rudin
858 el resultado
Живот!... Живот и смърт.
И след смъртта – живот!?
Дали е вечен път
или е матов ход?
В играта на честта ...
  358 
Има ли да трудим,
после да починем?
Работа, без друго,
все наполовина!
Казват, че от нея ...
  410 
Един огромен лайнер бял
със хилядите пасажери
до днешен ден не бях видял
в града ни пристан да намери.
А пъстроцветната им реч ...
  372 
Боровинки, боровинки,
с гребени ви стрижем
чак под връх един планински
с белналата хижа.
Тези топченца мънички, ...
  622 
Невидимото ще почувстваш.
До видимото ще опреш.
Но те са айсберг или плувка
в притихналото ни море.
Вселената е тъй огромна!... ...
  516 
Гледам, гледам и се чудя:
ти къде си, ти къде си?
То и времето, без друго
преминава, иде есен...
И си мисля, ако може, ...
  547 
Отмина седмицата в труд
сред тътена на този град
въртящ те в хоровода луд.
Духът за отдих чувства глад.
Немръкнало, бръмчи колата ...
  347 
Къде те води този път
в ожънатите ниви?
На лятото ще е стихът,
а другото – делиме.
А другото е... колко то? – ...
  417 
Че в този алчен панаир
продават се или купуват
от плът до употреба шир
с полуизказаната дума.
И в тази шумна суета ...
  395 
Бяло и бяло, и бяло е
от тук през градината чак,
а моето старческо тяло
на зимата пътен е знак.
Тя, зимата, знам, ще си тръгне ...
  514 
Сън ли беше, или не
аз когато те целунах
там, под синьото небе,
в сенокосната бабуна?
Сън ли беше, или не ...
  611 
Лоши вести, бае, лоши...
Иде есен, зима пак.
Къташ старите галоши,
в гардероба – своя фрак.
Те навярно ще потребват ...
  444 
Една малка оса, а пък жило
тънко, остро – същинска рапира!
В жълто-черното – нейната сила.
Закържи... и дъхът ти чак спира.
И стоиш вцепенен, непомръдваш ...
  592 
Едно начало тъй голямо
пред мене се изтърси!
И почва всичко отначало,
и стига старостта си.
Отпреде ме очаква края, ...
  392 
Слънце листче просветлява
всяко утро, всеки ден
и си няма и представа
ти дали си вдъхновен,
че на него да запишеш ...
  489 
В поляните, по стръмен път,
с тояжка тръгвам към Давидица
в оброка там, за кой ли път,
до боровата тъмна ивица.
От чучура в зелен сокак ...
  551  11 
Заоблените ти била
опират в небесата чисти,
а по реките ти села
нанизани като мъниста.
И тази ширна равнина ...
  1403  10 
„Сбогом мое море, сбогом мое море”
Валери Петров
Сбогом мое море, сбогом мое море,
моя котва за дъното впита!
Щом към сушата тръгна от теб, ще замре ...
  1512 
Дали съм аз, дали си ти,
дали са тези в НЛО-то,
земята бавно се върти
и всичко е игра на тото.
Луна над нас все тъй кръжи ...
  491 
Опъната стрела на лък
е новата ни магистрала,
а надлезът към село пък –
тетива е в ръката здрава.
Изстрелват се от тук така ...
  349 
Та казвам аз, понеже съм си хахо,
и не им цепя, хич биля, басма,
от времето на соца още бяха
останали мистрия и тесла.
Те бяха ми по право и наследство – ...
  559 
Една мушица малка
на плочка теракотна
стои на закачалка
във банята ми потна.
И докато се бръсна ...
  473 
Утро бързо сумрака подгоня.
Изсветлява. Денят се заражда.
Аз препускам към светлото с коня,
все натам, към планинската стража,
построена над тези долини ...
  490 
Златокос, златорог и себичен,
и надут като гумена топка
той готов е за битки епични,
без да знае, че вкаран е в клопка.
И от ноздрите пламък излита, ...
  431 
Аз знам, и не един е случай:
в недрата изворът се скрива,
набира мощ и се отключва
на воля струя с нова сила.
И с нас е тъй – живот тече, ...
  409 
В битието разтревожен
пак от сувея,
случвало се е безбожен
стих да си запея
в песничка една... позната, ...
  378 
Всичко правя със финес:
стойка, шпиц, усмивка, длани.
На висилка – при въртеж,
на земя – салта ковани.
Ако лин'я наруша ...
  521 
Погледни ме в очи! Тука гледай.
А ти рееше поглед през мен
в тези жълти поля, в слънчогледа
профучаващ край шумния трен.
Погледни ме в очите! Надежда ...
  615 
Когато с ехото далечно
заглъхне всеки стон и вик,
пред мене твоят образ често
ще идва с тъжния си лик.
Или с пленителна усмивка, ...
  452 
Чесънът е средство уникално:
витамин, храна, профилактик.
Срещу болестите ни коварни
става за поет и за критик.
Чесънът на масата с солчица, ...
  2331 
Катеричка по ствола
на смолистия бор
слезе, явно доволна,
във съседския двор.
И към близката слива, ...
  395 
  543 
Далеч съзирам в облаците бели
на спомен тих закътано селце.
В миражни и безпътни цитадели
разхождах нараненото сърце.
Къде съм бил, с кого на път се срещах, ...
  560 
Къде се губих, Господи, къде
по пътищата, твоите, господни,
небрежно метнал сивото сетре,
в сърце понесъл стихове бунтовни?
В пустинята, по пясъчния дял, ...
  447 
Облачни грамади
лягат на върха.
В ниското ливади
спират ни дъха.
Птичките не пеят, ...
  431 
Как искам, искам, а не мога
да стана на авлига!
Душата ми до изнемога,
додето поглед стига,
под облак бял да затрепери ...
  551 
"Вечер ме баба дълго подканя..."
Владо Любенов
- Неравноделни тактове
Кучето лайва, мъж се провиква,
мен ми се вижда тиква на плет. ...
  552 
Там, от белия ни Дунав,
той поел е към върха
и пронизан от куршума
е прекрачил вечността.
Днес към паметника гледа ...
  448 
Бледожълта, скрива се луната
над баира в облачни грамади.
Ти заспиваш морен в тишината
в сенките на висналите сгради.
Цяла нощ гърдите нещо стяга: ...
  1672  13 
България е тук, в сърцето
и не оставям нито миг
родината си във несрета,
без неизпят за нея стих.
Пред мен лежи като на карта ...
  459 
Propuestas
: ??:??