Ve2666
541 el resultado
Ти не спиш и аз не спя.
В тази нощ безлунна
две очи търсят изгубени чуства.
Животът да ни събере не успя,
замлъкна китарата тънкострунна, ...
  394 
По стената пълзят среднощни ухания -
на парфюм, любов и желания.
В леглото са двама
и са щастливи. Раздялата вече я няма.
Преминаха бурите снежни. ...
  333 
Една нощ желана -
една сбъдната мечта.
От детството събрана
в една топла ръка.
В две очи затворена ...
  412 
Две очи разплакани.
Две съдби прекършени,
като млад филиз.
Остана недокоснат
моминският чеиз. ...
  1080 
Влезе в душата ми,
вратата бе широко отворена.
Повярвах на думите.
Вятърът дори се заслуша.
Не мога да си простя. Бях наивна жена. ...
  445  11 
Заспива небето,
прокудило дългия ден.
Заспива като бебе,
приспано със звездна песен.
Облак нежно покрива го с одеало. ...
  331 
Ще ме търсиш в падащите капки дъжд.
Между нас застина облак.
Ще поглеждаш тъжно нашето дърво,
то заплака първо.
Ще броиш нощем звезди. ...
  321 
Гръм и мълнии. Градушка.
Граби небето хорския труд.
Градините глави навеждат,
не могат да опазят чудния си плод.
Природата отвръща ...
  316 
В съня ми препускат
огнени кълба.
Небето стене в ужас.
Два гълъба болезнени
носят дъха на отминало време. ...
  364 
Свечери се над селцето,
ето и луна изгря.
Чакам те с надежда.
Ела. Стопи леда.
Сведена и примирена ...
  302 
В чужбина сме вече,
домът остана далече.
Децата ги няма,
в душата зее страшна яма.
Зова ги, сънувам ...
  358 
Прости ми, майко,
за тревогите, сълзите,
за думите, с които те раних.
Повярвай ми, не исках
да те заболи! ...
  452 
Трептящи дихания.
Изпарения самота.
Туптящи сърца и
докосващи се ръце - две по две.
Устни парещи - горещи следи, ...
  503 
Докосваш ме нежно,
припомняш предишните дни.
Време е нужно.
Не се прощават лесно лъжи.
Очите ми бяха пълноводни реки. ...
  344 
Видях те
сред хиляди лица.
Разпознах те
на малката улица.
Върнах спомена, ...
  418 
Говори ми!
Разбий тези стени -
помежду ни -
отдавна са глухи за вопли.
Ден след ден нокът ги чопли - ...
  385 
Парче по парче -
съшита мечта.
Подхвърлена на вятъра,
вихър с нея играй. Изгаря я.
Нова деня озарява, ...
  314 
Отключва всеки праг затворен.
Тихо стъпва - на пръсти.
Обвива крехките ни рамене
с поглед копринен и всеки
ден на бог се кръсти. ...
  416 
Завръщам се в празната стая.
Зная, че ще боли!
Таени чувства път си поправят
в зазидани стени, на портрета
мама мълчи. ...
  354 
Покрити с девет листа -
наоколо блатисто.
Писта широка -
без деца,
егоист по душа, ...
  308 
Една сълза -
прашинка болка,
пълзи по скулите.
Изтри ù я с устни.
Вкусът солен остава спомен. ...
  615  10 
Звънящ телефон,
на фона на времето -
бреме и стон,
прекъснато ехо.
Звънящ телефон, ...
  438 
Харесвам простите неща -
хляба опечен от мама,
чергата от стана на баба,
на печката опечен картоф
и чая от липата набрана. ...
  395 
Лоши деца -
непокълнали семена
на доброто,
прегърнали скуката,
далеч от науката, ...
  344 
Влюбени двама
бродят в нощта.
Няма е пощата
на любовта.
Без думи усещат ...
  401 
Слънчо се показа,
лицата ни омаза
с топли като чай лъчи,
викна "Хей, сънливци -
бързо вън!" ...
  524 
Различни сме хората,
скитаме по тази земя.
Нямаме волята да бъдем
свободни птичи ята.
На водата приличаме, ...
  334 
Ти си слънцето -
светиш за мен,
ден след ден топлина
ми даряваш.
Усмивката ти грей, ...
  416 
Любовта проходила бавно
за цял е живот,
трудна, изпитана,
отстояла на ветровете,
диво препуска и търси брод. ...
  962  16 
Правият път избери -
бисер е в мътни води,
денем и вечер един е,
към сърцето ми води.
Няма завой, не боли, ...
  564 
Вековни традиции -
смърт на девици,
убивани, бутани от скалите,
нецелунати, необичани -
звездици във време безумно. ...
  517 
Животът е река -
тече, назад не
може да се върне.
Бегълка -
далеч от роден дом, ...
  573 
Господи,
за нас се жертва -
за да ни спасиш!
Струваше ли тази саможертва -
толкова воним! ...
  442 
Грешките са нужни,
за да помъдреем и в
живота правилни
решения да вземем.
Една-две са допустими, ...
  353 
Едно написано писмо -
преди години.
Говори за раздяла.
След прочета боли
и оживяват чувства. ...
  504 
Грях е да имаш,
а да не помогнеш
на гладен, жаден, бездомен.
Чуждата болка,
приета за своя, ...
  457 
България е нашата Родина.
Напускаме я със сълзи в очите,
с дребни монети- душите,
със спомени - увити в хартия -
от мама. ...
  409 
Децата са радост,
превръщат животът в сладост,
ако умееш да ги полееш
с благост.
Децата са плодовете ...
  694 
Два молива,
с гумички на края,
върху бялата
хартия си играят.
Единият прави права, ...
  362 
В болница приета е душата-
с хрипове, със затворени очи,
дошло и е до гуша от клюкари
с покварени сърца.
Паметта ù избледнява - ...
  358 
Propuestas
: ??:??