Ve2666
541 el resultado
Дойде този ден,
в който сърцето пленено
казва ''Да''
на любимата своя жена.
И е толкоз прекрасно! ...
  561 
Кражба е,
да оголиш душата до кости,
да ограбиш мечти,
а после да искаш да ти прости!
Как се забравят безсънните нощи ...
  535 
Болка е ревността.
Червей- разяждащ плътта,
спътник на младостта,
от годините на мъдростта
ми е смешно. ...
  462  10 
Да обичаш двама –
драма е голяма.
Прибираш се в къщи, а си сама.
С тягостно чувство приспиваш деца.
Навън са мислите, умът, сърцето – ...
  590 
В светлия сърп на луната,
в центъра на светлината,
здрав мост се изгражда –
от любовната жажда.
Кумува им бога. ...
  662  14 
Нещо човърка,
нещо поправя.
(по-скоро разваля).
​​​​​​
Гледа те умно ...
  1173 
Прекрасна
е песента на щурците в
синхрон със звуците
ескалиращи
на тишината. ...
  677 
Усещам твоя аромат
сред толкова лалета,
от хубави, по-хубави на цвят,
но само ти си моят свят.
Усещам топлия ти дъх ...
  633  11 
***
Крещи в мен тишината.
Разкъсва душата.
Кукувицата се е скрила,
самотна и плаха.
Чакам да дойде – ...
  389 
Пак е време за сбогом.
Тръгват на път.
Искат, не искат,
целуват за последно черната пръст.
И строени по жиците ...
  1447  14 
Плод отрупал е земята родна.
Освободен, вятърът прогонва птиците
далеч от бащин дом.
Ронят се листата тихо, всичките –
а дървото с поглед е смутен. ...
  813 
В пясъчен замък,
в стени от камък,
едно сърце се придвижва.
Стъпка по стъпка -
бавно, уверено, предпазливо ...
  714  14 
Денем и нощем,
в пек и в студ, през
август и декември,
камъните са тук.
Ангелски чисти. ...
  784  12 
Ако утрото не изгрее
и слънцето не залезе.
Ако птичката не запее
и земята линее -
то Бог много се сърди ...
  565  15 
В топлия августовски ден,
когато слънцето се оттегли в покоите си,
роди се любов.
А всичко започна невинно. В
ясния поглед на едно момче ...
  713  11 
Теб ли изпратиха, рожбо? –
да събираш сълзите в ръка.
Вече много е късно.
Искам да съм сама.
Беше време, мечтаехме! ...
  405 
Здравей, Насе!
Не мислих, че пак ще ти пиша. Помниш ли войнишките писма?
Колко години изминаха оттогава? Бяхме още деца, непознаващи болката и страха, следвахме пътя си смело. Ти – отракан хлапак, а аз – мъжко момиче!
Много те измъчих, нали? Всичко помня, а ти? Началото беше в края на едно лято. Пом ...
  1368 
Да видиш вълните,
обвили горещото тяло, извивайки кръшно снага,
йодните пари да вдишаш и
да погалиш мокрия пясък с ръка,
е сякаш си пак у дома. ...
  865  14 
Животът – един ѝзпит,
суров, безпощаден,
впит кърлеж, огромен –
изсмуква и последната капчица радост.
Ден след ден се изнизват. ...
  356 
Помня топлата вечер,
дъха на морето.
Помня, сякаш бе вчера,
как ме прегърна нежно и топло.
Помня целувката. ...
  417 
Мое голямо момче!
Мое вечно малко дете!
Родих те в ден летен
и животът ми се превърна в песен.
Видях те тъжен, ...
  624  12 
Едно, две, три –
на пръсти детето брои.
За четири се двоуми,
нали е толкова малко –
само на три. ...
  1317 
Един е Слънчо -
гали, топли, радва.
Щом залезе идва Сънчо.
Милион деца в пазвата си грабва
и ги приспива с майчина обич голяма. ...
  1416  11 
Вечно са там –
на пътната пейка.
Четат поредната жалейка.
Ще си отидат, като суха вейка
в някой ден лъчист. ...
  404 
Сега е твоят ден. С
име на светец и
миг от вечност,
едничък път орисан. В
небето гръм, ...
  1296 
Беше тук. Под дъжда.
Беше до мен. Цяла.
Протегнах ръка,
но превърна се в сянка.
Беше с мен в юлската жега. ...
  464  10 
Минаха 20 години, а само Пепи не я забрави. Всички други колежки се изпариха, забравиха адреса и телефона й. Остана само тя, не подминаваше нито един имен ден, помнеше имената на децата й. Дори Ивана не можеше да познае веднага гласа й. Знаеше, че се чувства виновна пред нея.
Историята е следната:
З ...
  1362 
Пътека отъпкана,
път извървян,
а още толкоз далече
от мечтания блян.
Прихлупено слънце. ...
  466 
Лятото е тук.
Върху заспалия капчук
чукат гълъбите зажаднели,
от дни водица не видели.
Жарко слънце. Зной. ...
  630  12 
Цялото в слух
и очакване.
Мамено с години.
Ето го, изпомачкано!
Не му трябват години в ...
  807  10 
Звезден прах се рони
над села и градове
и заспалите хормони
пак надават викове.
Срамежливи са звездите, ...
  1217  10 
Звездите са много.
Светят в нощта.
От небесната поща идват
любови на прага.
Протегни смело ръка! ...
  1208 
Тази сянка,
която в нощите броди –
задушна, тягостна, без мярка,
пъдя я. Не си ходи.
Обикаля, като бездомно куче ...
  332 
В мълчанието на нощта
говорят две тела
за страст, помитаща канони
и носеща покой.
Да ги спре, не може никой! ...
  449 
Едно детенце, както си играло,
малко зрънце съзряло.
Взело го нежно с ръчички,
както правят всички,
положило го в саксия ...
  1276 
В залеза ален,
в закъсняла сълза
споменът бърза,
подвиква след мен.
Разрошва косите вятърът бурен. ...
  476 
Потайно живее.
Ранено от времето
и стенещо в мрака,
като прекършена роза,
а още ухаещо. ...
  771  11 
Играем. От години –
сърдити, мълчаливи, неспокойни.
Трудни са дните –
без ласка, без обич, без очите,
които с нежност говорят. ...
  561  14 
Свит на кравай.
Виещ чакал.
Късче небе.
Умъртвено дете.
Семе без цвят. ...
  730  10 
Те са там. Далеко.
Ронят горчиви сълзи –
в чужди страни, без покрив
и светът отново е крив.
Те са тук. Близко. ...
  394  11 
Propuestas
: ??:??