Patrizzia
2.250 el resultado
Сред лилави среднощни треви,
с ветровете на лятото луди,
тихо август усмихнат върви
и с целувка светулките буди.
Той е рошав, немирен хлапак, ...
  695  14 
Вечер спирам пред хорските къщи,
и в прозорците тайно поглеждам.
Минувач, окъснял ми си мръщи,
знам си. Знам, че бездомно изглеждам.
Зад прозрачни и плътни завеси, ...
  570  14 
Обувките си подарявам –
протрити, скъсани и прашни.
Ако ви стискат, съжалявам!
Житейска мъдрост. Нищо страшно.
Е, дясната е малко крива, ...
  674  14  17 
Мъдрец почесва голото си теме
и спорът ни прекъсва, малко нервно.
Аз просто чакам – дявол да ме вземе,
и Бог да ме обикне – безрезервно.
Изгубените битки са ми хоби, ...
  741 
Шутът е създание притворно,
мъдростта под шапка със звънчета.
Смее му се свитата придворна,
крие той зад маската поета.
Странностите свои, за жълтици, ...
  443  12 
А шапката, дори и да те стяга,
да е с перце и вятър да го вее.
Оскубано пернато ми приляга,
а Диоген, пак в бъчва си живее.
И шарен да ти бъде папагала. ...
  394  12 
Измѝсли сам сирената, която
примамва те. Попадаш в дънна яма.
И в пясъка проблясва чисто злато,
а плаващ е. Надежда просто няма.
Зелените коси от водорасли ...
  596  16 
Невзрачните копнежи на тълпата
по всички ълги на града пълзят,
сълзлив рефрен от чалгата позната
купува и продава свежа плът.
Обвива пушек старите калкани, ...
  729  12  25 
Кафе горчиво ми свари от мрак,
безсънната, уханна лятна нощ
и каза: Брой, щом сбъркаш, почвай пак,
алтъни по небето-звезден кош.
Седеше вятърът унил и сам, ...
  671 
Шарената котарана,
сивото мишле домашно,
скочи и за миг го хвана,
там в мазето тъмно, прашно.
– Малка пакостлива мишка, ...
  2983  12  64 
Затръшнах отдавна вратата,
светът ми побира се в стая,
задави се с ключа тъгата,
пред прага ми тихо ридае.
Сърцето, искрица - в камина ...
  624  15 
Приседнала в притихналия двор,
представям си как литвам, към небето,
и дребни грижите, от птичи взор,
са семки в слънчогледа на сърцето.
Посявам ги и тихичко кълнят, ...
  643  10  11 
Добър вечер! Протяжно вали.
И в гнездата си мокри заспаха,
птиците и насън ги боли,
че прокапа бездомната стряха.
Добър вечер! Ще седна навън. ...
  1168  10  13 
Те, думите съвсем, като децата,
играят си и милват, и раняват.
И странници са, скитат по земята,
и будните ни нощи озаряват.
Дали са врани, или пойни птици, ...
  960  13  15 
И търсим все на корена му ряпа,
защо и как, заровени в къртичини.
Калта полепва, трови ни и цапа,
а луд поет пак пише - за обичане.
Възхитата си искаме, букета, ...
  500  15 
В мехурчета сапунени-години,
живот лети студено и горещо.
Сами тешим се: И това ще мине,
сред вечното очакване на нещо.
Поглеждаш стреснат чакал-недочакал ...
  399  11 
Сънувам пак с очи отворени,
щурец измислици припява,
а сянката ми пуска корени,
зазидана от теб остава.
Сама, без сянка литвам в тъмното. ...
  485  11  10 
Хиляда нощи с приказки приспивах,
копнежи, мисли и стремежи луди.
Щом сипнеше зората си отивах,
та принцът просяк да не се събуди.
Хиляда дни бях дрипава слугиня ...
  1187  13  16 
Забрави ме, любов, забрави,
забрави ми лицето и името!
Лято, слънце, цветя и треви...
Късче лед и в сърцето ми зимата.
На последния тъжен разклон, ...
  398  16  13 
Съвсем смалих се – до дихание,
в нощта светулките са гидове,
измисленото оправдание,
около мен издига зидове.
От тишини градят зидарите, ...
  534  10  17 
Катурна се утрото, пукна зората,
предчувствие вятърно. Птици мълчат.
Събрала сълзи дъгоцветни росата,
зениците слепи дарява със цвят.
Прегракнало пее най-смелата птичка, ...
  664  15  17 
Май вече станах криво нарицателно,
направо смешен лик от стара басня.
В инатът няма нищо съзидателно.
Такава съм. И си съвсем наясно.
Езикът ми се цепна от усилие, ...
  454 
Купуваш евтино мечтите,
търговец – ни добър, ни лош
и на промоция душите.
Обезценени. Три, за грош.
Търгуваш – полети, стремежи ...
  611  10  11 
Заглъхва гласа ми, скрипти прахоляка,
затъват нозете до глезени в плесен.
Крайпътно дърво. Тъжно славейче чака.
Ветрец да подеме замлъкнала песен.
С треперещи пръсти примрялото птиче, ...
  526  10  14 
За девет сребърника купи си въже,
увисна принцът. Мършав, бос и гол.
С тъгата си говорим тихо − за мъже.
Мъже ли? Същества от мъжки пол.
Не искам вече да съм силна и добра, ...
  645  10  16 
Вселената, говорят е безкрайна
и с глупостта човешка е така,
а любовта е сляпа, не е тайна
и лудостта я води, за ръка.
И колкото уроци да научиш, ...
  742  14  19 
Косите си на слънце изрусили,
на вятъра под галещите пръсти,
превиват се житата изкласили.
Пристъпва юли бодро и чевръсто.
По стъпките му маковете греят, ...
  456  14 
Светът е странно разлюлян –
циклоп на глинени нозе.
Седи си Бог в прашинка взрян,
дали ѝ даде, или взе?
С пореден мощен земетръс, ...
  2064  27  31 
Нечовешки, човешка е кризата,
ти и аз вече ние не са,
но във лявото джобче на ризата,
още кътам две-три чудеса.
И в очите ти скритo виновното, ...
  502  10 
Непокорна съм, знам, все летя на високо,
и прегръщам светкавици, дъжд ме вали,
след поредната грешно избрана посока,
рухвам тежко. Не питай! Съвсем не боли!
Скрити в облак от теб чакат ме еднорози, ...
  499  13 
Звездите – медни хлопки на овце.
Луната – куче, свито, на кравай.
Рисува вятърът в снега сърце.
Подписва обещание за май.
И зимни сенки по ъглите спят. ...
  566  14 
Хич не спи лошотията
и в очите навира се.
Изтънее ли шията,
то бесилка намира се.
Из калта разни грешници, ...
  613  14  14 
Усмихват се сандалите прокъсани,
на този дъжд, немирен като тях,
небето се преструва на навъсено,
но в локвите се отразява смях.
И бурята - проклетница разчорлена, ...
  1176  12  11 
В главата мислите се гонят –
замлъкнали щурци в нощта
и тихо думите се ронят –
хербаризирани цветя.
Изгрява в мрака цветен спомен, ...
  552  10 
Така ме заболя, че не болеше,
претръпнах. Някъде удари гръм.
Лъжата ти от сладост ми горчеше.
Жигоса на челото ми: Аз съм!
Овенската ми същност се бунтува, ...
  383 
И имам щит, от светли думи е,
а вярата в човека се разклати.
И писна ми от скудоумие!
Валидни все за мене постулати.
В главата май не са проблемите, ...
  415 
Реших днес рано питка да замеся,
от птича песен, обич и мерак,
че слънце за невеста ме хареса.
И в златно грейна къщният ми праг.
Мъглата подари ми ситно сито ...
  464  14  16 
Животът ни – една плетачка стара,
с изкусни и нетрепващи ръце,
плете ни плащеници, все по мяра,
наопаки, или пък налице.
И в тези плащеници – от коприва, ...
  2713  29  36 
Интелигентността ми се обеси,
задавена с поредната лъжа,
защо поне веднъж не се намеси?
Е, мъртва е, не искам да тъжа.
От просено зърно сега по- малък, ...
  758  11 
А казват знаели да плуват,
проблемите и в алкохол,
от много мисли се надуват,
заемат целия ни хол.
Избиват в римите банални, ...
  1031  10 
Propuestas
: ??:??