rumbic (Руми) - Obras

Декември се оказа тъй любим! 🇧🇬

Здравей, Декември! Всички те обичат!
Е, всички не, но може би почти!
От месеците, ти си тъй различен,
ухаеш на сладкиши и елхи!
А вечер тайно слушам ветровете, ...

rumbic

Poesía

2018-12-02T15:56:20+02:00 1.2K 12 21

Наричахме го ''Детство''! 🇧🇬

Ще ти разкажа за едно различно време!
Наричахме го ''Детство''! И, така!
Не бързахме да ставаме големи,
съвсем по детски виждахме света!
Нахлузвахме си прашните обувки ...

rumbic

Poesía

2018-11-07T17:05:12+02:00 850 13 13

Защото Тя е целият ни свят! 🇧🇬

Аз искам още дълго да ме има
в сърцето ти, в постелята, в дома̀,
да чувствам, че съм твоята любима,
единствена, обичана жена!
Когато завали, ме приютявай ...

rumbic

Poesía

2018-10-29T09:48:09+02:00 1K 12 17

Умея да се сливам с тишината! 🇧🇬

Не съм от тези – ярките жени,
признавам си, от всичко не разбирам!
Не харча безразборно за "мечти"
и в малък свят от обич се побирам!
Умея да се сливам с тишината ...

rumbic

Poesía

2018-10-20T01:16:55+03:00 750 13 18

Неволно ли обикнах есента! 🇧🇬

На лятото помахах със ръка,
но всъщност, казах "Сбогом" на момчето,
с което боси тичахме в дъжда
а в нощите държахме си ръцете!
Нарече ме "Любимото момиче" ...

rumbic

Poesía

2018-10-13T15:47:31+03:00 650 16 21

Заръча ми, напролет пак да мина... 🇧🇬

Старицата реших да заговоря,
онази, дето все стои сама,
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!
-Кажи ми, бабо, как минават дните, ...

rumbic

Poesía

2018-09-17T20:45:21+03:00 1.1K 17 26

Познах те! 🇧🇬

Посрещам те на пътната врата,
усмихваш се красива, пременена!
Познах те, ти си есента,
не стой на прага, влез, че е студено!
Направих билков чай, ела, седни, ...

rumbic

Poesía

2018-09-13T21:18:01+03:00 2K 20 27

Уж морето било до колѐне... 🇧🇬

Как пораснахме толкоз големи!
Побеляхме, боли ни глава!
А морето, уж бе до колѐне,
всяка буря – детска игра!
Зад високи стени от проблеми ...

rumbic

Poesía

2018-08-21T12:28:01+03:00 1.3K 9 22

Но... хора вече там не се завръщат! 🌐

Превѝ се дюлята на двора,
тежаха ѝ узрели плодове,
така отдавна чувстваше умора –
познаваха я всички ветрове!
А в дъното, белееше се къща ...

rumbic

Poesía

2018-08-12T11:36:59+03:00 643 14 23

Нали вървя, и жива съм, и дишам! 🇧🇬

С годините успях да се науча,
че няма друго щастие в света,
освен това, да можеш да обичаш
с онази, безусловна чистота!
С годините – навярно помъдрявам ...

rumbic

Poesía

2018-06-28T15:24:09+03:00 929 16 26

И нищичко със себе си не взе... 🇧🇬

Заби́ тревожно старата камбана,
цветя красяха дървения кръст,
тълпи от хора влизаха във храма.
Прощални думи. Сбогом. Шепа пръст.
Не бе лишен от нищо на земята, ...

rumbic

Poesía

2018-06-21T16:22:25+03:00 709 10 15

Душата си отива последна 🇧🇬

Изобщо не ме бива в разказването, все си мисля, че отегчавам хората, но реших да поема този риск и да споделя едно свое преживяване, на пръв поглед съвсем незначително.
В неделното утро, малко след пет часа сутринта се събудих от птичи песни. Не можах да заспя повече и станах. Първото нещо което вид ...

rumbic

Prosa

2018-06-08T01:07:41+03:00 1K 7 11

Гредата в твоето око... 🇧🇬

Не ми припомняй стари грехове,
отдавна плащам тяхната цена,
грехът е тежест в хорските нозе,
препъват се, но после пак вървят!
Треска́ ли виждаш в чуждото око ...

rumbic

Poesía

2018-05-29T18:04:12+03:00 905 12 25

Обещание 🇧🇬

Обещах! И ти ще ме чакаш!
Аз ще дойда отново при теб!
Не сълзи, а потоци изплаках,
но ще спазя своя обет!
Знам! Родината, тя се обича – ...

rumbic

Poesía

2018-05-25T01:22:40+03:00 848 13 18

След време, ако пак ме пожелаеш... 🇧🇬

В тъгата ми не можеш да проникнеш –
море е от изплакани сълзи!
Не трябва точно днес да ме обикваш
защото, точно днес ми се мълчи!
В душата ми опитай да надникнеш – ...

rumbic

Poesía

2018-05-21T18:18:21+03:00 3K 26 23

Ако ме искаш... 🇧🇬

Пусни ме до постелята да седна,
студено и самотно е отвън,
дори нощта за нас да е последна –
аз няма да смущавам твоя сън!
Ще тръгна с леки стъпки в ранината, ...

rumbic

Poesía

2018-05-12T17:14:04+03:00 1K 16 19

От мен каквото искаш си вземи! 🇧🇬

Добре дошъл под моето небе,
тук утрото е винаги красиво!
Седни! Ще пием по кафе,
с лъжичка захар – може и горчиво!
На масата под старата липа ...

rumbic

Poesía

2018-05-08T14:16:09+03:00 842 19 19

Спасение! 🇧🇬

Разпадам се на хиляди парчета
като стъкло, разбило се в скала,
изгубена сама в небитието,
превръщам се в прозрачна тишина!
Ела да ме спасиш от мен самата ...

rumbic

Poesía

2018-05-06T11:39:30+03:00 735 10 14

Цвят на вишна 🇧🇬

Говори ми, а аз ще те слушам,
като сянка до теб ще стоя,
тъй притихнала – в скута ти сгушена,
сякаш птица с ранени крила!
За света всеки миг аз умирам ...

rumbic

Poesía

2018-04-26T13:55:50+03:00 1.1K 14 22

Сърцето ми превърна се в приют! 🇧🇬

/ на бездомните кучета /
Разкажи ми за своите дни,
не с думи, с поглед кажи ми!
Знам, навярно си имал мечти –
топъл дом и стопани любими! ...

rumbic

Poesía

2018-04-20T23:54:48+03:00 880 7 14

Отново влюбена 🇧🇬

Не ми е време вече да се влюбвам,
но виж ме, заприличах на хлапе,
след вятъра умът ми се изгубва,
отнася ме на своите криле!
Изплетох си венец от теменуги, ...

rumbic

Poesía

2018-04-16T15:43:14+03:00 1.7K 10 17

Такава ме обичай, ако можеш! 🇧🇬

Все питаш за безсънните ми нощи,
а аз отдавна спрях да ги броя!
Не зная, жива ли съм още –
най-грешната сред грешните в света!
Нозете ми до болка са ранени ...

rumbic

Poesía

2018-04-12T18:23:52+03:00 1K 14 18

Всичко, което си чакал! 🇧🇬

Мен ли питаш какво е любов!
Де да знаех как да ти кажа!
Тя е малка, а всъщност – живот
и не можеш да я разкажеш.
Крехко зрънце е в твойта душа, ...

rumbic

Poesía

2018-04-03T01:19:43+03:00 2.1K 19 31

Назарянина 🇧🇬

Крещеше разгневената тълпа,
"Разпни Го" – и не искаха да знаят,
че Той избра смъртта си, без вина,
а те избраха, да не Го познаят!
Завесата на храма се раздра ...

rumbic

Poesía

2018-03-31T15:11:52+03:00 840 11 16

От този сън недей да ме събуждаш! 🇧🇬

Не ме събуждай! В този сън живея!
Избягах от суетната лъжа!
Намерих себе си и друго не умея,
дори не помня как изглеждаше света!
Не съм самотна, просто мълчалива, ...

rumbic

Poesía

2018-03-24T16:40:25+02:00 1.3K 19 27

В мен недей да се влюбваш! 🇧🇬

Не опитвай в мен да се влюбиш,
аз съм птица, родена в студа!
Не се влюбвай, ще се изгубиш,
моят път е осеян с тъга!
С мен не тръгвай, аз съм бездомна, ...

rumbic

Poesía

2018-03-21T16:10:05+02:00 917 17 17

Чак до старостта! 🇧🇬

Прекосила си всички морета
за да дойдеш отново при мен,
с аромат на диви цветчета,
с топлината на летния ден!
Ветровете прогони в небето ...

rumbic

Poesía

2018-03-19T21:07:00+02:00 647 8 14

Сбогуване 🇧🇬

Отваря се красив, небесен свод!
Разсъмва се и вече не сънувам!
Със теб ме свързва цял един живот
и днес не зная как да се сбогувам!
Пристъпва нежна пролетта – ...

rumbic

Poesía

2018-03-14T12:43:49+02:00 698 14 21

Разсъмване 🇧🇬

Събуди се от своя сън земята,
зарадва се на първите лъчи,
излезе стадо някъде в полята,
дочу се песен още прѝзори!
Разшета се стопанката по двора, ...

rumbic

Poesía

2018-03-08T11:15:15+02:00 727 4 17

Надежда 🇧🇬

Разплака се от болка тишината
но скри сълзите си в дъжда,
презряна бе от всички на земята –
оставена бездомна и сама!
Шумът превзе живота и сърцата, ...

rumbic

Poesía

2018-03-05T11:38:48+02:00 973 9 15

Тази нощ 🇧🇬

Ще бъде дълга и студена вечерта,
ела при мен, на топло пренощувай,
в живота има радост и тъга
но моля те, сега не се страхувай!
А после, ще посрещнем утринта, ...

rumbic

Poesía

2018-03-01T20:12:21+02:00 692 11 19

Сбогом и прости! 🇧🇬

Не беше ден, не бе дори година!
Изминаха тъй много дълги дни,
откакто ти, от този свят замина –
детето в мен остана да тъжи!
А толкова ми липсва добротата ...

rumbic

Poesía

2018-02-24T15:52:38+02:00 2.7K 17 20

Отплата... 🇧🇬

Не се срамувай да заплачеш
когато виждаш чуждата тъга,
понякога сме в сенките на здрача,
но вярата ни дава свобода!
Не се срамувай да си беден ...

rumbic

Poesía

2018-02-16T16:34:30+02:00 3.5K 40 51

Обич 🇧🇬

Ще те обичам днес, и утре, и тогава,
когато залезът в очите ми надникне,
дори с живота си да се прощавам –
навярно никой друг така не ще обикна!
Ще те обичам винаги смирена, ...

rumbic

Poesía

2018-01-31T15:37:11+02:00 2.7K 18 27

Пътят към храма 🇧🇬

Камбанен звън прогони тишината,
неделя, ден Господен беше днес –
старица креташе във ранината,
живот, догарящ като свещ!
Извиваше се тесен път към храма ...

rumbic

Poesía

2018-01-21T08:35:57+02:00 4.8K 24 30

Моята тиха обич 🇧🇬

Тя е тиха, дори мълчалива
и е с цвят на прозрачно море,
ако плаче, сълзите си скрива –
има поглед на малко дете!
Носи име на пролетно цвете ...

rumbic

Poesía

2018-01-10T08:51:16+02:00 1.8K 19 35

Творението 🇧🇬

Създаде Бог небето и земята
а в тях постави само добрини –
свободна воля и любов в сърцата,
цветята и красивите мечти!
Мъжът от пръст създаде – и жената ...

rumbic

Poesía

2018-01-07T10:06:21+02:00 815 10 19

Очите на слепеца 🇧🇬

В мечтите си рисуваше небето,
измисляше си синият му цвят,
родил се сляп, със светлина в сърцето –
представяше си шарения свят!
Не беше виждал никога морето ...

rumbic

Poesía

2018-01-02T13:52:08+02:00 677 14 27

С аромат на канела и спомени 🇧🇬

Побеля от студ тишината
и приветства първия сняг,
после кротко поспря до вратата
да погали къщния праг.
Топъл хляб и свещ върху масата ...

rumbic

Poesía

2017-12-16T22:29:14+02:00 1.4K 12 30

Бъдни вечер 🇧🇬

През прозорчето в топлата стая
се прокрадва лъч светлинка
и ветрец нашепва в безкрая:
"Над Витлеем изгрява звезда!"
В тишината всичко сияе ...

rumbic

Poesía

2017-12-13T11:25:43+02:00 982 13 18