rudin
858 el resultado
Залутах се в селóто като сляп –
бях срещнал вече моята изгора:
към фурната, когато вадят хляб,
жена се бе запътила през двора.
Очите ми залепнаха натам ...
  462 
Как мидичката с белите си длани
за сватбата си рокля изтъка?
Преминала коварните даляни,
не я докосна ничия ръка.
В съзряването, дълго и полека, ...
  613 
Как мидичката с белите си длани
за сватбата си рокля изтъка?
Преминала коварните даляни,
не я докосна ничия ръка.
В съзряването дълго и полека ...
  314 
Хоротеката вие в стакато
пред очите ми кръшния стан.
Съща музика, същото лято,
само подиум вместо мегдан.
И преплитат момите, момците ...
  559 
Шапка свалям вам, поети
в поетично кафене,
че си мерим тук куплети
всеки път, на чашка – две.
И пред всяка поетеса, ...
  472 
Аз искам да знам, о, как искам да знам
небето когато захлупи
със сивите облаци древния храм,
горите, колиби, хралупи.
Когато настъпи всемирният съд ...
  466 
Пак към село ме повеждат
сънищата ми – сестри!
Връщат ми една надежда
в идващите старини:
баба, дядо, чичо, лели ...
  517 
Нощта е пълна с изненади...
Нощта – спарена като в рог.
Ако от злото се опазим,
ще устоим ли на порок?
Ако и с него се разминем, ...
  330 
Аз се връщам леко уморен,
а пък ти си все една и съща.
Работата, сграбчила ме в плен,
е превзела цялата ми същност.
Но ще дойде ден, като пред трус, ...
  659 
На късно време, бездуховно,
пак вести куп – разбунен кошер,
разнесе стенния часовник
с мелодията. Полунощ е.
Кротува скринът със чеиза ...
  485 
Сам си пия, сам се смея,
сам понякога си плача
и така ще доживя
чак до срещата с палача.
Ако вятърът смени си ...
  372 
Събуждам се и странно тихи са
все тези сънни долини
на птиците, възпяли в стихове
високите ни планини.
Там облаците са нощували, ...
  416 
Моя звездна мечта,
литваш пак нависоко:
вечната простота –
птица в полет... и скока.
Парашутът над мен ...
  346 
I
Една внушителна преграда
от снежни Рилски върхове
пред погледа ми е награда
за нощ под звездното небе. ...
  578 
Когато съществуваш във химерите
тук всеки полъх буден ме държи.
Такава обич няма да намерите
тъй дълго във небето да кръжи.
Синее то, от щастие преливащо, ...
  597 
Не разбирам утрото ви светло,
не разбирам сделките ви тъмни.
Изборите минаха и ето,
с нови депутати ще осъмнем.
Нови ли са? Никаква промяна! ...
  381 
Ти не си цигулката звънлива,
а пък аз съм лък без колофон
и дуетът, с песен нявга жива,
днес с фалшив е тон и полутон.
И след всеки наш концерт изнесен ...
  408 
Такава чудна синева
не ме е никога валяла! –
Като небето над Нева,
като морето край Кавала.
И аз не знам, защо държа ...
  476 
Аз не пиша, а просто живея
и стихът ми е пълен с живот
като онзи светлик полилеен
над изгубен и търсен кивот.
Аз не дишам. По пътя си грешен ...
  416 
Тук, до мекото слънце –
любовта закъсняла!
Те на рафта са зрънце
от вселената цяла.
Аз чета светлината ...
  412 
Крача горе, в планината,
голф обул, чорапи, гети;
шапка – старата – с перата,
взел на внука тънки щеки.
Ех, че свят красив, бездумен ...
  805 
От нейде кукувица с глас
дола от сън събужда.
А после птичките в захлас
подемат спор без нужда.
И скоро целият Балкан ...
  490 
Дъждът си пролетта излива,
а мен ми идва да заплача
от бол по кривата ни нива
на преходната неудача.
От джоба плащаме мнозина ...
  643 
Иде това време
всекиму различно.
Лъскавото стреме
ще свалят. Логично.
Отчето брадато, ...
  406 
Ала-бала, ала-бала,
изборна се е задала.
За кого ли да гласувам? –
нито виждам, нито чувам.
Носи ни се черна слава: ...
  563 
Тези утринни сърбежи
пред резонното ми ставане!...
Кожата ми се наежи,
още нещо, май че трябваше.
От порочните си мисли, ...
  2153 
А аз трева си нямам
във градската квартира
и в София голяма
все търся – не намирам.
„Ела със мен на село – ...
  345 
Аз всеки път, преди да съмне,
очаквам своя синьоден
да съживи стъклата тъмни
от тягостния нощен плен.
В тях клонче цъфнало да махне ...
  420 
Какво след себе си оставям
преградата да разруша? –
Светулчицата незабрава
от литналата ми душа.
Какво за тебе да оставя? – ...
  411 
ПОЕЗИЯТА С НОВО ИМЕ
На Мария Донева
Навярно в мен любовна мъка
по чистотата на стиха
доведоха ме. Ти забърка ...
  478 
Сега ще ги избираме
в държавата ни гола,
а после ще кастрираме
да си седят на стола.
По примера на лъскави ...
  520 
От моя прозорец се вижда гората
на Витоша близка, скалистият връх.
Прелита стремглаво на гълъби ято,
подава главицата нарцисов стрък.
Покрила бе зимата всичко във бяло. ...
  425 
Не изминал час един щастлив
ти звъниш ми, сякаш не видяло,
да ми кажеш с тембъра звънлив,
че обичаш мен и мойто тяло.
Че очакваш трепетно мига ...
  628 
СЛИВЕН
На Ники Комедвенска
Стар е градът, а е толкоз красив
с вятър и вехти войводи!
Стих само тук би могла да родиш ...
  643 
Щъркел, щъркел, дядо, виж! –
на гнездото си стърчи
и потраква с клюна триж:
„Здрасти – казва – я поспри
да ти кажа откъде съм ...
  394 
Аз се връщам леко уморен,
а пък ти си все една и съща.
Работата, сграбчила ме в плен,
влиза в моя дом и мойта същност.
И не ме оставя тук дори ...
  440 
Приказка за крадена мома
стой до мен и аз ще ти разкажа,
за вълка и шапчица една,
за морето, с мидички по плажа.
За снежанка бяла, във съня ...
  421 
Просяци с кучета скитат бездомни те,
грешни сме всичките ние към тях.
Нощем в съня си, а сутрин в огромните
кофи с боклуци надничат със страх.
Улици, улици, рядко кръстосвани ...
  497 
Моята внучка все е засмяна!
Скача в кревата, прави шпагат.
Тича из двора в цветна поляна –
с нея щастлив съм и съм богат.
Моята внучка десет подкара, ...
  1845 
Зимата разпусна края
на кълбото в темпов бяг.
В бели топки изтъркаля
дните мартенският сняг.
Звучно вън Април се смее ...
  404 
Propuestas
: ??:??