Senni
162 el resultado
НЕ ЗНАЯ ТИ... НО АЗ ТРАГИЧНО
ВЯРВАМ В СВОБОДАТА,
ЗА МЕН, ТЯ ВСЪЩНОСТ Е ОТПЛАТА,
КОЯТО ИСКАМЕ ДА ВЗЕМЕМ
И ЧАРОДЕЙНО, ТИХО ДА ПРЕВЗЕМЕМ. ...
  688  17 
Зима е
и всичко пак е бяло,
магично и насищащо, и вяло.
Красиво е, и тихо, и спокойно,
приятно, нежно, от студа усойно. ...
  1906  15 
Не ме упреквай, че съм хладна и студена,
такава съм, не ме обвивай в пелерина,
че тя тежи ми и ми пречи
да бъда истински недостижима.
Тя тялото ми опакова без закана ...
  714  24 
ПРИЛЕПНИ ШЕПОТИ,
ПОКРИТИ ТАЙНИ,
ПРИПОМНЕНИ СПОМЕНИ,
ЗНОЙНИ, НЕЗНАЙНИ.
ЗАТВАРЯМ ОЧИТЕ СИ, ...
  607  21 
Всичко искам някак си да залича,
да отмия слепите спомени,
да открия очи и да изкрещя,
че започва наново животът ми.
Да разлиствам бъдещето смирено, ...
  624  20 
Тази вечер бях силна и смела,
дързостта изведнъж е подела
битка сложна, печално избрана,
битка беше, не беше закана.
Тази вечер бях хладна и бяла, ...
  697  17 
ПТИЧИ ПЕСНИ ОПЛИТАТ МЕ В ТРЕЛИ,
МОЩНИ ВЪЛНИ ОБЛИВАТ ПРИСТЪНИ ПОМЪТНЕЛИ,
ОТНАСЯТ ДАЛЕЧЕ В БЕЗКРАЯ,
ПОСЛЕДНИЯ БЕЗЗВУЧЕН ПОЛЪХ ОТ РАЯ.
ДЪЖДОВЕ НАПОЯВАТ ДУШАТА СТАЕНА, ...
  684  12 
РОДИХ СЕ С ПЕПЕРУДЕНИ КРИЛЕ
И ВЯТЪР, ЗАКАЧЕН В КОСАТА,
РОДИХ СЕ С ПАРЕЩИ НОЗЕ,
С КОИТО СЪЖИВЯВАХ ПАК ЗЕМЯТА.
РЪЦЕТЕ МИ - ТРЕВИ ОМАЙНИ, ...
  677  15 
НЕЖНА ПЕСЕН В МИГОВЕ ПРОЗРАЧНИ,
ТЪЖНИ МИСЛИ В ЧАСОВЕ КРЕЩЯЩИ.
ТАЙНИ СТРАШНИ ВЪВ ГОДИНИ ОНЕМЕЛИ,
СПОМЕНИТЕ ПРАШНИ НАС ПРЕВЗЕЛИ.
НЕЖНА ПЕСЕН В НАШИТЕ НЕВОЛИ, ...
  808  18 
Знаеш ли какво е когато
светът се разпада
и някак си увяхват мислите?
Когато очите се пълнят
със нищото. ...
  613  12 
Разпъваш ме на нечий кръст,
но не на моя.
И караш ме да стена неведнъж,
защото знаеш, че съм само твоя,
заливаш ме като пороен дъжд. ...
  652  18 
Здрач покрива с пелена телата.
Няма лъч, избяга светлината.
Нощ се спуска в призрачни дантели,
спомените ще изтрие още не узрели.
Беше мрак - изстинала жарава, ...
  618 
С шепи давам от себе си,
с шепи разкъсвам сърцето си,
с шепи поглаждам лицето си,
с шепи губя себе си.
Очевидно грешката е моя, ...
  643  16 
Крайна точка,
връх и дълбина.
Крайна точка,
тиха пустота.
Беше чакана, ...
  713  14 
На билото на тази планина,
дали това е краят на света,
дали е нечовешки самодиво,
аз мисля, че е приказно красиво.
Там ветровете нощем се прибират, ...
  515  18 
Влажни улици
и хора важни,
със очи невиждащи,
но жадни,
да разкъсат нейде тъмнината ...
  2093  10 
Как да съм?
Когато теб те няма.
Как да съм?
Когато нещо е забрана.
Мигове вълшебни изтървани, ...
  819  15 
Вървя назад
и ветровете гоня.
Обръщам се напред,
какво да сторя.
До теб мечтая да се скрия, ...
  872  11 
Студът прониква в тялото ми прашно,
студът покрива ме на пластове.
Трепереща оглеждам се за тебе,
невярващо, сърцето дъх ще си поеме.
Студът прокрадва се и тялото ми стяга, ...
  707  10 
Щастието е нещо нереално,
щастието е миг от вечността,
капките оплетени надежди,
тръпките полазващи гнева.
Щастието, за него време няма, ...
  804  16 
Страхът пълзи,
във вените пулсира,
дъхът му се усеща отдалеч,
и място той не си намира,
и приковава тялото, обвито в скреж. ...
  969  19 
Дъждът вали,
пулсира и се бори,
аз зная, че на някого се моли,
на някого той иска да говори
и може би със мен да спори. ...
  653  14 
Накарай ме да забравя,
кога спрях да те обичам
и кога ти започна.
Накарай ме да вярвам
в забравата, защото ...
  579  13 
Животът ми е пуст,
а може би не е.
Наранена от крила
на хилядите птици,
а може би не съм. ...
  761  13 
Когато времето ни изтече,
и последната сълза пресъхне
и гласът ти някъде заглъхне,
и тялото намери друг покой,
при друг герой, но само мой. ...
  662  14 
Ангелите, те ли ни спасяват,
те ли от смъртта ни отбраняват,
те ли правят всъщност чудесата,
те ли ни предпазват без отплата?
Те ли, в миговете отлетели, ...
  609 
Не нарушавай
обещанията на думите.
Не разнищвай
дните на часове.
Не разпилявай ...
  574  19 
Тревогата раздира ме напълно,
на точици, на капчици роса.
Безспорна е. Защо съм тъжна?
Защо не виждам в краски есента?
Защо от мене си отива ...
  717  13 
Научи ме да чакам времето
и да не гоня звездите.
Научи ме да съм в мир със себе си
и спокойно да изпращам дните.
Научи ме бавно да живея, ...
  886  15 
Часовникът
отмерва всеки миг,
извлича го, открадва го от мене.
Захвърля го и после изведнъж
изчаква сякаш дъх да си поеме. ...
  643  12 
Тази нощ е пълна с тишина,
трудно е да мисля наранена
за неизброимите неща,
каза ги и ме остави да копнея.
Колко време трябва да ти дам? ...
  853  21 
Живот в смъртта
и смърт в живота,
една дума,
прокоба дълбока.
Една сълза ...
  687  14 
Душата ми е призрачно ранена,
окаяна, сменена, разменена,
за жалките останки от деня,
за часовете мрачни през нощта.
За нищетата в тялото ми празно, ...
  610  10 
Денят минава като час,
часът - като минута.
Минутите са вечност между нас.
Насред телата ни стои,
уплашена от хорските злини, ...
  678  19 
Имаш ли, имаш ли душа?
Даваш ли, даваш ли от нея?
Пиеш ли тъжно радостта?
Виждаш ли, виждаш ли през нея?
Ела, направи чудеса. ...
  562  11 
Природата заспива бавно,
не, може би умира този път,
защото, някак си душата й пулсира,
ранена е от скръб и мъст.
Дърветата самотни са във здрача, ...
  681 
Вратата е отворена,
да дойдеш там,
отворена е и да тръгнеш.
Не я затваряй, никога, недей,
решиш ли виртуозно ще се върнеш. ...
  655  11 
Сам, сам ще преборя себе си.
Сам, сам ще измисля живота си.
Сам, сам ще напиша мечтите си.
Сам, сам ще достигна върха.
Ела, докажи ми, че мога сам, ...
  591 
Раздиран си от малките беди,
отчаян си, защото ти не си,
не си погледнал мрака с топлина,
не си приел на мъката деня.
Не си се борил с демоните сляпи, ...
  643 
Един ден, може би типичен,
и той за мен е прозаичен,
и твърде уморен и вял,
със нищо незапомнящ се,
потънал в глухата печал. ...
  577 
Propuestas
: ??:??