rumbic
329 el resultado
Нямам много неща за раздаване,
само гост съм на тази земя,
но след себе си нещо оставяме,
ето, давам ти късче душа.
Ти не казвай на никого, чуваш ли! ...
само гост съм на тази земя,
но след себе си нещо оставяме,
ето, давам ти късче душа.
Ти не казвай на никого, чуваш ли! ...
677
14
20
Дали си чувал, що е то обичане,
не днешното, пришито със конци,
обичане, което е в душите ни,
смирено там живее и мълчи!
Усещал ли си някога, че вярваш ...
не днешното, пришито със конци,
обичане, което е в душите ни,
смирено там живее и мълчи!
Усещал ли си някога, че вярваш ...
702
11
15
Студ бе сковал земята, но снегът който наваля през нощта скри всички разочарования от сивото ежедневие. Големият град се подготвяше да посрещне коледните празници и сякаш разчиташе на украсите и светлините да заличат всичкото зло до сега, но суетата прозираше от всеки ъгъл.
Някъде там, в един от мно ...
Някъде там, в един от мно ...
1117
6
15
Вече няколко дни валеше ситен и непрестанен дъжд, калта бе навсякъде, времето рязко застудя а светът заприлича на стара консервна кутия, отдавна опустошена и захвърлена.
До една от стените на тухлената фабрика стоеше мъж, мокър до кости, гледайки някак безизразно, но в очите му личеше тъга, която до ...
До една от стените на тухлената фабрика стоеше мъж, мокър до кости, гледайки някак безизразно, но в очите му личеше тъга, която до ...
1291
8
12
Дълъг път извървях отдалече,
търся само подслон за нощта,
ще отдъхна, но без да ти преча
и ще тръгна преди утринта.
Хляб си нося, трапеза не слагай, ...
търся само подслон за нощта,
ще отдъхна, но без да ти преча
и ще тръгна преди утринта.
Хляб си нося, трапеза не слагай, ...
983
16
16
Замисляли ли сте се колко много неща може да направи човек без електричество, например, да чуе чуруликането на врабчето. Онова мъничко, сиво и почти невзрачно птиче, което в обичайното си ежедневие почти не забелязваме, камо ли да чуем звуците които издава.
Не ми се беше случвало отдавна да оставам ...
Не ми се беше случвало отдавна да оставам ...
1490
8
27
Нагледах се на лъскави витрини,
на хора със изкуствени лица,
от ден до пладне нещо да отмине!
Преситих се от лукса на света!
Ще каже някой: Ти си невъзможна! ...
на хора със изкуствени лица,
от ден до пладне нещо да отмине!
Преситих се от лукса на света!
Ще каже някой: Ти си невъзможна! ...
1178
20
29
Вече цял месец жителите на село Бо́жи дар очакваха да завали, черни облаци бяха надвиснали! Задушно и тягостно бе, но дъжд нямаше! Никой не се наемаше да отговори на въпроса, защо селото се казва така, дори и кмета, бай Кольо, нямаше логично обяснение. Беше почти безлюдно, хората масово се изселваха ...
701
12
18
Заслушах се във песента на птица,
запитах се: „Какво си има тя!”
Едно небе, което да обича
и само чифт тъй мънички крила!
Замислих се: „Какво е днес човека!” ...
запитах се: „Какво си има тя!”
Едно небе, което да обича
и само чифт тъй мънички крила!
Замислих се: „Какво е днес човека!” ...
930
13
20
Сава работеше много, искаше да е ангажиран за да не мисли за Неда, въпреки, че това бе най-натрапчивата мисъл през последните няколко седмици.В необичайно слънчевият февруарски ден, той се отправи към една от сладкарниците на завода за почивка и се наслаждаваше на свежестта, която много рядко можеше ...
692
8
16
Сава работеше усилено вече трети месец в „пещите” на стъкларската фабрика, въпреки, че наближаваше декември и отвън ставаше все по-студено, в цеха беше горещо и едва поносимо, стъклото се топеше при температура около 1000 градуса. На село си бе ходил само веднъж, често взимаше смените на някой колег ...
677
10
13
Слънцето почти се бе скрило зад големия хълм накрая на селото, само няколко лъча все още се прокрадваха по върховете на царевичната нива, която се полюшваше бавно от вечерния ветрец, а наоколо се носеше някакво чудно ухание, което беше познато само на хората живеещи там – трева, сено, билки. В далеч ...
2102
6
15
659
14
12
За детството си мога да кажа само, че беше нормално! Нито повече, нито по-малко!
Израснах между няколко баби, прабаби и дядовци, освен родителите ми - и всички те оставиха по нещо ценно в мен! Напоследък обаче ме спохожда мисълта за прабаба ми Велика.
Бях малко момиченце, още не ходех на училище и ч ...
Израснах между няколко баби, прабаби и дядовци, освен родителите ми - и всички те оставиха по нещо ценно в мен! Напоследък обаче ме спохожда мисълта за прабаба ми Велика.
Бях малко момиченце, още не ходех на училище и ч ...
856
9
13
Прелиствам пак онази стара книга
която тихо баба ми четеше,
все същите герои там откривам,
но баба днес я няма! Просто... беше!
Басмената ми рокля в гардероба ...
която тихо баба ми четеше,
все същите герои там откривам,
но баба днес я няма! Просто... беше!
Басмената ми рокля в гардероба ...
649
10
18
Ако още усещаш студа
от наскоро отминала зима,
спри за малко до мойта врата –
хляб и сол на трапезата имам!
Не отсъждай, че лош е света, ...
от наскоро отминала зима,
спри за малко до мойта врата –
хляб и сол на трапезата имам!
Не отсъждай, че лош е света, ...
562
16
15
Това не е точно история, нито пък разказ, който заслужава някакво особено внимание, това просто е лично преживяване, което реших да споделя.
От известно време живея в Белгия и полагам някакви усилия да се справя с местния език, в моя случай – нидерландски, можеше да е и френски!
Езиците никога не са ...
От известно време живея в Белгия и полагам някакви усилия да се справя с местния език, в моя случай – нидерландски, можеше да е и френски!
Езиците никога не са ...
655
6
21
Тази щедрост не ми я хвалете
дето сутрин раздава блага –
от трохи на среднощни банкети
и очаква поклон след това!
Сляпа вяра – не ми я хвалете, ...
дето сутрин раздава блага –
от трохи на среднощни банкети
и очаква поклон след това!
Сляпа вяра – не ми я хвалете, ...
3159
29
36
Забърза се този свят, сякаш искаше да надбяга себе си!
Само селото на баба Мѝлица, все още непокътнато от времето, дремеше сгушено в подножието на една планина, като че ли бе изостанало в някой от миналите векове и не възнамеряваше да се връща в тази действителност. Баба Мѝлица живееше сама, бе овдо ...
Само селото на баба Мѝлица, все още непокътнато от времето, дремеше сгушено в подножието на една планина, като че ли бе изостанало в някой от миналите векове и не възнамеряваше да се връща в тази действителност. Баба Мѝлица живееше сама, бе овдо ...
537
10
16
3110
13
18
Изва́ди ме от снимка, черно-бяла,
помаха ми за поздрав със ръка,
душата ми, за обич зажадняла
усети, че това е любовта!
Криле ми подари и ми показа, ...
помаха ми за поздрав със ръка,
душата ми, за обич зажадняла
усети, че това е любовта!
Криле ми подари и ми показа, ...
1678
19
21
– Роден съм в бедно семейство с три деца, момчета, аз бях най-малкият. Никога в детството си не съм обличал нова дреха, винаги доизносвах тези на братята си. Майка ми е от сравнително заможно потекло, но се запознава с баща ми и се обикват, обаче среща неодобрението на роднините си и заплаха, че ще ...
745
6
14
Настъпи лятото, проливните дъждове престанаха, денят се удължи а Виктория изпитваше истинска радост от факта, че най-после се бе осмелила да се премести в красивото и живописно градче, намиращо се само на няколко километра от големият, претъпкан и неприветлив град. Беше редактор в едно малко издател ...
786
5
7
Привет! Реших да ти напиша писмо, просто ей така, исках да поговоря с някого, който със сигурност ще ме разбере. Знам, писмото не е точно разговор, дори не ти знам адреса, но се надявам някак да го получиш! Сигурно се чудиш защо точно за теб съм се сетила, нали някога толкова много исках да порасна ...
928
10
15
Беше ранна пролетна утрин, все още хладно, но Ава вече бе станала и разтворила широко прозорецът, тя вдишваше от свежестта която нахлуваше отвън.
Насред стаята ѝ, върху меката си постелка лежеше нейният най-добър приятел, Лабрадорът Вооз, който не пропускаше нито едно нейно движение. По някакво стеч ...
Насред стаята ѝ, върху меката си постелка лежеше нейният най-добър приятел, Лабрадорът Вооз, който не пропускаше нито едно нейно движение. По някакво стеч ...
1461
10
14
3168
5
4
Веднъж ме заговори тишината,
познах я, беше мила и добра,
гласът ѝ – сякаш шепот от реката,
но в него се долавяше тъга!
И тъй, заслушах се в словата: ...
познах я, беше мила и добра,
гласът ѝ – сякаш шепот от реката,
но в него се долавяше тъга!
И тъй, заслушах се в словата: ...
1293
10
11
2532
9
12
Не изхвърлих трохите от вчера,
във вързопче ги свих и, така,
малка птица сама ме намери,
до перваза на завет се спря.
От трошиците тя се нахрани ...
във вързопче ги свих и, така,
малка птица сама ме намери,
до перваза на завет се спря.
От трошиците тя се нахрани ...
597
11
13
Тя се роди през есента, когато дърветата променяха своят облик и бяха много красиви, също като нея, най-очарователното бебе! Е, да, всички бебета са толкова сладки със своите розови и пухени бузки и няма човек, който да не се разнежи в присъствието им.
Наближаваше времето когато малкото съкровище тр ...
Наближаваше времето когато малкото съкровище тр ...
1791
13
23
От всички улички, най-тихата намерих
и тръгнах боса в слънчевия ден,
от полъха на вятър потреперих
а той, щуракът, хукна подир мен!
Разроши ме и леко се усмихна, ...
и тръгнах боса в слънчевия ден,
от полъха на вятър потреперих
а той, щуракът, хукна подир мен!
Разроши ме и леко се усмихна, ...
1346
13
12
5346
25
29
Обичай ме, но не от разстояние,
така обичат слабите мъже!
Поискай ме с най-силното желание –
завинаги във твоето сърце!
По залез ще те чакам да се върнеш, ...
така обичат слабите мъже!
Поискай ме с най-силното желание –
завинаги във твоето сърце!
По залез ще те чакам да се върнеш, ...
1062
16
23
Ваня се събуди от лек шум идващ от съседната стая, усети аромат на липов чай и още нещо. Стана, огледа се някак учудено, нощницата с която беше облечена ѝ се стори позната, но всъщност не беше нейна. Открехна вратата, прекоси набързо с босите си крака полутъмният коридор и любопитно надникна в съсед ...
722
7
19
Минаваше полунощ. Всички в къщата си бяха легнали, само Рая все още дописваше нещо в тетрадката върху кухненската маса, отпивайки от време на време глътки от любимият си ментов чай. Понякога оставаше, за да запише свои мисли или преживявания, не в дневник, превръщаше ги в стихове, които никой-никога ...
1446
8
19
Не ме затваряй в сивото на дните,
макар, че не умея да летя,
едни криле приших си към мечтите,
но пак си търся път, за да вървя!
Обичай ме, дори да съм такава – ...
макар, че не умея да летя,
едни криле приших си към мечтите,
но пак си търся път, за да вървя!
Обичай ме, дори да съм такава – ...
448
13
14
Отдавна искаха да живеят някъде далеч от шума на големия и забързан град, мечтаеха за къща с градина, цветя и спокойствие, различно от това в апартамент, където може да се стреснеш от внезапно затръшната врата или подвикване от стълбището, нещо от сорта: „Женаа, хвърли ключовете за колата, че пак ги ...
819
7
12
Най-милите спомени от нейното детство бяха свързани с времето, прекарано на село! Още от съвсем малка, тя с нетърпение очакваше този период на годината, когато денят се удължаваше, слънцето грееше по-различно и черешите започваха да зреят! Тогава с майка си отиваха на гарата в тяхното градче и тя с ...
1470
10
16
За Рождество ли питаш! Е, ще ти разкажа!
Било е там, в Юдейските земи!
Явила се звезда за да покаже,
че идва отговор на нашите молби!
Родил се цар! В дворец? О, не, във ясли! ...
Било е там, в Юдейските земи!
Явила се звезда за да покаже,
че идва отговор на нашите молби!
Родил се цар! В дворец? О, не, във ясли! ...
802
15
18
Здравей, Декември! Всички те обичат!
Е, всички не, но може би почти!
От месеците, ти си тъй различен,
ухаеш на сладкиши и елхи!
А вечер тайно слушам ветровете, ...
Е, всички не, но може би почти!
От месеците, ти си тъй различен,
ухаеш на сладкиши и елхи!
А вечер тайно слушам ветровете, ...
1084
12
21
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
