ВТ
620 el resultado
Последните седмици определено бяха много щастливи за него. Въпреки че друг на негово място щеше само да свие рамене и да си помисли:
- Какво пък толкова се бе случило?
Но не беше така. Съдбата му отреди през последните два месеца да се занимава само със себе си. Запозна се с интересни хора. Остана м ...
  879 
Дългите вечери насаме с Тато
за прислугата са школа безплатна,
съвети безценни попива главата,
от тях зависи било ли напразно.
„Главица преклонена сече се по-лесно, ...
  507 
В памет на Марко Недялков
Не успя да дойде есенно,
но остави след себе си думи.
Залата слуша унесена,
за любовта няма куршуми. ...
  767 
Знаем, живеят си добре в Швейцария.
Въпроси решавали с референдум
и вероятно затова политиците
не се продавали нощем и денем.
Но не защото у дома с екипи ...
  475 
Птиците отдавна ги няма,
навред лицата са в маски,
от очите блика измама,
пари раздават под маса.
За имоти и земя спорят ...
  654 
От онази нощ изминаха много години. Нейните последни думи останаха завинаги в паметта му. Сутринта, обличайки се бавно, Тя му каза:
- Вече знаеш коя съм. Не мисли за мен, радвай се на всеки миг от живота. Когато ми потрябваш, аз сама ще те намеря. Зная, че тази среща не те плаши, защото си странник. ...
  881 
От болка се будиш в бялата клетка
и тихо въздъхваш си с облекчение.
Бързо разтваряш белите листчета
и с думи по тях ще търсиш спасение.
Навън запалват дежурната лампа, ...
  664 
Живееш без страх и умора
и... събуждаш се в бялата стая,
работят наоколо хора,
а защо и къде си - не знаеш.
Гледаш към вътрешен двор, ...
  954  12 
Не знаеше как да започне и откъде. Посланието, което трябваше да предаде от името на своя далечен приятел, бе странно, но когато всичко свърши, се почувства много щастлив. Нищо, което не се бе случвало много отдавна с него.
Познаваха се отдавна. Дори една негова малка творба, превърната в картина с ...
  848 
Мигове, години, часове
отминават, без да попитат
ти как живял си. Или поне –
както другите или различно?
И помолих Дявола и Бога ...
  650 
Перлите сълзи са на русалка,
мидите ги крият надълбоко,
за да попаднат всички само
в сърце нежно и широко.
Перлите души са на русалки – ...
  572 
Доверие и карма
Част 1. Оправданото доверие
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или вкъщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един ...
  766 
Част 1. Оправданото доверие
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или в къщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един прекрасен танц ...
  677 
Неведнъж се бе случвало, случи се и сега. Втори ден опитваше да опише всичко, но думите му бягаха. Обяснимо е, ако се случи пред нея. Смущаваше се от нея, макар и да го криеше по всякакъв начин. В кафенето всичко бе по-лесно. Сядаше на друга маса и вътре в себе си завиждаше на нейната компания. Бе н ...
  763 
Понякога разхождам се нощем,
понякога - само не спя
и тогава ръката ми иска
да рисува вечни неща.
Онези, които омайват ...
  547 
Понякога листът е празен...
"...People are strange when you're a stranger
Faces look ugly when you're alone
Women seem wicked when you're unwanted
Streets are uneven when you're down..." ...
  885 
Годините идват и ни напускат,
сити и гладни след мечтите препускат.
Около нас често омраза раздават
и с нагли думи себе си оправдават.
Непобеден от бог е Сатаната ...
  494 
От дете мечтая си за конче
с нрав и бърз, като катана,
двама да препускаме на воля
през гори или поляни.
С него на живота ще се радваме ...
  659 
Отдавна жадуваше да се срещнат. Историята на тяхното запознанство бе доста странна. А както се оказа по-късно и пълна с обрати. Те за пореден път му доказаха, че светът е много малък и в него има невероятни личности. Всичко стана толкова случайно и толкова типично за тяхното съвремие, че най-малкото ...
  894 
Понякога нощем вървя
по лениво заспиващи улици,
сенки изплитат дантели,
скърца мръсният сняг под обувките.
Понякога себе си търся ...
  675 
Отдавна всеки сам избира
да бъде шут или палячо,
да казва истини или разсмива,
каквото и за другите да значи.
Кралете умни слушат мълчаливо ...
  695 
*** (Из „Животът, какъвто е”)
Годините идват и ни напускат,
за едни – лоши, удачни за другите.
Те са като нас, хората,
- униващи от злини ...
  456 
Всички от улицата го познаваха. Бе отрасъл в квартала, учил бе с много от хората тук. Заедно ритаха топка на улицата като малки, когато имаше паркирана само една кола. Познаваше всяко мазе и откъде може да се влезе, за да се извади паднала през счупеното прозорче футболна топка. Тогава бе приятел с ...
  678 
Днешният ден определено бе от най-щастливите му през годината. И през нощта седна да споделя с белия лист.
През деня му се обади една млада двойка, която го покани същата вечер да си възобновят приятелството. Бяха се запознали случайно и техните взаимоотношения доведоха до това, че от няколко години ...
  1249 
  1593 
На...
Някога замечтаеш ли да полетиш,
а няма кой да ти дари крила,
ела при мен и моите вземи –
към гроба аз мога и без тях. ...
  566 
Повече не искам да умирам бавно
и ще търся да се случи изведнъж.
Но сърцето ми дано остане цяло
и го получи момиче или мъж.
Животът и без мен ще продължава, ...
  568 
Понякога скитам се нощем
по пустите улици,
търсейки своята сред плеяди звезди.
Нерядко тогава аз срещам
хора с пропилени съдби. ...
  489 
Понякога търсиш защо
бил си на тоз свят роден,
но веднъж старица напомни
какъв бил твоя път отреден.
На моряка, сред бури пътувал, ...
  650 
По „Есенно”
„Ако поискаш ти отново
като дете да станеш чист,
опитай със сърцето си да чуеш
разказа на падащия лист.” ...
  452 
На...
Понякога нощем заспивам,
понякога – не.
Но знаеш,
често пиша за теб – ...
  618 
Нощта бездънна,
шумно-мълчалива,
звуци на тишина
в душите разлива.
Дъждът отмива по Раковски ...
  696 
Сред улици, сгушени
под звездно небе,
с тротоари, преметени
от есенни ветрове,
все по-често аз срещам ...
  581 
*** (Денят създава венец от цветове...)
Денят създава венец от цветове,
които нощта безсърдечно разплита.
Мисли и думи изпращам към нея,
за куриер си взех бялата птица. ...
  540 
На...
Към парче лист под масата на коляно,
в безпорядък изстрелват се думи.
Бързо, една след друга –
все изляти от чувства куршуми. ...
  593 
Пред мен, на белия лист,
ръка невидима бавно изписа:
- Сбогом, господин Никой!
Не бе изненада.
С целувки мили това ...
  754 
Незапочвано
(картини от Мъглиж)
...
В манастира птички отглеждат мъничета,
на двора чучурче разказва предания. ...
  545 
(из „Животът, какъвто е”)
Пред мен видях павета разкъртени,
като нашите човешки души.
Между тях тревичка беше поникнала,
летейки след свои мечти. ...
  1294 
Веднъж тишината ми каза:
- Затвори очи и опитай се да поспиш.
- Не мога. Не искам. Защо?
- Нея ще видиш и в рая ще полетиш.
Послушах я и оставих листа. ...
  793 
Индия, земя-кръстопът,
мозайка от древни народи.
Всеки с карма различна,
подарена от техния бог.
Парсите са били многобройни, ...
  530 
Propuestas
: ??:??