valqka
515 el resultado
Оглушали от моторния бяс,
задушени в бензинови пàри,
неусетно се изтъркалят край нас
дните ни, като сън преживяни -
в усилие, в любов, във омраза, ...
  426 
Притъмня навън.
Дори и Витоша
помръкна.
Тежки облаци. Не съм
ги викал - ...
  416 
Увъртях се!
Думи, рими,
спомени ...
Всъщност - бяс е,
сам да си говориш ...
  542 
ЗАБРАВИ!
Дума кратка, ясна,
дума - точка,
дума - орис,
а неистово боли ...
  395 
Писна ми да описвам
красотите на есента,
багри разни да измислям
за фон на жълтите листа.
Тя и без мен си е красива, ...
  423 
Животът тресе ме ...
на батут.
Равновесието?
Забрави го тук.
Всичко е пружини ... ...
  489 
Моят малък свят -
стаята, която обитавам,
телевизора, таблета, химикала
и душата, в себе си събрала
онова отвън, зад стъклата, ...
  395 
Защо ли тъжни мисли
есента понякога навява.
Нали е цветиста и красива.
Дали защото влажно застудява
и нещо в нас изстива, ...
  413 
Ех, този есенен дъжд,
ситен, непроливен,
не лее се изведнъж,
а тихо, кротко те приспива ...
И сънувам ... ...
  571 
Не ти се вричам -
и без туй си ми една.
Подавам ти ръка -
жена ли си или момиче -
откъде да знам ... ...
  433 
Как си, друже?
Бива, бива! Шавам ...
Някому дали си още
нужен?
Силно се надявам ... ...
  362 
Улици, коли и хора ...
върволици - град голям,
потоци пълноводни,
град като река разлян ...
Лодки лимузинени. ...
  372 
Гълъбите ли пак дойдоха
или дъжд почуква в черчеве?
Есента - моята пройдоха
отново моя сън отне ...
Кротко, тихо си ръми, ...
  504 
Магията на моето детство,
онези врачански чукари,
исполини отгоре надвесени,
катерушки мои незабравени ...
Все още сте в мен, ...
  387 
Вървя по уличката малка
постлана с есенни листа,
шумолят стъпките ми бавно,
закъде да бързам, всички спят.
Кучетата дори са кротки - ...
  405 
Накъде води този път?
Примигва ми фенера ...
До тук ли е или и отвъд?
Защо е мрачно и студено?
Не съм на кон. В тунел съм, ...
  386 
Да си споделиш
душата,
когато
ти идва да крещиш
и отсреща, ...
  371 
Купчинка съхнещи листа
с дъх на старо и на гнило -
цветен спомен в есента
за нещо преживяно и горчиво -
в далечината силуета на момиче, ...
  466 
Прегорялата трева на есента
все връща ме към нещо
прегаряло и в мен като главня,
но прибулено във пепел -
към вълните на узрелите жита ...
  380 
Какво е болка?
Усещане чрез мозъка -
пепеляво сиво,
пронизващо незримо,
понякога катрано черно, ...
  386 
Тъй хороскопът ми рече -
водолян си, Вал и ще си овалян -
и взе, че позна, дяволът черен.
Сега съм така овъргалян
в паяжина от дълг и човечност ...
  434 
Знаеш ли, колко обич
крия към тебе,
моя млада, скалиста земя,
за която някои казват
открай време, ...
  855  10 
Проблеми, проблеми, проблеми ...
Не аз, Живота се препъва във мен.
Със свити вежди го гледам,
но един без друг не можем, до тлен ...
Очи в очи тежко се гледаме, ...
  395 
Свирепо бяло слънце е отгоре,
отдолу - на буци изпечена земя.
Една душа, изсушена от несгоди
броди, търси неувяхващи цветя ...
Един живот, парещо изтляващ, ...
  534 
ЗАБРАВИ!
Дума кратка, ясна,
дума - точка,
дума - орис,
а неистово боли ..
  365 
Истина какво е?
Защо е толкова различна?
Всеки си има своя,
негова си, лична ...
И в мене тя вирее, ...
  341 
Съмна и новият ми ден.
Той е мой и аз съм негов,
с хиляди въпроси в мен
и нормални грижи и тревоги ...
и с дежурното кафе - ...
  506 
Повикай ме,
ако белите цветя повяхнат,
повикай ме,
ако реката вече не шуми,
повикай ме, ...
  451 
Да бъда или да не бъда?
Този вечен въпрос
пред мен не стои ...
Аз бях и съм,
и кръвта ми още кипи, ...
  447 
По Витошка днес
течеше протест.
Безработните и лелките
си искаха пейките ...
Много близо до тях ...
  441 
Заглъхнали са птичите песни,
не трепкат зелени листа,
заспива тихата вечер,
примряла от жарта на деня ...
Обичам тези нощи летни ...
  437 
Горещо е ...
Мисълта даже ври ...
Докато намислиш нещо,
то се изпари ...
Време за немислене ...
  363 
В себе си прекрачвам
с широка стъпка и се спъвам,
на щуреца струните докачвам,
онзи, който вътре го дочувам ...
Пресеква песента, присвивам вежди, ...
  462 
Нажежен до бяло е деня,
отмаляла е бялата ми стая,
задухът в моята душа
възвира и вече накипява ...
Преживявал съм го и преди, ...
  419 
Да се скриеш в здрачината,
да изчезнеш без остатък,
помрачила знойно лято
в каменния си замък ...
ще виждаш като призрак ...
  488 
Вълни от спомени шумят
в морето на мойта незабрава,
блъскат в скалисти бряг
и смълчани там остават ...
Бряг да вдигна обещах, ...
  420 
Софийски мои утрини,
с капчици роса
по кестените бухнали
в ранна тишина ...
Утрини мои рукнали ...
  448 
Облаци дъждовни
надвиснали над мен,
отдолу - локви
с мазутен тен.
Оглеждат се в тях ...
  373 
На спирката съм. Чакам.
Да отпътувам нанякъде.
Накъде? Не знам.
Там, където ще съм сам -
на скалата на тъгата ... ...
  481 
... дойде отново лятото,
неусетно, със дъжда ...
Вярно, зелени са листата,
но мокри, свели са чела.
По тях - ...
  400 
Propuestas
: ??:??