Отронена, ръката ми не бърза,
под себе си постила безметежност.
Едва на сутринта ще бъде мъртва.
А дотогава – цяла нощ от нежност.
Следата от ръката ми е хълбок – ...
Хей, секси! Защо си усещам сърцето
да бие на две педи над коленете?
Не зная как паднах до толкова ниско,
но гледам във тебе и нищо не искам,
освен да те гледам. А ти да се правиш, ...
Помня когато светът беше глина,
очарователно мека в ръцете ми
в час по рисуване и моделиране.
Имах ръце. Бях безсмъртен на седем.
Днес съм безсмъртен, но някак по старому. ...
Как да те спра? Ти ще литнеш нагоре
в този внезапен порой светлина.
Скъпи мечтателю, ние сме хора,
а светлината е за светила.
Смели мечтателю, ти си на пръсти, ...
В пространството на пролети и есени
и двадесетсезонни сериали
живее тя – във крехко равновесие
със твърде неизбежните баналности.
Тя също гледа вечер телевизия, ...
Мълчание е моята звезда.
Не ме разпитвай, другото е тайна.
Мълчание е тихата следа,
с която в паметта ти ще остана.
Не чакай думи, аз съм просто ням. ...
Не ревнувайте, слънчеви здания,
не помръквайте, рано ранени.
Още слънце ще има да хванете,
преди залезът да ви го вземе.
Вижте, още ви махат дърветата ...
Ще почакам да се слегна до кафяво.
Ниско, ниско, чак до дъното на всичко.
Да олекна без излишната представа,
че към истината трябва да се тича.
Ще потъна леко във вдлъбнатината ...
Любовта ми набъбва, расте ли, расте
с осем капки във час, с десет глътки на ден,
с всеки жест на наивните наши ръце,
с всеки допир на чистото в теб и във мен.
Вътре в мойта душа има остри скали, ...
Пил ли си женски сълзи, человече?
Сякаш душата ми влиза във Ганг.
Аз съм нищожен – а те са всевечни.
Те са свещени – а аз съм пиян.
Ала е лесно във свойто пиянство ...
— На малката Марта
Детето рисува със цветни боички.
Зелено – за роклята, жълто – косата.
Очички наливат живот във очички,
устата замълвя беззвучно устата. ...
Има бели цветя, има бели души
в този свят, натежал от поезия.
И за тях имам аз и очи, и уши,
за прекрасното нямам амнезия.
Но една белота завладя моя свят, ...
Под пръстите ми тази мекота
е прелестната слабост на жената.
Безсилието нежно на плътта.
Безпаметният блян на сетивата.
Ръцете ми сънуват топъл сън. ...
Това е приказка, но малко по-различна.
Във нея спящият съм аз, а тя седи до мен.
Седи и бди. Очаква моето "Обичам те"
петнадесет години – ден и нощ, и нощ и ден.
Технически, аз трябва всъщност да съм мъртъв – ...
Запей ми, Фернандо, запей и не спирай,
повтаряй ми колко е хубав животът,
как всяка тревичка е струна на лира
и ладия – всяка продънена лодка,
и дама е всяка разпътна метреса, ...
Денят се кани скоро да си тръгне.
Раздава си последните усмивки
и обещава утре да се върне.
А аз живях ли? Бях ли днес щастлив?
По улиците пъпли суматоха, ...
Уж пораснах и вече не съм на тринайсет,
и умея да слушам, разбирам и споря,
даже знам как да кажа "Здравей" на китайски,
но и днес не умея със теб да говоря.
Може би съм пораснал различно от тебе, ...
Докато имам теб, ще имам себе си.
Ще имам всяка нова глътка въздух,
изопнала гърдите ми до стон,
фонтан от трепети.
Докато имам теб, ще имам всичко. ...
Аз и жена ми сме в кухнята двамата.
Тя прави торта. Ще трябват и орехи.
Вземам чукалото. Доста корави са.
После ги чистим. Усещам си ноктите.
Слушам през рамо. Вратата – отворена. ...
Страх ли те е, съвършена моя?
Страшно е да бъдеш съвършен.
Мона Лиза е зад десет слоя
кварцово стъкло в един музей.
А пък ти си толкоз немузейна... ...
Ще си продам билета до луната
на някой по-запален спейс-турист
и с всичките получени пари
ще купя педя скука на земята.
Ще я погаля с меките си длани, ...
Едно море се вряза във брега си,
защото го обичаше безкрайно.
Едно море се сгуши в любовта си,
прошепна най-дълбоката си тайна.
И мокрият му шепот стана залив – ...
Хвани ме де, хвани ме... хе хе хе...
Преди да съм дошла, аз вече тръгвам,
преди да ме повикаш, ставам ек,
стохилядна от миг за мен е дълга.
Хвани ме, хайде, не губи кураж. ...
– Ти знаеш ли какво е любовта?
– Не знам, тя пази вечната си тайна.
Ти знаеш ли какво е да си там
до сивия бордюр на тротоара,
зад тебе – сляпа хълцаща врата, ...
Отгледай си една любов, несретнико.
Не питай разчертаните си длани,
те няма да ти кажат как ще стане.
И не търси във оксфордския речник,
там няма дефиниция за тебе; ...
Обичам да те гледам вечер в тъмното,
когато сетивата са филтрирани.
Тогава светлината, неразсъмнала,
във рехавия мрак кристализира.
Тогава се побираш в мойта шепа, ...
Пазете ми я, мили парапети,
пазете я от дивия трамвай,
че може някак, без да се усети,
да скочи върху нея – ужас – край!
На вас разчитам, парапети мои. ...
