rumbic
327 el resultado
Не съм от тези – ярките жени,
признавам си, от всичко не разбирам!
Не харча безразборно за "мечти"
и в малък свят от обич се побирам!
Умея да се сливам с тишината ...
признавам си, от всичко не разбирам!
Не харча безразборно за "мечти"
и в малък свят от обич се побирам!
Умея да се сливам с тишината ...
484
13
18
На лятото помахах със ръка,
но всъщност, казах "Сбогом" на момчето,
с което боси тичахме в дъжда
а в нощите държахме си ръцете!
Нарече ме "Любимото момиче" ...
но всъщност, казах "Сбогом" на момчето,
с което боси тичахме в дъжда
а в нощите държахме си ръцете!
Нарече ме "Любимото момиче" ...
465
16
22
Старицата реших да заговоря,
онази, дето все стои сама,
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!
-Кажи ми, бабо, как минават дните, ...
онази, дето все стои сама,
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!
-Кажи ми, бабо, как минават дните, ...
867
17
26
Посрещам те на пътната врата,
усмихваш се красива, пременена!
Познах те, ти си есента,
не стой на прага, влез, че е студено!
Направих билков чай, ела, седни, ...
усмихваш се красива, пременена!
Познах те, ти си есента,
не стой на прага, влез, че е студено!
Направих билков чай, ела, седни, ...
1279
19
27
Как пораснахме толкоз големи!
Побеляхме, боли ни глава!
А морето, уж бе до колѐне,
всяка буря – детска игра!
Зад високи стени от проблеми ...
Побеляхме, боли ни глава!
А морето, уж бе до колѐне,
всяка буря – детска игра!
Зад високи стени от проблеми ...
1049
9
23
Превѝ се дюлята на двора,
тежаха ѝ узрели плодове,
така отдавна чувстваше умора –
познаваха я всички ветрове!
А в дъното, белееше се къща ...
тежаха ѝ узрели плодове,
така отдавна чувстваше умора –
познаваха я всички ветрове!
А в дъното, белееше се къща ...
465
14
24
С годините успях да се науча,
че няма друго щастие в света,
освен това, да можеш да обичаш
с онази, безусловна чистота!
С годините – навярно помъдрявам ...
че няма друго щастие в света,
освен това, да можеш да обичаш
с онази, безусловна чистота!
С годините – навярно помъдрявам ...
711
16
27
Заби́ тревожно старата камбана,
цветя красяха дървения кръст,
тълпи от хора влизаха във храма.
Прощални думи. Сбогом. Шепа пръст.
Не бе лишен от нищо на земята, ...
цветя красяха дървения кръст,
тълпи от хора влизаха във храма.
Прощални думи. Сбогом. Шепа пръст.
Не бе лишен от нищо на земята, ...
492
10
16
Изобщо не ме бива в разказването, все си мисля, че отегчавам хората, но реших да поема този риск и да споделя едно свое преживяване, на пръв поглед съвсем незначително.
В неделното утро, малко след пет часа сутринта се събудих от птичи песни. Не можах да заспя повече и станах. Първото нещо което вид ...
В неделното утро, малко след пет часа сутринта се събудих от птичи песни. Не можах да заспя повече и станах. Първото нещо което вид ...
723
7
11
Не ми припомняй стари грехове,
отдавна плащам тяхната цена,
грехът е тежест в хорските нозе,
препъват се, но после пак вървят!
Треска́ ли виждаш в чуждото око ...
отдавна плащам тяхната цена,
грехът е тежест в хорските нозе,
препъват се, но после пак вървят!
Треска́ ли виждаш в чуждото око ...
688
12
26
Обещах! И ти ще ме чакаш!
Аз ще дойда отново при теб!
Не сълзи, а потоци изплаках,
но ще спазя своя обет!
Знам! Родината, тя се обича – ...
Аз ще дойда отново при теб!
Не сълзи, а потоци изплаках,
но ще спазя своя обет!
Знам! Родината, тя се обича – ...
613
13
19
В тъгата ми не можеш да проникнеш –
море е от изплакани сълзи!
Не трябва точно днес да ме обикваш
защото, точно днес ми се мълчи!
В душата ми опитай да надникнеш – ...
море е от изплакани сълзи!
Не трябва точно днес да ме обикваш
защото, точно днес ми се мълчи!
В душата ми опитай да надникнеш – ...
2396
25
26
Пусни ме до постелята да седна,
студено и самотно е отвън,
дори нощта за нас да е последна –
аз няма да смущавам твоя сън!
Ще тръгна с леки стъпки в ранината, ...
студено и самотно е отвън,
дори нощта за нас да е последна –
аз няма да смущавам твоя сън!
Ще тръгна с леки стъпки в ранината, ...
777
15
20
Добре дошъл под моето небе,
тук утрото е винаги красиво!
Седни! Ще пием по кафе,
с лъжичка захар – може и горчиво!
На масата под старата липа ...
тук утрото е винаги красиво!
Седни! Ще пием по кафе,
с лъжичка захар – може и горчиво!
На масата под старата липа ...
627
18
19
Разпадам се на хиляди парчета
като стъкло, разбило се в скала,
изгубена сама в небитието,
превръщам се в прозрачна тишина!
Ела да ме спасиш от мен самата ...
като стъкло, разбило се в скала,
изгубена сама в небитието,
превръщам се в прозрачна тишина!
Ела да ме спасиш от мен самата ...
514
10
15
Говори ми, а аз ще те слушам,
като сянка до теб ще стоя,
тъй притихнала – в скута ти сгушена,
сякаш птица с ранени крила!
За света всеки миг аз умирам ...
като сянка до теб ще стоя,
тъй притихнала – в скута ти сгушена,
сякаш птица с ранени крила!
За света всеки миг аз умирам ...
811
13
22
/ на бездомните кучета /
Разкажи ми за своите дни,
не с думи, с поглед кажи ми!
Знам, навярно си имал мечти –
топъл дом и стопани любими! ...
Разкажи ми за своите дни,
не с думи, с поглед кажи ми!
Знам, навярно си имал мечти –
топъл дом и стопани любими! ...
667
7
14
Не ми е време вече да се влюбвам,
но виж ме, заприличах на хлапе,
след вятъра умът ми се изгубва,
отнася ме на своите криле!
Изплетох си венец от теменуги, ...
но виж ме, заприличах на хлапе,
след вятъра умът ми се изгубва,
отнася ме на своите криле!
Изплетох си венец от теменуги, ...
1186
9
18
Все питаш за безсънните ми нощи,
а аз отдавна спрях да ги броя!
Не зная, жива ли съм още –
най-грешната сред грешните в света!
Нозете ми до болка са ранени ...
а аз отдавна спрях да ги броя!
Не зная, жива ли съм още –
най-грешната сред грешните в света!
Нозете ми до болка са ранени ...
777
13
19
Мен ли питаш какво е любов!
Де да знаех как да ти кажа!
Тя е малка, а всъщност – живот
и не можеш да я разкажеш.
Крехко зрънце е в твойта душа, ...
Де да знаех как да ти кажа!
Тя е малка, а всъщност – живот
и не можеш да я разкажеш.
Крехко зрънце е в твойта душа, ...
1591
17
32
Крещеше разгневената тълпа,
"Разпни Го" – и не искаха да знаят,
че Той избра смъртта си, без вина,
а те избраха, да не Го познаят!
Завесата на храма се раздра ...
"Разпни Го" – и не искаха да знаят,
че Той избра смъртта си, без вина,
а те избраха, да не Го познаят!
Завесата на храма се раздра ...
579
11
17
Не ме събуждай! В този сън живея!
Избягах от суетната лъжа!
Намерих себе си и друго не умея,
дори не помня как изглеждаше света!
Не съм самотна, просто мълчалива, ...
Избягах от суетната лъжа!
Намерих себе си и друго не умея,
дори не помня как изглеждаше света!
Не съм самотна, просто мълчалива, ...
1051
18
28
Не опитвай в мен да се влюбиш,
аз съм птица, родена в студа!
Не се влюбвай, ще се изгубиш,
моят път е осеян с тъга!
С мен не тръгвай, аз съм бездомна, ...
аз съм птица, родена в студа!
Не се влюбвай, ще се изгубиш,
моят път е осеян с тъга!
С мен не тръгвай, аз съм бездомна, ...
674
16
18
Прекосила си всички морета
за да дойдеш отново при мен,
с аромат на диви цветчета,
с топлината на летния ден!
Ветровете прогони в небето ...
за да дойдеш отново при мен,
с аромат на диви цветчета,
с топлината на летния ден!
Ветровете прогони в небето ...
449
7
15
Отваря се красив, небесен свод!
Разсъмва се и вече не сънувам!
Със теб ме свързва цял един живот
и днес не зная как да се сбогувам!
Пристъпва нежна пролетта – ...
Разсъмва се и вече не сънувам!
Със теб ме свързва цял един живот
и днес не зная как да се сбогувам!
Пристъпва нежна пролетта – ...
501
13
22
Събуди се от своя сън земята,
зарадва се на първите лъчи,
излезе стадо някъде в полята,
дочу се песен още прѝзори!
Разшета се стопанката по двора, ...
зарадва се на първите лъчи,
излезе стадо някъде в полята,
дочу се песен още прѝзори!
Разшета се стопанката по двора, ...
512
3
18
Разплака се от болка тишината
но скри сълзите си в дъжда,
презряна бе от всички на земята –
оставена бездомна и сама!
Шумът превзе живота и сърцата, ...
но скри сълзите си в дъжда,
презряна бе от всички на земята –
оставена бездомна и сама!
Шумът превзе живота и сърцата, ...
733
8
16
Ще бъде дълга и студена вечерта,
ела при мен, на топло пренощувай,
в живота има радост и тъга
но моля те, сега не се страхувай!
А после, ще посрещнем утринта, ...
ела при мен, на топло пренощувай,
в живота има радост и тъга
но моля те, сега не се страхувай!
А после, ще посрещнем утринта, ...
488
10
20
Не беше ден, не бе дори година!
Изминаха тъй много дълги дни,
откакто ти, от този свят замина –
детето в мен остана да тъжи!
А толкова ми липсва добротата ...
Изминаха тъй много дълги дни,
откакто ти, от този свят замина –
детето в мен остана да тъжи!
А толкова ми липсва добротата ...
2102
16
21
Не се срамувай да заплачеш
когато виждаш чуждата тъга,
понякога сме в сенките на здрача,
но вярата ни дава свобода!
Не се срамувай да си беден ...
когато виждаш чуждата тъга,
понякога сме в сенките на здрача,
но вярата ни дава свобода!
Не се срамувай да си беден ...
3093
39
54
Ще те обичам днес, и утре, и тогава,
когато залезът в очите ми надникне,
дори с живота си да се прощавам –
навярно никой друг така не ще обикна!
Ще те обичам винаги смирена, ...
когато залезът в очите ми надникне,
дори с живота си да се прощавам –
навярно никой друг така не ще обикна!
Ще те обичам винаги смирена, ...
1998
19
28
Камбанен звън прогони тишината,
неделя, ден Господен беше днес –
старица креташе във ранината,
живот, догарящ като свещ!
Извиваше се тесен път към храма ...
неделя, ден Господен беше днес –
старица креташе във ранината,
живот, догарящ като свещ!
Извиваше се тесен път към храма ...
3307
23
33
Тя е тиха, дори мълчалива
и е с цвят на прозрачно море,
ако плаче, сълзите си скрива –
има поглед на малко дете!
Носи име на пролетно цвете ...
и е с цвят на прозрачно море,
ако плаче, сълзите си скрива –
има поглед на малко дете!
Носи име на пролетно цвете ...
1371
18
36
Създаде Бог небето и земята
а в тях постави само добрини –
свободна воля и любов в сърцата,
цветята и красивите мечти!
Мъжът от пръст създаде – и жената ...
а в тях постави само добрини –
свободна воля и любов в сърцата,
цветята и красивите мечти!
Мъжът от пръст създаде – и жената ...
583
10
20
В мечтите си рисуваше небето,
измисляше си синият му цвят,
родил се сляп, със светлина в сърцето –
представяше си шарения свят!
Не беше виждал никога морето ...
измисляше си синият му цвят,
родил се сляп, със светлина в сърцето –
представяше си шарения свят!
Не беше виждал никога морето ...
472
13
28
Побеля от студ тишината
и приветства първия сняг,
после кротко поспря до вратата
да погали къщния праг.
Топъл хляб и свещ върху масата ...
и приветства първия сняг,
после кротко поспря до вратата
да погали къщния праг.
Топъл хляб и свещ върху масата ...
1116
11
30
През прозорчето в топлата стая
се прокрадва лъч светлинка
и ветрец нашепва в безкрая:
"Над Витлеем изгрява звезда!"
В тишината всичко сияе ...
се прокрадва лъч светлинка
и ветрец нашепва в безкрая:
"Над Витлеем изгрява звезда!"
В тишината всичко сияе ...
770
12
19
Добри́ и праведни човече,
ти, който знаеш всичко, сочиш с пръст,
на жадния дали вода занесе,
за ден пое ли нечий тежък кръст!
Отво́ри ли врата за сиромаха!? ...
ти, който знаеш всичко, сочиш с пръст,
на жадния дали вода занесе,
за ден пое ли нечий тежък кръст!
Отво́ри ли врата за сиромаха!? ...
445
10
20
Селото на баба Вяра бе затрупано със сняг още от ноември. До там се стигаше единствено по черен път и зимата често се оказваше неудобна а селото, изолирано от света. Старата жена живееше съвсем накрая, а от нейната къща се виждаше боровата гора, толкова красива, потънала в снежната белота.
Баба Вяра ...
Баба Вяра ...
1139
3
18
Повя вечерният ветрец,
опита се нощта да заговори,
отвя от покрива последния листец
а после с клоните за нещо взе да спори!
Една снежинка – мъничка искра, ...
опита се нощта да заговори,
отвя от покрива последния листец
а после с клоните за нещо взе да спори!
Една снежинка – мъничка искра, ...
945
8
24
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
