velikataniki
211 el resultado
В моя дом е тихо, толкова тихо,
че можеш да чуеш падането
на последното изтръгнато дихание.
Толкова е тихо, че звукът
на това последно дихание ...
че можеш да чуеш падането
на последното изтръгнато дихание.
Толкова е тихо, че звукът
на това последно дихание ...
1837
17
Ако земята спре на половина... в очертанията на пътя си...
и заблудена се покае, мислейки, че е пристигнала у дома...
Ще се събуди слънцето, обърнало лъчи към себе си,
а сянката му ще надлъже нагло другата страна на вечността.
Ако ти прекрачиш прага на безкористните в мен илюзии, ...
и заблудена се покае, мислейки, че е пристигнала у дома...
Ще се събуди слънцето, обърнало лъчи към себе си,
а сянката му ще надлъже нагло другата страна на вечността.
Ако ти прекрачиш прага на безкористните в мен илюзии, ...
772
9
Вълни обливат покоя ми нощем
от рисува ни стари платна.
Разпознала се в птичето все още
сламен дом на дървото си гнездя.
Бури разкъсват ме изнемощяла. ...
от рисува ни стари платна.
Разпознала се в птичето все още
сламен дом на дървото си гнездя.
Бури разкъсват ме изнемощяла. ...
1119
19
По "Charlie St. Cloud".
С лодката на детството пътувам
по пенливите от щастие вълни.
Гневът ти с радостта си предизвиках?
Смехът ми ли до болка те рани? ...
С лодката на детството пътувам
по пенливите от щастие вълни.
Гневът ти с радостта си предизвиках?
Смехът ми ли до болка те рани? ...
806
25
Прекосих разстоянието
от земята до небето,
за да те усетя отново.
Възвишена над смъртта.
С наведена глава ...
от земята до небето,
за да те усетя отново.
Възвишена над смъртта.
С наведена глава ...
897
21
Не желая милостта на „ Боговете „
в букет от свещи за накрая.
Угасете лампата...и тя ми пречи,
пречи ми да виждам светлината.
Не желая слънчогледите в полето ...
в букет от свещи за накрая.
Угасете лампата...и тя ми пречи,
пречи ми да виждам светлината.
Не желая слънчогледите в полето ...
1630
21
Гледам нещо си умислен,
забил глава в повърхността
на неизмислените мисли
върху прозрачните платна.
Четката ти вече се разпада. ...
забил глава в повърхността
на неизмислените мисли
върху прозрачните платна.
Четката ти вече се разпада. ...
1120
41
Крещеше когато се раждаше, толкова крехък в ръцете на Бога. Чувах виковете ти от земята и се молех Той да те пусне да слезеш при мен. А ти крещеше и крещеше, сякаш искаше да сгрешиш. Когато се изтръгна от ръцете му виковете ти стихнаха бавно и тръгна да падаш. С бясна скорост идваше към мен. Тогава ...
791
11
Мечтая за прозорец без решетки
и малко светлина нахлула там,
там дето нито свещ ми свети,
ни пролетните мигащи светулки
проблясват със нищожен плам ...
и малко светлина нахлула там,
там дето нито свещ ми свети,
ни пролетните мигащи светулки
проблясват със нищожен плам ...
1042
26
Пропуснал си отбивката по пътя,
сгуши се в мен под мокрите пера.
Криле разтворила да те прегърна,
забравих да се скрия от дъжда.
Измокрих се, докато те дочакам ...
сгуши се в мен под мокрите пера.
Криле разтворила да те прегърна,
забравих да се скрия от дъжда.
Измокрих се, докато те дочакам ...
685
6
Неделя е... И страшно ми е криво...
А помня как обичаше неделите.
Но в моята е дяволски мъгливо,
защото не привикнах аз с разделите.
Следобед е... Дойдох да те намеря. ...
А помня как обичаше неделите.
Но в моята е дяволски мъгливо,
защото не привикнах аз с разделите.
Следобед е... Дойдох да те намеря. ...
1774
1
30
Случайно си заседнал във началото,
от сутринта си самотния отшелник
и сънен пак се спъваш във стъпалото-
безспорно този тъмен ден е понеделник.
Някакво задръстване в главата ти ...
от сутринта си самотния отшелник
и сънен пак се спъваш във стъпалото-
безспорно този тъмен ден е понеделник.
Някакво задръстване в главата ти ...
2091
40
Разрушителна сила разклати покоите
на кроткия приспан копнеж,
неизживян, безвъзвратно пропъден
от плътта и душевния гнет.
Неизречени думи обзеха ...
на кроткия приспан копнеж,
неизживян, безвъзвратно пропъден
от плътта и душевния гнет.
Неизречени думи обзеха ...
648
13
И ти стига празни думи да редиш
на времето в измъчените строфи?
„Живот” в кавички ли е?/- Виж/,
прикрит зад калните окопи.
Стига ти да бъдеш полужив ...
на времето в измъчените строфи?
„Живот” в кавички ли е?/- Виж/,
прикрит зад калните окопи.
Стига ти да бъдеш полужив ...
774
14
Черна магия,огнени кръгове
галят косите ти, чер е деня
потъмнял от тревоги и ядове-
остарял и безвкусен плода.
Гнила костилка, червеят гладен е, ...
галят косите ти, чер е деня
потъмнял от тревоги и ядове-
остарял и безвкусен плода.
Гнила костилка, червеят гладен е, ...
1057
28
-увеличен размер
В подножието на балкана старопланински,
закътано в скута на прекрасните му синове,
като в гнездо на лястовица скрито,
омайва до полуда моето градче. ...
В подножието на балкана старопланински,
закътано в скута на прекрасните му синове,
като в гнездо на лястовица скрито,
омайва до полуда моето градче. ...
2548
28
Познавам този поглед, вглъбен в прокъсаните отчаяния,
като окаян скитник принизен до плътската наслада,
тъй здраво стиснал вярата с безумните й обещания,
тъй празен взор обагрил във безцветност небесата.
Познавам и зениците ти...в блясък свити са от огъня ...
като окаян скитник принизен до плътската наслада,
тъй здраво стиснал вярата с безумните й обещания,
тъй празен взор обагрил във безцветност небесата.
Познавам и зениците ти...в блясък свити са от огъня ...
882
15
Дойдох днес по - истинска от всяка болка във битката със времето.
За щит понесох кръста, детските мечти, усмивките и радостта,
не взех оръжие, огледах се, останала сама със себе си във бремето,
а битката не бе илюзия, воювах днес не с кой да е, със старостта.
Аз морна легнах непринудено под гилотина ...
За щит понесох кръста, детските мечти, усмивките и радостта,
не взех оръжие, огледах се, останала сама със себе си във бремето,
а битката не бе илюзия, воювах днес не с кой да е, със старостта.
Аз морна легнах непринудено под гилотина ...
913
27
Създадох за тебе различна планета,
човеците в нея бяха скосени треви.
Там слънце ти родих без изгреви,
че и в нощта не спирах да ти светя.
Създадох ти свят без дебели въжета, ...
човеците в нея бяха скосени треви.
Там слънце ти родих без изгреви,
че и в нощта не спирах да ти светя.
Създадох ти свят без дебели въжета, ...
761
15
От небето се изсипа огнена лавина от звезди,
наметна земята горещата траурна дреха
и с тъжна усмивка в поклон се смири,
под прашния купол с невинна утеха.
Планетите объркани се лутаха в умората. ...
наметна земята горещата траурна дреха
и с тъжна усмивка в поклон се смири,
под прашния купол с невинна утеха.
Планетите объркани се лутаха в умората. ...
703
19
Днес се гримирах за теб...в косите си вплетох вятърни бури.
Сложих червило и молив за форма, за цвят… впит във устните.
После надлъгах очите, че мрачните сенки били помежду ни
само палитри от слънчев прашец, посипал във златно клепачите.
Облякох си рокля с дантелена нишка от живота бродирана... ...
Сложих червило и молив за форма, за цвят… впит във устните.
После надлъгах очите, че мрачните сенки били помежду ни
само палитри от слънчев прашец, посипал във златно клепачите.
Облякох си рокля с дантелена нишка от живота бродирана... ...
817
19
Отричай ме
в най-непрогледните бездни
на душата си,
дълбоко в мрачната тъма
ме обкови в обезвереното внушение ...
в най-непрогледните бездни
на душата си,
дълбоко в мрачната тъма
ме обкови в обезвереното внушение ...
844
18
На гроба й приседнал със въздишка,
не се виниш за тръните в пръстта.
И аз съм тук, една прозрачна нишка
под булото на втората жена.
Не съм подарък, нито съм икона, ...
не се виниш за тръните в пръстта.
И аз съм тук, една прозрачна нишка
под булото на втората жена.
Не съм подарък, нито съм икона, ...
692
28
Понечих днес да те погаля,
Животе мой, но не посмях.
Понечих да те изпреваря
и от сълзите да пожъна смях.
И пак съм тук, в един и същи ден... ...
Животе мой, но не посмях.
Понечих да те изпреваря
и от сълзите да пожъна смях.
И пак съм тук, в един и същи ден... ...
726
13
Защо са ми, Господи, тези студени ръце...
да ги кръстосам върху гръдта си бяла?
И два чифта невинни, детски криле
не стигат, щом небето го няма.
А тези лилаво-сини Боже нозе... ...
да ги кръстосам върху гръдта си бяла?
И два чифта невинни, детски криле
не стигат, щом небето го няма.
А тези лилаво-сини Боже нозе... ...
731
13
Заспивай, обич моя, непробудно... във тази спяща приказка,
измъчила деня ми от тревожни истини, тъй болестни внушения,
нахлули алчно в самотата на великата, от нас измислена,
утопия на неправдивите и нелогични, истинни падения.
Във истината, обич моя, те намерих неоткрита, недовършена. ...
измъчила деня ми от тревожни истини, тъй болестни внушения,
нахлули алчно в самотата на великата, от нас измислена,
утопия на неправдивите и нелогични, истинни падения.
Във истината, обич моя, те намерих неоткрита, недовършена. ...
1737
21
На В.
Заклевам се да те обичам...
Винаги и завинаги,
тук и сега.
Заклевам се да те обичам ...
Заклевам се да те обичам...
Винаги и завинаги,
тук и сега.
Заклевам се да те обичам ...
1682
17
Повярвай ми, в един-единствен ден ще те помилвам,
обходила отчаяна сред самотата цялата земя.
Ще съм безгрешна в този светъл миг и ще политам...
Не се страхувай, падна ли... ще издълбая вечността.
Повярвай ми, че този ден за нас ще е последен... ...
обходила отчаяна сред самотата цялата земя.
Ще съм безгрешна в този светъл миг и ще политам...
Не се страхувай, падна ли... ще издълбая вечността.
Повярвай ми, че този ден за нас ще е последен... ...
995
20
Какво ти става...Магдал/ен?
Нима не вдишваш вече...
аромата на препечен карамел,
изваян върху хрупкаво човече...
Не те ли мами още... Магдал/ен, ...
Нима не вдишваш вече...
аромата на препечен карамел,
изваян върху хрупкаво човече...
Не те ли мами още... Магдал/ен, ...
734
11
На моята Гергана
Нима съм слаб, защото вечер плача
под свода ти, обагрен с блудкав цвят.
Преля морето и във утрото покани здрача,
а вместо да съм тъжен, аз запях... ...
Нима съм слаб, защото вечер плача
под свода ти, обагрен с блудкав цвят.
Преля морето и във утрото покани здрача,
а вместо да съм тъжен, аз запях... ...
959
18
Проплака небето ти, Господи, изплака се в пустия ден.
Раздвижиха се пухкавите облаци и онази светлина,
пронизваща всяка тягост и морна тъмница във мен
се отскубна сияйна от себе си, споделена, сломена.
Посяха земята ти, Господи, осяха я с тръни бодливи. ...
Раздвижиха се пухкавите облаци и онази светлина,
пронизваща всяка тягост и морна тъмница във мен
се отскубна сияйна от себе си, споделена, сломена.
Посяха земята ти, Господи, осяха я с тръни бодливи. ...
1003
28
Сънувах, че летя...
Сънувах, че душата ми отлита.
Високо над пъстрата дъга...
Сънувах, че смехът ми победи сълзите.
Сънувах, че поне веднъж ...
Сънувах, че душата ми отлита.
Високо над пъстрата дъга...
Сънувах, че смехът ми победи сълзите.
Сънувах, че поне веднъж ...
840
13
В мен изригват нощните вулкани,
над покоя ми спящ, древни крале,
без корони. Свистят урагани,
някой душата ми с „обич” краде.
Спестете ми трохите си от съжаление. ...
над покоя ми спящ, древни крале,
без корони. Свистят урагани,
някой душата ми с „обич” краде.
Спестете ми трохите си от съжаление. ...
976
18
За Мечтите.
Изживях хиляда бездарни живота
и нито един недостоен за смъртта.
Пламвах и догарях, факла кръстоносна,
все за теб, моя вечна мечта. ...
Изживях хиляда бездарни живота
и нито един недостоен за смъртта.
Пламвах и догарях, факла кръстоносна,
все за теб, моя вечна мечта. ...
675
18
На В.
Що значи лирика и проза,
щом няма радост и покой!
Лирична е душата ми, но грозна
във лудостта на изгрева мой. ...
Що значи лирика и проза,
щом няма радост и покой!
Лирична е душата ми, но грозна
във лудостта на изгрева мой. ...
1308
13
Вече не помня виковете на пеперудите,
забравих и плача, роден от тях,
ни крясъците от страстта пробудени,
ни мълчаливите деца на твоя грях.
Забравих за летящите надежди ...
забравих и плача, роден от тях,
ни крясъците от страстта пробудени,
ни мълчаливите деца на твоя грях.
Забравих за летящите надежди ...
802
14
Ослепя денят ми без тебе.
Сляп и пустинен, грозно заспал
под ритъма на мъртвите морета,
притихнал, непробуден, прокълнат.
Заспивам завинаги сега. ...
Сляп и пустинен, грозно заспал
под ритъма на мъртвите морета,
притихнал, непробуден, прокълнат.
Заспивам завинаги сега. ...
1155
24
Безпомощна съм, скъпи Татко.
Думи не намирам за разтуха.
Еделвайсът разцъфтя в скалата,
буренът треперещ съхне в скута.
Побеляха косите ти, Татко. ...
Думи не намирам за разтуха.
Еделвайсът разцъфтя в скалата,
буренът треперещ съхне в скута.
Побеляха косите ти, Татко. ...
2220
11
Будна съм.
Стрелките се събират.
00:00 е часа.
Безсъние! У тях се взирам.
Полудявам ли, или греша. ...
Стрелките се събират.
00:00 е часа.
Безсъние! У тях се взирам.
Полудявам ли, или греша. ...
876
21
Мамо, Татко, аз ви говоря. Но не ви говоря с думи, а с болка и с рими. Говоря ви със думи неизречени,спящи върху белите листа. Много пъти съм идвала при вас с желанието да ви разкажа за тази болка, но всеки път езикът ми се подуваше в устата и се изгубвах в собственото си желание. Сега не искам да в ...
916
4
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
