voda (Елица Ангелова) - Obras

Среща 🇧🇬

Погледна ме и кимна. Бе поздрав тих, сърдечен –
от някакъв бездомник, в ръцете със багаж.
(Така го възприех, че в дрипи бе облечен.)
Усмихнах му се, даже помахах със ръка.
Защо ли ми се стори, че бе добър и светъл? ...

voda

Poesía » Otra

2017-07-29T00:13:46+03:00 775 5 25

Коловози 🇧🇬

От кал и Божи дух съм сътворен,
а днес владея цялата Вселена.
Дори самият бог е изумен
от силата, която блика в мене.
Защото гледа моето безумие – ...

voda

Poesía » Civil

2017-07-26T08:35:46+03:00 1K 8 22

Апостоле! 🇧🇬

Ти гроб си нямаш.
Но едно бесило
издига чак до небесата ръст.
Земята, дето беше те родила,
под него е разпъната на кръст. ...

voda

Poesía » Civil

2017-07-15T08:22:37+03:00 5.3K 40 55

Сега ме нацелувай 🇧🇬

Не защото тази нощ "безкрайна"
утре в светъл ден ще се стопи;
не защото всичко е нетрайно,
щом и времето безспир лети;
не защото може да ме грабне ...

voda

Poesía » De amor

2017-07-12T08:59:06+03:00 882 6 27

Ще отпивам от спомена 🇧🇬

Като ситна роса. Като дъжд. Като буйна река...
Все различен ми идваш. И с всички лица си прекрасен.
Разпиляваш за миг напластената в мене тъга.
В календара ми личен всеки ден се превръща във празник.
И дори да не стигнем дълбокото на любовта, ...

voda

Poesía » De amor

2017-07-07T11:30:16+03:00 888 5 27

Море, Море... 🇧🇬

Тук идвам да подишам свобода –
в най-сините простори на водите.
Небето ти е дало като дар
и лунната пътека, и звездите.
Към тебе нещо тайно ме зове. ...

voda

Poesía » Otra

2017-07-04T09:08:51+03:00 1.2K 8 23

Осиновяване 🇧🇬

Децата бяха вперили очи
във двамата, дошли да си избират...
(В такива мигове и Бог мълчи.
Сърцата от вълнение примират.)
Излязоха. И бяха вече трима. ...

voda

Poesía » Otra

2017-06-30T10:11:35+03:00 1.2K 6 21

Болки човешки 🇧🇬

Боли от грешки. И от невъзможност
назад във времето да се завърнеш –
да заличиш следите си тревожни,
към утршния ден да се обърнеш.
Боли от недовършени неща; ...

voda

Poesía » Otra

2017-06-27T19:42:50+03:00 855 5 21

Този свят е и мой 🇧🇬

Този свят, в който има местенце за мен,
е иззидан от бяло и черно.
Той във битки неравни е вечно ранен,
но остава на себе си верен.
Аз съм малка прашинка, но чувствам и знам, ...

voda

Poesía » Civil

2017-06-23T10:44:44+03:00 1.3K 4 20

Като тих дъждец 🇧🇬

Пак ситничко вали. И странен шепот
се носи от небето до земята.
Ръце протягам и събирам в шепи,
на капчици стопена, синевата.
Обичам този дъжд като милувка. ...

voda

Poesía » De amor

2017-06-22T09:20:33+03:00 875 7 23

Морето зове 🇧🇬

Обходих всички морски брегове.
Гостувах на вълните и на бриза.
Проникнах в тайните им светове,
в които само със любов се влиза.
Гадаех на делфините езика. ...

voda

Poesía » Otra

2017-06-20T11:55:19+03:00 1.1K 8 27

Шепа вишни 🇧🇬

На тръгване от вишната набра ми.
Костилките запазих. И сама,
когато стигнах тук, посях ги, мамо –
във чужда пръст, на чуждата земя.
Поникнаха, пораснаха и ето – ...

voda

Poesía » Civil

2017-06-17T12:33:11+03:00 822 7 23

Да разбереш... 🇧🇬

Понякога приличаш на ноември:
изпращаш ми студени дъждове
и всички топли спомени, без време,
затрупваш с подранили снегове.
Понякога си пролетен и цветен – ...

voda

Poesía » De amor

2016-11-15T12:18:05+02:00 1.7K 15 40

Отблясъци 🇧🇬

Отиде си. Сега съм зимен плаж –
без смях на хора и без птичи стъпки.
Вълните се разбиват с тъжен плач –
прииждат до брега и се отдръпват.
Загребвам пясък. Ронят се, блестят ...

voda

Poesía » De amor

2016-06-09T18:27:15+03:00 1.8K 6 37

Довери ми се... 🇧🇬

"Не минавай по мене... аз съм тъжна пътека", Гълъбина Митева
Аз съм тъжна пътека – сред стара гора.
Нямам име, но имам начало.
Мен звездите ме водят към някакъв край
и привиждам там слънце изгряло. ...

voda

Poesía » De amor

2016-06-03T08:04:54+03:00 1.5K 37

През разстоянията 🇧🇬

Далече си, но с мисъл си при мене
и чувам как със думи ме омайваш.
Под пластове разровени съмнения
усмивка във очите ми изгрява.
Но докога? ...

voda

Poesía » De amor

2015-07-01T07:50:09+03:00 2.4K 1 87

Да се сбъднеш в мен 🇧🇬

Еньовче съм днеска. Откъсни ме.
Ще ти сбъдна много чудеса.
Ще ти дам любов със ново име -
светла като капчица роса:
да ме виждаш всеки път различна, ...

voda

Poesía » De amor

2015-06-24T19:55:10+03:00 1.2K 30

Сянка 🇧🇬

Не казвай, че всичко със нея е свършено вече.
От толкова обич в сърцето остават следи.
Когато към мене погледнеш, макар отдалече,
неволно ще търсиш любимите нейни черти.
И нейното име ще стреля по мене сачмички. ...

voda

Poesía » De amor

2015-06-06T22:10:51+03:00 1.4K 37

Достойнство 🇧🇬

(Онегинска строфа)
Какво, че океан си ти,
пък аз съм капчица нищожна?
Нали, вълнá да се роди,
без мен е просто невъзможно? ...

voda

Poesía » Formas fijas

2015-04-01T21:19:38+03:00 1.9K 1 52

Пожари 🇧🇬

Дордето търсех думите за теб,
на рамото ти кацна гълъбица.
И литнахте към Седмото небе.
Далече бях -
не чухте моя писък... ...

voda

Poesía » De amor

2015-03-28T00:16:36+02:00 1.1K 1 31

Не ревнувай 🇧🇬

Този дъжд е по-добър от теб.
Той не пита, просто ме обича.
Идва чак от Седмото небе
и към мене
без умора тича. ...

voda

Poesía » De amor

2015-03-23T22:00:17+02:00 965 1 25

Празнота 🇧🇬

За първи път се влюбих на шестнайсет.
Но Той не забеляза, не разбра.
Аз тайно го обичах и мечтаех,
звездите гледах нощем и гадаех...
(По-късно друга срещна. И избра.) ...

voda

Poesía » De amor

2015-03-19T10:37:32+02:00 1K 4 25

На инат 🇧🇬

Ти си тръгваш. Просто го реши.
Аз пък на инат ще те обичам.
Ники Комедвенска
Ти можеш да обичаш на инат,
но тази обич със какво ще храниш? ...

voda

Poesía » De amor

2015-03-14T11:51:16+02:00 1.2K 2 22

*** 🇧🇬

На малката Никол, убита от баща си
Болеше ли те, миличка?
Можа ли
през ужаса да видиш,
как баща ти ...

voda

Poesía » Civil

2015-03-12T21:15:35+02:00 1.1K 22

Ода за любовта 🇧🇬

Днес се опитвам да пиша за тебе, Любов. Дай ми сили.
Думи събирам и плахо, несигурно в стих ги подреждам.
Знам, че е слабо перото ми, дързост това е. Прости ми.
Белият лист ме разбира и влива в ръката надежда.
Аз не познавах лицето ти, чаках щастливия случай. ...

voda

Poesía » De amor

2015-03-10T21:25:04+02:00 1.8K 3 15

До точица, до грам... 🇧🇬

Дойдох от приказките ти – измислена.
Пред теб стоя – от жива плът, реална.
Дали ще ме приемеш като истинска,
дали след тази среща ще остана?!
Усещах те през мрачни разстояния: ...

voda

Poesía » De amor

2015-02-14T22:00:00+02:00 1.3K 1 23

Тази тайна любов... 🇧🇬

Тази тайна любов окуця от препъване в тъмното.
Даже вятърът спира край нас и наостря уши:
да дочуе, да види... и с клюка да хукне по стръмното,
да събуди отровни съмнения в наш'те души.
От какво се боим, че задъхано сричаме чувствата - ...

voda

Poesía » De amor

2015-02-02T17:34:32+02:00 1.1K 1 26

Арена е душата ми 🇧🇬

Аз имам двойник – в мене спотаен.
Понякога невинно си кротува,
но друг път тъй пришпорва моя ден,
че тичам, без да виждам и да чувам.
Понякога е просто онемял, ...

voda

Poesía » Otra

2015-01-18T13:49:00+02:00 1.4K 1 32

Отворена рана 🇧🇬

По истински случай
Дванайсетгодишна животът я стъпка –
цинично, и грубо. Без капчица жал.
Не беше разцъфнала, бе още пъпка,
но кой ли от влъхвите бе я предал? ...

voda

Poesía » Civil

2015-01-12T00:26:25+02:00 2K 31

Стръкче любов 🇧🇬

Сънувах, че небето ми се рони.
И падаха, и падаха звезди.
А покрай мен препускаха сезоните,
прегазваха последните мечти.
Но няма кой съня да разгадае, ...

voda

Poesía » De amor

2014-08-09T10:17:29+03:00 5.9K 29 104

Ако ме искаш... 🇧🇬

Като слепец опипваш покрай мен. -
(Дали ще ти се случа, или няма?!)
Препъваш се във всеки идващ ден
и ме настига сянката ти само...
Аз губя вече всякакво търпение. ...

voda

Poesía » De amor

2014-07-31T10:42:28+03:00 2K 1 50

Прах 🇧🇬

Не ме очаквай.
Пътят ми се свлече –
по сипея. Отнесе го дъждът.
И всеки миг оставам по-далече –
(тук аз съм низината, ти - върхът). ...

voda

Poesía » De amor

2014-07-01T20:55:50+03:00 1.2K 1 30

Прозрение 🇧🇬

Небето се изсипа над България.
Удави къщи, посеви и хора.
Греховни думи бликнаха в душата ми -
срещу Природата и срещу Бога...
Но трезво се избистри мисълта ми ...

voda

Poesía » Civil

2014-06-24T09:54:49+03:00 909 1 19

След този миг 🇧🇬

Каквото имам, дар ми е от Бога.
Каквото нямам, днес ми е мечта.
Безкрила съм и зная, че не мога
към по-високото да полетя.
Каквото виждам, често е мираж. ...

voda

Poesía » De amor, Otra

2014-06-13T09:48:50+03:00 1.2K 24

Може пък... 🇧🇬

"И внезапно разбирам накрая как летят всички птици без страх.
Не защото се раждат във Рая, а защото го носят със тях."
Мира Дойчинова
Как да нося Рая във сърцето си,
щом са ме обрекли да съм в Ада? ...

voda

Poesía » Otra

2013-12-03T08:02:26+02:00 2K 48

Тъгата в мен 🇧🇬

Защото съм омесена от кал,
душата ми все в тъмното се вглежда.
(И кой ли Бог така ме е създал –
да бъда антипод на слънчогледа?)
И щом се мръкне, някаква тъга ...

voda

Poesía » Otra

2013-11-27T15:58:31+02:00 1.9K 30

В една любов неравна 🇧🇬

Не стигам и до рамото му даже -
и как да види моите очи;
и как да мога с поглед да му кажа,
че тази обич малко ми горчи?
Измислям се, на пръсти се повдигам, ...

voda

Poesía » De amor

2013-11-20T21:26:01+02:00 1.4K 1 13

Като в приказка 🇧🇬

Срещнахме се в късна есен -
сред мъгли и хлад.
Под небе без птичи песни -
тъжен листопад.
Но внезапно, като в приказка, ...

voda

Poesía » De amor

2013-11-20T07:52:03+02:00 953 14

Като молитва 🇧🇬

"В този ден ще превземам пространства", Мира Дойчинова, "Четвъртък"
Аз не зная какво е да литнеш –
да превземаш далечни пространства.
Любовта ми е тиха молитва,
а пък дните ми – радостен празник. ...

voda

Poesía » De amor

2013-11-07T22:14:20+02:00 1.1K 22

Вземи го ... 🇧🇬

До първите петли ще е при теб.
При мене ще се върне малко странен.
Ще спи като окъпано дете -
до крайност уморен от близостта ви.
До утре вечер. После - пак и пак... ...

voda

Poesía » De amor

2013-11-05T09:45:00+02:00 1.9K 19