Валери_Станков
1.587 el resultado
ТЕЛЯКЪТ В ЖЕНСКАТА БАНЯ (18+)
И – тъй като душа и тяло храня,
си казах аз: – Ох, баня! Ох, че кеф! –
цаних се за теляк във женска баня,
да взимам на петнайсти някой лев. ...
  246 
РИСУВАНЕ НА СМИСЛИТЕ
... изпращам си безсмисления ден
и се надявам утре да е смислен,
и – моля те? – мисли си и за мен,
тъй както аз за Теб, Иисусе Христе? – ...
  455 
МЕЖДУ ДВЕ МНОГОТОЧИЯ
... тиха бара, три тополи,
четири плачещи върби,
теб душата ми се моли,
теб душата ми скърби, ...
  595 
ПОСЛЕДНИЯТ РИМУВАЩ МОХИКАН
... е, как да не повярвам в чудеса? – за мене всички слухове са верни,
започна да ми никне пак коса – брадата ми – и тя! – взе да се черни,
във страшна спортна форма, призори направих две-три лицеви опори,
дори отказах биричките три! – и хвърлих се в поредната love story, ...
  251 
ДИЛЕМА
Изправен съм пред я́ката дилема
и трябва спешно да я разреша –
дали да си слугувам на корема,
или да съм човек с добра душа? ...
  224 
ОКОТО НА БОГА
... не знам с какво око дари ме Господ, съзирам всичко – даже и насън,
щом мравката катери стръкче троскот, или светулка в мрака литне вдън,
гримасата на млъкналия камък, най-сетне сцепил своя вечен скат,
солчицата в сълзицата на мама! – от ужаса, че гаснем в кофти свят, ...
  351 
ВЕЧЕРНА МОЛИТВА
Едно и също. Всеки Божи ден.
Да ям. Да спя. Да пиша. И да пия.
О, Боже, отпиши ме вече мен
от своята Божествена хартия! ...
  498 
БОЖЕ МОЙ, КОЛКО МАЛКО ОСТАНА
... сякаш само това ми остана от прекрасната наша любов –
седем прашни писма на тавана, стих от Дядо Валери Петров,
малка снимка от пейката в парка със прозирната рокля солей,
с теб – и с моята вечна цигарка – на самотния утринен кей, ...
  486 
ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР
... понякога си мисля и това – дали? – щом пее, славеят не страда? –
и как ли, Боже, стръкчето трева след век превръща хаврата в ливада,
дали – когато малкото дете – за сладолед! – пред мама се разплаче,
в зениците му Господ не чете, че без Любов не чиним ни петаче, ...
  229 
ЧОВЕКЪТ ОТ СОФИЙСКОТО ПОЛЕ
... понякога, когато ми е зле като на луд, избягал от Карвуна,
седя самин в Софийското поле и си кадя с лулицата тютюна,
броя по магистралата коли и всички междуградски автобуси,
и ме боли, ужасно ме боли, че сме така далечни помежду си, ...
  771 
ОТКОСИ
... запомних как мъглите се дарачат по голите поля и върхове,
как в тоя ден се чудеше кълвачът кого от двама ни да прикове,
как ти подири завет под заслона и ме повика кротичко: – Ела! –
и паднах като капка дъжд от клона на твоята замръзнала пола, ...
  249 
АВТОПОРТРЕТ С БЯЛА РИЗА
... ден дойде и се изниза, черна, спусна се нощта,
и – надянал бяла риза! – ще си тръгна от света,
погребалните агенции с мен ще са без пукнат лев –
вредом спуснаха кепенци! – щото аз живея с кеф, ...
  229 
ЖЕНАТА В МЪЖКАТА МИ ПЕСЕН
Най-сетне смъкнах зимния шинел.
Разтрих се с три калъпа от сапуна.
Напръсках се с „Бандерас” и „Шанел”,
че да не ти мириша на маймуна. ...
  234 
РЕЦЕПТА ЗА ЛЮБОВ И ДОБРОТА
... защо ли този глупав свят се свежда до думичките Вяра и Любов,
а е изгубил всякаква Надежда? – добър човек, осъмнал в "Пирогов" –
реанимиран – и готов за риска! – да диша обич, слънце и мечти,
навярно хем не може, хем не иска? – хвърчилце, в светлината да лети, ...
  244 
МЪЖЕТЕ ЗНАЯТ ЗАЩО
Понеже адски ме боли глава
и кътен зъб се кани да ми пада,
реших да пийна яко – при това
не просто две – три бири на площада! ...
  275 
ЖИВЕЯ ПРОСТО КАТО ВСИЧКИ
... тъй както мравката щипука – и дългия ми път сече,
и пожелава ми наслука, и на добър ти път, момче! –
на „ти” със хорица и птички, всеопрощаващ и смирен,
живея просто като всички, и – както казват, ден за ден, ...
  186 
КНИГАТА НА БАБА
... седя самин със книгата на баба – и с пълни шепи пия светлини –
че – мравки между зрънцето и хляба, ще дойдат и за нас добрите дни,
че слънчицето с бебешки петички пак ще разрита мрака във зори,
че светлината дипли се за всички – и хората се будят по-добри, ...
  299 
ТРЕТО ИЗМЕРЕНИЕ
Понеже вдигам много прах,
когато ходя през полето,
с едно хвърчилце полетях
във измерението трето. ...
  211 
ВРАБЧЕТО НА БОГА
... четири врабчета с черни човки чоплят си зрънца из пепелта,
тъй и аз човъркам философски всички светли смисли на света –
с чашка чаец – билкова запарка, радвам се на всеки слънчев лъч,
на децата, литнали през парка, вдигнали прекрасната си глъч, ...
  235 
ДЪЖДОВЕН ДЕН ЗА ГРАДИНАРЯ
Тъй както градинарят в дъждовно утро
със жалостно око градината оглежда,
така и аз върху перваза на прозореца
подпирам лакът. ...
  188 
И ГОСПОД БОГ ЗА ОБИЧ ЩЕ ВЪЗКРЪСНЕ
... аз вярвам във добрите чудеса, що Господ Бог на всекиго е пратил –
да пийнем по коняче „Метакса” на припечето с някой стар приятел,
да скъсам в парка пролетно цветче и да го дам на тъжната женица,
хвърчилце да завържа на момче и подир миг светът да литне – птица, ...
  191 
ДЯДО ПАРО
... съседът на етажа – дядо Паро,
с когото се разбирахме добре,
не знам дали от хубавата старост,
да вземе тази нощ да си умре. ...
  460 
ВЛАКЪТ ЗА ВАРНА
Софийската ми приказка приключи.
Надянах своя дрипав анорак.
Напъхах се във кларковете "Gucci".
И метнах се на варненския влак. ...
  298 
БОЖЕ МОЙ, ПОГЛЕДНИ МЕ ЗА МИГ?
... доверчиво живея – и знам, че понякога много се лъжем –
и за болките плащам си сам, и се будя в зори – все по-тъжен,
и ме нерви дълбокият ден, в който ние сме хорица плитки,
и в лъжите изпаднали в плен, си изпращаме светли честитки! – ...
  522 
МОМИЧЕТО НА МОЯ УЖАС
Въшлив клошар,
докопал влажен фас –
по гарите денят ми се изниза.
Ей тъй – без теб – из Варна скитам аз, ...
  383 
АВТОПОРТРЕТ ПО ЗАЛЕЗ
... сякаш бебенце на пазва в златоткани пелени,
кротко слънцето залязва – пали залезът кладни,
през гората вятър вейва – вирва зайчето уши,
гракне гарга ненадейна, сетне всичко се стиши, ...
  196 
ДЕТСКА РИСУНКА С ВЛАК
... мечтаех си да стана машинист
и през полето дълъг влак да карам,
рисувах върху празния бял лист
как отминавам гаричка след гара, ...
  242 
ПОЕТЪТ Е ВСЕЛЕНСКИ ПАРАХОД
Животът ми като че ли лети на ски.
А дните пъплят – танкови армади.
Така навярно бавните реки
превръщат се в несвестни водопади. ...
  246 
АЗ – ВОЙНИКЪТ ОТ РИМСКАТА СТРАЖА
Някой ден ще изчезна в безмера.
Ще летя върху Божия свят.
И за мен ще запишат в тефтера –
мръдна нейде за кратък обяд, ...
  201 
НЕБЕТО МЕ ПРЕГЪРНА
... макар че по рождение съм плах,
а пък и младостта ми бе тъй кратка,
днес мечка страх, а мен не ме е страх! –
се залюлях на детската площадка, ...
  254 
ЕДИН ЗАПИСАН МИГ
... по всяка вероятност, съм пропуснал докрай да изживея всеки миг –
да дремна с котарачето на пруста, с врабчето да чирикна „Чик-чирик!”,
да набера лайкучка върху хълма, торбе с коприва – за котле чорба,
и радост, че съм жив – да ме изпълва, защото ми е Божия съдба, ...
  258 
ИСКАМ ТЕ САМО ПО ГРИВНИ
... моите нощи са взривни, ала недей се плаши! –
искам те само по гривни, в облак парфюм „Givenshy”,
гол като нож от кания, праведен, грешен – и чист,
капка по капка да пия росния твой венчелист, ...
  291 
ЛОПАТКА ЛУНЕН ПРАХ
– сонет –
... под черното чергило на нощта
увисват – мокри, старите афиши,
сигнали от звездите ли чета? – ...
  256 
КОГАТО ОТНЕСАТ МЕ ВЕТРОВЕТЕ
... като ти гледам финото фишу
и в кока ти сандаловата шнола,
не искам да говоря с теб на you,
а да си с мен в постелята ми – гола! – ...
  237 
ЖЕСТОКО Е, ЧЕ НЯМА ДА СИ МОЯ
Едва ли някой ден ще бъдеш моя, но аз до сетен дъх ще бъда твой –
печален стопаджия на завоя! – забравен, стар лирически герой,
не знам ще спреш ли своята "Toyota", или и ти от мен ще отлетиш,
и – както често случва се в живота, ще те сънувам в залеза ми риж, ...
  241 
СКРИШНО
... тъй както сребърна кошута
над изворче стаява дъх,
ти падам аз – смирен, на скута! –
тъй както алпинист от връх, ...
  209 
ГЛЪТКА МОМИНИ ВОДИ
... в рехавата резеда, плахо сдиплила гората,
стигнах – с менци за вода, ах! – девойка непозната,
май, я стреснах? – рече "Въх!", ручейче ли в мен бълбукна? –
и – ведно със моя дъх, глътнах Главната си буква, ...
  225 
КОГАТО НОЩЕМ ЧУВАМ ГЛАСОВЕ
... нощта е майчица на гласове, дошли от отлетели мои хора –
нанейде – в по-добрите светове със някой бавен извънземен кораб,
дали на песен, смях, или на стон? – на дъх от тях смалявам се и чезна,
и сякаш от угаснал тринитрон се вглежда в мен космическата бездна, ...
  272 
ЧАСЪТ Е 7
.. най-смислените мои часове започват вечер – някъде към седем,
натискам си моливчето "Б-2"! – монах, върху хартията приведен,
вторачен в отлетялото си днес, записвам невъзможното си утре –
и ви изпращам светлата си вест през windows-а на вашите компютри, ...
  202 
В ЛЮЛЕЖА НА СВЕТОВНОТО МАХАЛО
... започвам да се влюбвам във мига – такъв, какъвто идва и си тръгва,
във изгрева, избухнал над брега, във залеза, повел луната кръгла,
във писъчето: – Мамоо-о! – на момче, ожулило през тръните коляно,
в девойката, която се вречѐ, че с обич ще ме буди – сутрин рано, ...
  247 
Propuestas
: ??:??