valqka
515 el resultado
Оглушали от моторния бяс,
задушени в бензинови пàри,
неусетно се изтъркалят край нас
дните ни, като сън преживяни -
в усилие, в любов, във омраза, ...
  384 
Притъмня навън.
Дори и Витоша
помръкна.
Тежки облаци. Не съм
ги викал - ...
  352 
Увъртях се!
Думи, рими,
спомени ...
Всъщност - бяс е,
сам да си говориш ...
  494 
ЗАБРАВИ!
Дума кратка, ясна,
дума - точка,
дума - орис,
а неистово боли ...
  358 
Писна ми да описвам
красотите на есента,
багри разни да измислям
за фон на жълтите листа.
Тя и без мен си е красива, ...
  346 
Животът тресе ме ...
на батут.
Равновесието?
Забрави го тук.
Всичко е пружини ... ...
  431 
Моят малък свят -
стаята, която обитавам,
телевизора, таблета, химикала
и душата, в себе си събрала
онова отвън, зад стъклата, ...
  348 
Защо ли тъжни мисли
есента понякога навява.
Нали е цветиста и красива.
Дали защото влажно застудява
и нещо в нас изстива, ...
  367 
Ех, този есенен дъжд,
ситен, непроливен,
не лее се изведнъж,
а тихо, кротко те приспива ...
И сънувам ... ...
  504 
Не ти се вричам -
и без туй си ми една.
Подавам ти ръка -
жена ли си или момиче -
откъде да знам ... ...
  389 
Как си, друже?
Бива, бива! Шавам ...
Някому дали си още
нужен?
Силно се надявам ... ...
  327 
Улици, коли и хора ...
върволици - град голям,
потоци пълноводни,
град като река разлян ...
Лодки лимузинени. ...
  313 
Гълъбите ли пак дойдоха
или дъжд почуква в черчеве?
Есента - моята пройдоха
отново моя сън отне ...
Кротко, тихо си ръми, ...
  462 
Магията на моето детство,
онези врачански чукари,
исполини отгоре надвесени,
катерушки мои незабравени ...
Все още сте в мен, ...
  333 
Вървя по уличката малка
постлана с есенни листа,
шумолят стъпките ми бавно,
закъде да бързам, всички спят.
Кучетата дори са кротки - ...
  361 
Накъде води този път?
Примигва ми фенера ...
До тук ли е или и отвъд?
Защо е мрачно и студено?
Не съм на кон. В тунел съм, ...
  305 
Да си споделиш
душата,
когато
ти идва да крещиш
и отсреща, ...
  328 
Купчинка съхнещи листа
с дъх на старо и на гнило -
цветен спомен в есента
за нещо преживяно и горчиво -
в далечината силуета на момиче, ...
  416 
Прегорялата трева на есента
все връща ме към нещо
прегаряло и в мен като главня,
но прибулено във пепел -
към вълните на узрелите жита ...
  333 
Какво е болка?
Усещане чрез мозъка -
пепеляво сиво,
пронизващо незримо,
понякога катрано черно, ...
  329 
Тъй хороскопът ми рече -
водолян си, Вал и ще си овалян -
и взе, че позна, дяволът черен.
Сега съм така овъргалян
в паяжина от дълг и човечност ...
  390 
Знаеш ли, колко обич
крия към тебе,
моя млада, скалиста земя,
за която някои казват
открай време, ...
  808  10 
Проблеми, проблеми, проблеми ...
Не аз, Живота се препъва във мен.
Със свити вежди го гледам,
но един без друг не можем, до тлен ...
Очи в очи тежко се гледаме, ...
  357 
Свирепо бяло слънце е отгоре,
отдолу - на буци изпечена земя.
Една душа, изсушена от несгоди
броди, търси неувяхващи цветя ...
Един живот, парещо изтляващ, ...
  491 
ЗАБРАВИ!
Дума кратка, ясна,
дума - точка,
дума - орис,
а неистово боли ..
  322 
Истина какво е?
Защо е толкова различна?
Всеки си има своя,
негова си, лична ...
И в мене тя вирее, ...
  294 
Съмна и новият ми ден.
Той е мой и аз съм негов,
с хиляди въпроси в мен
и нормални грижи и тревоги ...
и с дежурното кафе - ...
  428 
Повикай ме,
ако белите цветя повяхнат,
повикай ме,
ако реката вече не шуми,
повикай ме, ...
  405 
Да бъда или да не бъда?
Този вечен въпрос
пред мен не стои ...
Аз бях и съм,
и кръвта ми още кипи, ...
  397 
По Витошка днес
течеше протест.
Безработните и лелките
си искаха пейките ...
Много близо до тях ...
  400 
Заглъхнали са птичите песни,
не трепкат зелени листа,
заспива тихата вечер,
примряла от жарта на деня ...
Обичам тези нощи летни ...
  390 
Горещо е ...
Мисълта даже ври ...
Докато намислиш нещо,
то се изпари ...
Време за немислене ...
  320 
В себе си прекрачвам
с широка стъпка и се спъвам,
на щуреца струните докачвам,
онзи, който вътре го дочувам ...
Пресеква песента, присвивам вежди, ...
  406 
Нажежен до бяло е деня,
отмаляла е бялата ми стая,
задухът в моята душа
възвира и вече накипява ...
Преживявал съм го и преди, ...
  380 
Да се скриеш в здрачината,
да изчезнеш без остатък,
помрачила знойно лято
в каменния си замък ...
ще виждаш като призрак ...
  434 
Вълни от спомени шумят
в морето на мойта незабрава,
блъскат в скалисти бряг
и смълчани там остават ...
Бряг да вдигна обещах, ...
  376 
Софийски мои утрини,
с капчици роса
по кестените бухнали
в ранна тишина ...
Утрини мои рукнали ...
  399 
Облаци дъждовни
надвиснали над мен,
отдолу - локви
с мазутен тен.
Оглеждат се в тях ...
  328 
На спирката съм. Чакам.
Да отпътувам нанякъде.
Накъде? Не знам.
Там, където ще съм сам -
на скалата на тъгата ... ...
  423 
... дойде отново лятото,
неусетно, със дъжда ...
Вярно, зелени са листата,
но мокри, свели са чела.
По тях - ...
  360 
Propuestas
: ??:??