Patrizzia (Надежда Ангелова) - Obras

Вятърен сън 🇧🇬

Къщичка и дворче – край са и начало,
кучешка колибка, кестен, розов цвят,
котка на салкъма, корито преляло,
над чешмата каменна пиленца мълвят,
птича разговорка, шумно, неразбрано, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2020-10-14T14:26:45+03:00 416 1 2

Сътворение 🇧🇬

Погледни този свят. Погледни го нехайно - през рамо,
гроб, до гроба. Покойници. Живите живи не са.
Няма вечна любов, краткотрайното щастие само,
обещава причини, за сто и едно чудеса.
Прекрои го света - направи си парченца за пъзел, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2020-10-13T10:10:09+03:00 434 6 11

Хм 🇧🇬

Омръзнаха ми шум, тълпи
градът и гражданята.
Котакът мисъл ми втълпи -
за къщичка в гората.
Метлата яхнаме и газ - ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2020-10-12T12:09:34+03:00 635 1 8

(Не)снобско 🇧🇬

Времето сякаш се движи назад –
серии, готвене, клюки.
Мъж за приличие... И банкомат,
рокля, червосани джуки.
Две идеални във всичко деца, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-10-12T09:26:32+03:00 390 3 12

Изплакани вини 🇧🇬

Все пак доброто е затуй добро,
то като зрънце в рядка кал расте,
на скришно там - под лявото ребро,
в две раковини - шепи на дете.
Примигва любовта - в случаен стих, ...

Patrizzia

Poesía

2020-10-11T15:12:46+03:00 500 6 11

Разплакано 🇧🇬

Октомври ковал от сребро перодръжка,
дъхът на студа по стъклата да пише.
Дъждът пък по покриви мокри се тръшкал,
защото се чувствал самин и излишен.
От белите листи на сто хризантеми, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2020-10-11T11:36:37+03:00 452 4 4

Аутистично 🇧🇬

По ъглите замислен се стаява,
животът - аутист е, от дете.
Щом светлото на дните се смалява,
то сянката в душата му расте.
Понякога глава в стените блъска, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2020-10-10T13:47:32+03:00 400 6 9

...и в сънливите локви - сърце, до сърце. 🇧🇬

Стих трънлив за косата ми пак се закачи,
и за нощ, или две кичур цял побеля.
Дъжд в очите ми свря се на скришно, да плаче,
есен пъстра, стотици боички разля.
Стих, а цял таралеж, на кълбенце се свива, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2020-10-09T11:10:16+03:00 944 7 5

За мен е Раят невъзможен 🇧🇬

От седем срутени небета,
ще вдигна църквен купол.
Да видиш Боже там, където
молитвите си струпал.
На купчини и на камари, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2020-10-08T10:31:30+03:00 390 4 4

Навярно 🇧🇬

Пребит, денят ми лази и към заник се примъква,
от лакти ръбести - ребрата му са счупени.
А за кураж - площадният ни глашатай се пръква
и обещава ни химери - скъпо купени.
На прага изтривалката ми в колики се свива, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2020-10-07T09:56:36+03:00 360 3 4

След потопa 🇧🇬

След като пратих потоп над света -
трупове - твари и хора,
сивата кал, дървеса, без листа,
Бог съм - калта проговори:
Дай ми мой Отче, душа, а и плът ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-10-06T16:50:33+03:00 346 6 8

Зайко 🇧🇬

Край от медна пита гризна -
жилна я пчеличка.
Писна есента, капризно,
дъх стаиха всички.
Тичат животинки разни, ...

Patrizzia

Poesía » Para niños

2020-10-05T12:46:07+03:00 411 3 7

Бостан - държава 🇧🇬

Да имаш казват тиквена глава,
налагало го времето, жестоко.
Душа ли? За какво ти е това?
Със сит търбух, не се лети високо.
И сам се изживяваш, като цар, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2020-10-05T08:25:49+03:00 426 1 9

Cънят, преди да си отиде 🇧🇬

Загребах спомен с мрежа сънна,
от паметта - вода, мълчана.
Извила гръб в небе бездънно,
Луната жълта котка стана.
Погали я дъждецът, мило ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2020-10-04T11:11:53+03:00 412 5 9

Cлучаен лъч - гаврошче да целуне. 🇧🇬

А утрините тук са сини, много сини,
тревата - некосена е и мека.
По някой облак само, мине и замине
по своя път към слънцето, далеко.
А дните тук са пъстри, много, много пъстри, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2020-10-03T11:58:17+03:00 441 2 11

...обича ни...Ако го хванем... 🇧🇬

На залеза нокътя кървав,
небе с йероглифи изписа
Ще мръкне, ще мръкне тепърва,
ветрец край тополите скри се.
Повика дъждец - да му бае, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-10-02T18:00:57+03:00 444 5 9

И котенцата могат да летят 🇧🇬

И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-09-28T10:02:09+03:00 656 4 7

Светци си има Бог 🇧🇬

Политането - антоним на падане,
надолу дърпат коренища - жилави.
Умът ни за Вселенска мърост гладен е -
копнежите ни - меркантилно - хилави.
Отдавна закърнели са крилата ни. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2020-09-28T08:22:57+03:00 520 5 7

Понякога 🇧🇬

Понякога, сред дребните си грижи,
олеквам - от глухарче пухче.
Избирам си грациозна котка рижа,
надявам нейното кожухче.
Дърветата са камуфлажна дрешка ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-09-27T20:21:39+03:00 339 2 5

Душа, без плът 🇧🇬

С постоянство ме препъва,
блудният, разгулен век.
Грешници на кръст разпъват,
странник - уж богочовек.
И ожулена, до рана, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2020-09-26T10:42:30+03:00 514 2 7

Xризантемово утро 🇧🇬

Прекипи ли ширата и младото вино запее,
чиста обич във дъбови бъчви - с кораво сърце,
край пламтящия огън две чаши дали ще налее,
капки есенна кръв северняк - със студени ръце?
Ще поседна под шала си тихо, по котешки свита, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-09-25T15:04:05+03:00 426 5 8

Tочно затова 🇧🇬

В главата ми нощуват ветровете,
Луната връзва люлка - за разкош
и учи лудостта ми, как да свети,
дано светът забрави, че е лош.
В потайни ъгли малките щурчета, ...

Patrizzia

Poesía » De humor, Filosófica

2020-09-24T19:06:04+03:00 2K 18 41

Гледците на сляпата неделя 🇧🇬

Вземи си всички нощи - пълнолунни,
от вятър изкованите окови.
Свеулките Луната ще целуне
ще плисне дъжд - ще блеснат, като нови,
замислените, стари булеварди, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Otra

2020-09-22T05:36:54+03:00 425 6 8

Eдничък цвят - за прошка 🇧🇬

Душата ми скиталница е - няма тя,
ни топъл дом, легло, ни силно рамо.
Сама се вади на света, от ямата,
небето й е границата само.
Съдбата й така я е орисала, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2020-09-21T11:13:02+03:00 381 3 10

Люспичка любов 🇧🇬

Русалките се раждат само в синьото,
където спят мечтите на момчета,
където храбреци са - ненадминати -
морето им е все до коленете.
И люспестите синкаво - зелените, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-09-20T07:00:49+03:00 505 4 5

И тихичко изнизват се словата... 🇧🇬

Словата се изнизаха - на пръсти,
от болка натежали и сиротни,
че с името ти липсата ги кръсти
обрече ги да светят - доживотно.
Кориците на мъдрите ти книги, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-09-19T10:56:04+03:00 496 5 6

Зенит щом има, има и надир 🇧🇬

На Г.
Очите ни все гледат към небето,
за клетва, жалба, или благослов.
От немощния старец до детето,
да върже люлка, или за покров. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2020-09-18T15:10:13+03:00 514 2 5

Xиляда птици - за късмет 🇧🇬

Прегъвам страшната реалност
и оригами - жерав бял,
творя от времето - брутално -
разцъфва лотос в рядка кал.
Бунтовници, антагонисти, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-09-18T06:48:03+03:00 516 2 10

Без драма 🇧🇬

Не беше обич, болка е била,
изплетена от страстите ни стряха
и пеперуди, с огнени крила,
фенерът ги привлече... Изгоряха.
И както сянка плаха в слънчев ден, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-09-13T19:08:41+03:00 1K 11 22

Hа сонетите ми римата 🇧🇬

Понякога до кости ме протрива,
ръждивата стомана, на доспехите,
а женски хитринки не ми отиват,
и тривиално прости са утехите,
които в твойте ириси намирам, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-09-13T16:57:53+03:00 608 6 7

Дай, Боже да те срещне! 🇧🇬

За да гориш една божествена искрица е потребна
и чернозем - та златно зрънце обич да покълне
и длан напукана - от живата вода за теб да гребне,
преди от алчност и от студ света да те погълне.
За да сияеш не е нужно тежко злато, ни магия, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-09-11T20:15:10+03:00 1.7K 14 30

Kестенът в мойте очи. 🇧🇬

Ако тръгна на път, позове ли ме вятър - в полето,
ще поискам от времето само за малко да спре.
Да ушия бохчичка от синия край на небето,
с две дъги да си гребна от лятното топло море.
Да сплета във косите си зрънце от златната дюна, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-09-11T11:33:04+03:00 616 6 13

Заешка душица 🇧🇬

Есен в сукман с тежка кошница - пълна,
с грозде преяли, пияни врабчета.
Мъничка, крехка надежда покълна -
плах минзухар с две лилави очета.
Казват - от съмнало кърпи кожуха, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2020-09-10T09:48:20+03:00 998 3 12

Условно наклонение 🇧🇬

Поименно познаваш всички тръни,
които правят рани, по челото ти,
напразно някой там сега се пъне,
да обясни петната в потеклото ти.
Невидимо е мъничкото нещо, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2020-09-09T06:00:43+03:00 692 6 8

Лъжи и сол 🇧🇬

Дълбоко в чернозема рови –
бърлога търси си вълкът.
Овчици – предано готови,
за втори шанс... За стотен път.
Уж помъдрял, уши присвива, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2020-09-08T11:43:00+03:00 992 12 18

Kокотка* 🇧🇬

Когато уж по детски ококорена,
премине пак край дребните душици,
две баби вадят злото й, от корена,
разсичат го, с наточени езици.
Объркала им бримките и плетките, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-09-07T09:09:25+03:00 767 2 9

Гергини, Родино сънуваш 🇧🇬

От мълнии диви изгребан,
разцепи се Божият купол.
Щом грешници правят молебен,
уж дъжд е – а огън и жупел.
И къщите плачат, сиротни, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2020-09-05T19:53:59+03:00 696 7 17

Урок по позавален френски 🇧🇬

Съмнение домашни чехли тътри,
пижамата му - цялата лекьосана.
И с четката - с бодличките, навътре,
търпението реши, нескопосано.
Едно ми е такова...Не Овенско ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2020-09-04T19:41:20+03:00 627 6 8

Pаковина за скриване 🇧🇬

Тихо стене нощта, тихо, дъх не достига,
дива ласка. Гепард - станал коте от чакане.
Тази наша любов, тъй красива - на книга,
два- три мига, с очи избелели, от плакане.
До забрава боли, крият нокти звездите, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Erótica

2020-09-03T12:41:01+03:00 889 6 16

...додето в сняг следите му притихнат. 🇧🇬

Прозорцът Луната позлатява
лъчи последни облаци съшиват.
Септември иззад хълма се задава,
пендари - от звездите му отиват.
Ухае вън на пушек и на дюли, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2020-09-01T20:32:24+03:00 740 3 9