thedac (Димитър Драганов) - Obras

Преразглеждане на свободата 🇧🇬

Какво се случи, скъпи мои братя и скъпи мои български сестри?
Ще мога ли любов да ви изпратя, когато вас сърцето ви боли?
Понякога това не се издържа. Ударил ни е някой силен ток.
Надеждата ни мила се изпържи и сякаш, че за нас отсъства Бог.
Ограбени, разбити и сломени, останали без пукната пара̀, ...

thedac

Poesía

2022-03-03T20:14:30+02:00 384 1 3

На колене пред Боговете 🇧🇬

Тихо чакам красивата пролет и сълзи от очите ми капят.
Аз за край на войната се моля! Вън животът – снежинка – се стапя.
Аз смъртта я познавам отдавна! Тя не ражда щастливи дечица!
Тя, смъртта, не изглежда забавно! Днес е майка на млади войници.
Тази майка е луда, свирепа! Тя жадува кръвта да царува! ...

thedac

Poesía

2022-03-02T19:56:26+02:00 1.1K 1 2

Пощадете децата в Украйна 🇧🇬

Цяла вечер от ужас крещя! Днес народът навън се избива!
Доживях да творя във война и душата от страх да се срива!
Не разбирам какво е това – разорена до болка планета!
Ако следва тъга след тъга, да поканим на гости комета!
Цяла вечер не мога да спя! Как да вярвам какво се получи! ...

thedac

Poesía

2022-02-25T06:46:36+02:00 454 6 6

Щом вратата отвори любимата Юлия 🇧🇬

Любовта е сълза под очите на дама,
под които сияе чаровно червилото.
Любовта е творба и отворена рана.
Всеки поглед на нея изглежда ѝ мило.
Любовта е хлапак и приятел на слънцето. ...

thedac

Poesía

2022-02-24T19:13:24+02:00 405 3

Една несъществуваща Йоана 🇧🇬

Момичето, което не видях,
остави най-дълбоката ми рана.
Тогава от тъга се разболях.
Не помня как се казваше. Йоана?
Момичето в екрана се роди. ...

thedac

Poesía

2022-02-22T08:35:18+02:00 391 2

Танц със Свети Валентин 🇧🇬

Ако ти си Свети Валентин
и земята е огнена лава,
нека ние сега полетим
към Париж и Берлин.
Към Отава. ...

thedac

Poesía » De amor

2022-02-13T17:48:16+02:00 1.1K

Един Свети Валентин 🇧🇬

Тази вечер не искам да спим.
Тази вечер са пролет телата.
Нека цяла Вселена взривим.
Нека просто запалим луната!
Тази вечер животът е сън ...

thedac

Poesía

2022-02-12T15:15:43+02:00 500 1 4

Тост за финалния куршум 🇧🇬

От всичкия натрупан тежък стрес понякога ми иде да се гръмна.
Дали да моля своя Бог и днес да бъда жив, когато ще се съмне?
Когато ме ругаят на гише, душата ми крещи и се превива!
Нима съм аз нелепо ЕГН, което на компютър се изтрива?
Годините са малко, но тежат. Обидите множат се и събарят. ...

thedac

Poesía

2022-02-09T19:41:52+02:00 875 1 7

Портрет на живота

thedac

Книги

12,00 BGN

2022-02-06T16:52:42+02:00 1.4K 2 1

Изповед на един отчаян Приам 🇧🇬

Колко нощи си мислих за теб.
Колко нощи душата се скита.
Аз съм тих и усмихнат наглед.
Аз се движа в спокойния ритъм.
Колко нощи те мислих? Не знам. ...

thedac

Poesía

2022-02-02T09:42:22+02:00 480 2

Жената до мен 🇧🇬

Жената до мен
каква ли ще бъде?
Нощ или ден?
Дали ще се сбъдне?
Жената до мен ...

thedac

Poesía

2022-01-30T11:51:45+02:00 489 1

Ще те чакам на нашата гара 🇧🇬

Не прощавай, че тръгнах си аз.
Забрави, че дори те обичах.
Аз забравих мечтата за нас.
Ти си толкова грешно момиче.
Не прощавай, че всичко взривих ...

thedac

Poesía

2022-01-25T06:57:35+02:00 1.1K 2

Оцветяване на любовта 🇧🇬

Колко плаках и плаках по теб.
Колко мъка в очите стаи се.
Аз съм плачещ от болка поет.
Тя, тъгата, в сърцето ми сви се.
Колко болка изливах в нощта. ...

thedac

Poesía

2022-01-21T07:49:59+02:00 455 4

Любовен шепот 🇧🇬

Навярно ме очакваш ти сама
и вярно е, че виждам те красива.
Обичам те. Планета си. Земя.
В очите ми дихание разливаш.
Навярно ще намеря любовта ...

thedac

Poesía

2022-01-18T14:28:27+02:00 530 4

Моето добро писмо 🇧🇬

> Значи, така ни се струва
>
> понякога черен светът.
>
> Хора, недейте тъгува – ...

thedac

Poesía

2021-12-22T21:50:47+02:00 1.5K 1 6

„Жива Библиотека“ във Велико Търново 🇧🇬

Те, висшите закони на душата, развиват се неспирно всеки ден.
Понякога се губим в тъмнината, където сме на болката си в плен.
Понякога намираме утеха в познатите на всекиго дела –
даряване на шанс или на дреха на някого, премръзнал на студа.
Понякога душата ни се лута и дните си отиват като дъжд. ...

thedac

Poesía

2021-12-11T15:09:49+02:00 664 1

Опит за дефиниране на живота 🇧🇬

Някой някъде плаче. Надолу.
По етажите. Чувам го аз.
Някой сам е в душата си гола.
Някой плаче за капчица страст.
Някой пие. Жената си бие. ...

thedac

Poesía

2021-12-04T19:00:10+02:00 470

Заспали квартали и една пийнала жена 🇧🇬

През заспалите квартали броди пийнала жена.
Тя не спира да се хвали – пак получила цветя
от левент – висок и силен, който бил добър, красив,
и в делата си стабилен, а до нея – най-щастлив.
Давал винаги утеха и опора бил докрай. ...

thedac

Poesía

2021-11-30T08:46:45+02:00 579 5

Покълване на вярата 🇧🇬

Защото съм изплашен от обичане,
реших да си отида след обидата.
Понякога тъгата си отричам я,
но някога, когато вечер видя те,
надявам се в очите ти сълзите ти ...

thedac

Poesía

2021-11-27T14:32:14+02:00 482

Откровения 🇧🇬

Тежка мъка в душата си имам.
Аз дечица си нямам. Дечица.
Сам живея. В студената зима
се спомина жена ми Зорница.
Къшей хлебец на масата плаче. ...

thedac

Poesía

2021-11-25T09:52:17+02:00 627

Скръб за душите от Ямбол и „Струма“ 🇧🇬

Помня Ямбол до болка добре.
Помня ужаса тежък на хълма.
Бях тогава игриво момче
под небе, от горчилка погълнато.
Помня – лято и детски мечти. ...

thedac

Poesía

2021-11-23T22:51:38+02:00 492 1

Спомен за една фатална жена 🇧🇬

След онази фатална жена
няма вече защо да се мъча.
Няма вече защо да мълча.
Тишината потисната глъч е.
Много нощи не можех да спя ...

thedac

Poesía

2021-11-20T15:01:12+02:00 520 1 3

Ипотекиране на душата 🇧🇬

Аз съм историческа издънка.
Дишам, но линея сякаш аз.
Нося избелели сини дънки.
Прося си усмивчици от Вас.
Плащам си за стрес и за обиди. ...

thedac

Poesía

2021-11-17T09:39:40+02:00 620

Предсмъртно 🇧🇬

Изоставих копнежа за теб
и забравих какво ни се случи.
Днес сърцето отново е лед
и душата за друга заключих.
На вратата тъгата звъни. ...

thedac

Poesía

2021-11-16T11:14:13+02:00 537 1 2

На предела 🇧🇬

Защо се възмущаваш на смъртта,
когато си забравил да живееш?
Прибираш се от работа с тъга
и вътрешно за нищо не милееш.
Децата ти се смеят и ехтят. ...

thedac

Poesía

2021-11-12T07:33:30+02:00 538 2

Забравени 🇧🇬

Ние бяхме си толкова близки.
Ние с теб си живяхме добре.
Днес съм просто самотна огризка
и разбито от мъка сърце.
Не виня, че си тръгна сърдита. ...

thedac

Poesía

2021-11-11T20:33:46+02:00 537 1 2

В прегръдките на смирението 🇧🇬

Винаги са ми били много интересни хората, които заявяват приповдигнато, че парите са всичко. Обикновено това са едни душевно злобни, мисловно ограничени и нарцистично опиянени личности, които вътрешно са готови да премажат всеки и всичко по пътя си, ако получат насреща си изказване, намиращо се в пр ...

thedac

Prosa

2021-11-07T23:35:51+02:00 697 1

Топъл спомен за една приказна планета 🇧🇬

Пазя постулатите на баба, тръгнала към райските нивя.
Баба ме научи, че не трябва аз да се страхувам да греша.
Помня, че обичаше да готви леща на горещия котлон.
Пуснали са в мислите ми котви спомени за сладкия бонбон.
Баба ни обичаше безкрайно. Сядахме до пътната врата. ...

thedac

Poesía

2021-11-06T09:28:46+02:00 437

Изповедта на една ваксинирана душа 🇧🇬

Плача често за тези деца, за които „нормалното“ свърши.
Днес денят е тъговна река и не смогвам сълзите да бърша.
Не разбрах откъде ни дойде и защо ни удари жестоко.
Този вирус живота отне и денят ни превърна се в стока.
Колко време се мина: не знам, сякаш плача от двеста години. ...

thedac

Poesía

2021-11-04T18:11:52+02:00 524 3 4

Изчерпване на търпението 🇧🇬

Побърка се народът ни любим от тази нереална обстановка.
Животът се размаза като грим и тичаме докрай без подготовка.
Животът се оказа самота по кривите пътеки на съдбата.
Животът вече губи радостта и чезне той полека под земята.
Не мога да повярвам накъде един народ отива равнодушно! ...

thedac

Poesía

2021-11-02T10:07:26+02:00 659 1 12

По стъпките на любовта 🇧🇬

Щом целувам душата ти, мила,
се лекувам от страх и тъга.
Ти си моята слабост и сила,
за която ще пея в нощта.
Аз купувам от някого нещо ...

thedac

Poesía » De amor

2021-10-31T09:19:49+02:00 529 2

Моят глас 🇧🇬

thedac

Книги

10,00 BGN

2021-10-30T09:16:28+03:00 1.6K 2 7

Интерпретация на самотата 🇧🇬

Няма смисъл да питам защо
ти от мен си отиде отдавна.
Късам всяко горчиво писмо.
Беше тиха, добра и забавна.
Ще запомня очите – искри – ...

thedac

Poesía

2021-10-29T14:31:31+03:00 559 7

Изповедта на един полуваксиниран 🇧🇬

Вече станал съм кожа и кости,
изтощен от корона и страх.
Няма време за никакви гости.
Да изляза навън? Ще е грях...
В мен поетът не вижда предели. ...

thedac

Poesía

2021-10-28T17:23:16+03:00 543

Безсмислено 🇧🇬

Нямаше смисъл да тичам напред.
Нямаше смисъл от всичките думи.
Нямаше смисъл да мисля за теб.
Нямаше смисъл да късаме струни.
Нямаше смисъл да пиша творби. ...

thedac

Poesía

2021-10-23T10:26:16+03:00 414 3

Царството на желанията 🇧🇬

Искам, когато прибирам се вкъщи,
моята дама да бъде добре.
Искам, когато небето се мръщи,
ние да пием горещо кафе.
Искам, когато тъгувам и плача, ...

thedac

Poesía

2021-10-22T21:50:55+03:00 410

Облечена в дрипи надежда 🇧🇬

Мен боли ме, че нощем съм сам
и че плача самичък – боли ме.
Нося скромна душа – милиграм,
изтъкана от болки и рими...
Мен боли ме от хорския плач ...

thedac

Poesía

2021-10-19T19:59:14+03:00 613 6

Сбогом 🇧🇬

Млад поет съм, творя и обичам да чувам
как човекът сърдечно е сторил добро.
Нося тиха душа и от жлъч се страхувам –
тази подла змия върху детско легло!
Млад поет съм – сълза върху длани желани ...

thedac

Poesía

2021-10-12T16:35:49+03:00 683

Сбогом, мнима душа 🇧🇬

Довиждане, скъпо момиче!
Не! Сбогом ти казвам сега!
Достатъчно тичах, кокиче,
към твоята мнима душа.
Достатъчно плаках за нещо, ...

thedac

Poesía

2021-10-02T22:40:19+03:00 641

Мъж със сърце от стъкло 🇧🇬

Ти отместваш коса зад ухо
и душата ми бързо се свлича.
Аз съм мъж със сърце от стъкло,
който просто до гроб те обича.
Ти си слагаш червило и грим ...

thedac

Poesía

2021-10-01T13:51:38+03:00 650 6