thedac
873 el resultado
Двама сина родих и ги кръстих Николай и Валери в зори.
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...
  260 
Животът е набръчкана жена,
която по пътека се катери.
Отваря тя последната врата
и пада в непостигнати химери.
Животът е абсурдната игра, ...
  274 
Този свят заприлича на дама,
за която животът е всичко.
Погледнете красивите двама –
тези тихи и влюбени птички!
Тези няма защо да развивам ...
  333 
Откакто този свят светува,
откакто всичко се върти,
човек гърдите си издува.
Заграбва с шепите пари,
забравил святата повеля, ...
  334 
Колко пъти застанах пред гроба, колко мъка в живота видях.
Колко пъти човешката злоба ме направи на пепел и прах.
Разнебитен – се лутах и плаках, без надежда за идния ден.
Под дъжда на живота си чаках някой просто да мине за мен.
Колко пъти преглъщах обиди, колко чаши с отрова изпих. ...
  392 
Помагам на загубени души, които след тъгата се намират,
когато най-дълбоко ги боли и смисъл да се борят не съзират.
Прокарвам и лъчиста светлина в недрата на душевните тунели,
когато се разпада вечността на спомени за някакви предели.
Душевните предели ги крепя и тичам по земята на тъгата. ...
  307 
След добрите и светли жени аз стотици години ще тичам.
Поетично ги гледам в зори и полека света им събличам.
Да се будят – Богини! – до мен и да пием лирично кафето,
за което в красивия ден ще копнее магично сърцето!
Ще ги гледам, когато си спят и лъчите телата им галят. ...
  286 
Оставил съм ви книги без цена.
Цената на душата не подхожда!
Надявам се, че моите слова
с игла по сетивата ви убождат.
Когато задушава те тъга ...
  197 
Тази вечер луната ще плаче и звездите ще плачат дори.
След смъртта не намираме начин и сърцето в огньове гори!
Телефонът мълчи като птица, полетяла към сетния Рай!
Ще те помним човеци стотици през годините наши – докрай!
Новината прониза сърцата и избухна в море от сълзи. ...
  301 
Жените ни задавят се с цигари. Измаря ги жестокият ни стрес.
На тридесет и три изглеждат стари пред лозунга за вечния прогрес.
Налага се да бъдат домакини, да гледат развълнувани деца.
Желаят да развиват дом и име, но винаги заплащат те цена.
Мъжете се развиват и доволно изкачват се към славата си те. ...
  333 
Разходих се във времето ни старо
и спомних си за приказните дни,
в които нощем свирех на китара
и биехме се с морските вълни.
Любовните си трепети разгледах. ...
  224 
Голотата днес продава, но душата е бижу.
Времената са кафяви. Може би ми се причу,
че остана ни надежда за прииждащия ден,
който силите изцежда и навежда се над мен,
за да каже, че съм странен, и сурово да крещи: ...
  231 
Останаха парчета от тъга.
Парчетата в сърцето се забиват.
Сърцето ми за всекиго блестя,
но вече все по-трудно се разкрива.
Направиха го хората на фас ...
  398 
През гарите зловещи на страха
самичък се преборих да ме има,
когато нямах капка топлина,
когато бях детенце на килима.
Какво ли ми оставаше? Не знам. ...
  931 
Животът – светлата игра –
вовеки, зная, ще си струва.
Накрая всеки пред смъртта
душата своя я събува.
Отлитат всичките пари. ...
  293 
Ако някой семейството мое със словесната кал нарани,
ще замине полека към Троя – там, където виреят войни.
Ще го пратя в безкрайна пустиня. Ще помоли за чаша вода?
Щом докоснал е моя светиня, ще усети висока вълна.
Ако някой в животеца кратък да докосне жена ми реши, ...
  500 
Този свят се погуби отдавна!
Черен спомен в ума ми се свлече.
Вижте колко уплашен е Фавнът!
Той ридае в кафявата вечер.
Този свят се оттече в канала ...
  198 
Когато нямах никаква надежда
и плачех през самотните си нощи,
опитвах се доброто да разглеждам
от светлите страни. Да искам още
да бъда по-добър и по-човечен, ...
  234 
Мечтите ми са циганчета боси.
Накрая на пустеещото село
стотинки за прехраната си просят
под слънцето – изсулена дантела.
Търкалят се несретите чавѐта. ...
  343 
Тази вечер не плача от радост, а от мрачна и грозна тъга.
Олюлява се моята младост като тежко пиян през нощта.
Докога ще са липса парите? Докога ще работим до кръв?
Днес са жални стопанки жените и мъжът не прилича на лъв!
Днес цените обичат да скачат и животът е с данък дори. ...
  540 
Когато се издигах поетично и в мигове усмихнати летях,
животът ме отнасяше цинично. В тъмата на живота замълчах.
Познават ме любимите ми хора и няколко запомнени жени.
Душицата пред тях си я отворих, но всяка безпощадно я рани.
Изгубих се по хилядите гари, пътувайки – словесен трубадур. ...
  217 
Днес са тихи всички, кротки и добри.
Паднали сме ничком. Много ни боли!
Знам, че България клета се мъчи.
Тъжно старее в епохата жлъчна!
Лъв не реве! Той е котка послушна! ...
  251 
Писна ми от всички катастрофи, мъките и скъпия ни ток!
Вдигат се цените на картофи! Слагат и на въздуха ни срок!
Плашат се жените ни да раждат! В тази разнебитена страна
някъде на двайсет се обаждат кръвно и разхлопани сърца!
Нека не говорим за войните! Зная, че се водят всеки ден! ...
  663 
Този свят не понася на искрени хòра.
Тях поредната лудост ги мъчи по малко.
Този свят синоним е на страх и умора.
Той топи се и битките в него са жалки.
Този свят е сълза на самотно сираче ...
  312 
Този свят е жена с огърлѝца от грижи,
на която децата починаха вчера.
Този свят е вдовица. Сълзите си ниже
над студения мрамор от хиляди ери.
Този свят е лока̀л за онези, които ...
  202 
Този свят полудя безвъзвратно
и се счупи на триста парчета.
Този свят ни върти наобратно
под абсурдни и тъмни небета.
Този свят за любов е затворен ...
  263 
На какво заприлича това? Всеки ден се събуждаме плахи.
Как да пращам добрите писма днес, когато животът ни крах е?
Да живеем под сива тъга и страхът да ни смазва жестоко,
да премазват жени и деца, а душите да литват високо...
Да наричам живот ли това?! Май отгоре се някой шегува! ...
  218 
> Поклон пред паметта на двете млади момичета, убити на булевард „Черни връх“ в София! Стана много страшно да се живее в България. Всъщност не знам какво да кажа. А Вие какво изпитвате?
>
> Надали мога да направя нещо друго, освен да се подпиша с името си под следващите думи...
Няма време за губене ...
  305 
Понякога се чувствам аз самотен
и болката на пръсти я броя.
Душата ми изгубено е коте,
а мислите – преливаща тъга.
Понякога жестоко се отчайвам, ...
  216 
Понякога се чувствам адски сам
и моля се с проблеми да се справя.
Димитър вечно страда неразбран
и болката дълбоко я заравя.
Познавате ли младото момче, ...
  295 
На родните държавни институции
така и не повярвах някой ден,
зачетен в постулати на Конфуций,
от бедност нечовешка унизен.
Родителите наши се разтапят, ...
  219 
Ако смело погледнем бедите
и душите спокойно смирим,
ще надвием с усмивка злините
и в леглата щастливи ще спим.
Ако всеки ръчичка протегне ...
  208 
Май светът полудя с нечовешки размери
и се счупи без трясък копнежът ни фин.
Колосалната мъка взаимно катерим
и отдавна не можем спокойно да спим.
Непорочното време оказа се жрица ...
  358 
Красивите небесни висини, които на листа си нарисувах,
напомнят ми за милите жени, които най-сърдечно ги целувах.
Напомнят ми за тази чистота, която всеки ден ви подарявам.
Понякога, застанал пред листа, напълно неусетно се смалявам.
Нали съм млад, любезен и поет? Обичам всяка утрин да ви пея. ...
  218 
Навярно спасение няма.
Не идва крилатата чета.
Приключи поредната драма.
Момчета прибират бюджета.
Какво ли тук вече остана? ...
  456 
Старите искат ни прошка за техните правени грешки.
Живеем в държава на Божков и хиляди тихички пешки.
Старите мислят, че ние сме нежни дечица – и слаби.
Какво завещахте ни вие? Държава на Божков и Слави?
Старите често ни сочат и казват ни как да живеем, ...
  239 
Ако някой ми влезе в обувките и поеме по пътя напред,
ще приеме спокойно милувките и творбите на светъл поет.
Ще поплаче за някои загуби и ще скита в пустиня самин,
ще се губи в тъгата си пагубно и ще бъде душевно раним.
Ще изгледа жените обичани като чайка на морския бряг. ...
  203 
Ще те гушна и мракът ще свърши.
Ще е лято спокойно над нас.
Аз се лутах, от болката скършен.
Ти бе моят сърдечен елмаз.
Две деца най-невинно играха ...
  822 
Грехота е светът да пропадне и в тъга да се срине пред нас.
Ако ние за радост сме жадни, да надигнем човешкия глас?
Изоставяме бавничко всичко, разрушено от пуста вина...
Сякаш всичко е трилър на Хичкок и ридаеща мощно жена.
Аз се мъча доброто да пазя и за него се боря с любов. ...
  254 
Този свят полудя нереално.
Той се втурна да тича без път
и скандалното стана нормално,
а сълзите не могат да спрат.
Всяка вечер се моля за него ...
  332  10 
Propuestas
: ??:??