valqka
515 el resultado
Трудните истини,
ах, онези,
ежово скритите,
за които не подозираме,
камо ли да мислим... ...
ах, онези,
ежово скритите,
за които не подозираме,
камо ли да мислим... ...
465
Няма прошка
в тоз живот
ако сбъркаш нещо
и зле си сторил,
дори от любов... ...
в тоз живот
ако сбъркаш нещо
и зле си сторил,
дори от любов... ...
476
Сутрин събужда се светът
сред дигитално шумолене,
безчувствен и без плът
в самотното ни време.
Пчелички в него не жужат, ...
сред дигитално шумолене,
безчувствен и без плът
в самотното ни време.
Пчелички в него не жужат, ...
511
1
Топъл смях, вълшебен,
звън камбанен в утринта,
помня го, потребен ми е
за песента на моите сетива.
Сърдечен смях незабравим, ...
звън камбанен в утринта,
помня го, потребен ми е
за песента на моите сетива.
Сърдечен смях незабравим, ...
383
1
Представлението привършва. Прав съм.
Трябва да се ръкопляска...
Така е с всеки край дочакан –
бил той тъжен, смешен или смахнат ...
Влязъл си да видиш, да преживееш, ...
Трябва да се ръкопляска...
Така е с всеки край дочакан –
бил той тъжен, смешен или смахнат ...
Влязъл си да видиш, да преживееш, ...
425
1
Когато се над Витоша смрачи
и затътнат светкавици оттам,
и небето ме прихлупи по очи,
и до голо плисне ме без свян,
а улиците превърне във реки, ...
и затътнат светкавици оттам,
и небето ме прихлупи по очи,
и до голо плисне ме без свян,
а улиците превърне във реки, ...
353
Слънчевите коси на деня
заплитат в тъжна душа
плитка от уморени слова,
взети от живота назаем.
Възторженото светло начало ...
заплитат в тъжна душа
плитка от уморени слова,
взети от живота назаем.
Възторженото светло начало ...
398
Ех, любов,
любов технологична,
колко вече си лесна -
няма нужда да се вричаш,
просто пращаш си сърцето, ...
любов технологична,
колко вече си лесна -
няма нужда да се вричаш,
просто пращаш си сърцето, ...
426
1
Това небе над мен,
което ме зове,
таз земя под мен,
която тъй ме иска,
тази нощ пред мен, ...
което ме зове,
таз земя под мен,
която тъй ме иска,
тази нощ пред мен, ...
513
1
Знам, че няма да се върнеш,
че ще умирам сам го знам,
както дърво самотно съхне
в изпепелена от пламъци гора.
Няма да те оплаквам, няма, ...
че ще умирам сам го знам,
както дърво самотно съхне
в изпепелена от пламъци гора.
Няма да те оплаквам, няма, ...
312
В мен клокочи смях,
от който се задавям...
Но какво е толкоз смешно?
Дали това, че оживях
и днеска ...
от който се задавям...
Но какво е толкоз смешно?
Дали това, че оживях
и днеска ...
483
1
Здравей! Чуваш ли кълвача –
отмерва като метроном
минутите до здрача,
когато влизаш в моя дом.
Цял ден те чакам, ...
отмерва като метроном
минутите до здрача,
когато влизаш в моя дом.
Цял ден те чакам, ...
476
336
В душата ми бълбука ручей
от късни, неизречени слова,
в пропуснатите мигом случаи
на цветенце да помахам на брега,
все припрян и безвъздушен. ...
от късни, неизречени слова,
в пропуснатите мигом случаи
на цветенце да помахам на брега,
все припрян и безвъздушен. ...
627
1
2
Ела във мойта самота,
премини като комета,
със шлейфа на твоята коса
завържи очите ми, и двете...
после остави ме на брега ...
премини като комета,
със шлейфа на твоята коса
завържи очите ми, и двете...
после остави ме на брега ...
726
1
Като гълъб, сгушен на перваза,
се ослушвам и не спя.
Какво ли ще ми разкаже
тази ослепяваща луна?
Къде си, как си, кой е с теб, ...
се ослушвам и не спя.
Какво ли ще ми разкаже
тази ослепяваща луна?
Къде си, как си, кой е с теб, ...
399
1
"Здравей" ли ти ми каза,
видение в шумната тълпа?
Този глас познал бих даже
да съм взривно оглушал...
гласът с кадифена ласка, ...
видение в шумната тълпа?
Този глас познал бих даже
да съм взривно оглушал...
гласът с кадифена ласка, ...
485
Извит като змия
пътят е пред мен,
аз пъшкам и вървя,
гоня бягащия ден.
Откакто зазори ...
пътят е пред мен,
аз пъшкам и вървя,
гоня бягащия ден.
Откакто зазори ...
302
Ах, тези мълчаливи стаи,
с хиляди неизказани неща,
със щори, спуснати докрая,
скатали прежна топлина ...
Минавам от една във друга ...
с хиляди неизказани неща,
със щори, спуснати докрая,
скатали прежна топлина ...
Минавам от една във друга ...
343
5
Назад не искам да се връщам,
макар че всичко попило е в душата,
както сюнгер мокър също –
стиснеш и бликва пяната обратно.
Нещо сбъркано си в струните усещам, ...
макар че всичко попило е в душата,
както сюнгер мокър също –
стиснеш и бликва пяната обратно.
Нещо сбъркано си в струните усещам, ...
550
Не те изплаках,
не можах,
в душата ми напряко
заседна като грях.
Не те опазих, ...
не можах,
в душата ми напряко
заседна като грях.
Не те опазих, ...
308
1
1
Тази вечер мрака
лепне като смола,
стича се по мене, сякаш
бор съм без кора...
Олющен от скрити корояди, ...
лепне като смола,
стича се по мене, сякаш
бор съм без кора...
Олющен от скрити корояди, ...
333
Всяка вечер в мрака
самотен силует ме чака
в незабрава да постоим,
да си помълчим,
очи в очи, ръка в ръката ...
самотен силует ме чака
в незабрава да постоим,
да си помълчим,
очи в очи, ръка в ръката ...
724
1
По бетонните первази на града,
нажежени от слънцето до бяло,
тук-таме са клюмнали цветя,
илюзия на живота ни нормален.
Но има и девствена страна, ...
нажежени от слънцето до бяло,
тук-таме са клюмнали цветя,
илюзия на живота ни нормален.
Но има и девствена страна, ...
334
Лампата угасна в наш'та стая,
стана тъмно като в рог,
пак свещичка ще запаля,
в мрака да намеря брод ...
Ще последвам светлинката, ...
стана тъмно като в рог,
пак свещичка ще запаля,
в мрака да намеря брод ...
Ще последвам светлинката, ...
270
На жена ми
Вихром, ветре мой, свисти ми,
заглушавай стоновете в мен,
отнеси ми спомени красиви
в мрачините на угаснал ден. ...
Вихром, ветре мой, свисти ми,
заглушавай стоновете в мен,
отнеси ми спомени красиви
в мрачините на угаснал ден. ...
317
1
2
250
2
3
С тази празнота у мен,
бездънна, безвъздушна,
кладенец пресъхнал е моя ден,
в който като ведро се люшкам...
Без капчица водица жива ...
бездънна, безвъздушна,
кладенец пресъхнал е моя ден,
в който като ведро се люшкам...
Без капчица водица жива ...
443
Тази тишина,
която ме влудява ...
Земята е замряла,
птици няма,
нито хора, нито вятър, ...
която ме влудява ...
Земята е замряла,
птици няма,
нито хора, нито вятър, ...
364
1
3
През решетката на мъката
се вглеждам
в пъзела от моите мигове
живот -
някои си пасват, други веч ...
се вглеждам
в пъзела от моите мигове
живот -
някои си пасват, други веч ...
432
Моля се за твойта душа
и за тази, която е в мене,
като клонки на бяла бреза
които бяха преплетени,
да останат нашата свяст ...
и за тази, която е в мене,
като клонки на бяла бреза
които бяха преплетени,
да останат нашата свяст ...
314
1
Този албинос Луната
зад пердето ми се блещи,
не топли, а охлажда,
защо възпяват я поети?
Виж, друго са звездите - ...
зад пердето ми се блещи,
не топли, а охлажда,
защо възпяват я поети?
Виж, друго са звездите - ...
301
1
1
Не се облягай
на моята врата,
паянтова е, стара,
няма дори брава,
при мен влиза се ...
на моята врата,
паянтова е, стара,
няма дори брава,
при мен влиза се ...
408
2
3
Как в тъмнината
да се бориш за нечий живот,
когато надеждата е сляпа,
а изходът е изкоп по-дълбок?
Трябва да си много жилав, ...
да се бориш за нечий живот,
когато надеждата е сляпа,
а изходът е изкоп по-дълбок?
Трябва да си много жилав, ...
441
2
4
Пролет е,
но не е за песни,
животът болен е
и той ни тества...
Всеки ден боли, ...
но не е за песни,
животът болен е
и той ни тества...
Всеки ден боли, ...
252
1
2
Когато слънцето залязва
и на струйки изцежда се денят,
нещо цветно в теб угасва,
свива се като венче на цвят.
Мъждее пред очите ти дъгата ...
и на струйки изцежда се денят,
нещо цветно в теб угасва,
свива се като венче на цвят.
Мъждее пред очите ти дъгата ...
391
Като стоножките пълзя
по своята стръмнина -
ходом, на ръце, на колена,
тръгнал съм да диря светлината,
по-далеч от онзи сумрак ...
по своята стръмнина -
ходом, на ръце, на колена,
тръгнал съм да диря светлината,
по-далеч от онзи сумрак ...
290
1
Оловносиви небеса,
под тях денят потъва,
там птици не летят -
крилати риби плуват ...
В моята затънтена душа ...
под тях денят потъва,
там птици не летят -
крилати риби плуват ...
В моята затънтена душа ...
365
1
Тиха вечер край огнището,
в която душата отмалява
сред изплуващи от нищото
тъга и любов от незабрава
за дните, вече изживяни, ...
в която душата отмалява
сред изплуващи от нищото
тъга и любов от незабрава
за дните, вече изживяни, ...
468
1
3
Нощ след нощ,
ден след ден,
плувам още...
реката ме влече,
тихо плиска в мен, ...
ден след ден,
плувам още...
реката ме влече,
тихо плиска в мен, ...
341
2
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
