Ve2666
541 el resultado
Книжки шарени, красиви!
Опознавам с Вас света.
Историята на Земята
преминава кат река –
в моята ръка! ...
  523 
Април дойде с мъгла.
Приспа листа и цвят.
Раздаде малко аромат,
искаше и
люлякът да цъфне. ...
  784  13 
Приятелството си отива.
Дори това от първи клас.
Всеки има си кусури-
и ти, и аз.
Приятелството си отива, ...
  540 
Ето я, на пътя!
Стои сама - старица прегърбена.
Боята отдавна олющена,
вратата - заключена.
Плаче с немити стъкла. ...
  440 
...
Гледам старите снимки,
превърнали времето в спомен.
Мигове толкова близки,
а всичко е вече различно.
Да върна времето, как искам! ...
  733 
Невъзпитана и жалка -
трева в буйната гора,
толкова съм малка,
че се врекох- да мълча.
Беше време, имах си листа. ...
  423 
Как се ражда пролетта?
С топъл дъх и вик на птица.
А може би с разлистено дърво
и разцъфтяла вишна.
Идва тъй от нищото ...
  421 
Пияна жена.
Каква веселба!
Навсякъде разхвърляни вещи.
Немити чинии, тигани,
цял куп дрехи непрани. ...
  472 
Чакана -:в студени нощи.
Ето я, пристига! Коси разплела,
снага кърши, със замах рисува -
трева, цветя наболи
и докарва всички птички. ...
  522 
Изведнъж, без причина
започваш да чуваш сърцето си.
Боли, когато я няма.
Ужасно е, ако друг има.
Харесваш й грешките, ...
  590 
Разкъсани дните
някак минават.
Нощите белег оставят -
на рани, вопли, въздишки.
Утрото вплитат в нишки - ...
  417 
Равнини и планини.
От изток, - морски синини,
дъх на здравец и момини сълзи
и още нещо,
напомнящо за много, много ...
  788 
Сън сънувах,
дълго плувах - в черната вода.
Змии и гущери целувах,
цялата позеленях.
Виждах как минава жълтата вода. ...
  267 
Слънце мое -
нежно, обичано, желано!
Изгрей! Стопли ме -
поне за малко!
Без теб съм нищо -.. ...
  309 
Как да ти кажа, че е студено?
Навън и в душата.
Зима е. Нормално,
лятото отдавна отмина.
Не искам, но все пиша! ...
  793 
Едно, две, три.
Хайде, поспри!
Огледай се. Тишината ехти.
Чудиш се, накъде? -
по първата пряка пътека. ...
  305 
Любов –
скрита в поглед, във строфа,
млада, чиста, неопетнена,
винаги ранена, но непобедена!
Пореден гаф. Следа в сълзите, ...
  330 
Не е лесно да си жена!
Знаех го от дете, предчувствайки съдбата си, питах мама " Защо си ме родила?" Тежки думи, нали? Дано не ги чуете никога! Сега и аз се срамувам, че съм ги изрекла в яда си. Ревнувах от сестра ми, че си говори с мама, споделя. Не и аз. Имах си приятелки за тая работа. Знам, че м ...
  955 
Искам да не бъда права, но животът го потвърждава! Майчината обич разболява, фира дава! Всеки ден наблюдавам - стари и млади, първите - вече берат плодовете на своята грешна любов, а другите - току-що правят първите стъпки. Говориш им, не разбират! Напълнихме се с принцове и принцеси, а кой ще им сл ...
  720 
Когато си на края на скалата
и тъмен облак те теши,
няма я ръката,
няма я сълзата в майчини очи –
да те съхрани! ...
  266 
Бедна къщурка. Влага и студ.
Едничко одеало, нагризано от плъх.
Дим от комина в празнични дни.
Бабата спи.
Тенджера празна кънти. ...
  348 
Понякога съм облак черен,
понякога съм светлина.
Капки кръв се стичат. Вярно,
но танцувам под луна.
Раздавам обич, а съм суша ...
  340 
Чакам - дни, нощи, часове,
а минутите с викове
отмерват - липса.
"Мамо"- ръката ми сама написа.
Стиснах я, до кръв! ...
  271 
Уморена съм,
след вятъра не тичам.
Не се познавам,
а не искам на другите да заприличам!
Годините са безразлични ...
  381 
Бабо Зимо,
добре дошла!
Малко закъсня.
На Йордановден кандиса,
гайда щом запя ...
  684 
Честит рожден ден, дъще!
Сърцето те прие
и си част от него. Късче,
което топли моето момче.
От нас далече. ...
  389 
Заспива селото,
подпряло челото
върху стария баир
Нощта завива го грижовно,
като роден син. ...
  947  12 
Коледа е.
Накичена елхата грее.
В кухнята така ухае
на питка, тиквеник, бадеми.
Едно мъничко човече ...
  386 
...
Изгризани нокти, до дъно .
Загубено минало,
отлетяло с детско хвърчило.
Души ме, отляво!
Бъдеще, толкоз неясно, ...
  215 
Тя, майката една е!
Жена с главно име!
Изгубила нозете
от дълго чакане в студовете.
Превила снага ...
  329 
Загубих си очите –
от дълго взиране и чакане
на едно несбъднато желание,
по-голямо от имане.
Загубих пътя и посоката, ...
  282 
Дойде зимата, с малко сняг, колкото да подскаже, че е време да украсим елхата. За седмица се стопи, сякаш да улесни живота на Галя. Вместо радост, пак получи удар от съдбата. Гледам я унила, тревожна, набързо нахрани прасета и се шмугне в къщата. Гери (моят враг, малкото коте) напразно се умилква и ...
  402 
Красива зимна картина -
от блясък на огън в камина.
Лека бяла завивка върху земята.
Еленче във впряга. Шейната.
Дядо Коледа пристига! ...
  433 
Завидя ми дори и за раните,
за онези - що ме калиха.
Няма ги.
Цигара от пепел и лава си свиха -
силна, отровна, напомняща дните. ...
  293 
Не искам облаци и дъжд.
Не искам, но ме следват!
Вървя по чуждите следи,
а моите - безследно чезнат.
В сянката на някакво дърво ...
  361 
Изригна водната стихия.
Събаря диги и руши.
Крещи със пълна сила,
а ние нямаме души!
Мътните води не спират, ...
  630 
Небето ослепяло от светкавици
изгуби облаците бели.
По тъмните заспали улици
само вятърът набира сили.
Стърчат самотно светофарите ...
  506 
От месеци се борят майките с деца,
няма подкрепа. Тишина.
Вдигнаха бензина,
развяхме знамена.
Колата е нужна, ...
  361 
Върна се на село с надеждата, че ще живее спокойно и добре. Ще обнови бащината къща, ще засее много цветя, да и радват душата. Не обичаше да ги къса, искаше сутрин щом стане, да почувства аромата им ведно с чистия родопски въздух. От терасата й се виждаше гората, есенно накипрена в жълто, кафяво, че ...
  1057 
Как се става българин?
Адски бързо. С много пари.
Кръвта не е важна.
Сякаш дяволът превзел е света.
Ето, отвсякъде се показва. ...
  532 
Propuestas
: ??:??