valqka
515 el resultado
Добре облечена душа
под сенчестите мигли,
в калъф от самота
и порочни мисли ...
Не се продава. Мостра. ...
  406 
Дъжд! Дъжд безкраен ...
Просълзено сиво небе,
носещо в себе си тайните
на далечно тъмно море.
На капки плачат кристалите ...
  459 
Всеки по своя път ...
"Здрасти",
понякога и "Как си?"
(от куртоазия)
и "Довиждане", ...
  366 
Река бъди ми
пълноводна
под звездно-иглен
небосвод,
в мойте вечери ...
  484 
Живота го гледам фронтално,
в анфас, право в очите,
в ненаситната, раззината паст.
И той ме зяпа най-нахално,
дори сърдито ми кима - ...
  310 
Усещал ли си, Луната
когато изплува
от облака бял,
като призраци
как се втурват ...
  393 
Когато хоризонтът притъмнее
и небето със земята се слепù,
а пътя ти с черното се слее,
под стряха нейде се поспри.
Заслушай се във вятъра, приседнал ...
  826 
Озлобен си! Чак до черно ...
И си играеш с мене.
Създаваш ми проблеми.
И времето ми вземаш.
Не е честно ...
  365 
Измислям си причини
да живея,
че е монотонно сиво,
когато годините
веч мъждеят... ...
  346 
Той ги вятърът донесе -
тези чувства,
за май, за пролет и любов
в мойта есен
пуста, ...
  301 
Подаяния от никого не искам.
Имам всичко -
море, земя, небе...
и душа, в която плискат
радост и тъга. Нощ и ден. ...
  422 
Ще те прегърна,
моя бяла пролет,
като жена, като любима,
нека ме обгърне
пулса ти възторжен ...
  319 
Зелената трева на моя роден край
и засмяните божури по пътя ми за вкъщи,
те ли, аз ли - едва ли някой знае
какво пак влече ме да се връщам
към онова, което от лицето ...
  394 
Сам стоя. В душата си. Изправен.
Питам я: "Защо си все сама?"
Тя диша тежко: "Извинявай!
Седни! Прав не стой!
Поне веднъж да разговаряме ...
  397 
Обичам зелените листа
разпъпващи пред мене
и порива на пролетта
да дръпне ципа на небето,
потекло в цикъл от циклони, ...
  412 
Алармата. Кафето със цигара. И таблета.
Таблета. Цигарата с кафето. И алармата.
Сам-самичък в стаята.
Подръпвам лекичко пердето.
Слънцето зад него. И небето. ...
  391 
Живот ли си или си пиеса?
Жив ли си или си само сцена?
Кой режисьор те е харесал
тъй труден и неразбираемо весел,
та вече толкова години ...
  411 
Пролет, лъхаща отляво...
Как я чакам, Боже...
отново да я вдишам
гореща, тъй, до бяло...
отразена в невинни ...
  579 
Ти ли беше този,
ти ли беше, свят,
който тъй ме омагьоса
с твойта обич и омраза?
Ти ли мен ме раздвои, ...
  373 
В тази времева матрица,
в която ни зарешетиха всинца,
аз съм не на място,
за мен е някак тясно...
Духът ми полудял е ...
  336 
Ако животът ти обърне гръб
и останеш сам сред пустошта,
вгледай се в Млечния път -
там припламва твойта звезда.
От млякото нейно си засукал ...
  325 
Долових някакъв шепот до мен,
като хрип на дете в майчина пазва,
не успях да го чуя добре - дали бе
от вихрещия сърцето ми вятър
или шум на ронени от айсберг ледове... ...
  300 
Късно се душата ми отприщи,
дори почти е неприлично
в стихове да се разсъблича,
когато животът се оттича...
Поне да бе по-рано, ...
  375 
Улицата. Претъпкания бус. И паветата...
Отиваш да изкараш хляба...
Снегът е надвиснал по дърветата.
До прозореца изправен със кафето
чакам сънят да ме остави... ...
  505 
Пораснах още малко вчера
(или смалих се, знам ли),
изкачих се още сантиметър,
а душата ми се смее
(или ме подиграва): ...
  399 
/само за пушачи/
Чакам тролейбуса.
Паля си цигара.
Усещам странен вкус
на изгоряло. ...
  944 
Шал намерих,
още топъл,
сплетен от души.
Огледах се наоколо -
няма никой, ...
  378 
На детска люлка
лекичко приседнах.
Притъмняваше след залез.
С риск да се разбия
се люшнах за последно. ...
  383 
"С живота сме в разпра ..."
Н. Вапцаров
... в свещена семейна борба.
Той прилага ми някакви хватки
(като т.нар. "вълчи капан"). ...
  381 
Днес ще съм различен
от този, който бях вчера.
Безразлично неприличен
ще съм в тази далавера -
обади се на приятел личен ...
  349 
Живея в паралелни светове
на спокойствие и стрес,
на радост и на мъка,
на любов и омраза,
на живот и на смърт, ...
  371 
Не понасям тази мъгла.
Ще седна пред камината
и заедно с моята съдба
ще поговорим за зимата
в душите на хората - ...
  411 
Душата ми е стон -
написа Яворов.
А моята е в тон
със сърдечната ми клапа.
С диагноза ...
  328 
Развива се макарата на дните ми,
остава на възел да завържа
конците бели на мечтите ми
и черните на моите мъки и скърби,
да дозакърпя дрехата ...
  345 
Гледам чашата си строго,
разливаща във мене огън -
нима от тебе имах нужда
да ме топлиш? Ти си чужда!
Не ми го причинявай, ...
  368 
Понякога се разтварям в себе си
и тихо и кротко чета,
разлиствам бавно тефтера си
със странички неукротима душа.
Изливани мастилени блянове, ...
  479 
На тази пейка ще приседна -
до времето си
и до надеждата си сетна -
като погледам
играта на врабчетата ...
  510 
+ + +
Есенни листа.
Килимче под нозете.
Шумоляща тишина
притихва във сърцето... ...
  541 
Тъгувам те, мое младо време,
когато с кифла и боза
и с крак във стремето
запрепусках за насам...
Всичко бе толкова различно ...
  486 
Скрих се в себе си.
В стих.
Тук е топло.
Вън почти е зима.
Двукраки вълци вият. ...
  408 
Propuestas
: ??:??