През рамката на своята картина
обираш звездопада по полята.
Измисляш си, че съществуваш
и срещаш лавандулова росата.
С паяжинков поглед те наглежда- ...
Пристъпваш по плаващи блокчета.
От средата правиш начало.
Събути са високите токчета,
но сърцето, сърцето още е цяло.
Ще притихнат щурците в очакване ...
Сега вкусът в устата ми е друг.
Напомня винена мътилка.
Земята се върти – като напук
не предоставя за световъртежа – спирки.
Не иска и мигът да спре ...
И времето единствено при нас завръща
най-скътания спомен на Вселената.
Началото на инфантилната и същност
в дъгата е запаметена.
В онзи звук витално-изначален, ...
Не си отивай, Слънчо, не избързвай,
от върховете ти се сещам жива.
Огря зарана – китка вързах,
а тя оказа се парлива.
В росата се огледах – диамантно ...
Светът в лилаво свири соло.
Нюансите се стичат от звездите.
Бразди по образите, нямо слово
тъй крехки пеперудени криле са дните.
Лилавото отрича правилата. ...
От топлината никой не си тръгва
от себе си не може да избяга.
Хастара пак от сянката обръгва
и кройката му стара – но приляга.
Ако си призрак, цар без дрехи, ...
Запънала съм буридановото си магаре.
Пред купата сено стоя
и чудя се – дали да не отвърна и ударя
или по-простичко – простя.
Дилемата е многоточие. ...
Е, драснато е да се случи.
В съня живее някакво прозрение,
забутано във фонд-благополучие,
маскирано от прозаично нетърпение.
Душата може да се рее като птица, ...
“Росната капка не е изчезнала в океана, но океанът е изчезнал в росната капка."
Светът не се върти заради нас.
Той просто има нужда да се движи.
Реката си е тече като река
и не криви русла заради наште грижи. ...
Лисицата днес си прибра опашката.
Спокойствието на зайците
боядиса в свежо трънака.
Вървя и си мисля – да захвърля ли прашката
или преднамерено да развея байрака. ...
От слепите касъци на душата си
запълвам мрежата със старите премислия,
разнищени до чакана разплата.
Сърцето бие като за амнистия.
От прашни калдъръмени понятия ...
Проклятие е да живееш в интересни времена
изборът е свобода, но и дилема.
Ще можем ли товара си да носим след това?
Посоката - е изходната теорема.
Със доказателствата – ще сгрешим. ...
В зеницата на Истината се оглеждам,
а тя е многолика вещица, но едноока.
Случайната и перспектива ме повежда
към собствен хоризонт, но без посока.
По раменете ми останал мириса ...
Понякога с изгрева се спуска тъмнината
разтворен в мляко черен шоколад.
По светло ли замесва се разплата
или когато зад очите дебне мрак...
Стаена чака дребната и сянка ...
Настана време – на сърдечни пости.
Утаечно наслагват се омрази.
Прогнозата е винаги неточна,
а синоптично обещават се екстази.
След дните на валежно нетърпение ...
Почти като насън минават дните
с въздишка, спомен отпреди.
Една сълза но малко поразмита
две капки дъжд и спира да боли.
На прага се препича ежедневие ...
