Колко е странен тоз живот -
да го възпееш или препсуваш,
песенна поема или гроб дълбок,
в който случайно съществуваш ...
все пълен с надежди светли, ...
Времето на самотата в тишината.
На светулка от гаснеща угарка.
Образ на жена мрежесто се мярка,
паяжинно вплетена в душата ...
О, лирици, зяпнали в луната, ...
Ела, постой до мен на моста,
над шумящата сребърна река,
че зажадня душата ми за гости,
но тях ги няма, една ми ти остана,
моя неведома съдба в тъмни нощи ... ...
Изведнъж заоблачи се небето,
разпиля набързо мокри коси,
на прозореца замислен се вгледах
в струйките водни сълзи ...
виж как път си надолу проправят, ...
Самотните познавам по очите
със залезните им отблясъци в здрача,
очакващи среща със звездите,
забравили умението да плачат,
по пресипналата след вика тишина ...
От Живота си късметче взех,
но в замяна двойна бе цената,
безплатно той ми половинката отне
със скътано вътре бяло злато ...
Църковна мишка съм сега, ...
