thedac
865 el resultado
Развалени мъже в разваленото време –
куп кръчмари до няколко леки жени,
под пребито небе с накривения гребен,
пред очи на препили на ба̀ра мухи –
в похотта си сами, като пусти недели, ...
куп кръчмари до няколко леки жени,
под пребито небе с накривения гребен,
пред очи на препили на ба̀ра мухи –
в похотта си сами, като пусти недели, ...
642
3
6
Тази вечер смирено заставам пред снагата на дългия път.
Тази вечер на злото прощавам и се моля звездите да бдят
над деца, на които войните им отнеха свободния час
за чудесния звън на мечтите, вдъхновено изпети на глас.
Всяка вечер смирено се уча да приемам живота без грим. ...
Тази вечер на злото прощавам и се моля звездите да бдят
над деца, на които войните им отнеха свободния час
за чудесния звън на мечтите, вдъхновено изпети на глас.
Всяка вечер смирено се уча да приемам живота без грим. ...
216
2
Животът ми е милото море,
което всекидневно теб обича.
Не питай под откритото небе
дали пред любовта ти коленича.
Отнесен от торнадото любов, ...
което всекидневно теб обича.
Не питай под откритото небе
дали пред любовта ти коленича.
Отнесен от торнадото любов, ...
208
1
Извън поетичните думи
съм тих и спокоен човек.
Вървя по нелеките друми.
Жените обичам от век.
Жените са моята слабост. ...
съм тих и спокоен човек.
Вървя по нелеките друми.
Жените обичам от век.
Жените са моята слабост. ...
246
1
За красивите мили жени
днес реших от душа да напиша
стих – за техните топли очи,
за телата, които въздишат
през любовно събудена нощ ...
днес реших от душа да напиша
стих – за техните топли очи,
за телата, които въздишат
през любовно събудена нощ ...
503
2
Симпатичните български дами се прибират отново към пет,
извисени над битови драми, тъй решени да стъпват напред.
Крачат мило към своите къщи, към другари, съпрузи, деца.
На мига от душа ги прегръщам! Аз след женски осанки летя.
Вижте младата дама, която през живота ефирно върви. ...
извисени над битови драми, тъй решени да стъпват напред.
Крачат мило към своите къщи, към другари, съпрузи, деца.
На мига от душа ги прегръщам! Аз след женски осанки летя.
Вижте младата дама, която през живота ефирно върви. ...
278
1
3
Вярно – много преминах дотук. Аз мечтая в безкрая да чувам
песента на познатия звук и към него усмихнат да плувам.
За какво ли ще става въпрос? Пак какво ли душата копнее?
Вечер вдига тържествено тост и поглежда любовно към нея.
Две тела на смълчано легло ги терзаят вселенски въпроси ...
песента на познатия звук и към него усмихнат да плувам.
За какво ли ще става въпрос? Пак какво ли душата копнее?
Вечер вдига тържествено тост и поглежда любовно към нея.
Две тела на смълчано легло ги терзаят вселенски въпроси ...
232
Преди цяла година написах –
да си пратим добрите писма!
Всички хора, повярвах, добри са.
Всеки носи сърце и душа!
Всеки в утро красиво милее ...
да си пратим добрите писма!
Всички хора, повярвах, добри са.
Всеки носи сърце и душа!
Всеки в утро красиво милее ...
475
> Стихотворение, провокирано след поредния акт на насилие над жена, този път над актрисата Диана Димитрова.
Да се счупят ръцете на този, който грубо докосне жена!
Щом решил е шамар да наложи, да се готви за горна земя!
Да се хвърли в затвора глупакът! Там да гние до сетния дъх!
Няма смисъл жените да ...
Да се счупят ръцете на този, който грубо докосне жена!
Щом решил е шамар да наложи, да се готви за горна земя!
Да се хвърли в затвора глупакът! Там да гние до сетния дъх!
Няма смисъл жените да ...
231
1
1
Момичетата в нашия квартал
обичат да си ровят в телефона.
Заслужих ли си златния медал
от всичките изискани коко̀ни?
Когато се понасят в дефиле, ...
обичат да си ровят в телефона.
Заслужих ли си златния медал
от всичките изискани коко̀ни?
Когато се понасят в дефиле, ...
230
1
3
Нереално изнизват се дните ми –
мои боси дечица на пясък.
Те тежат като камък в гърдите ми,
като хвърлен в подземие крясък.
Утопично мечтите отиват си ...
мои боси дечица на пясък.
Те тежат като камък в гърдите ми,
като хвърлен в подземие крясък.
Утопично мечтите отиват си ...
678
2
Не разбирам на вятъра думите.
Този вятър май днес е препил.
Разпилените рози по друмите
спят в сумрàчен, абсурден пасквѝл.
Лековерно душите раняваме. ...
Този вятър май днес е препил.
Разпилените рози по друмите
спят в сумрàчен, абсурден пасквѝл.
Лековерно душите раняваме. ...
201
3
5
Николай и Валери растяха. Те ми бяха опора добра.
Без баща за живота узряха. Не успях да им бъда баща...
Щом зората целуваше всичко и цветята танцуваха валс,
се любувах на милите птички и си спомнях за Гьоте и „Фауст“.
През градина преминаха бързо и последва познатият чин. ...
Без баща за живота узряха. Не успях да им бъда баща...
Щом зората целуваше всичко и цветята танцуваха валс,
се любувах на милите птички и си спомнях за Гьоте и „Фауст“.
През градина преминаха бързо и последва познатият чин. ...
166
Тя се грижи за двете момчета
и ги гледа с любящи очи.
Тя е тяхната майка – планета,
но от мъка не може да спи.
Тя излива тъгата си рано, ...
и ги гледа с любящи очи.
Тя е тяхната майка – планета,
но от мъка не може да спи.
Тя излива тъгата си рано, ...
203
1
1
По прашните пътеки на света разхожда се замислено човече.
В живота то пропусна любовта, която по наклоните се свлече.
Остана му на него да твори за залези – на утрото дечица.
Човечето сърцето го боли. Сърцето бе удавено в панѝца.
Опита да помогне на света. Помисли, че светът ни е прекрасен. ...
В живота то пропусна любовта, която по наклоните се свлече.
Остана му на него да твори за залези – на утрото дечица.
Човечето сърцето го боли. Сърцето бе удавено в панѝца.
Опита да помогне на света. Помисли, че светът ни е прекрасен. ...
179
2
3
Аз съм пътник на твоята гара, но изгубих злощастно билета.
От тревога сърцето изгаря. Изостава на сетния метър.
Вече няма защо да се лъжа, че любов е останала клета.
Вече няма защо да съм длъжен. Не повтарям познати клишета.
Не остана какво да ти кажа. „Не“ е нашето нищо и всичко. ...
От тревога сърцето изгаря. Изостава на сетния метър.
Вече няма защо да се лъжа, че любов е останала клета.
Вече няма защо да съм длъжен. Не повтарям познати клишета.
Не остана какво да ти кажа. „Не“ е нашето нищо и всичко. ...
248
1
Когато майката добра целуне свое скъпо чедо,
покланя горе Бог глава. Запява залез над Толедо.
Отлитат вечните тъги и се издига любовта ни
над неуютните ни дни, над всички спомени за рани.
Когато някой татко там обича своята любима, ...
покланя горе Бог глава. Запява залез над Толедо.
Отлитат вечните тъги и се издига любовта ни
над неуютните ни дни, над всички спомени за рани.
Когато някой татко там обича своята любима, ...
193
1
2
Изморих се от този живот
и не мога така да я карам –
да се скитам самин, без любов,
и да свиря на стара китара!
Изморих се да нямам другар, ...
и не мога така да я карам –
да се скитам самин, без любов,
и да свиря на стара китара!
Изморих се да нямам другар, ...
154
1
Двама сина родих и ги кръстих Николай и Валери в зори.
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...
176
4
> Морето се боричка като коте
> със слънцето, попило във вълните.
> Как искам с този ритъм доживотен
> то все да ме посреща, с дъх наситен.
> Петя Дубарова („Морето се боричка...“) ...
> със слънцето, попило във вълните.
> Как искам с този ритъм доживотен
> то все да ме посреща, с дъх наситен.
> Петя Дубарова („Морето се боричка...“) ...
216
4
5
Морето ме целува днес с вълните.
Напомня ми, че някой ме обича.
Сърцето ми се къпе в плитчините.
Душата ми свободна коленичи.
Мечтая светлината да запазя. ...
Напомня ми, че някой ме обича.
Сърцето ми се къпе в плитчините.
Душата ми свободна коленичи.
Мечтая светлината да запазя. ...
184
2
Тази вечер морето е страстна жена.
Тя сърцето ми мъжко с финес го люлее.
Тази вечер не зная дали ще заспя,
или аз ще изчезна, отдал се на нея.
Тази вечер морякът ще пише творби. ...
Тя сърцето ми мъжко с финес го люлее.
Тази вечер не зная дали ще заспя,
или аз ще изчезна, отдал се на нея.
Тази вечер морякът ще пише творби. ...
163
1
2
> Моят град не е Рим и Виена,
> нито Лондон, Париж и Москва.
> Той е мъничка светла вселена,
> със сърце на туптяща вълна.
> Невена Елисеева („Моят град“) ...
> нито Лондон, Париж и Москва.
> Той е мъничка светла вселена,
> със сърце на туптяща вълна.
> Невена Елисеева („Моят град“) ...
150
1
Под луната морето ли спи
и играе ли вечер на дама?
Не Бургас е измислен – а ти...
Пак вълните ли пеят за двама?
На брега се целуват души ...
и играе ли вечер на дама?
Не Бургас е измислен – а ти...
Пак вълните ли пеят за двама?
На брега се целуват души ...
206
1
4
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Христо Фотев
(„Измислица ли е морето?“)
Когато ме прегръщаш, съм куплет. Вълните ти ме галят и целуват. ...
и щастието съществува!
Христо Фотев
(„Измислица ли е морето?“)
Когато ме прегръщаш, съм куплет. Вълните ти ме галят и целуват. ...
255
3
4
Божествената връзка между майка и нейното усмихнато дете
е литнала в съзнанието чайка. Съзнанието наше е море.
Детенцето се ражда – пеленаче, полегнало на майчината гръд.
За татко си момчето е юначе, заченато от неговата плът.
Родилното е стартовата права на нашите заплакали съдби. ...
е литнала в съзнанието чайка. Съзнанието наше е море.
Детенцето се ражда – пеленаче, полегнало на майчината гръд.
За татко си момчето е юначе, заченато от неговата плът.
Родилното е стартовата права на нашите заплакали съдби. ...
149
4
Не напомняй какво си ми дал.
Тази вечер се качвам на влака.
Тази вечер ще сложа финал.
Няма смисъл надежда да чакаш.
Ти си син на море от сълзи. ...
Тази вечер се качвам на влака.
Тази вечер ще сложа финал.
Няма смисъл надежда да чакаш.
Ти си син на море от сълзи. ...
385
2
Не напомняй какво си ми дал.
Тази вечер се качвам на влака.
Тази вечер ще сложа финал.
Няма смисъл надежда да чакаш.
Ти си син на море от сълзи. ...
Тази вечер се качвам на влака.
Тази вечер ще сложа финал.
Няма смисъл надежда да чакаш.
Ти си син на море от сълзи. ...
206
Вчера, мили другари, ми светна, че животът красиво блести
сред жените – далечни, кокетни – за които ще пиша творби,
докогато сърцето ми диша и се движи смирената кръв.
Тя, Жената, минава и – виж я! – как сломява поредния „лъв“!
Нежен вихър от нея се носи към прекрасно разбрало сърце, ...
сред жените – далечни, кокетни – за които ще пиша творби,
докогато сърцето ми диша и се движи смирената кръв.
Тя, Жената, минава и – виж я! – как сломява поредния „лъв“!
Нежен вихър от нея се носи към прекрасно разбрало сърце, ...
170
4
Привлечен от добрите ти очи, оставих се в илюзии да падна.
Сега до изнемогване боли! На двора любовта ни дъвче Фавнът.
Не искам да говоря за това! Защо ли любовта ме подминава?
Издига ме – кралица от тъга, която сетивата изтощава!
Куршумите на моята съдба направиха ме вече на решèто. ...
Сега до изнемогване боли! На двора любовта ни дъвче Фавнът.
Не искам да говоря за това! Защо ли любовта ме подминава?
Издига ме – кралица от тъга, която сетивата изтощава!
Куршумите на моята съдба направиха ме вече на решèто. ...
132
В душата ми младежка (и объркана)
спотайват се стремежите ми чисти,
които спят под дрехата изтъркана
и лутат се сред думи на артисти.
Златисти, те блестят и заслепяват ме. ...
спотайват се стремежите ми чисти,
които спят под дрехата изтъркана
и лутат се сред думи на артисти.
Златисти, те блестят и заслепяват ме. ...
286
До странното ми чувство за провал, което през годините ме гони,
се питам днес дали съм осъзнал, че няма за живеене закони.
Не търся велелѐпни чудеса. Опитвам се да бъда по-човечен.
Прегръщам добродушните сърца. Светът е на страдания обречен?
Обличах се с планети от любов и с римите рисувах необята. ...
се питам днес дали съм осъзнал, че няма за живеене закони.
Не търся велелѐпни чудеса. Опитвам се да бъда по-човечен.
Прегръщам добродушните сърца. Светът е на страдания обречен?
Обличах се с планети от любов и с римите рисувах необята. ...
606
2
7
Двама сина родих и ги кръстих Николай и Валери в зори.
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...
160
Животът е набръчкана жена,
която по пътека се катери.
Отваря тя последната врата
и пада в непостигнати химери.
Животът е абсурдната игра, ...
която по пътека се катери.
Отваря тя последната врата
и пада в непостигнати химери.
Животът е абсурдната игра, ...
198
1
3
Този свят заприлича на дама,
за която животът е всичко.
Погледнете красивите двама –
тези тихи и влюбени птички!
Тези няма защо да развивам ...
за която животът е всичко.
Погледнете красивите двама –
тези тихи и влюбени птички!
Тези няма защо да развивам ...
251
2
Откакто този свят светува,
откакто всичко се върти,
човек гърдите си издува.
Заграбва с шепите пари,
забравил святата повеля, ...
откакто всичко се върти,
човек гърдите си издува.
Заграбва с шепите пари,
забравил святата повеля, ...
261
3
Колко пъти застанах пред гроба, колко мъка в живота видях.
Колко пъти човешката злоба ме направи на пепел и прах.
Разнебитен – се лутах и плаках, без надежда за идния ден.
Под дъжда на живота си чаках някой просто да мине за мен.
Колко пъти преглъщах обиди, колко чаши с отрова изпих. ...
Колко пъти човешката злоба ме направи на пепел и прах.
Разнебитен – се лутах и плаках, без надежда за идния ден.
Под дъжда на живота си чаках някой просто да мине за мен.
Колко пъти преглъщах обиди, колко чаши с отрова изпих. ...
323
1
3
Помагам на загубени души, които след тъгата се намират,
когато най-дълбоко ги боли и смисъл да се борят не съзират.
Прокарвам и лъчиста светлина в недрата на душевните тунели,
когато се разпада вечността на спомени за някакви предели.
Душевните предели ги крепя и тичам по земята на тъгата. ...
когато най-дълбоко ги боли и смисъл да се борят не съзират.
Прокарвам и лъчиста светлина в недрата на душевните тунели,
когато се разпада вечността на спомени за някакви предели.
Душевните предели ги крепя и тичам по земята на тъгата. ...
233
След добрите и светли жени аз стотици години ще тичам.
Поетично ги гледам в зори и полека света им събличам.
Да се будят – Богини! – до мен и да пием лирично кафето,
за което в красивия ден ще копнее магично сърцето!
Ще ги гледам, когато си спят и лъчите телата им галят. ...
Поетично ги гледам в зори и полека света им събличам.
Да се будят – Богини! – до мен и да пием лирично кафето,
за което в красивия ден ще копнее магично сърцето!
Ще ги гледам, когато си спят и лъчите телата им галят. ...
213
2
3
Оставил съм ви книги без цена.
Цената на душата не подхожда!
Надявам се, че моите слова
с игла по сетивата ви убождат.
Когато задушава те тъга ...
Цената на душата не подхожда!
Надявам се, че моите слова
с игла по сетивата ви убождат.
Когато задушава те тъга ...
135
3
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
