valqka
515 el resultado
Скрежи във мен
безмерна самота
в този ден студен
без капка топлина.
Няма вече огън, ...
безмерна самота
в този ден студен
без капка топлина.
Няма вече огън, ...
436
Претичват бързо дните
като в безкраен маратон,
още дишаш ли не питат
с тоз сърдечен полутон ...
Циклично и нощите прелитат, ...
като в безкраен маратон,
още дишаш ли не питат
с тоз сърдечен полутон ...
Циклично и нощите прелитат, ...
570
И си мисля, и пресмятам
колко студени дни остават,
и се загръщам и замятам
шала срещу злия вятър.
А е още есен, иде зима, ...
колко студени дни остават,
и се загръщам и замятам
шала срещу злия вятър.
А е още есен, иде зима, ...
567
1
Бледосивата луна - на небето,
спуснало клепачи.
Бледосивата луна - и сенките
във здрача.
Сенките, бродещи в мен, ...
спуснало клепачи.
Бледосивата луна - и сенките
във здрача.
Сенките, бродещи в мен, ...
292
Здравей! Не се познаваме,
но пречи ли това
да ти дам усмивка бяла
и да ти благодаря,
че си до мен, четящ ...
но пречи ли това
да ти дам усмивка бяла
и да ти благодаря,
че си до мен, четящ ...
401
1
Едно небе, една земя,
това е всичко що го имам,
скътано ми в душа
от всеки ден отминал.
Всичко друго ...
това е всичко що го имам,
скътано ми в душа
от всеки ден отминал.
Всичко друго ...
376
Животът ромоли край мен,
аз унесено го слушам.
Денят отново сменя ден,
а в душата ми е душно.
Утрините вече си броя, ...
аз унесено го слушам.
Денят отново сменя ден,
а в душата ми е душно.
Утрините вече си броя, ...
402
2
Насън ли, наяве ли живях
отреденото от съдбата време?
В един живот два събрах -
почти сънуван и неочаквано проблемен ...
Имам си сега две усмивки ...
отреденото от съдбата време?
В един живот два събрах -
почти сънуван и неочаквано проблемен ...
Имам си сега две усмивки ...
375
В моя храм ела,
свещ вземи си лунна,
прикрий я със ръка
от дъха ми да не лумне ...
Помоли се ведно с мен ...
свещ вземи си лунна,
прикрий я със ръка
от дъха ми да не лумне ...
Помоли се ведно с мен ...
317
Там, в безкрайността,
където ми чезнат очите,
искам с мен да пренеса
частица свят колоритен.
Ще взема зелена тревичка, ...
където ми чезнат очите,
искам с мен да пренеса
частица свят колоритен.
Ще взема зелена тревичка, ...
413
2
Оборих необорима теза,
че светът не бил само мой,
дори получих анамнеза -
перманентно луд е, но от сой ...
Моят свят е тъй различен ...
че светът не бил само мой,
дори получих анамнеза -
перманентно луд е, но от сой ...
Моят свят е тъй различен ...
324
1
Набъбнало от вода небе.
Отново сърдито ще вали.
Подгизна душата в мен
от нескончаеми тъжни дни.
Тъгата по удавеното лято ...
Отново сърдито ще вали.
Подгизна душата в мен
от нескончаеми тъжни дни.
Тъгата по удавеното лято ...
497
След залез, когато
небето проплаква
с облаци пурпурни,
изтощени от плуване,
изтомни за тъмнина ...
небето проплаква
с облаци пурпурни,
изтощени от плуване,
изтомни за тъмнина ...
351
На островче самотно
сред тъмнозвезден океан,
ний сме впримчени в Живота
с верижното си ДНК-а ...
и се мислим за велики ...
сред тъмнозвезден океан,
ний сме впримчени в Живота
с верижното си ДНК-а ...
и се мислим за велики ...
412
2
/посветено/
Нещо дали има,
което да боли
повече от катрана в ада,
топло да се пие, ...
Нещо дали има,
което да боли
повече от катрана в ада,
топло да се пие, ...
426
1
Безкрил приплясква човека
в парника на своята клетка,
устремен към химери безбрежни,
сякаш Животът е вечност ...
Но на всичко рано или късно ...
в парника на своята клетка,
устремен към химери безбрежни,
сякаш Животът е вечност ...
Но на всичко рано или късно ...
360
1
Ах, тази тъга
скрита в мрака,
като змийче изпълзи
и те клъцне в душата,
и ти онемяваш ...
скрита в мрака,
като змийче изпълзи
и те клъцне в душата,
и ти онемяваш ...
451
2
Аз непременно ще те срещна
и прегърна, за да ти е уютно,
ако не на улицата тази вечер,
то насън, някъде преди утрото ...
и прегърна, за да ти е уютно,
ако не на улицата тази вечер,
то насън, някъде преди утрото ...
338
1
1
Върти ни времето, влече ни,
вчера днес беше утре,
утре днес ще е вчера,
така се лутаме
от закуска до вечеря ... ...
вчера днес беше утре,
утре днес ще е вчера,
така се лутаме
от закуска до вечеря ... ...
413
4
През иглени уши преминах,
за да зашия този мой живот,
с парчета кърпех де що имах,
но ето, окъся конеца ... Стоп!
Преди да го срежа ...
за да зашия този мой живот,
с парчета кърпех де що имах,
но ето, окъся конеца ... Стоп!
Преди да го срежа ...
340
Как да те обичам, зимо,
зла, по-студена от жена,
забравила и моето име
и угасила ми жарта ...?
Как да ти се радвам, ...
зла, по-студена от жена,
забравила и моето име
и угасила ми жарта ...?
Как да ти се радвам, ...
383
1
Слушам вятъра студен,
а песента му ледноструйна
вълкът събужда в мен
в тази сива нощ безлунна.
Своя вой не чувам, ...
а песента му ледноструйна
вълкът събужда в мен
в тази сива нощ безлунна.
Своя вой не чувам, ...
406
1
4
Циклон след циклон -
зацикли времето болно
и от душата някак съдбовно
навън напира глух стон.
Няма завет, няма покой, ...
зацикли времето болно
и от душата някак съдбовно
навън напира глух стон.
Няма завет, няма покой, ...
363
1
3
Два облака се сляха,
небето сбърчи вежди,
птичките замряха,
гръм далечен
в мъглата се процежда... ...
небето сбърчи вежди,
птичките замряха,
гръм далечен
в мъглата се процежда... ...
369
2
Някога мечта ми бе
живота да подредя така,
че всеки божи ден
да е лъжичка от алпака,
догоре пълна с мед. ...
живота да подредя така,
че всеки божи ден
да е лъжичка от алпака,
догоре пълна с мед. ...
300
2
Порта затворена отзад,
напред - път белоснежен
и последен стръмен скат,
някога толкова далечен ...
Няма как, ще го изкачвам, ...
напред - път белоснежен
и последен стръмен скат,
някога толкова далечен ...
Няма как, ще го изкачвам, ...
385
1
2
Толкова зими, есени, лета
тъй си останаха зад мене
и спазъм от една мечта -
пролет дъхът ми пак да вземе...
Да шушнат листата пак, ...
тъй си останаха зад мене
и спазъм от една мечта -
пролет дъхът ми пак да вземе...
Да шушнат листата пак, ...
359
1
1
Чувам далечния зов на фанфарите
в идния взрѝвен ден,
с тропота глух на изтерзаните,
на народа унизен,
повдигнал на дедите знамето, ...
в идния взрѝвен ден,
с тропота глух на изтерзаните,
на народа унизен,
повдигнал на дедите знамето, ...
285
4
Пияни олюлявам
двете ноти в душата,
някога припявах
ги слято,
сега разделени ...
двете ноти в душата,
някога припявах
ги слято,
сега разделени ...
393
2
Здравей! Позна ли ме?
Бяхме някога приятели,
а днес се разминаваме
като върло непознати...
Да бе, той, Животът – ...
Бяхме някога приятели,
а днес се разминаваме
като върло непознати...
Да бе, той, Животът – ...
436
2
Приляга тихо във душата
стара, мътнобяла тишина
и като снежинка се разтапя
в локвичка, събрана от деня.
Приютила някакви надежди ...
стара, мътнобяла тишина
и като снежинка се разтапя
в локвичка, събрана от деня.
Приютила някакви надежди ...
303
1
Как съм аз живял -
какво съм взел,
какво съм дал,
Животът ще отсъди.
Кое е в повече, не знам. ...
какво съм взел,
какво съм дал,
Животът ще отсъди.
Кое е в повече, не знам. ...
358
340
1
За теб съм вързан
като кораб на кей,
мой свят забързан,
вълни ме люлеят,
мачти ми скърцат, ...
като кораб на кей,
мой свят забързан,
вълни ме люлеят,
мачти ми скърцат, ...
356
8
Светофарът в мен
комай е повреден -
свети само на зелено.
Вярно, път е всеки ден,
отдавна съм поел по него, ...
комай е повреден -
свети само на зелено.
Вярно, път е всеки ден,
отдавна съм поел по него, ...
390
1
2
Как отминаха толкова години -
като прозорци на експресен влак?!
Аз през теб или ти през мен премина
тъй незримо, свят несвят?
Дали някакво значение има? ...
като прозорци на експресен влак?!
Аз през теб или ти през мен премина
тъй незримо, свят несвят?
Дали някакво значение има? ...
565
5
Не питам друг има ли до теб.
Това дори не ме интересува.
Нека има. Така е редно –
сама не бива да кукуваш...
Стига ми, че съществуваш, ...
Това дори не ме интересува.
Нека има. Така е редно –
сама не бива да кукуваш...
Стига ми, че съществуваш, ...
393
1
И тази нощ няма да съм сам.
Ще имам гост, но кой – не знам:
може да е някой стар приятел,
който с мене нещо е препатил
или позабравена вече дама, ...
Ще имам гост, но кой – не знам:
може да е някой стар приятел,
който с мене нещо е препатил
или позабравена вече дама, ...
462
1
Есен е. Напира тъжен здрач,
като в миражна жарка вечер,
с котешки молещ плач
и едно лице в моите шепи...
Него ли целувах или сумрака? ...
като в миражна жарка вечер,
с котешки молещ плач
и едно лице в моите шепи...
Него ли целувах или сумрака? ...
370
1
Защо кротуваш, докога ще спиш,
лъве наш със сплъстена грива?
В герба ни свит защо лежиш –
не лъв, а котенце пършиво?
С гербери отвсякъде обрасъл, ...
лъве наш със сплъстена грива?
В герба ни свит защо лежиш –
не лъв, а котенце пършиво?
С гербери отвсякъде обрасъл, ...
424
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
