velikataniki (Николина Милева) - Obras

Защо плачеш, Татко... 🇧🇬

Защо плачеш, Татко...
а масата, отрупана с тъга... стои!
Не ме съди, нима по-сладко
е брашното, непресято... с камъни?
Не ме кори в очите си зелени. ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-09-21T22:17:39+03:00 1K 8

Падане/Влюбване 🇧🇬

Невидима сила ме тласна към тебе...
И оглупях неразумна тогаз.
В яда си проклинах и стенех,
oт oгризките трупах запас.
Набрах си букет от иглика... ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-09-19T11:40:00+03:00 895 11

Буря 🇧🇬

Реката не знае... когато
потокът се влива смирено
в косите ù! Отново и отново.
Пак.
Земята дерзае… когато ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-09-18T23:32:45+03:00 692 7

Орис... 🇧🇬

Орис ли беше, гладна просия?!
(-Тъмничарю, ключа ми дай.)
Празна и суха е тази килия.
Няма прозорец, нито врата.
Oтчаян зов на изгубено агне ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-09-17T10:54:22+03:00 1.8K 3

... равносметка... 🇧🇬

Пораснахме и времето отмина,
преструвайки се, че сме по-добри,
а пустотата бавно ни убива,
нахлула силно в нашите души.
Изминахме половината от пътя. ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-09-16T09:51:02+03:00 878 5

Неродено 🇧🇬

Майко…
Помниш ли?!...
Ехтящия до Бога смях,
как пленяваше покорно двора?!
Недоносена за този свят, ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-09-15T10:01:07+03:00 830 10

Интернет пиявици 🇧🇬

„Грамотни” уж... а все пак прости,
пълзят по безжичната клавиатура.
Озверели за месо от толкоз пости,
стрелят, без да вадят от кобура.
Замразени под ядлива форма – ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-09-14T11:33:22+03:00 793 5

Момиче, ти си ангел... 🇧🇬

на МОЯТА Гергана!
Момиче си ти... страшна муза.
Разпалваш (и Олимп разтресе).
С твоята усмивка като струна
разсърди гневно боговете. ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-09-09T12:42:14+03:00 2.1K 2

Канибал... 🇧🇬

Човекоядецо, защо си вечно гладен -
за плът? За рими и за мисъл.
Пируваш с думите - охранен
и стихове потайни до насита.
С горчивата реалност вечер се събличаш, ...

velikataniki

Poesía

2010-09-08T00:14:58+03:00 1K

Цирк 🇧🇬

Купих си билет за цирка на света.
Огромна арена, клоуни, животни,
батути, обръчи, въжета, все неща,
все агонии, алюзии човешки.
Жонгльорът стреляше със мисли. ...

velikataniki

Poesía

2010-09-07T09:00:55+03:00 1.1K 5

Ще отварям широко прозореца 🇧🇬

Ще отварям широко прозореца.
Вратите ще държа открехнати.
Докато чакам потънала в спомена.
Докато чезна сред всички илюзии.
Леглото ще застилам в утрото. ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-09-05T08:19:13+03:00 867 12

Разлаяха се уличните песове... 🇧🇬

Разлаяха се уличните песове...
от глад ли... може би разгонват се
и към луната войни с фесове
своенравно себе си надлъгват.
Събраха се уличните песове ...

velikataniki

Poesía

2010-09-01T13:45:51+03:00 738 4

Пепел 🇧🇬

Дойде, ограби ме и тръгна.
А колко можех да те задържа
във времето на изтръгнатото ми сърце?
Колко още можех да те търся?
Дойде и посади кокиче ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-08-29T15:57:32+03:00 673 1

Недрата на сърцето... 🇧🇬

Препусках из недрата на сърцето.
Разкъсвах хилядите му обвивки.
И стигнах до мястото, където
окъпах се в твоите усмивки.
Проникнах плахо там. ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-08-28T11:34:29+03:00 823 2

На най-обичания човек... 🇧🇬

Къде си, бабичко? Проклета скитнице.
Измами ме. Отне ми всичко искрено.
Не дишам вече. Нямам тези сили...
В зениците удавени, заспали
съм скрила образа ти на светица. ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-08-27T21:14:44+03:00 901

Откровение... 🇧🇬

Бездарни искри от отровни копнежи.
Бездушни очи разголват отново плътта.
Като пипала на октопод в рибарски мрежи
проси пощада грешната ми ръка.
Буреносен облак засенчи погледите, ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-08-26T12:20:04+03:00 738

Гълъбица.... 🇧🇬

Нима не знаешe,
че времето руши мечтите,
оплита ги в мрежи от лъжи,
а после като вятър ги помита
в потопa на свирепите души. ...

velikataniki

Poesía

2010-08-25T23:07:54+03:00 659

Pеквием за душата... 🇧🇬

Изумена съм от грозотата.
В далечна планета се ражда живот!
Вчера ли беше, вчера ли беше!
Не, не, приятели, това не е въпрос.
Наранена съм от нищетата. ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-08-24T20:07:59+03:00 901 3

На врачка... 🇧🇬

Кажи ми, Вещице, гадай съдбата ми.
Предричай ми все хубави неща.
Разголвай и обличай пак душата ми.
Разкъсай ме и отначало ме създай.
Кажи ми, Вещице, хвани ръката ми. ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-08-17T22:03:55+03:00 833 3

Зидай, зидарю... 🇧🇬

Зидай, зидарю,
иззидай стените ми.
Измажи ги отвътре навън.
Там вгради нежността,
в ъгъла, до камината. ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-08-15T21:39:39+03:00 893 10

.... 🇧🇬

Хора и пустинни хребети.
Вълнолом от различни лица.
Влакове, електрически лебеди.
Бели, червени пустинни деца.
Тичах по гарите, себе си търсейки. ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-08-13T12:29:42+03:00 739 2

Mамо... 🇧🇬

МАМО...
Безутешна съм, робиньо Майчице.
Приживе в скръбта си нетленна.
И тази скръб и жал се сипе, омайва ме -
като скръб и жал последна. ...

velikataniki

Poesía » Otra

2010-08-11T21:09:18+03:00 778 1