velikataniki (Николина Милева) - Obras

...кой каквото е дал... 🇧🇬

И защото съм мътна и дива река
те повлякох в дълбокото с мене.
Нямам пристан, но пак и така си тека
към безкрая на лудото време.
И защото съм тиха и твоя сълза ...

velikataniki

Poesía

2011-08-15T11:11:13+03:00 1.3K 33

По светло умират светулките 🇧🇬

Вечер по тъмно се гонят светулките
с бляскаво нежни очи от сатен.
Лутат се в мрака си, търсят милувките
на безграничния пролетен ден.
Цъфва надеждата в бяло облечена ...

velikataniki

Poesía

2011-08-10T13:17:31+03:00 1.3K 34

...оня Бог дето мрази 🇧🇬

Когато си тръгна от мене любов...
нямо те гледах от ялова нива.
Гърдите ми сложиха черен обков
за всяко друго непонятно отиване.
Когато си тръгна от мене любов... ...

velikataniki

Poesía

2011-08-01T08:53:09+03:00 1.4K 30

...дупка в душата на просяк 🇧🇬

Притиснат в ъгъла на самотата
броиш секундите на тази нощ.
Тъй бавно се изнизва и луната
над мрачния небесен кош.
А някога крадеше любовта ...

velikataniki

Poesía

2011-07-18T10:07:37+03:00 1.5K 25

С пръсти от обич замесваше хляба 🇧🇬

Вдъхновена от poeta (Илко Илиев ) – „ Баба ми – птицата „
С пръсти от обич замесваше хляба,
нямо преглъщаше всяка троха.
Цяла вселена в душата побрала,
до край не познала що е греха. ...

velikataniki

Poesía

2011-07-11T09:44:55+03:00 1.3K 33

Мъглите се стопиха в синевата 🇧🇬

Мъглите се събраха за вечеря
под върховете на балкана.
Земята се покри с постеля
от любовта ни разпиляна.
Дъждът свирепо се изсипа ...

velikataniki

Poesía

2011-07-04T10:30:49+03:00 2K 1 44

Нали такава, твоя, ме обикна! 🇧🇬

Боде ли те...отляво...във гърдите?
Нали такава, твоя, ме направи!
Да бъда бурена обвил скалите
със корени от гнойни рани.
Да, дива съм...и мокра, и студена! ...

velikataniki

Poesía

2011-06-20T10:41:34+03:00 1.6K 30

Мечтите ти не струват вече 🇧🇬

В отнесения прилив на деня
вълните се отдръпват от прибоя.
По-силни са дори и от съня,
от жаждата, че съм отново твоя.
Пробита лодка, с алено платно, ...

velikataniki

Poesía

2011-06-13T08:22:36+03:00 1.4K 34

Прежда от възли 🇧🇬

Бледнеят пред тебе искрите
обвили съня на нощта,
с воал от безумства покрит е
чаровният смях на деня.
В орисани черни полета ...

velikataniki

Poesía

2011-06-06T08:18:11+03:00 1.5K 32

Всеки тръгва… щом Господ го викне 🇧🇬

Ти върви...покорявай надежди,
прекроявай износеното си сърчице.
Не се връщай назад, не поглеждай.
Какво ми остана, не питай, момче.
Ти препускай към святата пролет ...

velikataniki

Poesía

2011-05-23T09:53:01+03:00 1.2K 27

За твоя рожден ден,мамо 🇧🇬

Колко минаха, майко, колко още остават?
Върволица от парещи, морни години,
лъкатушат пред себе си пак в надпревара,
като тягостен стих от закърпени рими.
Как не мога да смятам, от числа не разбирам! ...

velikataniki

Poesía

2011-05-09T09:54:32+03:00 3.1K 29

Помнете ме каквато съм... 🇧🇬

Помнете ме каквато съм-
една смирена пеперуда,
от хаос сътворила сън
и в него малкото си чудо.
Понесла вярата на гръб. ...

velikataniki

Poesía

2011-05-02T11:48:36+03:00 1.8K 23

Обич в излишък... 🇧🇬

Вдъхновена от Rumpel (Румяна Пелова) – „Песен за майката”
Спъвах се в кръста от истини,
океан във бездетна пустиня.
Да отпия от тебе, пречистени,
две сълзи на самотна робиня. ...

velikataniki

Poesía

2011-04-25T11:58:12+03:00 1.6K 23

Не питай...дали ми се плаче 🇧🇬

Попитай ме каквото искаш.
Какво ми струват два въпроса!?
Мълчиш и здраво зъби стискаш
пред сянката ми тъмнокоса.
Попитай ме за времето във нас, ...

velikataniki

Poesía

2011-04-18T09:04:36+03:00 2K 34

Прощавай ми за всички вопли 🇧🇬

Видях се в теб и две зеници
се стекоха в планински дъжд,
а мойте - блудни еретици,
не трепнаха дори веднъж.
Ударих те, а дума не обели. ...

velikataniki

Poesía

2011-04-11T10:04:03+03:00 1.3K 35

Обесник 🇧🇬

Опада лепежа на къщата.
Врата проскърца отчаяна.
Покрива сви се навъсено.
Oлука се сепна в мълчание.
През него течаха очите ми ...

velikataniki

Poesía

2011-04-04T10:00:30+03:00 1.1K 23

Яна 🇧🇬

Оскъден е хляба, напукани чашите.
Покривката прашна на пода лежи.
Столът говори си гръмко със масите,
а нещо над него с усмивки тежи.
Седнал е татко с горчивите истини, ...

velikataniki

Poesía

2011-03-28T10:01:28+03:00 1.5K 38

Живот до разсъмване 🇧🇬

След тебе останаха куците спомени
да се клатушкат със просешка жал.
Кървави рани ,гърдите оголени
крият на ужким сърце от метал.
Останаха викове впити във облаци ...

velikataniki

Poesía

2011-03-21T11:54:15+02:00 1.5K 25

Мъжка му работа 🇧🇬

Зная очите ти- слънчеви бисери,
с тези зеници, побрали мечти.
Малките бръчици, толкова приказни
взели от залеза всички звезди.
Зная ръцете ти – луди светкавици ...

velikataniki

Poesía

2011-03-14T08:36:02+02:00 2.6K 42

...и попътен вятър. 🇧🇬

Аз обичам тишината на нощта
и всеки ъгъл в празната ми стая,
димът без мирис на свещта ,
угарката, която в мен догаря.
Обичам сенките наметнали покоя ...

velikataniki

Poesía

2011-03-07T09:03:56+02:00 2.4K 35

На гости в Рая... 🇧🇬

На морето вълните се скършиха
и се врязаха в ръждивото дъно.
А луната до кокал оглозгана
си нахлузи надежди от тръни.
Две акули се цупеха втренчено ...

velikataniki

Poesía

2011-02-28T08:15:35+02:00 1.4K 27

Уличница... 🇧🇬

Аз паднах, като дъжд над дива суша
да посадя в пукнатините ти цветя.
Като оная капка, де по бузата се стича
и стопля супата безвкусна от тъга.
В стъпки плахи аз заключих тихото ...

velikataniki

Poesía

2011-02-21T11:54:32+02:00 2.1K 26

Посрещане... 🇧🇬

Шкафът затвори очи,
обърна гръб на стената.
Гардеробът се смути
празен, изскърца вратата.
Пердето спусна коси ...

velikataniki

Poesía

2011-02-16T08:13:34+02:00 1.5K 29

На мен ми се диша... 🇧🇬

С мен е трудно да бъдеш
по-висок от тревите.
Не пося, как да жънеш
от ръцете ми жито.
С мен се диша по малко, ...

velikataniki

Poesía

2011-02-11T21:31:42+02:00 1.4K 32

Блудна дъщеря 🇧🇬

Облечена в съдрани дрехи,
в погнуса свили се ръцете,
под ръждясали доспехи,
старее в младост детето.
Каскет с бродирани шевици, ...

velikataniki

Poesía

2011-02-06T23:10:55+02:00 1.2K 19

Изплачи ме 🇧🇬

Изплачи ме, изплачи ме в река
без корито, камъни и пясък.
Само чиста и вечна вода,
на съня ти реален отблясък.
Изплачи ме, аз съм само сълза ...

velikataniki

Poesía

2011-02-05T07:34:14+02:00 1.6K 21

Да живее "любовта" 🇧🇬

По дяволите тъпите клишета.
Да живее любовта в кавички.
Народа обича да сърба шкембета.
В МОЛа подаряват цвички.
Промоция на чувства с намаление! ...

velikataniki

Poesía

2011-02-03T07:57:18+02:00 1.3K 19

Будна кома 🇧🇬

Чуваш ли ме, ако ме чуваш ...премигни веднъж.
Размърдай сухите клепачи сраснали с очите,
резките им да цъфнат, като след градушка... ръж,
че бие град и гневно удря право във гърдите.
Ако ме виждаш ...сбръчкай чело, повдигни вежда. ...

velikataniki

Poesía

2011-01-30T23:50:14+02:00 1.3K 24

декаданс 2 🇧🇬

пауни възкръсвали от пепелта
изгубени се лутат две козлета
лъвът реве самотен в гордостта
петелът мачка малките петлета
кочината е двореца на прасето ...

velikataniki

Poesía

2011-01-28T01:10:23+02:00 1.1K 24

...аз съм вече пясък 🇧🇬

Рисувай ми рими, рисувай със думи по мене .
Не искам аз вятър, пясъчна съм, ще ме отвее.
В моята пустиня има само застинало време.
В мрака ми няма надежди и слънце не грее.
Писна ми... само от дарове с криво усмихване. ...

velikataniki

Poesía

2011-01-24T09:17:24+02:00 1.8K 43

За Рефаб

velikataniki

Collage

2011-01-22T00:05:04+02:00 1.8K 15

Завръщане... 🇧🇬

Къща свила се в полето
сред трънаци и бодили.
Вълци вият към небето,
немощно… без сили.
Там пред бащиния дом ...

velikataniki

Poesía

2011-01-20T07:52:21+02:00 1.3K 29

Здравей...сбогом 🇧🇬

Здравей, мое закъсняло лято!
А как ми липсваш, само ако знаеш!
Остана си неизживяно.
Увехна в мен преди да разцъфнеш.
Здравей, мой бездомен кучи брод ...

velikataniki

Poesía

2011-01-19T00:22:59+02:00 963 9

Открадната Коледа - Четвърти Коледен Творчески фестивал 🇧🇬

Открадната Коледа
В нощта на звънките камбани
една душа във ъгъла се сви.
Сълзите ù се сториха награди
от празничните ярки светлини. ...

velikataniki

Poesía

2011-01-17T21:28:52+02:00 1.7K 12

декаданс 🇧🇬

на времето стрелките се застъпиха
заглъхна пуяка на двора
клоните свенливо се прегърбиха
смолата потече по ствола
котки и кучета бясно се гонеха ...

velikataniki

Poesía

2011-01-17T08:47:25+02:00 1.3K 23

Тежка е вярата 🇧🇬

Не ходя на църква и свещи не паля.
На гроба си не искам дървен кръст.
Говорете си, наричайте ме оная-
/-Грешница/- сочете ме с пръст.
Изгорете ме жива на...моята клада, ...

velikataniki

Poesía

2011-01-15T00:37:25+02:00 1.4K 25

Душата ти е от стъкло... 🇧🇬

Уморих се да бягам, толкова пътища претърколих,
като камък, отчупен сам от върха на скалата .
Уморих се да моля за всичко и нищо, а теб не измолих
и останах оня камък изпотрошил душата.
Сякаш бях длъжна да знам, че душата ти е от стъкло ...

velikataniki

Poesía

2011-01-14T00:02:31+02:00 1.3K 20

Дойдох, за да си тръгна 🇧🇬

За малко съм, дойдох и ще си тръгна.
На този свят съм, за да помълча.
Мълчим си с него и не сме си нужни.
Да си говорим - не можем, все крещя.
Всъщност аз дойдох, за да си тръгна. ...

velikataniki

Poesía

2011-01-11T23:45:14+02:00 2.3K 38

Вече сме излишни 🇧🇬

Преча ли? Прости ми не почуках на вратата.
Отворих си ,нахълтах с цялата си сила.
Не, няма да оставам, няма, знам че самотата
обикна те много отдавна...още преди да си отида.
Прости... ще седна до камината да си отдъхна, ...

velikataniki

Poesía

2011-01-09T12:24:38+02:00 934 14

Скитниците нямат дом 🇧🇬

Не чувам вече траурни камбани.
За Бога, бил си скитник по душа.
Душата си със моята нахрани,
за други... не остави и троха.
Ах, чувам крясъка на ято птици. ...

velikataniki

Poesía

2011-01-07T00:05:08+02:00 1.4K 37