rudin
858 el resultado
Залутах се в селóто като сляп –
бях срещнал вече моята изгора:
към фурната, когато вадят хляб,
жена се бе запътила през двора.
Очите ми залепнаха натам ...
  513 
Как мидичката с белите си длани
за сватбата си рокля изтъка?
Преминала коварните даляни,
не я докосна ничия ръка.
В съзряването, дълго и полека, ...
  661 
Как мидичката с белите си длани
за сватбата си рокля изтъка?
Преминала коварните даляни,
не я докосна ничия ръка.
В съзряването дълго и полека ...
  377 
Хоротеката вие в стакато
пред очите ми кръшния стан.
Съща музика, същото лято,
само подиум вместо мегдан.
И преплитат момите, момците ...
  589 
Шапка свалям вам, поети
в поетично кафене,
че си мерим тук куплети
всеки път, на чашка – две.
И пред всяка поетеса, ...
  516 
Аз искам да знам, о, как искам да знам
небето когато захлупи
със сивите облаци древния храм,
горите, колиби, хралупи.
Когато настъпи всемирният съд ...
  507 
Пак към село ме повеждат
сънищата ми – сестри!
Връщат ми една надежда
в идващите старини:
баба, дядо, чичо, лели ...
  570 
Нощта е пълна с изненади...
Нощта – спарена като в рог.
Ако от злото се опазим,
ще устоим ли на порок?
Ако и с него се разминем, ...
  394 
Аз се връщам леко уморен,
а пък ти си все една и съща.
Работата, сграбчила ме в плен,
е превзела цялата ми същност.
Но ще дойде ден, като пред трус, ...
  731 
На късно време, бездуховно,
пак вести куп – разбунен кошер,
разнесе стенния часовник
с мелодията. Полунощ е.
Кротува скринът със чеиза ...
  534 
Сам си пия, сам се смея,
сам понякога си плача
и така ще доживя
чак до срещата с палача.
Ако вятърът смени си ...
  416 
Събуждам се и странно тихи са
все тези сънни долини
на птиците, възпяли в стихове
високите ни планини.
Там облаците са нощували, ...
  461 
Моя звездна мечта,
литваш пак нависоко:
вечната простота –
птица в полет... и скока.
Парашутът над мен ...
  399 
I
Една внушителна преграда
от снежни Рилски върхове
пред погледа ми е награда
за нощ под звездното небе. ...
  627 
Когато съществуваш във химерите
тук всеки полъх буден ме държи.
Такава обич няма да намерите
тъй дълго във небето да кръжи.
Синее то, от щастие преливащо, ...
  647 
Не разбирам утрото ви светло,
не разбирам сделките ви тъмни.
Изборите минаха и ето,
с нови депутати ще осъмнем.
Нови ли са? Никаква промяна! ...
  422 
Ти не си цигулката звънлива,
а пък аз съм лък без колофон
и дуетът, с песен нявга жива,
днес с фалшив е тон и полутон.
И след всеки наш концерт изнесен ...
  457 
Такава чудна синева
не ме е никога валяла! –
Като небето над Нева,
като морето край Кавала.
И аз не знам, защо държа ...
  522 
Аз не пиша, а просто живея
и стихът ми е пълен с живот
като онзи светлик полилеен
над изгубен и търсен кивот.
Аз не дишам. По пътя си грешен ...
  466 
Тук, до мекото слънце –
любовта закъсняла!
Те на рафта са зрънце
от вселената цяла.
Аз чета светлината ...
  455 
Крача горе, в планината,
голф обул, чорапи, гети;
шапка – старата – с перата,
взел на внука тънки щеки.
Ех, че свят красив, бездумен ...
  864 
От нейде кукувица с глас
дола от сън събужда.
А после птичките в захлас
подемат спор без нужда.
И скоро целият Балкан ...
  528 
Дъждът си пролетта излива,
а мен ми идва да заплача
от бол по кривата ни нива
на преходната неудача.
От джоба плащаме мнозина ...
  704 
Иде това време
всекиму различно.
Лъскавото стреме
ще свалят. Логично.
Отчето брадато, ...
  451 
Ала-бала, ала-бала,
изборна се е задала.
За кого ли да гласувам? –
нито виждам, нито чувам.
Носи ни се черна слава: ...
  614 
Тези утринни сърбежи
пред резонното ми ставане!...
Кожата ми се наежи,
още нещо, май че трябваше.
От порочните си мисли, ...
  2225 
А аз трева си нямам
във градската квартира
и в София голяма
все търся – не намирам.
„Ела със мен на село – ...
  391 
Аз всеки път, преди да съмне,
очаквам своя синьоден
да съживи стъклата тъмни
от тягостния нощен плен.
В тях клонче цъфнало да махне ...
  473 
Какво след себе си оставям
преградата да разруша? –
Светулчицата незабрава
от литналата ми душа.
Какво за тебе да оставя? – ...
  487 
ПОЕЗИЯТА С НОВО ИМЕ
На Мария Донева
Навярно в мен любовна мъка
по чистотата на стиха
доведоха ме. Ти забърка ...
  534 
Сега ще ги избираме
в държавата ни гола,
а после ще кастрираме
да си седят на стола.
По примера на лъскави ...
  607 
От моя прозорец се вижда гората
на Витоша близка, скалистият връх.
Прелита стремглаво на гълъби ято,
подава главицата нарцисов стрък.
Покрила бе зимата всичко във бяло. ...
  470 
Не изминал час един щастлив
ти звъниш ми, сякаш не видяло,
да ми кажеш с тембъра звънлив,
че обичаш мен и мойто тяло.
Че очакваш трепетно мига ...
  671 
СЛИВЕН
На Ники Комедвенска
Стар е градът, а е толкоз красив
с вятър и вехти войводи!
Стих само тук би могла да родиш ...
  708 
Щъркел, щъркел, дядо, виж! –
на гнездото си стърчи
и потраква с клюна триж:
„Здрасти – казва – я поспри
да ти кажа откъде съм ...
  434 
Аз се връщам леко уморен,
а пък ти си все една и съща.
Работата, сграбчила ме в плен,
влиза в моя дом и мойта същност.
И не ме оставя тук дори ...
  479 
Приказка за крадена мома
стой до мен и аз ще ти разкажа,
за вълка и шапчица една,
за морето, с мидички по плажа.
За снежанка бяла, във съня ...
  483 
Просяци с кучета скитат бездомни те,
грешни сме всичките ние към тях.
Нощем в съня си, а сутрин в огромните
кофи с боклуци надничат със страх.
Улици, улици, рядко кръстосвани ...
  556 
Моята внучка все е засмяна!
Скача в кревата, прави шпагат.
Тича из двора в цветна поляна –
с нея щастлив съм и съм богат.
Моята внучка десет подкара, ...
  2048 
Зимата разпусна края
на кълбото в темпов бяг.
В бели топки изтъркаля
дните мартенският сняг.
Звучно вън Април се смее ...
  439 
Propuestas
: ??:??