
Нашарил е крилцата на калинките
и все до седем стига му броилката
и роши перушината на джинките*
и плаши ги да хукнат към хранилката
И с патета цамбурка шумно в барата, ...
  490 
Свисти ли, жътварко в ръката ти сърпа ти?
Папуняк е лятото - литнал по пладне.
Грижовен ветрец, понамества ти кърпата,
преди сред кръстците узрели да падне.
Бълбука ли песен и в стомната шарена, ...
  405  12 
Пристъпвам тихо и ръка подала,
усмихвам се. Облича ме дъгата.
Води ме, към зората - вишна бяла,
целунала в просъница Земята.
Съшиха ми хвърчило корморани, ...
  379  10 
Не съм от светиците - многострадалните.
С камара от камъни в свойта душа.
И скърцам със зъби - сред дните си, калните,
и хората хленчещи...Хич не теша.
Когато си тръгна - разкъсвам баналните, ...
  775 
Челични са ми гордостта и волята,
родът ми толкоз имал е за даване.
От скука с мен побърка се неволята,
не й оставих нищичко за правене.
По сипеи се чупеше колата ми, ...
  392  18 
Уши ми рокля таралеж - с бодлички,
от паяк взел копринени кълбца.
По джобче има, каза ми - за всичко -
и роклята е с няколо лица.
За делника е сиво - пепелива, ...
  400  12 
Уж на добрите Раят бил обречен,
а лошите върлуват – зли пора̀зници*.
Вълкът в човешка кожа е облечен,
а агнето – курбан е то – за празници.
И тласкат ме инат и проклетѝя – ...
  1030  10  15 
С тиха песен подранил щурец,
вместо мен при тебе ще се връща.
Тъмният прозорец - без гледец
и домът - смаляващ се до къща.
Плъзналият в дворчето бръшлян, ...
  391 
Мълчи нощта, а ти си влюбен и въздишаш,
ухае люляк. Тишина брои отзад, напред.
По сънищата снежнобели пишеш, пишеш...
Прокълнато благословен, побъркан...И поет.
И в тъмното на скритата в небето кула, ...
  363 
Ежбите, победите, егото, грешките,
очите затворени Божи.
Грамада от камъни - думите тежките
и змии - без които не може.
Ябълка - райската сладост в раздорите, ...
  507  11 
Не ме върти на малък пръст!
За твое казвам го добро.
Не нося мъченишки кръст,
не съм от ничие ребро.
С родилни мъки своя грях, ...
  583  14 
Преде в небето тънки сиви нишки,
навъсен ден и питам го : Дали?
Той тихо казва : Да, ще завали!
И мълниите строява - по войнишки.
Разплаканият облак - по вдовишки, ...
  371 
Историята ни – безрога крава,
поклащаща пресъхналото виме,
прежѝвя времената, като плява
и дава на безименните име.
И кротка е и паметта ѝ къса, ...
  410 
Нов ден. Едно усмихнато дете,
очаква сякаш чудо да се случи.
Венец от маргаритките плете,
за да закичи старото ми куче.
Катери се по дюлята със смях, ...
  444 
О, моля ви, не ме разбирайте погрешно!
Не се страхувам никак, никак от смъртта!
Дори и тя за мен ще плаче, безутешно,
ще й е скучно - и без мен, и лудостта.
Кой друг ще смогне шепа дни да си откупи? ...
  326 
Дума - дупка,
дом - черупка.
Мисли - кръпки,
път без стъпки.
Нощ без ласка, ...
  810  19 
В душата ми щурчета и светулки,
в сърцето ято от гнездящи птици,
в косите бели, паяжинни люлки,
в очите ми - фенер за лунатици.
В главата буболечките, стотина, ...
  430  15 
Сово моя, мъдра сянка,
ти прелиташ в тъмни нощи,
над горички и полянки.
Кажи, търсят ли ме още,
моите сестри красиви? ...
  412 
Семена на надеждата сеят умели сеячи
на земята в димящите черни бразди.
Луд южняк, полудял от скорýшата, палаво скача
и в гърди на девойка авлига гнезди.
Бели облаци гони овчарят невидим в небето ...
  348  11 
Тежко небе, колесница от пламъци,
гневни камбани. И тътен, и звън.
Спрели часовници, в прашните замъци,
грозни девойки - проплакват насън.
Шут, вкаменен, е на краля в кошмарите, ...
  312  11 
И в мен живее мъничка душа.
На плюшена играчка ли приличам?
И често мъркам, да ви утеша,
и като вас умея да обичам.
За късче хляб и кът от твоя дом ...
  550 
В прозореца ми тихичко наднича,
залязващ ден, с последното кафе.
Той знае, че Луната го обича,
застила ложе - звездно кадифе.
Със свойта крехка арфа среброструнна, ...
  446  13 
Радва се народът. На какво ли?
Грешна съм и в потната ръка,
стискам сиромашките оболи,
друг живот, лодкар един, река.
Празни думи, щастие и слава, ...
  402 
Уморих се от въздишане,
всеки ден за мен е вчера.
И възторгът ви излишен е
и не ми е по размера.
Уморих се от любовите, ...
  539 
Метла да е, ама руса,
бедър а ла Лепа Брена.
Силиконите да друса,
с джуки ярко начервени.
Молове, промоции всичко, ...
  713 
Притихнала съм, безметежно спя,
люлее ме в забрава златна времето.
Жребецът бял на дните ми успя,
дизгините да скъса. С нощ на стремето.
Не искам да ви слушам. Тишина. ...
  773 
Отлитат дните, като черни гарвани
и ми е тихо, сгърчено и тъжно.
И пак се съмва, чак не е за вярване,
около мен тъгата е окръжност.
Лъчи блестят, в прозореца надникнали, ...
  366  10 
Чувам, грак и олелия,
хайде, не на мене тия!
Някога, преди потопа,
питайте и дяда попа,
на метлата не летях, ...
  699  10 
Пред църквата, на младата трева,
е седнал дядо и с усмивка блага,
шепти : Възкръсва Бог и затова,
на всички ни молитвата помага.
Очи отворил още от среднощ, ...
  493  11 
Животът ми съвсем се изкриви -
ни вила, ни лопата, ни мотика.
Последната цигара ще взриви,
статистика и смърт, и политика.
Със сламка бавно чавката изпи, ...
  463  11 
Propuestas
: ??:??